Ние сме трима приятели. Две момичета и едно момче (и не, не сме тройка). Обединява ни страстта към вкусната храна, приготвена и поднесена с любов, особено когато това е извън дома. Затова ресторантите са сред любимите ни теми за обсъждане.
Тук не сме съдници, но се опитваме да бъдем критици, защото имаме познания за храни, техники, текстури и култури. Ще споделяме преживяванията и мнението си за софийските ресторанти, обръщайки внимание и на интериор, концепция, обслужване и селекция на напитки.
Ще се опитваме винаги да аргументираме, въпреки че сериозният ни опит в бранша на ядящите ни е показал, че нищо не може да бъде толкова субективно, колкото вкусът – във всички негови смисли и прояви. Ще се радваме винаги, когато той е на висота и ще сме неприятно откровени, когато той просто липсва.
Анонимни сме, защото в случая имената ни не са важни – те само биха повлияли излишно върху текстовете.
Намирате се в зона, свободна от цензура, от платени пи ар-и, от копи-пейстнати прессъобщения или от липса на каквото и да било мнение. Тук говорим напълно независимо и открито.
TABLE MOOD 
Какво става с този блог? Обожавам го още откакто излезе. 🙂
Ето ни отново…
Здравейте, много добре написан блог. Харесва ми чувството за хумор и липсата на претенциозност. Без да съм кулинарен критик или готвач, или пр., за ресторантите, които съм посетила и за които имате отзиви, мнението ми съвпада с вашето. Интересно би ми било да прочета статии за The Friendly Bear и Манцо.
Здравейте,следя ви от известно време,обективни сте и това определено ми харесва.
Публикували сте доста информация за доста различни места,която определено е вярна.Нещо да кажете за ресторант Garlic?
Ново място в центъра с интересен дизайн , модерна кухня и усмихнат персонал в салона на пръв поглед.
Интересно ми е какво бихте казали вие?:)
Здравейте,
Пишем ревютата си след като сме посетили мястото няколко пъти и най-вече след като то е било на пазара поне 6 месеца, най-добре – 1 година. Огромна част от ресторантите затварят в рамките на първата година след отварянето си.
Поздрави
Добре казано.
Ще следим за в бъдеще:)
Супер сте, хора! За Bistrello и Da Massimo нещо да кажете?
Случайно откритие, благодаря на триадата за отзивите, лишени от снобизъм, със стремеж към обективност и много добър хумор. Предстои ми идване в родината и блогът определено ще ми е полезен при бъдещи кулинарни приключения това лято.
Препоръка: ако е възможно, към всеки отзив би било добре да има линк към сайта на съответния ресторант (ако има). Благодаря.
При идването ми имам идея да сравня – като цени, продукти, кулинарни техники, меню, обслужване, обстановка/интериор/”амбианс” – топ-ресторанти в Сф/БГ с приключения в подобни по категория места във Франция и Италия (ресторанти без Мишлен звезди, но с Мишлен-препоръки, с добри отзиви в Gault & Millau и т.н.). Т.е. ябълки с ябълки.
Добра начална точка са отзивите за Este като най-доброто в момента.
Менюто (както е на сайта), което не включва цени (минус), е твърде стандартно като продукти и рецепти. Споделям забележките на триадата за Angus-манията – Limousin-добитъкът е по-качествен като текстура, % мазнини, сочност и най-малки загуби при обработка. Липсата на веган/вегетариански ястия не ме притеснява – спасението на белите мечки и китовете е доста на юг в списъка на приоритетите ми. Но никакви птици в чиниите? Алергията към пилета/кокошки/петли се лекува лесно със сезонен дивеч или guinea fowl (токачки?) от ферми.
За съжаление, не познавам българските вина, но ще се опитам да наваксам на място. Не споделям интусиазма на блога около винената листа, поне в частта ѝ Франция/Италия. Почитател съм на Стария Свят (пронумерован и прошнурован от 1855, без сев.ам. цитрусови забежки). Ресторантът има титулуван сомелиер, но листата за Франция е съставена лениво. Едно 1er grand cru, едно 1er cru classe и Petrus – това е лесно, нали? 2006 не е най-добрата реколта за Помрол (Chateau Nenin), а и за региона на Бордо въобще. Chateau Trignon: грозде от пет различни тероара, виното е двайсетгодишно (o la la), но … от недобра реколта за Рона. Интересно да се дегустира – дали качеството на това non-classe вино от Рона (но не Chateauneuf du Pape) позволява 20 г. безнаказано отлежаване?! Розета от Франция: има две добри попадения (Ott, Sainte Roseline, погрешно изписано Sainte Rosaline) и много пропуски (Château La Tour de l’Évêque, Château La Lieue и т.н.)
Италианско червено: листа без Brunello di Montalcino и Vino Nobile di Montepulcano (и/или съответните riserva)?! Днес е вече 5 април… Препоръчвам на сомелиера 2005 и 2006, 2010 за Brunello е още по-добра, но … много е рано за нея. 2006, 2007 и 2012 за Vino Nobile. Чудесни възможности за pairing с месата от менюто. Пият се и след 40 г. (1990 и 1988, Biondi Santi, Poggio di Sotto, Casanova di Neri…).
Десерти: при заявка за класа, време е за нещо отвъд тирамису и сирене и бял шоколад.
Цени: според триадата, BGL300 за двама, one-course. Настрана останалите променливи, но за това меню, и продукти, които очевидно биха отстъпили като качество на продукти в сходни ресторанти във Франция/Италия… Хммм
L’Etranger: сайтът е крайно интровертен – без коментар.
От триадата: личи си, че отдавна не сте завръщали в родината, затънала не само кулинарно до шия в соц-ревизионизма :-). Каква ти висока кухня, добра или лоша година за Бордо или токачки, тук сме на двойка кюфтета и пъстърва с орехи. На този фон Есте е като еднорог. Успех при посещението.
Благодаря за отговора и пожеланията, но защо толкова песимистично? Много ми харесва доброжелателността и окуражаването във вашия блог там, където са заслужени. Всяка култура на хранене е еволюция с много кулинарни грехопадения и възвисявания и има огромна нужда от хора като вас – с познания, безпристрасност и вкус.
Според Пол Бокюз, за един живот един топ шеф може да създаде – с конска доза късмет – една-две оригинални рецепти/блюда. Няма „авторска кухня” („Бакус” обитава lalaland), само добри или недотам добри вариации/експерименти в 99.99999% от времето, ако щете и на тема „пъстърва с орехи” или „двойкъ кифтетъ”.
Само с висока кухня или само с пъстърва с орехи ще е радикално скучно. В Ница, да речем, има четири ресторанта с Мишлен-звезди, но и една кутия за обувки (6х6), La Merenda, където Dominique Le Stanc, зарязал Мишлен-звездите си в легендарния Negresco, забърква непретенциозни, автентични Nicois манджи (stockfish, daube, tripe a la nisoise, sardines farcies…) на също толкова непретенциозни (местни) цени. И с тях попада в Bib Gourmand.
Най-важният върпос: в какъв сегмент един собственик на ресторант/шеф (мислят, че) са поставили един ресторант или една квартална гостилница? Отговарят ли кулинарните вариации/експерименти като продукти и меню, и останалите променливи (интериор, обслужване, цени и т.н.) на стандартите на сегмента и на съответната кухня? Моите забележки към Este са единстено на тази основа. Никак не желая София/БГ да осъмне с 101 Este-подобни и без нито една двойка кюфтета.
От сърце ви желая още веднъж успехи в побутването на готвещите и ядящите в правилната посока.
Изключително приятен и много полезен блог! Радвам се, че ви открих 🙂
Здравейте,
Прочетох някои интересни ревюта и това което ми направи впечатление е силно ограниченото присъствние на автентична българска кухня във вашия списък (по мое мнение качествената българска кухня си е и дефицит). В центъра има един ресторант Мома находящ се на ул. Солунска, има интересни предложения, може да го проверите. Интересно ми е да чуя и мнението ви за Хаджидрагановите Изби , както и за Манастирска Магерница (по спомен там имаше сериозен набор от прословути български рецепти по регион), последните два бяха доста известни преди има няма 10 години :).
Наздраве
Много харесвам блога ви и с нетърпение проверявам за нови попълнения.
Надявам се все така да пишете откровени и хубави ревюта.
И не разбирам някои реакции за “инкогнито” проучвания или че “не си заставате” зад името.
Ресторантьорската критика трябва да е анонимна все пак…
И още нещо – да си обективен не значи да си “хейтър”, надявам се повече хора да го осъзнаят.
Много харесвам работата ви.
Поздрави! Все така))
Поздрави Тройката! Свежи, оптимисти и обективни сте!
Бъдете винаги такива каквито сте!
ГМГ
Здравейте , казвам се Владимир Чавдаров и съм един от двамата собственици на ресторант BACKGROUND , благодаря за обективния коментар за нашия ресторанта , искам само да уточня , че сме отворили заведението през далечната 1996 г. като коктейл-бар , а като ресторант работим от 1999 г. и имаме претенция да сме едно от малкото работещи от толкова време заведения . На добър час във Вашето инкогнито проучване !
Здравейте
Аз съм Димо Димов , благодаря за публикацията във Вашия блог, но има известна неточност:
https://tablemood.wordpress.com/2015/01/25/pure-chefs-grill-%D0%BF%D1%8E%D1%80-%D1%88%D0%B5%D1%84%D1%81-%D0%B3%D1%80%D0%B8%D0%BB/
Затоворения ресторант през 2008 година се казваше CLASSIC GOURMET а не Cult Gourmet.
A Cult Gourmet е името на кетъринг компанията която оперирираме ,PURE е бранд на компанията.
Моля корегирайте тази неточност, ще Ви бъда благодарен
Разбира се, че беше Classic Gourmet. Поправено е. Благодарим за уточнението.
Привет 🙂 Поддържате ли още блога си? Не видях ваш коментар за La bottega – място, което стана доста известно напоследък.
Здравейте,
Бих искал да Ви помоля за една среща във връзка с списването на един website на един ресторант. Намирам, че Вашите коментари са доста точни и може би “най-грамотните” на тема ресторанти/хранене….
Поздрави,
Александър
Поздравления! Попаднах случайно на вашия блог и напълно споделям ревютата ви. България е все още далеч от т.нар. култура на хранене, но от време на време има и места, които се доближават до тази култура. А колко лесно би било просто да има места с истинска, проста българска храна в София: такава, която приготвят майките и бабите ни. Такова място в известна степен е ‘Вишните’, не съм сигурна дали съществува още. Бъдете здрави и продължавайте в същия дух. Хубаво би било и да добавяте снимки към кулинарните ви ревюта. Успех!
Здравейте,
Аз ви търся от името на списание “Бакхус”, на което съм главен редактор. Имам въпрос-предложение към вас. Дали бихме могли да влезем във връзка през е-мейл? Моят е albena.shkodrova@gmail.com.
Поздрави,
Албена
Здравейте,
Можете да ни напишете съобщение във ФБ-страницата ни или на tablemood@gmail.com.
Браво,желая УСПЕХ!…
Много обективно и приятно за четене. Figthing!
Браво и от мен!
Много добре списван блог!
Има нужда от реална оценка на заведенията, а не само платена реклама и пиар!!
БРАВО! Добре написан блог, критиката е на място винаги ( говоря за местата, които съм посещавал ). Ясно е, че няма по-субективно нещо от вкуса, но за сметка на това винаги може да се каже дали нещо е вкусно или не. Пък и сте фенове на Bourdain.
P.S. Почна новото предаване, има го в пирата: Parts Unknown…..
Здравейте,
Поздравления за блога и особено за опитите да откроите няколко основни и повтарящи се слабости на българското ресторантьорство в настоящия момент: непостоянното качество (но то е слабост и на българския бизнес като цяло), не най-прекрасните десерти и неоправданите спрямо качеството, пък и количеството, което се предлага, цени на част от местата.
Ето някои от любимите ми места, за които бих се радвала да прочета Вашата оценка и критика, ако, разбира се, Ви представляват интерес, заедно с по няколко думи защо са ми любими:
– “Преди 10” – справедливи, по Вашия израз, цени за близо до отлично качество, абе даваш пари, но с удоволствие;
– “Франко” на “Ангел Кънчев” и “Гладстон” – аз лично го помня от 1997-1998 г., със същото име и същия собственик – истински, ама истински ресторант-ветеран с непомръдващо през годините качество;
– “Кабра”, на която сте обърнали косвено внимание в постинга относно “Павилион”, но вярвам ще се съгласите, че заслужава и повече 🙂
Ще се радвам също да прочета някога, някъде и Вашето мнение има ли в София някой, който се справя с така трудния и винаги туристически насочен жанр “автентичен български” ресторант и въобще как се вписва този жанр в, меко казано, странната градска среда на столицата.
Поздрави!
Здравейте,
Благодарим за обратната връзка и добрите думи. Познаваме добре споменатите от вас ресторанти и с удоволствие ще споделим мнението си за тях.
Що касае прословутата “автентична българска” кухня, то първо трябва да се запитаме каква точно е тя и после да видим кой ресторант я предлага. Трудна работа…