Не може да не сте чували за джентрификация или gentrification на английски. Идва от gentry – дума, с която исторически са обозначавани хора с по-висок социален статус. В актуалния си контекст думата се популяризира за първи път от британската социоложка Рут Глас през 1964 година, в смисъла на нахлуването на буржоазната средна класа в работническите квартали на Лондон.

Общо взето, макар и противоречива тема в урбанизацията и градоустройството, джентрификацията е неизбежна и няма да остане квартал в София (освен малцинствените може би, но никой не знае какво ще му хрумне на тукашния хипстър), който да не се промени от притока на по-заможни хора и бизнеси. И наемите ще се качат, и хлябът няма вече да е левче, и нищо вече няма да е същото. Ние сме стари, вече и буквално, софиянци, които живеят в един такъв квартал от повече от 20 години и много се забавляваме на това как провинциални хипстъри се дивят на статуята на титана на ул. Будапеща. Лошо няма, доживяхме някой да се снима и на нашите улици.

Както може би разбрахте става дума за част от центъра на София – тази „под Дондуков“, известна на някои като „старата еврейска махала“ или това кокетно каре заключено между булевардите „Васил Левски“, „Сливница“, „Дондуков“ и „Мария Луиза“ (може и до Женския пазар да стигне в нечии представи). Частта, в която допреди 15 години освен пациентите на психодиспансера и обитателите на комуналните квартири, нямаше кой знае какво друго да видим или, да си дойдем на думата, да хапнем. Братя Хлебари, за които сме писали, и за които ще актуализираме поста си, бяха едни от първите хипстъри, които отвориха бизнеса си тук, но се уплашиха и избягаха към затворен комплекс в част на Софийското поле, където преди десетки години децата, обвързани с червени връзки, ги водеха да бият камбани и която вече си е част от София. Хардкор „БюфетЪ“ бяха другите и те ще стоят на бойното поле, докато слънцето изгрява.

И още едно отклонение, с ваше позволение; да си изясним тази работа с хипстърите, за да не стане като онази с джендърите. В началото, около 1940 година, тази дума обозначава джаз музиканти и фенове, които са били много „hep” или в крак с нещата. През 60-те на 20 век нещата преминават към модата, а през 90-те твърдо описват една определена градска субкултура, състояща се от млади и образовани бохеми, населяващи джентрифицирани квартали и противопоставящи се на статуквото в музика, култура и изобщо мироглед. В началото на 21 век обаче хипстърите са много повече хора, които толкова много се стараят да се отличава и вярват, че са различни, че накрая стават еднакви. „Алтернативният“ им вкус вече е масов и малко започва да намирисва на леко отегчителна снобария.

Завиваме към карето около пожарната на София, където хранителни и други пипала е пуснал хипстърският октопод, пред който с лицето си застава известен софийски рекламист. Дали и с парите си, не знаем, а и все пак лицето е това, което се вижда, така че не виждаме смисъл да дълбаем. На този етап октоподът сякаш иска да изгони всички други от квартала, но все още не му се дават. Ето и главните действащи лица към 2023 година, тъй като всеки втори месец изскача нова придобивка в групата на различните:

1. &хляб – старата баничарница до Пожарната се предаде (никога няма да забравим баничките им със синьо сирене) и на нейно място дойде „енд хляб“. Още името показва, че мястото не е тук, за да обслужи вас, а вие – него. В неделя и понеделник не работи, нито преди 09.00. Хлябът е с квас, не може да бъде друг  – два-три вида. Има и Pain de mie (Пан де Ми) – френският бял и леко по-влажен вариант на хляба за сандвичи, обикновено продаван нарязан във Франция и с една идея по-сладък. При хлябовете трябва да кажем, че &хляб до известна степен замести Братя Хлебари и тъй като публиката за квасен хляб в София, къде волно, къде без много да иска, се увеличи, тя има откъде да се снабди с такъв хляб в квартала. Вкусът е интензивен и премерено кисел, т.е. поносим и за по-умерените фенове на кваса, консистенцията – средно жилава. Често хлябовете са с прекалено големи шупли и твърда, понякога изгоряла кора. Някои хипстъри обръщат града, за да намерят точно такива хлябове, но пекарите във Франция, Германия и Австрия са леко озадачени. Хлябът им общо взето е една такава сетивна златна среда, към която нямаш забележки.

Има и кроасани, които са наистина добри – въздушни и хрупкави и с различни вкусове. Има и кубчета-кроасани с крем вътре. Препоръчваме.

Това, върху което мястото се кълне са неговите canelé или канлета – френския печен сладкиш, във формата на цилиндър или готварска шапка, с много яйчен жълтък, ароматизиран с ром и ванилия, който има хрупкава, карамелизирана кора и нежна сърцевина. Идва от Бордо във Франция, където има много остатъци от жълтъци, поради факта, че винената индустрия, която е огромна там, използва нечовешко количество белтъци за избистряне на вината си. Вкусни са канлетата на &хляб. Ако имат проблем, то той е в печащия ги. Или това са различни хора, или е един, но често в различно настроение, защото се случва понякога да са изгорели, а средата им – сурова.

Имат и много добри сандвичи, някои от продуктите за които взимат остреща, което ни води до следващата станция, а именно:

2. Сезон – плод и зеленчук.

Корекомът (направи справка в нета, ако не знаеш какво е това), както му казват съседите, е магазин за плодове и зеленчуци от регенеративна градина, отново с участието на собственика на всичко изброено дотук, от малки ферми и за бакалски стоки от занаятчийски марки – сол, сирена, оцет, рибни, брашно, леща, боб и т.н. Внасят си лимони, авокадо и зехтин от остров Крит и второто е може би най-доброто в София, третият – по-скоро приличен. Рибните консерви са чудни, както и оцетите им. Някои неща са прекрасно вкусни и чисти, като домати, чушки, картофи и гъби например, други са също с добър вкус, но смятаме, че да искаш да предложиш глава карфиол на българин за цената от 17 лева е като да си просиш боя и просто чакаш да видиш на кого ще му стиска.

Има и вина, но нищо прозаично, а само т. нар. натурални или оранжеви вина за хипстъри с мустаци, или женски еквивалент – плетена шапка, карирана риза, татуси, бели чорапи и много винтидж и втора ръка. Подобно на IPA бирите, това са напитки, които поставят под съмнение всички разбирания на т. нар. нормален потребител за вкусно и приятно и той с радост ги оставя на борещите се срещу статуквото.

Ние пазаруваме от Сезон. Предимно неща, за които не трябва да се оставя половин месечна заплата и ни е доста вкусно.

3. Ж Jazz Room – туптящото сърце на хипстърската група, което носи началната буква на фамилията на рекламното гуру. Тук се говори за неща като аудиофили, салеп и трофеи (месечни абонаменти). Кафе, уиски, малко вино, слушане на музика и озоваване в това място, без да знаеш точно защо. Но все пак отидете, ако не за да опитате салеп, то поне, за да разберете как функционира „exclusive culture”: вие не искате да сте там и те не искат вие да сте там.

4. Mahala Bookstore – тук пък беше обущарят ни. Дано се е преместил доброволно.

Намираме се в книжарница за чуждоезична литература. Художествена и нехудожествена, както и периодика. Последната в повечето случаи е от типа „Може ли две от жълтите, че си довършвам интериора?“ – независима публицистика, която може би има причина да е такава, тъй като адресира главно авторите си. Под чуждоезична литература очевидно се разбира само такава на английски език. Цените те карат да не искаш да четеш на никакъв друг освен български език, но кой пък е казал, че културата е за всички… Ние, Kinfolk ако няма, не ги разбираме нещата и засега само наблюдаваме.

Признаваме, че и се забавляваме: попаднахме в дискусия на някаква група на живущите на ул. „Г. Бенковски“, на която се намира „Махала“-та, които анатемосваха собствениците, че премахнаха искрящо зелената метална дограма, докато собствениците им обясняваха, че живущите на ул. „Бенковски“ са туземци без вкус и че тя, дограмата, е немска.

5. Сабале

И вече започнахме да се изнервяме от накланянето към турцизмите в българския език.

Това пък беше Чайната на Бенковски. Планира се да е място за закуска, ако думата сабале не ви говори това, което трябва. Очакваме откриване през ноември 2023, но хипстърите вече виртуално ни го откриха. Geçen pazar sabahı, или миналата неделя, имаше даже нещо като работен ден и решихме да минем. Много тежка беше ситуацията, та ще изчакаме да отворят като хората. Засега със сигурност можем да кажем, че Агенцията по храните ще се зарадва на битото масло, което стои открито в огромни купи, така че всичко що прелита да може да му се лепне.

6. „Дроб и Чѝли“ е, цитираме, „подкаст от мрежата на Говори Ѝнтернет за храна, места и хубавото в живота“, с което кръгът се затваря. Въпросният предприемач има и това. Сблъсък на интереси ли му казваха на това или монопол на мнението?

А, да:

7. Има и едно далечно от квартала творение отново с намесата на предприемача и с непроизносимо за непосветените име – Y Dough – за канелени рулца. Някъде из кв. „Иван Вазов“, но най-вече в Инстаграм. Дори килограмите нямат значение за хипстърите, когато нещо е instagramable. Рулцата са вкусни и не толкова сладки, колкото биха били в САЩ например. Има класическото, има и по-така, като Pupmkin Spice или такова с шам фъстък, кардамон и дюля. Приготви 7.50 за парче и най-добре поръчай за вкъщи – мястото не е замислено  него да се застояват клиенти, а за да се пекат рулца в него.
Основателката му – Кристин Радоилова – явно се чувства далеч от кораба-майка, затова участва в създаването на Сабале.