Не може да не сте чували за джентрификация или gentrification на английски. Идва от gentry – дума, с която исторически са обозначавани хора с по-висок социален статус. В актуалния си контекст думата се популяризира за първи път от британската социоложка Рут Глас през 1964 година, в смисъла на нахлуването на буржоазната средна класа в работническите квартали на Лондон.

Общо взето, макар и противоречива тема в урбанизацията и градоустройството, джентрификацията е неизбежна и няма да остане квартал в София (освен малцинствените може би, но никой не знае какво ще му хрумне на тукашния хипстър), който да не се промени от притока на по-заможни хора и бизнеси. И наемите ще се качат, и хлябът няма вече да е левче, и нищо вече няма да е същото. Ние сме стари, вече и буквално, софиянци, които живеят в един такъв квартал от повече от 20 години и много се забавляваме на това как провинциални хипстъри се дивят на статуята на титана на ул. Будапеща. Лошо няма, доживяхме някой да се снима и на нашите улици.

Както може би разбрахте става дума за част от центъра на София – тази „под Дондуков“, известна на някои като „старата еврейска махала“ или това кокетно каре заключено между булевардите „Васил Левски“, „Сливница“, „Дондуков“ и „Мария Луиза“ (може и до Женския пазар да стигне в нечии представи). Частта, в която допреди 15 години освен пациентите на психодиспансера и обитателите на комуналните квартири, нямаше кой знае какво друго да видим или, да си дойдем на думата, да хапнем. Братя Хлебари, за които сме писали, и за които ще актуализираме поста си, бяха едни от първите хипстъри, които отвориха бизнеса си тук, но се уплашиха и избягаха към затворен комплекс в част на Софийското поле, където преди десетки години децата, обвързани с червени връзки, ги водеха да бият камбани и която вече си е част от София. Хардкор „БюфетЪ“ бяха другите и те ще стоят на бойното поле, докато слънцето изгрява.

И още едно отклонение, с ваше позволение; да си изясним тази работа с хипстърите, за да не стане като онази с джендърите. В началото, около 1940 година, тази дума обозначава джаз музиканти и фенове, които са били много „hep” или в крак с нещата. През 60-те на 20 век нещата преминават към модата, а през 90-те твърдо описват една определена градска субкултура, състояща се от млади и образовани бохеми, населяващи джентрифицирани квартали и противопоставящи се на статуквото в музика, култура и изобщо мироглед. В началото на 21 век обаче хипстърите са много повече хора, които толкова много се стараят да се отличава и вярват, че са различни, че накрая стават еднакви. „Алтернативният“ им вкус вече е масов и малко започва да намирисва на леко отегчителна снобария.

Завиваме към карето около пожарната на София, където хранителни и други пипала е пуснал хипстърският октопод, пред който с лицето си застава известен софийски рекламист. Дали и с парите си, не знаем, а и все пак лицето е това, което се вижда, така че не виждаме смисъл да дълбаем. На този етап октоподът сякаш иска да изгони всички други от квартала, но все още не му се дават. Ето и главните действащи лица към 2023 година, тъй като всеки втори месец изскача нова придобивка в групата на различните:

1. &хляб – старата баничарница до Пожарната се предаде (никога няма да забравим баничките им със синьо сирене) и на нейно място дойде „енд хляб“. Още името показва, че мястото не е тук, за да обслужи вас, а вие – него. В неделя и понеделник не работи, нито преди 09.00. Хлябът е с квас, не може да бъде друг  – два-три вида. Има и Pain de mie (Пан де Ми) – френският бял и леко по-влажен вариант на хляба за сандвичи, обикновено продаван нарязан във Франция и с една идея по-сладък. При хлябовете трябва да кажем, че &хляб до известна степен замести Братя Хлебари и тъй като публиката за квасен хляб в София, къде волно, къде без много да иска, се увеличи, тя има откъде да се снабди с такъв хляб в квартала. Вкусът е интензивен и премерено кисел, т.е. поносим и за по-умерените фенове на кваса, консистенцията – средно жилава. Често хлябовете са с прекалено големи шупли и твърда, понякога изгоряла кора. Някои хипстъри обръщат града, за да намерят точно такива хлябове, но пекарите във Франция, Германия и Австрия са леко озадачени. Хлябът им общо взето е една такава сетивна златна среда, към която нямаш забележки.

Има и кроасани, които са наистина добри – въздушни и хрупкави и с различни вкусове. Има и кубчета-кроасани с крем вътре. Препоръчваме.

Това, върху което мястото се кълне са неговите canelé или канлета – френския печен сладкиш, във формата на цилиндър или готварска шапка, с много яйчен жълтък, ароматизиран с ром и ванилия, който има хрупкава, карамелизирана кора и нежна сърцевина. Идва от Бордо във Франция, където има много остатъци от жълтъци, поради факта, че винената индустрия, която е огромна там, използва нечовешко количество белтъци за избистряне на вината си. Вкусни са канлетата на &хляб. Ако имат проблем, то той е в печащия ги. Или това са различни хора, или е един, но често в различно настроение, защото се случва понякога да са изгорели, а средата им – сурова.

Имат и много добри сандвичи, някои от продуктите за които взимат остреща, което ни води до следващата станция, а именно:

2. Сезон – плод и зеленчук.

Корекомът (направи справка в нета, ако не знаеш какво е това), както му казват съседите, е магазин за плодове и зеленчуци от регенеративна градина, отново с участието на собственика на всичко изброено дотук, от малки ферми и за бакалски стоки от занаятчийски марки – сол, сирена, оцет, рибни, брашно, леща, боб и т.н. Внасят си лимони, авокадо и зехтин от остров Крит и второто е може би най-доброто в София, третият – по-скоро приличен. Рибните консерви са чудни, както и оцетите им. Някои неща са прекрасно вкусни и чисти, като домати, чушки, картофи и гъби например, други са също с добър вкус, но смятаме, че да искаш да предложиш глава карфиол на българин за цената от 17 лева е като да си просиш боя и просто чакаш да видиш на кого ще му стиска.

Има и вина, но нищо прозаично, а само т. нар. натурални или оранжеви вина за хипстъри с мустаци, или женски еквивалент – плетена шапка, карирана риза, татуси, бели чорапи и много винтидж и втора ръка. Подобно на IPA бирите, това са напитки, които поставят под съмнение всички разбирания на т. нар. нормален потребител за вкусно и приятно и той с радост ги оставя на борещите се срещу статуквото.

Ние пазаруваме от Сезон. Предимно неща, за които не трябва да се оставя половин месечна заплата и ни е доста вкусно.

Continue reading →