Made In Home оформя единия край на събуждащата се в ресторантско отношение софийска улица Ангел Кънчев. Спомените ни за съществуването на ресторанта се простират около четири години назад във времето, когато той отмени леко мърлявия и непретенциозен „Пуфи“ и се вписа в околността сякаш винаги е бил там.
Фейсбук е основният канал за комуникация на ресторанта, където той има впечатляващ брой последователи – над 11 500. Името би трябвало да ви подготви за това какво да очаквате вътре, но за да няма изненадани, нека кажем за дизайна, че е … домашен. Вратите стават маси, вестниците отиват за облепяне на тавана, дървото преобладава, мебелите са различни като стил, има дантели, буркани, подправки. Ако това е нечия къща, тя е доста разхвърляна и психеделична, но такива са вижданията за стил и дизайн на собствениците (а и трудно може да се възпре собственик на ресторант, който иска да се изживява като дизайнер).
Многократно сме посещавали Made In Home преди да напишем това ревю. Първото ни посещение преди години беше доминирано от табелата „Запазваме си правото да не обслужваме клиенти по наша преценка.” и то така, че почти ни се отяде. Очевидно е, че всеки ресторант има това право, да го натриваш в носа на клиентите си е абсолютно ненужно и ни остави най-малкото озадачени. Явно сме от малкото такива, защото Made In Home е изключително добре посетен.
Въпреки, че в никакъв случай не е вегетарианско място, вегано-вегетарианската страна в менюто е силна от самото му откриване и наред с обичайните хумус, гуакамоле, разядки и многобройни салати, е видна и в обедното меню под формата на ястия от рода на фритата със сладък картоф, зелен фасул и тиква или например къри с бамя и гъби върху басмати ориз. Обедното меню принципно играе ролята и на дневно, тъй като включва по няколко ястия от вид. Едно примерно:
Картофена крем супа с мащерка – Чеснова супа с хариса – Корейска супа със свинско – Марокански кус кус – Йерусалимско печено пиле със земна ябълка – Задушено свинско с пащърнак и сайдер – Близкоизточни кюфтета от праз с млечен сос – Манастирска пъстърва на грил със зеленчуци на грил.
Made In Home усилено готви всичко и няма кухня, в която да не иска да се пробва: и рамен, и домашно прошуто, и претцели, и терин от патешки дроб, и телешки опашки, и гъмбо (характерната за Южна Луизиана яхния с концентриран бульон, морски дарове, бамя и какво ли още не). Звучи като мястото да има любопитен и начетен готвач и/или собственик и понякога резултатът е наистина интересен и вкусен. Също толкова често обаче просто някой мята някакви съставки в някакви съдове за някакви хора и ако се получи, получи, ако ли не, винаги могат да ви откажат да ви обслужат, нали така. Made In Home е обратен пример за това защо хората в кулинарията искат да се специализират в даден стил или насока – ако не посветиш достатъчно време на изучаването на детайлите, няма как да станеш добър.
Без да е прекалено скъпо, Made In Home в никакъв случай не е евтино място: ризотото е около 14 лева, бърканите яйца достигат до 12 лв., десертите са 7 лв. Както подобава на хипстърско място, тук се пие домашна лимонада или бира, селекцията с вината е разочароваща.
Made In Home е едно от успешните места в София с постоянна и вярна клиентела. За да се запази това и за в бъдеще, според нас, е важно да се осигури задължителен минимум от:
– храна – да се готви добре паста и ризото всъщност е трудна задача и това например са често проблемните храни в Made In Home. Както споменахме по-горе, понякога храните са недоготвени и недоовкусени. На залежал или некачествен продукт досега не сме попадали, така че явно доброто желание е налице, остава изпълнението да го догони;
– обслужване – пишем това бидейки абсолютно наясно с проблематиката и липсата на какъвто и да е квалифициран персонал у нас – все пак ако персоналът не е професионално подготвен, то нека поне да е по-приятелски настроен;
– атмосфера и общо впечатление – Made In Home е малко като парижките бистра – препълнени с маси и столове над границата на уюта. Всеки иска да прави бизнес, разбира се, и затова остава на нас да преценим дали искаме да ни отказват маса за двама, когато искаме да ги посетим в техния натоварен час.
TABLE MOOD 
Заведение, което трие критични коментари от фейсбук страницата си, не ми го хвалете.
Хммм, тази мода напоследък всяка критика да се нарочва за хейт без никакво вслушване какво казва отсрещната страна на мен лично ми е малко озадачаваща, но решението си е Ваше; явно не търпите каквото и да мнение различно от суперхвалебственото (понеже кухия възторг е много по-обоснован от аргументираната критика). Заведението вече категорично ще го подминавам, не се притеснявайте за това, и в тоя ред на мисли – ако не можете да приемате критика, по-добре последвайте собствения си съвет и я подминавайте; дребнавото заяждане оставя много по-неприятен вкус отколкото всичко друго.
Чак се изненадах от този пост – предвид колко е пълно винаги това място, мислех, че съм единствената, която не е във възторг от него. Абсолютно същите неща – табелата, че могат да откажат да те обслужат, ако нещо си им прищрака; киселата сервитьорка; нагъчканите столове – ме впечатлиха и мен, като на фона на това очакванията ми за невероятната домашна кухня… еми, не беше лоша кухнята, ама не беше и нищо особено, което в съчетание с горните неща и в съотношение с цените, определено не го правят предпочитано място за посещение. А коментарът от собствениците тук дори не можах да му схвана идеята – демонстрирате колко не ви интересува критиката ли? Със същия успех можеше просто да подминете ревюто.
П.П. Сега откривам блога ви, хора – евала за него, София отдааааавна има нужда от нещо подобно. Успех ;)!
“Манастирска пъстърва”.. Хайде малко по-сериозно.
Грешката в имeто на заведението е повече от красноречива. Опитах се да дам шанс на това място, но правят всичко възможно това да не се случи с посредствената си кухня, мръсната тоалетна и неимоверно силния аромат на манджа, който полепва по теб още от вратата (в това отношение бият и индийските ресторанти). А коментарът на собствениците по-горе само ме кара да бъда още по-разочарована от участта на прекрасната, доскоро пустееща къща на Венелин, която дочух, че ще бъде Made In Home 2. Критиката, макар и понякога трудна за преглъщане, носи със себе си поуки. Ваш избор е дали ще ги приемете, а мой – дали ще ви посещавам.
Здравейте,
ние сме собствениците – “дизайнери”, ентусиазирани хаотични готвачи, трима приятели, тройка, мъже и жени, обичаме си клиентите, парижките бистра, арабските манджи удоволствието да готвим, старите къщи и вещи, и рецепти, и чинии, и битаци, домашно точени баници и солети, и странни рецепти, и нашата музика, и надписи, и домашните ни наденици, и хипстърията като хипария, и made in home, и възпитаните хора, и зеленчуците… и концепциите – нашата – да работим все по-добре, – вашата – това тепърва ще става ясно, дали е през фейсбук, как се канализира, какъв е таргета и как да намерим под вола теленцето.
Честита нова година и топла светлина за всички 🙂
Относно това:
” „Запазваме си правото да не обслужваме клиенти по наша преценка.” и то така, че почти ни се отяде. Очевидно е, че всеки ресторант има това право, да го натриваш в носа на клиентите си е абсолютно ненужно и ни остави най-малкото озадачени. Явно сме от малкото такива…, … ”
Причината, че сте от малкото озадачени, е защото има нещо ненормално в България и българският “елитен” потребител. Той често обича да сяда на места, които са “навикани” за елитни, високи, или каквото и да е, и търпи да го унижават/обиждат/да се държат надменно с него, защото това е част от “пакета” да си седнал в “елитно” заведение.
Това може да се види в София на много места, не само ресторанти и кафенета, разбира се. Аз се сещам за магазин “Слънце и Луна”, например. А във Варна примерите пък са много…
Няма лошо да предлагаш нещо качествено, и да изискваш уважение (т.нар. “знам си цената”), лошо е, когато си пълен с претенции и суета, и огромно его, които силно преобладават, и дори развалят вкуса на уникалния продукт, който предлагаш. Разбира се, не във всички случаи става дума и за уникален продукт.
Метани ли искаш до земята да ти правя, че съм посетила заведението/магазина ти? Това се питам и се чувствам малко или много огрочена, когато попадна на подобно отношение.
Не съм била във въпросното място, така че коментарът ми не се отнася директно до него. Исках да изразя мнението си за българският клиент (или поне хипстърската част от него), въпреки че се отплеснах. Да, той обича да го мачкат, в името на “елитността”, че е седнал не къде да е. Претенции с 1 дума.
Аз лично така и не съм попадал на нещо вкусно там, всичко е идвало блудкаво. Предвид типа на заведението (пиеш виното от водни чаши ала магазин за 1 лев), обслужването, че и кухнята трудно могат да бъдат критикувани. За хапване предпочитам бистро като например “При Бари” и честно казано не разбирам съществуването на подобен тип заведения, може би защото не работя в офис или кол център. И “Жадната ламя” не ми е по вкуса, но е пример за наистина добре реализирано място от същия вид.