Fake French се намира на мястото на бившето Bistrello – на софийската централна улица „Княз Борис“I, на номер 66, близо до пресечката с „Неофит Рилски“ и до църквата „Свети Георги“.

Колебанията на Bistrello дали да бъде ресторант или бистро приключиха със затварянето му и с отварянето на място от нов вид и с ново име, което няма съмнения, че е бистро, което се прави на ресторант. Отново водеща, даже по-водеща отпреди, фигура е Владимир Тодоров, възпитаник на кулинарната академия „HRC“ и междувременно лице на няколко бизнеса в София.

Името е шумно – Fake French – и към 2025 година това е може би единственият ресторант в София, за който е необходима резервация поне две седмици предварително, който работи само вечер и който има seating часове – от 19.00 до 21.00 и от 21.00 до 23.00 часа. Фейк Френч има огромна маса последователи в социалните мрежи и активно присъствие в тях. Няма уебсайт и ако някой иска да види менюто, да си запази маса или да разчита на Гугъл мапс.

Струва ни се удачен подход да разделим впечатленията ни за това място на кое е French и кое е Fake.

FAKE:

– това, че ястията са написани на френски език, не означава, че са френски. Beignets au persil (магданозени кюфтета), Salade de tomates du gardin (салата с градински домат), Sallade Allard (зелена салата от маруля) са само някои от многото примери в менюто, които карат изкушеният кулинарно посетител да се чувства сякаш си поръчва „Grilled old man from Bansko“.

– идеята че нагъчканите маси са френска работа. Може би, но в туристическите кафенета на Париж. Масите са изключително близко една до друга и представляват сериозен дискомфорт за клиентите. Създава се впечатлението за печалбарство, а не за френска работа.

– персоналът – в началото, веднага след отварянето на Фейк Френч, можеше да се каже, че персоналът е бърз и ефективен, дистанциран, но учтив. Успехът на мястото затвърди обаче някаква тяхна идея, че е обосновано да бъдат груби и винаги прави. Сериозен минус на мястото.

– идеята някои ястия да се „приготвят“ на масата пред клиента – масите са миниатюрни, купите – огромни и ако си поръчате например салата „Цезар“ (докато я имаше в менюто, беше една от най-добрите в града), сте обречени да гледате сътрапезниците си над огромна порцеланова планина, а чашата ви за вино да няма къде да отиде.

– виното – редовно се случва да няма поне 2 до 3 позиции от менюто и ако сте малко по-любопитни, голяма част от времето ви от т.нар. seating може да мине в питане „има ли, няма ли“. Not French at all.

FRENCH

– макар и клиширано, тук се предлага френското кулинарно кръщение под формата на „Охлюви по бургундски“, Жабешки бутчета и Френска лучена супа. Охлювите понякога са прегорели и плуват в масло, жабешките бутчета обикновено са безвкусни, но това и във Франция е случаят, а френската лучена супа е една от много добрите в София, но абсурдно скъпа. Трюфелът в нея е излишен лукс, на който французите клатят глава с неразбиране, но в София сме все пак, nouveau riche rulls.

– Tartare de Boеuf – истински тартар, приготвен по правилен начин и с добра ароматна и вкусова композиция. Не е разочаровал досега.

Дори и след детайлно вглеждане не можем да открием повече French-неща.

Но пък можем да добавим няколко des choses bulgares:

– цените – абсурдно, необосновано и спекулативно високи. Но всеки има свобода на избора дали да яде там или не.

– нетипично за българската кухня, типично за българските ресторанти – незаинтересовано отношение към вегетариански и рибни ястия. Менюто изобилства от меса от всякакъв тип, но на безмесните е отделено символично място и се усеща, че са приготвени без вдъхновение. В продължение на няколко сезона единствената опция за вегетарианци беше паниран карфиол, на който дори hard core отдаденият в един момент се насища – карфиол с крем от кашу – две тежки текстури и вкусово неутрална комбинация. Но изненада няма, още от времената на Бистрело вегетарианските ястия никога не са били силна страна на Владимир Тодоров.

Рибата е лаврак, която като продукт крещи за незаинтересованост да се предложи нещо по-креативно и затова се наваксва в рецептата – рибата се затрупва с миди и скариди. Хаос от вкусове, но пък внушение за лукс.

Като цяло, Фейк Френч е много маркетинг и недостатъчно съдържание. При внимателно вглеждане се забелязва и друго нещо в излишък – тестостерон. Всички са мъже, както в кухнята, така и в салона и това носи една странна енергия на братството срещу нашествениците. Много често сме се чувствали не добре дошли там и винаги сме се чудили кое ни създава това впечатление. Убедени сме, че са всички гореизброени фактори. Също така сме убедени, че мястото има култов статут сред многобройните пришълци в столицата, както и че една реалистична оценка винаги би трябвало да е добре дошла.

Fake French е в София, на ул. Княз Борис I 66, тук и тук.