Появата на нова и непозната концепция за бързо хранене в България винаги е била интересно и любопитно зрелище през годините. Екзотичните някога гофрети и хот-дози (хмм…), последвани от вече забравените, сигурни сме, израелски питки. Ливан и Сирия победиха в кулинарната битка с Израел, придобивайки авторско право над фалафела, който автоматично бе принизен до заместител на месото във все още интересните и обещаващи бизнес и хапване до зори Мимас. Верни на родината, предприемчиви българи – патриоти поеха щафетата и защитиха българските евреи – създаден бе сандвича на тостер. Обилно полят с три лъжици полу-течна, полу-солидна субстанция, наречена салата.  МакДоналдс и Кей Еф Си бяха по-скоро упадъчни и безинтересни, а Събуей – направо смешни.

През 2013 битката за надмощие при бързото хранене ще се води между три кулинарни школи. Първата е на супите – започва да изстива и все по-често да ухае на чесън и оцет. Плътно преследвана от тази на “чиабата”-та (която е горе-долу като Ланчия-та, за която се разбра, че е Ланча, когато Зуп-а стана Севън- ъп или -ап, решете сами, ама никой не ги щеше като се разбраха истинските имена на нещата) – недопечени и жилави хлебчета, натъпкани с евтини колбаси и сирена, в които като компенсация има едно листенце айсберг. Третата изгряваща и силно противоречивата звезда на фаст-фууд естрадата, обект на внимание от наша страна, е азиатската кухня.

Представяме “Wok to Walk” и нашите впечатления от многобройните ни посещения там:

На първо място е важно да се знае, че Уок то Уолк е холандска франчайз верига. Дизайнът е минималистичен, ефектен и в тон с корпоративната идентичност на бранда – много оранжево навсякъде. Основните елементи и материали са добре аранжирани и правят добро и силно първо впечатление.  Функционалността на дизайна обаче е тотално сбъркана според нас. Докато някои от посетителите чакат своите поръчки окупирали витрината с основните продукти от офертата на Уок то Уолк, други, по-неуверени в избора си, се мъчат да пробият барикадата и да огледат изложената суровина. Колко по-лесно би било ако персоналът на заведението, който така или иначе вика всеки поименно, да започне да кани клиентите си да се настанят, докато чакат.

Силно привличащите черти на азиатската кухня са много, принципно плюсовете за концепцията на Уок-а като че ли са:

– винаги гореща, прясно приготвена храна;

– задоволително като избор на ингрeдиенти и възможности за комбинации меню;

– времето за приготвянето на ястията, предвид спецификата на кухнята, принципно е сведено до минимум.

Има и моменти обаче, например по обяд, когато може да ви се „изчака чакалото”, така че бъдете готови и за тях.

Малко конкретика: принципно в Уок-а съставяте ястието си като избирате между основно ястие или база, което после „фризирате” с добавки, сос и /или допълнителни гарнитури.

Базите са яйчни, пълнозърнести, оризови или удон спагети, бял или пълнозърнест ориз и зеленчуков микс, всички те приготвени с пресни зеленчуци и яйце (можете да махнете яйцето). На цена 4.95 лв.

Добавките са три вида месо, скариди, калмари, тофи, зеленчуци, даже и бамбук. Цените им варират между 1,00 и 4.00 лева.

Сосовете, които всъщност правят сглобката на ястието ви или идеална, или ужасна, така че избирайте мъдро, са безплатни. Има терияки, сладко-кисел сос, сос от стриди, фъстъчен, къри и кокос и др.

Допълнителните гарнитури, от които честно казано спокойно можете да се лишите, защото не допринасят кой знае колко за баланса на ястието ви, са пържен лук или чесън, фъстъци и сусамен микс. Цена 1 лев.

С около 7-8 лева сте „в играта” и получавате гореща, вкусна и абсолютно достатъчна като количество храна. Преценете сами дали това е скъпо. Според нас не е.