Nikolas 0/360º

На централната и едновременно с това супер закътана софийска улица “Райко Даскалов”, зад градинката „Такев“, преди доста години беше направен първият опит за заведение с индустриален дизайн и с азиатска кухня (странно защо с името Brasserie). И двете прекрасни, но явно изпреварили времето си и съответно – с кратък живот. Няколко заведения се наместваха на мястото през годините, докато през пролетта на 2016 на адреса не се появи Nikolas 0/360º.

Nikolas 0/360º носи името на създателя и главния готвач на ресторанта: Цветомир Николов. Да наречеш нещо на себе си иска кураж, самочувствие или его, а може би и комбинация от трите. Професионалната биография на Цветомир Николов звучи богато, макар и леко бегло. Това, което със сигурност може да се каже е, че той е навсякъде из медиите през последните години, т.е. за известността на личността и мястото се полагат достатъчно усилия. На сайта на ресторанта има даже секция “Медийни връзки”, в която можете да се насладите на всички обществени появи на Цветомир Николов. Активността в социалните медии е сериозна (за което браво), както и работата с т.нар. инфлуенсъри (It’s a no from us).

По отношение на интериорния дизайн Nikolas 0/360º взима умното решение да смени изцяло стила, палитрата и настроението и в момента усещането е за светлина, въздух и лекота. Дърво, стъкло и пастелни тонове създават чувство за уют още с влизането, което е рядкост в София. Има отворена, но не и съвсем открита кухня, така че любопитните могат да гледат, а незаинтересованите да бъдат оставени на мира. Има и тераса в задния двор.

Менюто в Nikolas 0/360º показва авторски подход и претенция за по-висока кухня. То е кратко, да не кажем, че това е първото място в София, на което дори ни се струва прекалено кратко, но лошо и в това няма. През последните години ресторантът заявява за себе си, че “по неповторим” начин съчетава българска и балканска кухня, но изведнъж в менюто блясва японско Wagyu телешко, което след балканската зявка е малко: “Ъъъ, извинете?”. Но, както и да е, оптимистично се гмуркаме в менюто.

Салатите са три като например “Литъл джем салата, крутони, тиква, печена чушка, микс семена и дресинг с горчица”, “Салата от шарени чери домати с прясно краве сирене, магданозено песто с лешници и домашен айвар” и “Гурме микс (каквото и да означава това) от бобови, бейби спанак, маринован червен лук, малинов оцет и зряло овче сирене”.

Предястията са три или четири и звучат добре: “Бухти от скариди и тиквички поднесени с млечен сос с мента”, “Tартар от диви скариди с ябълка, крокмач и пушен зехтин с цитруси”, “Телешки тартар с каперси, маринован червен лук, магданоз, горчица и квасен хляб”, “Селекция български сирена поднесени с ферментирал мед с трюфел (18м. зряло краве сирене, 8м. зряло краве сирене, прясно краве сирене)”, “Дъска колбаси от град Елена”.

Тук имаме какво да кажем за крокмача и то е, че освен ако шеф Цветомир не си го прави собственоръчно, в България има истински крокмач през кратко време от годината и на едно или две места в страната. Останалото е заблуда.

Основните започват гордо с въпросното Уагиу – цитат от менюто “най-вкусното говеждо” и продължават със силен акцент на месото: мляно месо, свинско, патешко магре, телешки стек. Има една риба, едно вегетарианско, което е ризото (поне не са зеленчуци на скара). Вегетарианците да хапват салати.

Очаквахме малко повече. В балканската кухня има изобилие от вегетариански ястия, а рекламираната на сайта като доставчик за морска храна Гърция предлага много повече неща от една масова риба.

Десертите – може би най-доброто в Nikolas. Има и за любителите на шоколада и за нелюбителите му. Има и на плодова, и на млечна база.

Заиграването със сосовете, съчетаването на компонентите в рецептите за основните ястия и десертите са точките, по които, според нас, Nikolas 0/360º  може да има авторска заявка. Засега повече заявка, отколкото реално изпълнение. Ястията имат по-безхитростни вкусове от начина, по който са написани. Не казваме, че не са вкусни – такива са, както и правилно приготвени, просто, както се казва в един стар виц, накрая, при връчването на сметката, остава едно не съвсем добро чувство. Да, в Николас е скъпо – 50+ евро на човек само за храна.

В събота има тематичен брънч – испански, френски, мексикански, гръцки, street food и т.н. Отново скъп, но поне ястията са замислени и приготвени с повече желание и вдъхновение. Има и обяд, в който има какво да намерите – и като цена, и като предложения.

При цялата социална и медийна активност, Nikolas няма обявени цени никъде – нито на сайта, нито в социалните си медии. Ако не са отговорните фотографи на менюта в Гугъл, няма да знаете какъв бюджет да отделите за посещение там и най-вече – дали искате да го отделите. Ресторантът е избиран два пъти – през 2017 и 2022 – за “Ресторант на годината” в конкурса на списание “Бакхус” и именно поради това чувстваме, че би трябвало да има малко повече отговорност към клиента.

Nikolas 0/360º е на ул. Райко Даскалов 3 и тук.

nikolas

Hamachi / Хамачи

Хамачи дефинира себе си като японски рибен ресторант и вече над 5 години води своето съществувание на тиха уличка в квартал Лозенец. Около ресторанта не се шуми много, кухнята му не попада в полезрението на кулинарни експерти и конкурси, местоположението му не е централно и въпреки всичко това Хамачи работи успешно от достатъчно време и не може да се оплаче от липса на клиентела. Посещаваме го редовно, като на моменти, признаваме, излиза от ума ни като опция за вечеря, само защото е малко по-встрани от рутинните ни маршрути. Грешка отвсякъде.

Ресторантът е собственост на Renee Gourmet Group, които държат известни, някои от които доста противоречиви, заведения в София: Ла Ботега, Ла Пикола Каза, Медитеранео, Чинечита. Хамачи се отличава със собствен почерк в тази група и в него цари вътрешен мир и ред, който липсва на другите заведения.

Като пространство Хамачи обединява три малки, добре използвани, помещения – салон, зимна градина и лятна тераса и интериорът дава необходимия уют на клиента, без да е прекалено скъп, японски или иновативен. За нас най-приятното място е зимната градина.

Кухнята се доближава до добрата съвременна японска кухня, предлагана в Европа, т.е. такава, на която японците по всяка вероятност ще се смеят, но която ни е вкусна на нас, европейците. Има суши, разбира се, което ви се представя в отделно меню: традиционните нигири, сашими, хосомаки, футомаки, темаки и урамаки, в които, ако се заровите, ще откриете приятни комбинации като пушена скумрия, краставица и гъби „Шийтаке” или риба тон, прясна чушка и манго. Има и сетове. Цените са по-високи от други суши места, а сушито не е толкова добре приготвено, колкото в Мияби например, така че спокойно можете да се насочите към основното меню.

Основното меню е богато – включва супи, салати, предястия, темпура, рибни и месни основни ястия. В него обичащите японска кухня ще открият както добре познатите мисо и даши супи, едамаме, гьоза, окономиаки (традиционната японска палачинка, съдържаща различни съставки, тук с яйце, зеле, моркови, водорасли и сушена риба тон), зеленчуци и морски дарове в темпура и удон нудли, така и интересни предложения като:

Continue reading

Wok to walk

Появата на нова и непозната концепция за бързо хранене в България винаги е била интересно и любопитно зрелище през годините. Екзотичните някога гофрети и хот-дози (хмм…), последвани от вече забравените, сигурни сме, израелски питки. Ливан и Сирия победиха в кулинарната битка с Израел, придобивайки авторско право над фалафела, който автоматично бе принизен до заместител на месото във все още интересните и обещаващи бизнес и хапване до зори Мимас. Верни на родината, предприемчиви българи – патриоти поеха щафетата и защитиха българските евреи – създаден бе сандвича на тостер. Обилно полят с три лъжици полу-течна, полу-солидна субстанция, наречена салата.  МакДоналдс и Кей Еф Си бяха по-скоро упадъчни и безинтересни, а Събуей – направо смешни.

През 2013 битката за надмощие при бързото хранене ще се води между три кулинарни школи. Първата е на супите – започва да изстива и все по-често да ухае на чесън и оцет. Плътно преследвана от тази на “чиабата”-та (която е горе-долу като Ланчия-та, за която се разбра, че е Ланча, когато Зуп-а стана Севън- ъп или -ап, решете сами, ама никой не ги щеше като се разбраха истинските имена на нещата) – недопечени и жилави хлебчета, натъпкани с евтини колбаси и сирена, в които като компенсация има едно листенце айсберг. Третата изгряваща и силно противоречивата звезда на фаст-фууд естрадата, обект на внимание от наша страна, е азиатската кухня.

Представяме “Wok to Walk” и нашите впечатления от многобройните ни посещения там:

На първо място е важно да се знае, че Уок то Уолк е холандска франчайз верига. Дизайнът е минималистичен, ефектен и в тон с корпоративната идентичност на бранда – много оранжево навсякъде. Основните елементи и материали са добре аранжирани и правят добро и силно първо впечатление.  Функционалността на дизайна обаче е тотално сбъркана според нас. Докато някои от посетителите чакат своите поръчки окупирали витрината с основните продукти от офертата на Уок то Уолк, други, по-неуверени в избора си, се мъчат да пробият барикадата и да огледат изложената суровина. Колко по-лесно би било ако персоналът на заведението, който така или иначе вика всеки поименно, да започне да кани клиентите си да се настанят, докато чакат.

Силно привличащите черти на азиатската кухня са много, принципно плюсовете за концепцията на Уок-а като че ли са:

– винаги гореща, прясно приготвена храна;

– задоволително като избор на ингрeдиенти и възможности за комбинации меню;

– времето за приготвянето на ястията, предвид спецификата на кухнята, принципно е сведено до минимум.

Има и моменти обаче, например по обяд, когато може да ви се „изчака чакалото”, така че бъдете готови и за тях.

Continue reading