Бистро Л’Етранже е единственият френски ресторант, който вече над десет години се задържа в не особено леките кулинарни условия на София. Основан е през 2001 година от французина Оливие Рош и българската му съпруга Митана, а буквалният превод на името му на български би бил нещо от рода на „Бистро Чужденец”.

Макар и да нарича себе си бистро, Л’Етранже си е отвсякъде ресторант – като качество и цена на храната, като посуда, като обслужване, може би само интериорът му е по-скоро като на бистро. Мотото на ресторанта е „French food – French mood”, като втората част от него може да прозвучи многозначително за някого, имайки предвид понякога не толкова сърдечния натюрел на французите. Още нещо със сигурност би могло да се отнесе към собствениците на мястото – цитатът на Шарл дьо Гол: „Когато искам да разбера какво мисли Франция, питам самия себе си.” Може би именно убедеността в това, което правят е една от причините Л’Етранже да успее да просъществува толкова години.

Защо е толкова учудващо, че мястото все още съществува?

1. Местонахождението – първият акт на смелост от страна на собствениците. Малко българи биха се престрашили да отворят ресторант на ул. Цар Симеон 78 – не особено приятна част от центъра на София (станала още по-малко приятна в контекста на последните месеци), в която можете да бъдете срещнати от забулени в черни качулки младежи, които ви искат паспортите, както ни се случи на нас.

2. Френската кухня – незнайно защо, вместо да бъде благодарен на французите за кулинарните открития с основополагащо значение, българинът се дърпа на кухнята алафранга и предпочита прости вкусове и мляно месо във всичките му разновидности.

Менюто в Л’Етранже се пише на черна дъска всеки ден и в разделите си за салати, предястия, основни и десерти включва ястия като салата с воденички, френска лучена супа, охлюви по бургундски, меса конфи, патешко магре, печено петле, риба и морски дарове, различни видове тарти, сорбета и сладоледи. Ако посещението ви съвпадне с някое от пътуванията на собствениците до Франция, ще имате възможност да опитате и сирена, които не могат да бъдат намерени тук и без които нито една френска вечеря не бива да завършва. Накратко – класическа френска кухня – добре приготвена и вкусна. Що касае храната и подходът към клиентите обаче, за да не останат собствениците etrangers (чужденци) в България и българите – etrangers в бистрото им (както някой някъде беше написaл) , май ще са необходими малко повече търпение, обяснение и посвещение в детайлите.

3. Цените – откровено високи. Вечеря за двама, които искат да се насладят на поне тристепенно меню и бутилка вино се движи в диапазона 130-150 лв. Комбинацията между цени и местоположение е вторият акт на смелост от страна на собствениците, който не би бил възможен ако и двамата бяха българи.

Френското вино е поредното нещо, което е обогатило културата на цели народи и към което българинът продължава да изпитва сериозна подозрителност. Тук Л’Етранже трябва сериозно да помисли – винената листа има нужда от сериозни подобрения като асортимент, като цени (надолу) и като качество (нагоре).

Л’Етранже се посещава главно от чужденци, пребиваващи в България и е нормално да се запитаме има ли за нас, българите, повод за посещение там? Определено има. Може това да не са салатите, в които прекалено често и прекалено активно участва цикорията, с изключение на тази с воденичките, която е много добре приготвена, вкусна и толкова френска. Не винаги са и рибните ястия, състоящи се прекалено често от треска или мерлуза на неадекватно висока цена за качеството на суровината. Със сигурност са охлювите, месата и десертите. И, когато са налични, френските сирена, разбира се.

Бистро Л’Етранже е на ул. Цар Симеон 78 и тук