Форно Чиполини е италиански ресторант на ул. Оборище 36 А, чието име би могло да се преведе на български приблизително като „Фурна Чиполини”. Думата forno е указание за това, че в ресторанта се акцентира върху пица на пещ. За собственици на мястото се спрягат тези на „Таван” и „Мезе” плюс партньори, но които и да са, те умно слагат на преден план фигурата на италианеца Анджело Чиполини – главен готвач на мястото.

Синьоре Чиполини е тосканец, който не винаги изглежда много щастлив от факта, че е в България и почти никога не поздравява гостите си, въпреки, че той е първото лице, което те виждат. Оставяйки това настрана, трябва да му признаем, че се справя добре с главната си задача – да готви. Форно Чиполини е едно от малкото наистина автентични италиански места в София, на които се яде вкусно като в Италия.

Менюто е структурирано просто и ясно, продуктите идват от Тоскана.

Салати – никога не са били силната страна на италианската кухня, но пък са любими на българските клиенти, така че няма как да липсват в менюто. Тук изненади няма – с рукола, чери домати и пармезан (която наистина вече става скучна), вариация на шопската, капрезе, зелена с тон и салата „TAVAN” с печено козе сирене, айсберг, краставици, микс от салати, чери домати, смокини и орехи (какво правят доматите и краставиците тук, не става ясно). Цени – високи – от 8 до 13.00 лева, количество – преголямо, така че ако наистина ви е интересна италианската кухня и не сте особено гладни, спокойно можете да пропуснете.

Антипасто Тоскано – за един или двама. Обикновено подобни ястия са повод за премятане на клиента, но тук не е така – ароматно и добре отлежало прошуто, оригинални тоскански салами със семена от анасон, истинска Копа Пиачентина (осолено и сушено месо от свински врат), мортадела на кубчета. Сервира се с фокача. Цената за един е 9.90 лв. и е абсолютно приемлива за количеството, което получавате.

Пастата е всякаква – пресни талиятели, равиоли, талиолини и ньоки и сухи пене и спагети. Вкусна, ал-денте, с класически сосове и на приемливи цени – малко са местата в София, които се справят с не толкова тежката на пръв поглед, но искаща усет задача да приготвят вкусна паста. Препоръчваме. Има и ризото – с манатарки и с шафран и скариди, цени 14 и 15 лева. Можете да опитате лазаня като дневно ястие.

Пицата е това, с което мястото се гордее. В ресторанта е инсталирана пещ, работеща с дърво на марката „Pavesi” – един от най-уважаваните производители по света. Предлагат се 12 вида, най-богатите от които съдържат 4 ингредиента. Това не само, че прави изборът обозрим, но и всеки от продуктите изпъква и се развива вкусово по оптимален начин, без да е замазан и подтиснат от хиляди ненужни добавки, какъвто е любимият похват на софийските пицарии. Тестото е тънко, моцарелата, която се използва е Фиор ди Латте или такава от краве мляко, за разлика от моцарелата от биволско мляко, която се предпочита за салати. Авторската пица „Чиполини” е с моцарела, прясна салсича и запечен лук. Много добро съчетание на вкусове, за свеж щрих намираме факта, че липсва традиционният доматен сос.

NB! Проблемът тук е, че пиците посмъртно НЯМАТ обявените 400 грама, като сме наясно, че теглото на храната се задава в сурово състояние.

Има две месни основни ястия: Ростбийф (20 лв.) и Бистека Фиорентина (9.00 за 100 гр.), като в менюто пише, че бифтекът се „предлага само Мидиъм Реър”. Странно заявление, което:

а) по не особено лицеприятен начин казва, че синьорето не може или не иска да се съобрази с желанията на клиентите си (ами ако сме фенове на месо алангле?)

и

б) има български думи за това състояние на месото и те са „средно изпечено към сурово”. Всичко останало звучи претенциозно и не особено умно.

Десертите са обичайните заподозрени: тирамису, торта дела нона, лимонена тарта, шоколадово суфле. Приготвени са вкусно, без да представляват сладкарско откровение (но при сладкарството в Италия, положението е като при салатите – без особени успехи) и са на висока цена: 7 лв.

Напитките представляват също обичайно заподозреният микс от бира, вино и спиртни напитки. Ако не кажете изрично, че искате водата да е българска, на масата ви ще дойде Аква Пана, която все пак струва 7.00 лв. Винената листа е стегната, с вина главно от Италия и тук-там България, Франция и Нов Свят. Надценките им са средно високи, като цяло поносими.

Дизайнът е индустриален плюс дърво и като цяло топъл, уютен и с авторски елементи. Масите са толкова нагъсто една до друга, че предизвикват възмущение у клиентите, но който иска да опита от пицата на синьоре Чиполини ще трябва да чува по-добре съседите си по маса, отколкото собствената си компания.

Ако Форно Чиполини трябва да се опише с една дума, това е „претенция”. Тя струи отвсякъде и това, въпреки наистина добрата кухня, понякога може да е дразнещо. Клиентелата е … интересна, доколкото живущите на ул.Оборище представляват интерес за специалистите по антропология.

Форно Чиполини е на ул. Оборище 36А и тук.

Снимка: вестник “Капитал”