Tag Archives: паста

Еволюция на тестото

Posted on by
3

Пицата в София отдавна не е просто бърза храна в картонена кутия, изядена на крак пред някоя спирка. През последните десетина години столицата окончателно се дипломира по отношение на пицата и дори и най-отявлените критици не могат да отрекат, че в София тя е на европейско + ниво.

Потребителите вече различават брашно „Тип 00“, знаят какво е “хидратация на тестото”, разпознават “леопардовата шарка” на неаполитанската пица и търсят автентичност. Софийският пазар на пици в момента се намира в етап на зрялост, доминиран от три основни направления: занаятчийско, street food и масово (вериги).

Неаполитанската вълна

Като че ли най-бързо развиващият се сегмент в София. Навлизането на италиански пещи на дърва или газ, които пекат при 450–500°C за по-малко от 90 секунди, промени представите за качество. Ключов фактор тук е качеството на суровините: домати „San Marzano“ DOP, биволска моцарела от Кампания и занаятчийски колбаси като Nduja и Prosciutto di Parmа. Софийската публика вече е готова да плати по-висока цена за пица, която е лека, лесно смилаема и направена с дълга ферментация (от 24 до 72 часа).

Street Food и културата „на парче“

Паралелно с класическото сядане в ресторант, София разви силна култура на “пица на парче”, но в нов, занаятчийски прочит. Римската пица (Pala или Teglia) с висока хидратация и хрупкава коричка стана хит сред работещите в центъра или в близост до молове. Тя предлага бързина, без да прави компромис с качеството.

Икономика на пицата:

  • Инфлация на суровините: вносът на оригинални италиански продукти повиши крайната цена. Средната цена на премиум- пица в София вече варира между 9 и 15 евро, като достига и 25.
  • Криза за кадри: намирането на обучени пицари (pizzaioli), които разбират от химията на тестото, е сериозен препъни-камък за бизнеса. Но те все пак се намират по-често и работят по-добре от готвачи за класически ресторанти.
  • Доставките срещу преживяването на място: пицата е най-доставяната храна от платформи като Glovo, Wolt и подобните им не само у нас, но и в световен аспект. Тя обаче не винаги преживява добре транспорта и особено неаполитанската пица. Най-добрите пицарии в София умишлено стимулират хапването на място.

Нямаме една, а много любими пицарии в София и се радваме на високото ниво, на което е пицата в София. За да не се разпростираме прекалено все пак, спретнахме 10 пицарии в София, които, според нас, си заслужава да се поздравят за добрата работа. Взимаме пред вид качество на тестото, автентичност на съставките, цена, атмосфера и консистентност на вкуса. Структурираме с плюсове и минуси, така че да изберете според настроение и състояние, било то финансово или ментално.

1. Olio d‘Oliva

Разположена в центъра на София, Оливата е синоним на италианска традиция и абсолютен пуризъм на технология и съставки.

Плюсове: Феноменално въздушно тесто с идеална хрупкавост,  брашното е тип 00, доматите – „San Marzano DOP“, мортаделата е от Bologna, шамфъстъкът – от вулканично Бронте в подножието на вулкана Етна на Сицилия, буратата е занаятчийска и с безупречно качество. Майсторът е италианец и това се усеща във всяка хапка. Уютна и непретенциозна атмосфера.

Минуси: само една локация, която е много малка, в пиковите часове се чака дълго дори за резервация, което дразни публиката, резервации се правят за дни напред, цените са в по-високия сегмент.

2. Franco‘s Pizza

Един от пионерите, които наложиха достъпната неаполитанска пица на ул. Хан Крум. Вече го няма там, но локациите са междувременно 6 за целия град и за два вида пица + една за сандвичи и една за тирамису. Franco’s доказа, че добрата пица може да бъде бърза и на разумна цена, за което ние, софиянци, сме му задължени.

Плюсове: изключително бързо обслужване (пицата излиза за минути); перфектно съотношение цена-качество, многобройни локации, така че да не слизаме до центъра за пица, ако не ни се иска.

Минуси: почти никакви, ако знаеш къде отиваш. Концепцията е “ядеш и ставаш“. В най-централната локация – на бул. Цар Освободител- има опашки за сядане на маса, нужно е търпение.

3. La Terra

Варненецът Радостин Кирязов е главен идеолог и мотор зад менюто на La Terra – безспорно най-големият авторитет, пицайоло с италианска диплома и международно признание и изобщо двигател на пица-културата в София. Ла Тера е единствената българска пицария, която системно попада в престижния международен гайд „50 Top Pizza Europe:.

Плюсове: меню, базирано на авторското тесто на Радостин Кирязов с 48-часова студена ферментация, баланс между два италиански стила – хрупкава Classic и въздушна, високохидратирана Romana, лятна градина и италиански деликатесен магазин на място.

Минуси: локацията в Манастирски ливади е трудна за достъп в час-пик; цените са в премиум сегмента (€12 – €20 за пица); резервациите за уикенда са абсолютно задължителни седмици по-рано.

Continue reading →

Cinecitta Osteria Italiana

Posted on by
1

Cinecitta Osteria Italiana е прекрасен пример за това как някой може да работи добре, качествено и успешно, без да е необходимо да, любим израз, опищява орталъка с това каква е житейската му философия.

Философията на Чинечита е професионализъм, ясна представа за това какво и как иска да постигне бизнесът, както и че иска да получи съответното възнаграждение за това. Таргетирането на публиката на ресторанта е толкова добро, че на моменти можете да се запитате дали той все още съществува, тъй като рядко ще прочетете за него или ще видите някаква реклама.

А Чинечита не само съществува, но и, скрита на ул. Кумата в Бояна, гледа отвисоко на мнозинството софийски ресторанти. Името на ресторанта е филмовата препратка между най-известното римско студио за филми – Cinecitta – и близостта на ресторанта до нашето, софийско – Ню Бояна Филм Студиос.

Чинечита е много класически италиански ресторант – с бели покривки и платнени салфетки – и е важно да се знае, че не е замислен да бъде за всеки, а за богатите и редовните клиенти, от които заведението има достатъчно, така че дали вие, като нови клиенти, ще го харесате няма значение за собственика на този етап. Padrone di casa е италианец, който в по-голямата част от времето смята, че е заточен в Източните земи на Римската империя, наказан да цивилизова варварите и често се държи по съответния начин. Чужденците са посрещани тук много по-топло, отколкото местното население, но и това си има своето обяснение, особено ако си се фокусирал върху тези клиенти от местното население с определени физиономии, коли, маниери и възпитание.

Когато всичко е наред с Доменико Фабиано, и с подредбата на планетите, си личи, че се пипа с професионална ръка: продукти, техники, рецепти, ястия, посуда, винена листа  – всичко е на ниво. Обслужването – също.

Менюто е изградено по класическата италианска схема, смесена с тази част от българската, без която не може – салатите. Освен тях имаме супи, антипасти, прими (тук търсите пастата), ризото, рибни, месни, вегетариански и вегански ястия и десерти. Селекция от премиум говеждо месо е изнесена отделно, защото това си остава най-добрият начин да поискаш много пари за храна сред определени клиенти. Има и пица и даже това не са най-скъпите пици в София.

Ястията звучат така: супа с телешки опашки, веган стек от батат, лингуине със заешки кюфтета, салата с опашки от раци, аранчина с конфитирани охлюви, ризото с трюфел, лаврак по Месински, руло от заешко месо с патешки дроб, Фаво ди миеле. Безспорно апетитно.

Continue reading →

Pastorant/Пасторант

Posted on by
Reply

Пасторант се намира на централната софийска уличка Цар Асен и както става ясно от името му, е ресторант посветен на пастата. В продължение на вече над петнайсет години Пасторант е неотделима и успешна част от софийската ресторантска сцена, през по-голямата част от които той доказваше, че е възможно е да си ресторант за паста, да не предлагаш прясна паста, да си скъп и пак да си успешен.

Но София се промени, италианците са едни от малкото чужденци, които не напуснаха града ни и към 2023-та има повече от достатъчно по-евтини или по-скъпи от Пасторант места, но най-вече такива които предлагат прясна паста, много добра пица и донякъде удачни месни интерпретации на италианска кухня. В крак с реалността и в съответствие с промени настъпили в мениджмънта на мястото, Пасторант тотално смени менюто си и по-точно намали ястията, увеличи цените и започна да предлага прясна паста.

Пастата на Пасторант никога не е разочаровала – винаги винаги al-dente, винаги гореща, винаги вкусна. В момента това са главно спагети – с тиква, с чоризо, с пюре от син домат и най-успокояващо простите “Aglio, Olio e Peperoncino” и едни папарделе с чери-домати. За прясната паста питате каква е точно за деня. Усеща се някакъв паста-катарзис в новото меню на Пасторант и липсата на уж простите рецепти с доматени сосове, болонезе и с манатарки всъщност прави впечатление. Мляното месо е основата на италианската кухня и е неразумно да лишаваш клиентите си само защото можеш, но пък Пасторант са показали, че това винаги е било главното им съображение – така искат, могат да си го позволят, действат.

Има и едно ризото с горски гъби (на цена от само 20.00 лева).

Салатите продъжават в новия дух на Пасторант, който явно се колебае дали не иска да стане вегетариански ресторант: с боб-гигант, с пресен спанак, с радикико и т.н. Все пак една салата с телешко е за отсрамване пред клиентелата. Салатите са три-четири на брой и вкусни. Това което също са, са невъобразимо скъпи – по 16 и 17 лева. Сериозното вглеждане в продукти и евентуални техники, различни от варене и нарязване, не разкри реална причина за подобни цени, освен гореспоменатите – така искат и могат да си го позволят.

При основните ястия избирате между свински котлет (23 лв.) и патешко магре (27 лв.), при предястията има и карпачо – отказващата да умре, абсурдно приготвяна у нас, но пък скъпа (19.00 лева) „италианска класика“.

Десертите в София са куца работа и не се уважават от рестораньорите и тук Пасторант е в общия хор: има десерт на деня и от него феновете на сладкарското изкуство може и да умрат от скука, но за тези с нужда от захар в организма си са ОК.

Виното никога не е било евтино в Пасторант, няма повод да става такова с промяната на амплоа-то. Преди поне винената листа беше интересна и показваше подход, сега положението е доста по-различно.

Цената на вечеря за двама не пада под 120 лева, каквото и да правите и каквото и да правят хората от Пасторант няма как да обяснят за какво точно ви искат тези пари: за продуктите ли, за рецептите ли, за отношението ли (хладно и дистанцирано в най-добрия случай, надменно – в по-честия), за интериора ли (тип „елате ни на гости в нашата уютна къща” с десетки кани, лейки, буркани, бутилки, книги, кутии „със съкровища“ и всякакви нужни и ненужни дребнотийки)?

Пасторант е пълен както винаги – все пак София приветства достатъчно прииждащи от други градове, за които думата „Mafaldine” звучи магически. Ние сме леко стреснати от промяната в отношението на мястото към своите клиенти и забелязахме съответна промяна и в публиката, което е логично, все пак идва момент, в който синдромът „бий ме, обичам те“ бива излекуван и здравият разум взима връх.

Пасторант е на ул. Цар Асен 16 и тук.

La Pastaria / Ла Пастариа

Posted on by
Reply

La Pastaria, подобно на „Щастливеца“, е ресторантски проект започнал извън София и в последствие пренесен тук. Първата La Pastaria, която посетихме е във Варна. Над десет години по-късно заведенията са 4, две от които в София.

За щастие, La Pastaria няма нищо общо с „Щастливеца“ и може да бъде учебник за много ресторантьори в България за устойчив бизнес и корпоративна идентичност. Всеки детайл от последната –   дизайн, меню, уеб сайт, детски кът, карти за отстъпка, продукти за вкъщи, доставки по домовете – е добре обмислен и цели да създаде у клиента чувството за постоянно качество и нещо познато и уютно, независимо от локацията си (стратегия, чието начало е поставено преди много години в САЩ и чийто успех е безспорно доказан).

Дизайн: в La Pastaria той е целулоидно американски и без арт-претенции, но много точно изпълнява целта си – да излъчва неоспорим уют, което е водещото за един ресторант с ясно съзнание за нишата, в която се позиционира. Във всичките заведения се спазва обща линия, разбира се, с напасване към конкретното помещение и местоположението му.

Кухня: La Pastaria, както показва името е, предлага италианска кухня. От една страна менюто казва, че ресторантът е за всички, които просто искат да хапнат вкусно, без излишни сложнотии, от друга се акцентира върху продукта и до всяко ястие в менюто е отбелязано дали е вегетарианско, без глутен или с био продукт. От две-три години насам La Pastaria залагат усилено на качествения, местен и вносен, продукт, като пишат произхода му в менюто: Кохо сьомга от с. Долни Окол, дивеч от Габровския балкан, телешки котлет от чифлик „Ливади“, телешко фермерско месо от Италия и т.н.

La Pastaria предлага салати, предястия, паста, пица, ризото, сирена и колбаси, основни ястия и десерти.

Някои от салатите звучат интересно, като например гриловани аспержи с трюфелов зехтин и артишок с печени гъби и зелена салата, други са традиционни като домати с печен пипер и фермерско овче сирене или „Цезар“. Големи като порции (200-300 гр), вкусни и абсолютно приемливи като цени (от 7 до 15 лева). Огромните порции на салатите са нещо, което отдавна си мечтаем да се смали в българските ресторанти, защото така се убива апетитът за къде по-интересните предястия и основни ястия, но точно в La Pastaria това няма как да стане, а по всяка вероятност никой и не го иска.

Предястията са внушителни като количество и са вкусни: телешки дроб по венециански, хрупкави тичвички с лимонено айоли, домашен пастет от гъши дроб и т.н. Както на много други места, те могат да спестят поръчването на основно ястие, което е добре за бюджета – най-скъпото е 15 лева.

Пастата и пицата в La Pastaria са точно това, което трябва да бъдат – класиката, която не напряга. Пастата може да е суха или домашна в позната до болка рецепта като болонезе или карбонара или в по-авантюристична като равиоли с тиква или папарделе „Чингиале“ – с рагу от глиган и манатарки. Идва ал-денте и гореща, не е мазна, сосът е толкова колкото трябва да бъде – нито повече, нито по-малко. Можете да поискате пастата ви да е от пълнозърнесто или безглутеново брашно: неочакван в ресторантска верига и затова още по-високо ценен жест. Съотношението цена-качество е едно от най-добрите в София – най-скъпата паста е 15 лева. Една идея повече леки рецепти за паста (зеленчукови, доматени) си желаем, защото в момента изборът се върти в кръг от доста тежки манатарково-месни рецепти.

Continue reading →

Forno Cipollini / Форно Чиполини

Posted on by
5

Форно Чиполини е италиански ресторант на ул. Оборище 36 А, чието име би могло да се преведе на български приблизително като „Фурна Чиполини”. Думата forno е указание за това, че в ресторанта се акцентира върху пица на пещ. За собственици на мястото се спрягат тези на „Таван” и „Мезе” плюс партньори, но които и да са, те умно слагат на преден план фигурата на италианеца Анджело Чиполини – главен готвач на мястото.

Синьоре Чиполини е тосканец, който не винаги изглежда много щастлив от факта, че е в България и почти никога не поздравява гостите си, въпреки, че той е първото лице, което те виждат. Оставяйки това настрана, трябва да му признаем, че се справя добре с главната си задача – да готви. Форно Чиполини е едно от малкото наистина автентични италиански места в София, на които се яде вкусно като в Италия.

Менюто е структурирано просто и ясно, продуктите идват от Тоскана.

Салати – никога не са били силната страна на италианската кухня, но пък са любими на българските клиенти, така че няма как да липсват в менюто. Тук изненади няма – с рукола, чери домати и пармезан (която наистина вече става скучна), вариация на шопската, капрезе, зелена с тон и салата „TAVAN” с печено козе сирене, айсберг, краставици, микс от салати, чери домати, смокини и орехи (какво правят доматите и краставиците тук, не става ясно). Цени – високи – от 8 до 13.00 лева, количество – преголямо, така че ако наистина ви е интересна италианската кухня и не сте особено гладни, спокойно можете да пропуснете.

Антипасто Тоскано – за един или двама. Обикновено подобни ястия са повод за премятане на клиента, но тук не е така – ароматно и добре отлежало прошуто, оригинални тоскански салами със семена от анасон, истинска Копа Пиачентина (осолено и сушено месо от свински врат), мортадела на кубчета. Сервира се с фокача. Цената за един е 9.90 лв. и е абсолютно приемлива за количеството, което получавате.

Пастата е всякаква – пресни талиятели, равиоли, талиолини и ньоки и сухи пене и спагети. Вкусна, ал-денте, с класически сосове и на приемливи цени – малко са местата в София, които се справят с не толкова тежката на пръв поглед, но искаща усет задача да приготвят вкусна паста. Препоръчваме. Има и ризото – с манатарки и с шафран и скариди, цени 14 и 15 лева. Можете да опитате лазаня като дневно ястие.

Continue reading →

La Capannina

Posted on by
3

Ако в София има ресторант с над петнайсетгодишна история и едновременно с това познат на забележително малък кръг от хора, това със сигурност е „Ла Капанина”.

Разположен на възможно най-централно място в града, на пл. „Народно събрание” 9, „Ла Капанина” е един от проектите на италианецът Джорджо Мартини и българката Жана Банкова. Други техни проекти са много добрата италианска бакалия – I Sensi – на съседната улица “Аксаков”, както и марката за дрехи Mason’s. Тандемът е показал завидна увереност в идеите и вижданията си през годините, както и в ценовата си политика.

Витрината на ресторанта сигнализира, че това е място за определена клиентела и съвсем не приканва масовата публика да се отбие на паста или кафе със сладкиш. Сигналът достига до целевата група и в резултат на това в „Ла Капанина” си дават среща политици, средни и големи „бизнесменски” фигури, техните съпруги и напоследък – богати чужденци, озовали се в София. 

Интериорът на ресторанта е този на класическия италиански ресторант, който се ремонтира веднъж на двайсет години, но не за да се промени, а за да се освежи. Налице е достатъчен, но не прекален уют; качествени и удобни, но не дизайнерски мебели; колосани покривки, скъпи и качествени посуда, прибори и чаши.

И храната е тази на класическия италиански ресторант, която обаче и на двайсет години няма да се ремонтира: капрезета и други не особено вдъхновяващи салати, рибена и някоя друга различна супа, различни видове паста, лазаня, телешко, свинско, риба, морски дарове (скариди, калмари, миди Сен Жак). 

Основните ястия са засмислени като класика, която някои биха нарекли класика, а други – скука. Ние тук нямаме драма, защото вкусът понякога иска успокоение, само вълнения не са полезни за здравето. Можете да опитате петле на фурна, патешко филе с балсамико и дюли, бистека фиорентина (месото се внася от Италия и Ла Капанина е мястото, ако искате да опитате истински флорентински стек в София ), Каталана – плато с пресни зеленчуци и риби и морски дарове (лаврак, бакала, морски език, скариди, лангустини и омар), спигола (лаврак), бакала (треска), морски език.

Хубавата италианска класика говори от предястията: сирене „Томино” запечено със спек, артишок Ала Романа, сирене „Таледжо” с манатарки, пресен артишок с пармиджано.

Паста: предлага се прясна и суха паста и се предполага, че това ще е силното място на Ла Капанина. Рецептите звучат интересно: спагети ала вонголе, пакери с домати и капери, талиолини с краб, равиоли с робиола. За да сте истински клиент на ресторанта е добре да знаете, че можете да поискате да ви направят каквато искате паста по каквато рецепта ви хрумне. Естествено, поемате и съответния ценови риск. Истината е, че пастата не винаги е ал-денте и гореща, при пастите с морски дарове се спестява приготвянето на рибен бульон, а при пастите с доматен сос често изглежда сякаш съставките за него са сглобени минути преди да се поднесе ястието. Има и други моменти, в които пастата е прекрасна, но за цените, които Ла Капанина търси някак си не е отговорно клиентът да се чувства като на казино.

Continue reading →

Confetti / Конфети

Posted on by
3

“Конфети” определя себе си като gelateria, както може да се види и от самото му лого. Не го споменахме изрично в заглавието на материала, защото, освен, че на български „сладоледен салон” звучи леко овехтяло, Конфети е много повече от място за похапване на сладолед.

„Конфети” заема помещението на бившият ресторант на Съюза на българските журналисти на ул. Граф Игнатиев 4, както и обширната градина зад него, откъм ул. Христо Белчев, и за последните няколко години успя да заеме твърдо място в предпочитанията на няколко типа клиентела:

– на първо място ядящата сладолед – надяваме се скоро да има и друго такова в София, но засега това е мястото на истинския италиански сладолед в града. Прави се на място, предлага се в истинско разнообразие на вкусове (над 20 вида), с пресни съставки и плодове и изобщо е всичко, което един сладолед трябва да бъде. Ако има конкуренция в София, тя със сигурност е една обиколка зад него. Предлага се в три различни по големина порции и цените варират от 3.50 до около 6.00 лева.

– Клиентелата „Кафе и торта” – витрината с десертите предлага над десет различни предложения, които дали приготвени на място или някъде другаде, са пресни и могат да задоволят почти всяка представа за десерт, била тя тирамису, чийз кейк (вишневият е наистина добро попадение) и торти с различна степен на сладост и съдържание на плодове, шоколадени или сметанови кремове. Еспресото се доближава до италианското (поради неизвестни нам причини еспресото навсякъде извън Италия може само да наподоби, но никога и да се изравни с италианското. Дори и да се използва същата машина или сорт кафе, дори и персоналът да е обучаван от италианци … вечна италианска мистерия…), а капучиното е с пухкава и гъста пяна, която не пада след половин минута. Добрата новина за феновете на лимонадата е, че освен класическата, има и ягодова такава. Средно добрата е, че се предлага само в карафи от 1 литър, но през лятото изпиването й не би трябвало да е проблем.

Към тази клиентела може да бъде причислена и

– клиентелата „Да видя и да ме видят” – оставяме я без коментар, тъй като сме блог за храна, а не за мода или клюки, но отбелязваме силното й присъствие там.

– Бизнес-клиентелата – леката италианска кухня е подходяща за бърз работен обяд или вечеря, тъй като всеки може да припознае кулинарно себе си в някоя салата, паста или пица. Всеки ден има обедно меню, което e на скромни цени на фона за ценовата лудост в София.

Към тези основни групи клиенти гравитират още много други по-малки; заведението предлага закуска, пици, паста, сандвичи и някои малко по-засукани риби и меса. Всички ястия са приготвени от правилните, пресни продукти. Ако бързате, можете да вземете сандвич за навън от щанда с италиански специалитети, например с горгонзола, спек и сушен домат, с брезаола и рукола или с прошуто крудо и жълто сирене. Ако ви се пие вино, можете да закупите бутилка за вкъщи или да изпиете нещо на място. Винената листа е, логично, предимно с италиански предложения, но има и неща встрани от нея. Надценките са обичайните за града, т.е. не особено ниски, и няма да ни омръзне да повтаряме, че това трябва да се промени.

Персоналът обикновено е достатъчно бърз и адекватен за заето място като Конфети (през лятото е добре да направите резервация преди да се отправите натам), като има, разбира се, и моменти, когато трябва да изчакате малко повече, преди да ви забележат.

Дали замислено като такова или получило се в практиката, но „Конфети” е заведение, от каквото София имаше силна нужда – място, в което посядат хора от всяко поколение и без много-много суетни разменят по някоя сладка приказка.

„Конфети” е на ул. Граф Игнатиев 4.