Tag Archives: Italian cuisine

Manzo

Posted on by
Reply

Да наречеш ресторанта си просто „Месо“ (Manzo) в столица, където претенциите често изпреварват възможностите, е ясен знак за самочувствие. Manzo не се опитва да бъде класическа италианска пицария, амбицията тук е по-висока – „модерен тоскански стекхаус с градски шик и авторски почерк“.

Разположен на улица Раковски, Manzo печели от централната си локация, но плаща данък на градската среда. Паркирането в района вечер е меко казано кошмарно. Пеша, с обществен транспорт или с такси – това са най-удачните варианти, за да няма изнервяне още преди да сме седнали на масата.

Интериорно вътре всичко крещи „модерен индустриален шик“ или дърво, желязо и приглушена светлина. Масивни маси от дъб, които трябва да напомнят за автентични тоскански месарски халета, частично отворена кухня (витрина) и капацитет от 60 места – всичко това прави пространството сравнително компактно. И тук се сблъскваме с първия по-сериозен структурен компромис на заведението. В стремежа си да максимизират капацитета, управителите са разположили масите изключително близо една до друга. Ако сте на маса за двама, уединението ви е илюзорно – буквално можете да чуете разговора на съседите и да разберете какво са си поръчали за десерт. Когато ресторантът се напълни вечер, акустиката става тежка, нивата на шум се вдигат рязко и романтичният елемент, който дизайнът иска да внуши, отива на кино.

Менюто е компактно, фокусът е ясен: малко, но добре подбрани позиции, разделени между антипасти, паста и месо – на скара с дървени въглищa, на тиган и т.н. Има и фокачи, и пици, и бъргъри. Цените ясно позиционират ресторанта във високия сегмент за дори ненормално скъпата София.

На няколко пъти опитвахме различни ястия, или взехме контролни проби, както би се изразила БАБХ, които ни оформиха добра представа за мястото. Менюто е в интернет и ще ви спестим рецитирането му, ето няколко наши впечатления.

Салати и предястия (Антипасти):

Салата с козе сирене и смокини. Комбинацията между сладкото и соленото сирене е класическа и приятна, но кухнята беше малко по-щедра с дресинга, което беше отнело от свежестта на зелените салати. Малко предвидима комбинация от вкусове, няма кой знае какво вълнение, което цената й може би предполага.

Емблематичният за мястото Тартар Авокадо от кълцано говеждо със салца от пушено чипотле – много добро попадение. Месото беше фино кълцано на ръка, авокадото придава добра текстура. Пушената нотка на чипотлето придаваше характер, който за някои клиенти може да се стори една идея по-интензивен и леко да засенчва вкуса на чистото месо, но като цяло – много добре изпълнено предястие.

Паста и ризото:

Пастата е лакмусът за всеки италиански ресторант, а Талиолини Ал Тартуфо е ястие, което може да изнерви по-малко можещите готвачи. Пастата беше наистина al dente, а сосът от манатарки и трюфел беше с много лека и гладка текстура, с лека землистост и вкусово премерен – без излишно наблъскване на много манатарки, за да компенсираме липсата на трюфел. Проблемът тук е по-скоро в съотношението цена-грамаж. За цената си порцията е по-скоро символична, да не кажем дегустационна. Това в Италия може и да върви, но в страната на манатарките си трябват няколко грама отгоре.

Скара и месо:

Основният фокус на Manzo са стековете и тук кухнята заслужава комплименти.

Стековете ни (Стриплойн, Фланк и Рибай) пристигнаха с карамелизирана коричка от високата температура на скарата и топъл, розов център, без излишни сиви ивици по краищата. Качеството на суровината е високо, месото е крехко и сочно.

Има и шницели, и свинско, и някои морски дарове, и пица, и бъргъри, но nomen est omen – Manzo е място за месо и ако ще давате тези грешни пари, по-добре ги дайте за месо.

Десерти:

За тях питате на място, при нас приемливият вариант беше …. тирамису. Когато е добро, тирамисуто с една хапка може да ви обясни защо го има по целия свят. Тук то беше nonchalant-но добро: въздушно, кадифено, с качествено еспресо и Амарето, и основният плюс за нас – не беше прекалено сладко.

Обслужването в Manzo оставя смесени чувства и е зоната, в която ресторантът показва своите слабости и напомня за типичните проблеми на българския пазар.

Посрещането е любезно, но в момента, в който заведението се напълни, сервизът започва да се „пропуква“. Поръчките на храната и напитките пристигат с хаотично темпо. В по-късен етап от вечерта се наложи няколко пъти да улавяме погледа на сервитьора, само за да поръчаме допълнително вода. Персоналът изглеждаше дезориентиран от пълния салон.

Винената листа е сериозна и предлага класически италиански етикети. Определете си бюджет и не се оставяйте сервитьорите да ви бутат към най-популярните, или скъпи, зависи от часа на посещението ви, позиции в листата.

Manzo не е евтино заведение и никога не е претендирало да бъде такова. Вечеря за двама с две предястия, две основни месни ястия, бутилка вино среден клас и десерт, лесно преминава границата от 150+ евро.

Много е трудно някой ресторант в София да оправдае подобна сума и Manzo, честно казано, не предразполага всеки да влезе в него, но качеството на продуктите е високо и готвачът знае какво прави. Сервизът и теснотията в салона могат да ви накарат да се чувствате сякаш сте надплатили за преживяването, но ако не ви пука много за това, може и да опитате едни от най-вкусните стекове в София.

Много хора мислят така и затова резервациите са задължителни. Manzo е на ул. Г. С. Раковски 193, тук https://manzo.bg/ и в социалните мрежи.

Unica (by Pricelles)

Posted on by
Reply

Ресторант „Unica“ започна съществуването си като скъпа пицария с луксозен дизайн на централна улица.

Към 2026 нарича себе си „италиански ресторант“, все така е с луксозен дизайн, но вече брандиран/издържан/покровителстван от Мастъркард и с невероятна заявка за занаятчийска кухня и авторска кулинарна акробатика.

Unica се намира на булевард „Цар Освободител“ 8А, може би най-централната софийска улица, носила както името „Княжеска“, така и „Руски“. Надали има по-скъп адрес за заведение в столицата и още с отварянето си през 2022, заведението се заяви, че не е за туристи, нищо, че предлага пица, а за по-специалните клиенти. Какво означава това, решаваме да разберем и през 2026 година, след като досегашните ни няколко посещения ни оставяха не особено очаровани.

Дизайн – както при всяко заведение от космическата група (Космос, Ракета Ракия, Фабрика Дъга, Спутник) и тук дизайнът е на ниво и показва мислена от правилните хора концепция и качествено изпълнение. Формите са меки, цветовете – пастелни и земни, има много цветя (истински) и дърво. Сериозна инвестиция.

Най-важното, храната: има обедно, основно и дегустационно меню. Пица вече няма.

Обедното е фиксирано за всеки ден от седмицата и примерно за един вторник звучи така:

– Паниран патладжан с краве сирене, чери домати и маринована печена капия, 6.59 €/12,89 лв.

– Чаудър със свинско, 3.99 € / 7.80 лв.

– Ризото с грах и калмари, 7.49 € / 14.65 лв.

– Боб на фурна със свински гърди, 7.99 € / 15.62 лв.

– Филе от лаврак с моркови и броколи в маслен сос с мисо и лешници, 8.99 € / 17.58 лв.

Менюто за всеки ден звучи добре и разнообразно, ястията са приготвени вкусно, цените даже са нормални в контекста на ценовата лудост, която е обзела София в началото на „евро-приключението“. Може и да се окаже, че Unica е особено доброто място за обяд в центъра на София. Ние, във всеки случай, препоръчваме.

Основното меню е там, където става ясно кой какво иска и какво може. То е стегнато, с оптимален на брой предложения от салати, студени и топли предястия, паста и ризото, и основни. Има си и вездесъщите плата със сирена и колбаси и десерти.

Continue reading →

Osteria Tartufo

Posted on by
Reply

Остерия Тартуфо е символ за италианския ресторант така, както го разбира България – като луксозна пицария.

Тартуфо се намира в стара софийска къща на ул. Христо Белчев, в която се помещаваха толкова много ресторанти, поне два от които италиански, че публиката вече даже и не се пита какво има там. Атмосферата вътре е уютна по този рустикален начин, по който българинът си представя, че изглежда италианския ресторант и ако не сте идвали тук, това може да ви заблуди, че мястото е непретенциозно и евтино. Има и зимна градина, в която да се пафка на воля, но има и една от най-хубавите софийски градини, така че ако Тартуфо бележи точки в няколко отношения, първото е градината.

Менюто е доста голямо, но изненади в него хем няма, хем нещо може да ви се стори изненада, а пък после да разберете, че не е. Салати, антипасти, ризото, паста, пица, основни и телешко и свинско от витрина за зреене на месото. Тартуфо иска да знаете, че се старае: в менюто ви уведомява, че за ризотото използва само най-качествения ориз „Карнароли“, че тестото им за пицата зрее минимум 48 часа, че всяка паста може да се замени с безглутенова, което намираме за най-малкото приятен жест.

Салатите са предимно италиански: панцанела, капрезе, много вариации на бурата (интересна е пълнената с трюфел бурата), горгондзола с круши, много приятна българска салата с рагу от печена чушка и патладжан (лютеница?), артишок с печена чушка, маслини, чери домати и сирене, което по меню трябваше да е прясно, но не беше.

Ако не ви се яде тесто и питате за обедно, ще ви насочат към това, което Тартуфо са нарекли брънч или към яйцата:

– три вида Бенедикт – с прошуто, с панчета, с мортадела с трюфел и с маринована сьомга и аспержи

– бъркани яйца – с трюфел, със салсиче или под формата на фритата със сирене и зелен лук.

– има и панини с различни пълнежи – с мортадела, моцарела фиор ди лате и трюфел майонеза, с патладжан, трюфел и прошуто кото, и капрезе с домати моцарела

– има и аранчини – сицилианските кълбета от въглехидратен екстаз от сварен ориз, в случая с пълнеж от скаморца, панирани и изпържени, върху доматен сос и поръсени с пармезан.

При ризото и паста има доста да мислите, ако  не знаете какво ви се яде: с месо, без месо, с морски дарове, с трюфели, с манатари. При пиците положението е подобно: от класиката Маргарита (на доста прилична цена тук), през варианти със сирена, с пикантни или не толкова салами, спек, прошуто и прошуто кото.

При основните има по едно от вид, като даже имат и Турнедо Росини – говеждото бон филе с гъши дроб. Пиле, лаврак, сьомга, поркета, капоната (леко унилото утешение за вегетарианците). В графа „Dry Age“ има говеждо бон филе и два-три вида стекове, както свински котлет и врат от малко по-така порода. Доста приятни гарнитури – аспержи, печени зеленчуци, печен картоф или микс от салати. Има и барбекю, което е изнесено в отделно дневно меню.

Панакота, тирамису, сицилиански каноли – предвидимата скука е леко освежена (панакотата е с виолетки).

Цени – в никакъв случай ниски. Салати – от 15 до 28.00 лв., ризото от 17 до 28, паста от 15 до 26, пица – тук даже имаме ок цени – от 13.00 до 20.00 лева, основни от 16 до 60 лв. (за желаещите да получат холестеролен шок от комбинацията между говеждо и гъши дроб и очевидно не страдащи от морални скрупули относно добиването на въпросния дроб).

Тартуфо има голяма и някак си странна винена листа с над 20 вида просеко и български и италиански вина. Има какво да се избере и то на съвсем прилични цени: на 36 до 49 лева вече имаме добро вино на масата. Не особено приятното е, че на чаша е нещо без име (бяло/розе/червено), но пък качеството му беше приемливо. Има и Бира Морети, разбира се и каквото още се сетите, че ви се пие.

Като цяло обслужването беше ок – ненатрапчиво и ефективно, нищо че на готвача в отворената кухня му личеше колко не иска да е тук в този момент.

Остерия Тартуфо е толкова недразнещо и средностатистически невълнуващо място, че направо да ти се прииска да отидеш там. Менюто е замислено с повече амбиция, отколкото показва приготвянето на храната, но реално, ако не си просто в заядливо настроение, няма за какво да се хванеш. Аранчините бяха перфектно сготвени (и оризът, и панировката) и толкова без душа, че започваш да се чудиш дали не ги взимат замразени отнякъде. От друга страна, печената на място и овкусена чушка за салатата с артишок е прекрасна. Ризото с аспержи, романеско и тиквички искреше с ярко зеления цвят на правилно приготвения зеленчук, а пицата е вкусна, без да вълнува кой знае колко. Пастата също може да се появи в леко безвкусен вид, въпреки апетитно описание на продуктите в нея. Карпачото може да е все още замразено, идвайки на масата, яйцата Бенедикт и месата са приготвени добре.

Общо взето, клиентът е изложен на милостта на готвача – типична за България ситуация, която говори за не особено висок професионализъм. Може би затова болшинството клиенти в Тартуфо е на пица, защото смята, че там може да се объркат най-малко неща.

Истината е, че порциите са големи и менюто е изпъстрено с луксозно звучащи италиански продукти като моцарела фиор ди лате, мортадела с трюфел, панчета, поркета, салсиче, горгондзола, прошуто Сан Даниеле и т.н., така че Тартуфо винаги ще има своята клиентела и по всяка вероятност ще бъде част от ресторантьорската сцена в София още дълго време.

Остерия Тартуфо е на ул. Христо Белчев 32, в Инстаграм и Фейсбук.

Cinecitta Osteria Italiana

Posted on by
1

Cinecitta Osteria Italiana е прекрасен пример за това как някой може да работи добре, качествено и успешно, без да е необходимо да, любим израз, опищява орталъка с това каква е житейската му философия.

Философията на Чинечита е професионализъм, ясна представа за това какво и как иска да постигне бизнесът, както и че иска да получи съответното възнаграждение за това. Таргетирането на публиката на ресторанта е толкова добро, че на моменти можете да се запитате дали той все още съществува, тъй като рядко ще прочетете за него или ще видите някаква реклама.

А Чинечита не само съществува, но и, скрита на ул. Кумата в Бояна, гледа отвисоко на мнозинството софийски ресторанти. Името на ресторанта е филмовата препратка между най-известното римско студио за филми – Cinecitta – и близостта на ресторанта до нашето, софийско – Ню Бояна Филм Студиос.

Чинечита е много класически италиански ресторант – с бели покривки и платнени салфетки – и е важно да се знае, че не е замислен да бъде за всеки, а за богатите и редовните клиенти, от които заведението има достатъчно, така че дали вие, като нови клиенти, ще го харесате няма значение за собственика на този етап. Padrone di casa е италианец, който в по-голямата част от времето смята, че е заточен в Източните земи на Римската империя, наказан да цивилизова варварите и често се държи по съответния начин. Чужденците са посрещани тук много по-топло, отколкото местното население, но и това си има своето обяснение, особено ако си се фокусирал върху тези клиенти от местното население с определени физиономии, коли, маниери и възпитание.

Когато всичко е наред с Доменико Фабиано, и с подредбата на планетите, си личи, че се пипа с професионална ръка: продукти, техники, рецепти, ястия, посуда, винена листа  – всичко е на ниво. Обслужването – също.

Менюто е изградено по класическата италианска схема, смесена с тази част от българската, без която не може – салатите. Освен тях имаме супи, антипасти, прими (тук търсите пастата), ризото, рибни, месни, вегетариански и вегански ястия и десерти. Селекция от премиум говеждо месо е изнесена отделно, защото това си остава най-добрият начин да поискаш много пари за храна сред определени клиенти. Има и пица и даже това не са най-скъпите пици в София.

Ястията звучат така: супа с телешки опашки, веган стек от батат, лингуине със заешки кюфтета, салата с опашки от раци, аранчина с конфитирани охлюви, ризото с трюфел, лаврак по Месински, руло от заешко месо с патешки дроб, Фаво ди миеле. Безспорно апетитно.

Continue reading →

Pastorant/Пасторант

Posted on by
Reply

Пасторант се намира на централната софийска уличка Цар Асен и както става ясно от името му, е ресторант посветен на пастата. В продължение на вече над петнайсет години Пасторант е неотделима и успешна част от софийската ресторантска сцена, през по-голямата част от които той доказваше, че е възможно е да си ресторант за паста, да не предлагаш прясна паста, да си скъп и пак да си успешен.

Но София се промени, италианците са едни от малкото чужденци, които не напуснаха града ни и към 2023-та има повече от достатъчно по-евтини или по-скъпи от Пасторант места, но най-вече такива които предлагат прясна паста, много добра пица и донякъде удачни месни интерпретации на италианска кухня. В крак с реалността и в съответствие с промени настъпили в мениджмънта на мястото, Пасторант тотално смени менюто си и по-точно намали ястията, увеличи цените и започна да предлага прясна паста.

Пастата на Пасторант никога не е разочаровала – винаги винаги al-dente, винаги гореща, винаги вкусна. В момента това са главно спагети – с тиква, с чоризо, с пюре от син домат и най-успокояващо простите “Aglio, Olio e Peperoncino” и едни папарделе с чери-домати. За прясната паста питате каква е точно за деня. Усеща се някакъв паста-катарзис в новото меню на Пасторант и липсата на уж простите рецепти с доматени сосове, болонезе и с манатарки всъщност прави впечатление. Мляното месо е основата на италианската кухня и е неразумно да лишаваш клиентите си само защото можеш, но пък Пасторант са показали, че това винаги е било главното им съображение – така искат, могат да си го позволят, действат.

Има и едно ризото с горски гъби (на цена от само 20.00 лева).

Салатите продъжават в новия дух на Пасторант, който явно се колебае дали не иска да стане вегетариански ресторант: с боб-гигант, с пресен спанак, с радикико и т.н. Все пак една салата с телешко е за отсрамване пред клиентелата. Салатите са три-четири на брой и вкусни. Това което също са, са невъобразимо скъпи – по 16 и 17 лева. Сериозното вглеждане в продукти и евентуални техники, различни от варене и нарязване, не разкри реална причина за подобни цени, освен гореспоменатите – така искат и могат да си го позволят.

При основните ястия избирате между свински котлет (23 лв.) и патешко магре (27 лв.), при предястията има и карпачо – отказващата да умре, абсурдно приготвяна у нас, но пък скъпа (19.00 лева) „италианска класика“.

Десертите в София са куца работа и не се уважават от рестораньорите и тук Пасторант е в общия хор: има десерт на деня и от него феновете на сладкарското изкуство може и да умрат от скука, но за тези с нужда от захар в организма си са ОК.

Виното никога не е било евтино в Пасторант, няма повод да става такова с промяната на амплоа-то. Преди поне винената листа беше интересна и показваше подход, сега положението е доста по-различно.

Цената на вечеря за двама не пада под 120 лева, каквото и да правите и каквото и да правят хората от Пасторант няма как да обяснят за какво точно ви искат тези пари: за продуктите ли, за рецептите ли, за отношението ли (хладно и дистанцирано в най-добрия случай, надменно – в по-честия), за интериора ли (тип „елате ни на гости в нашата уютна къща” с десетки кани, лейки, буркани, бутилки, книги, кутии „със съкровища“ и всякакви нужни и ненужни дребнотийки)?

Пасторант е пълен както винаги – все пак София приветства достатъчно прииждащи от други градове, за които думата „Mafaldine” звучи магически. Ние сме леко стреснати от промяната в отношението на мястото към своите клиенти и забелязахме съответна промяна и в публиката, което е логично, все пак идва момент, в който синдромът „бий ме, обичам те“ бива излекуван и здравият разум взима връх.

Пасторант е на ул. Цар Асен 16 и тук.

La Pastaria / Ла Пастариа

Posted on by
Reply

La Pastaria, подобно на „Щастливеца“, е ресторантски проект започнал извън София и в последствие пренесен тук. Първата La Pastaria, която посетихме е във Варна. Над десет години по-късно заведенията са 4, две от които в София.

За щастие, La Pastaria няма нищо общо с „Щастливеца“ и може да бъде учебник за много ресторантьори в България за устойчив бизнес и корпоративна идентичност. Всеки детайл от последната –   дизайн, меню, уеб сайт, детски кът, карти за отстъпка, продукти за вкъщи, доставки по домовете – е добре обмислен и цели да създаде у клиента чувството за постоянно качество и нещо познато и уютно, независимо от локацията си (стратегия, чието начало е поставено преди много години в САЩ и чийто успех е безспорно доказан).

Дизайн: в La Pastaria той е целулоидно американски и без арт-претенции, но много точно изпълнява целта си – да излъчва неоспорим уют, което е водещото за един ресторант с ясно съзнание за нишата, в която се позиционира. Във всичките заведения се спазва обща линия, разбира се, с напасване към конкретното помещение и местоположението му.

Кухня: La Pastaria, както показва името е, предлага италианска кухня. От една страна менюто казва, че ресторантът е за всички, които просто искат да хапнат вкусно, без излишни сложнотии, от друга се акцентира върху продукта и до всяко ястие в менюто е отбелязано дали е вегетарианско, без глутен или с био продукт. От две-три години насам La Pastaria залагат усилено на качествения, местен и вносен, продукт, като пишат произхода му в менюто: Кохо сьомга от с. Долни Окол, дивеч от Габровския балкан, телешки котлет от чифлик „Ливади“, телешко фермерско месо от Италия и т.н.

La Pastaria предлага салати, предястия, паста, пица, ризото, сирена и колбаси, основни ястия и десерти.

Някои от салатите звучат интересно, като например гриловани аспержи с трюфелов зехтин и артишок с печени гъби и зелена салата, други са традиционни като домати с печен пипер и фермерско овче сирене или „Цезар“. Големи като порции (200-300 гр), вкусни и абсолютно приемливи като цени (от 7 до 15 лева). Огромните порции на салатите са нещо, което отдавна си мечтаем да се смали в българските ресторанти, защото така се убива апетитът за къде по-интересните предястия и основни ястия, но точно в La Pastaria това няма как да стане, а по всяка вероятност никой и не го иска.

Предястията са внушителни като количество и са вкусни: телешки дроб по венециански, хрупкави тичвички с лимонено айоли, домашен пастет от гъши дроб и т.н. Както на много други места, те могат да спестят поръчването на основно ястие, което е добре за бюджета – най-скъпото е 15 лева.

Пастата и пицата в La Pastaria са точно това, което трябва да бъдат – класиката, която не напряга. Пастата може да е суха или домашна в позната до болка рецепта като болонезе или карбонара или в по-авантюристична като равиоли с тиква или папарделе „Чингиале“ – с рагу от глиган и манатарки. Идва ал-денте и гореща, не е мазна, сосът е толкова колкото трябва да бъде – нито повече, нито по-малко. Можете да поискате пастата ви да е от пълнозърнесто или безглутеново брашно: неочакван в ресторантска верига и затова още по-високо ценен жест. Съотношението цена-качество е едно от най-добрите в София – най-скъпата паста е 15 лева. Една идея повече леки рецепти за паста (зеленчукови, доматени) си желаем, защото в момента изборът се върти в кръг от доста тежки манатарково-месни рецепти.

Continue reading →

Orsetti Pasticceria / Орсети Пастичерия

Posted on by
5

Италианската Pasticceria (пастичерия), подобно на френското Patisserie (патисери) е известен в Европа и все още нов за България формат, който предлага както сладкарски, така и пекарски продукти. С прости думи в една пастичерия можете да хапнете както сладко, така и солено, италианско джелато (да не се бърка със сладолед), салата, сандвич, фокача или пица и можете да изпиете както сутрешното си кафе, така и следобедния аперитив. И точно това е Орсети Пастичерия.

Orsetti пък означава мечета на италиански.

Орсети зае едно от помещенията на бул. Дондуков, в близост до Операта, които някак си не можеха да намерят точното си приложение и с това определено разнообрази района. Зад проекта стоят семейство българи – Георги и Десислава Бебечеви – които след дълъг престой в Италия решават да се завърнат обратно и да пренесат философията на пастичерията и у нас. Защото една пастичерия не е просто сладкарница, тя е мултифункционално място, в което можете да се отбиете през всяка част на деня:

– Закуска – италианците не са силно закусваща нация и тук баници няма. Има кроасани, наричани в Италия cornetti, капучино, кафе и фреш. Кроасаните са вкусни и пухкави, лишени от химията, която иначе струи от продаваните в София, а кафето е като в Италия – други думи не са необходими.

– Около обяд излизат сандвичите, които са с правена на място чабата и различни италиански колбаси и сирена. Ако обичате сандвичи и чабата, това е вашето място. Според нас тук са може би най-добрите сандвичи с чабата към момента в града. Има и пици-фокачи – с гъби и прошуто и вегетарианска. Остава да видим дали Орсети ще пусне сандвичите малко по-рано от обяд, за да обхване и публиката, която няма нищо против нещо по-обемно за закуска около 10.30 ч.

– Следобедното аперитиво – може би най-истинското парченце Италия в София! – чаша от избраното от вас пенливо, тихо вино, Аперол Шприц или друг коктейл се придружава от малки хапки. Чудна идея. Принципно листата с напитките предлага предостатъчен брой алкохолни и безалкохолни коктейли, италиански вина и спиртни напитки.

Все пак сладкишите са основният акцент в Орсети и тук те са наистина добри и много италиански. Логично, след като майстор сладкарят се казва Матия Гуарани. Скромен човек, на фона на шумните и арогантни италианци, които се вихрят по другите „италиански” заведения в София. Вярно е, че Италия не е Франция в сладкарството, но витрините в Орсети трудно ще ви оставят равнодушни. Няколко хапки са достатъчни, за да се усети, че се влагат само качествени продукти – за любителите на емпиричните сравнения – сладкарница „Пчела” е на три минути път. В две големи витрини са разположени главните видове сладкиши – малки еклери, пасти, тарталети и петифури с всевъзможни комбинации на продукти, пълнежи и глазури и няколко вида маслени бисквити. Има и торти, разбира се, но те са продукт  замислен по-скоро да се приготвя и продава по поръчка. Освен факта, че не усещаме облагането на небцето си с хидрогенирани мазнини, така познато от „сладкарниците” в София, сладостта във всички продукти е умерена, което за нас е сериозно предимство. Тук е и единственото тирамису в София, което ясно показва, че при този сладкиш нещата се въртят много повече около крема и какаото, отколкото около пренапояването на бишкотите с каквото сме имали под ръка.

От скоро Орсети предлага и няколко вкуса истинско италианско джелато, което затваря идеалния кръг на пастичерията.

Дизайнът е посланник на цялостната концепция на Орсети Пастичерия: изчистен, елегантен, ненатрапчив, но премислен. Малко са подобни „изживяни” места в София.

Орсети Пастичерия е на бул. Дондуков 19 и тук.

orsetti

Forno Cipollini / Форно Чиполини

Posted on by
5

Форно Чиполини е италиански ресторант на ул. Оборище 36 А, чието име би могло да се преведе на български приблизително като „Фурна Чиполини”. Думата forno е указание за това, че в ресторанта се акцентира върху пица на пещ. За собственици на мястото се спрягат тези на „Таван” и „Мезе” плюс партньори, но които и да са, те умно слагат на преден план фигурата на италианеца Анджело Чиполини – главен готвач на мястото.

Синьоре Чиполини е тосканец, който не винаги изглежда много щастлив от факта, че е в България и почти никога не поздравява гостите си, въпреки, че той е първото лице, което те виждат. Оставяйки това настрана, трябва да му признаем, че се справя добре с главната си задача – да готви. Форно Чиполини е едно от малкото наистина автентични италиански места в София, на които се яде вкусно като в Италия.

Менюто е структурирано просто и ясно, продуктите идват от Тоскана.

Салати – никога не са били силната страна на италианската кухня, но пък са любими на българските клиенти, така че няма как да липсват в менюто. Тук изненади няма – с рукола, чери домати и пармезан (която наистина вече става скучна), вариация на шопската, капрезе, зелена с тон и салата „TAVAN” с печено козе сирене, айсберг, краставици, микс от салати, чери домати, смокини и орехи (какво правят доматите и краставиците тук, не става ясно). Цени – високи – от 8 до 13.00 лева, количество – преголямо, така че ако наистина ви е интересна италианската кухня и не сте особено гладни, спокойно можете да пропуснете.

Антипасто Тоскано – за един или двама. Обикновено подобни ястия са повод за премятане на клиента, но тук не е така – ароматно и добре отлежало прошуто, оригинални тоскански салами със семена от анасон, истинска Копа Пиачентина (осолено и сушено месо от свински врат), мортадела на кубчета. Сервира се с фокача. Цената за един е 9.90 лв. и е абсолютно приемлива за количеството, което получавате.

Пастата е всякаква – пресни талиятели, равиоли, талиолини и ньоки и сухи пене и спагети. Вкусна, ал-денте, с класически сосове и на приемливи цени – малко са местата в София, които се справят с не толкова тежката на пръв поглед, но искаща усет задача да приготвят вкусна паста. Препоръчваме. Има и ризото – с манатарки и с шафран и скариди, цени 14 и 15 лева. Можете да опитате лазаня като дневно ястие.

Continue reading →

La Capannina

Posted on by
3

Ако в София има ресторант с над петнайсетгодишна история и едновременно с това познат на забележително малък кръг от хора, това със сигурност е „Ла Капанина”.

Разположен на възможно най-централно място в града, на пл. „Народно събрание” 9, „Ла Капанина” е един от проектите на италианецът Джорджо Мартини и българката Жана Банкова. Други техни проекти са много добрата италианска бакалия – I Sensi – на съседната улица “Аксаков”, както и марката за дрехи Mason’s. Тандемът е показал завидна увереност в идеите и вижданията си през годините, както и в ценовата си политика.

Витрината на ресторанта сигнализира, че това е място за определена клиентела и съвсем не приканва масовата публика да се отбие на паста или кафе със сладкиш. Сигналът достига до целевата група и в резултат на това в „Ла Капанина” си дават среща политици, средни и големи „бизнесменски” фигури, техните съпруги и напоследък – богати чужденци, озовали се в София. 

Интериорът на ресторанта е този на класическия италиански ресторант, който се ремонтира веднъж на двайсет години, но не за да се промени, а за да се освежи. Налице е достатъчен, но не прекален уют; качествени и удобни, но не дизайнерски мебели; колосани покривки, скъпи и качествени посуда, прибори и чаши.

И храната е тази на класическия италиански ресторант, която обаче и на двайсет години няма да се ремонтира: капрезета и други не особено вдъхновяващи салати, рибена и някоя друга различна супа, различни видове паста, лазаня, телешко, свинско, риба, морски дарове (скариди, калмари, миди Сен Жак). 

Основните ястия са засмислени като класика, която някои биха нарекли класика, а други – скука. Ние тук нямаме драма, защото вкусът понякога иска успокоение, само вълнения не са полезни за здравето. Можете да опитате петле на фурна, патешко филе с балсамико и дюли, бистека фиорентина (месото се внася от Италия и Ла Капанина е мястото, ако искате да опитате истински флорентински стек в София ), Каталана – плато с пресни зеленчуци и риби и морски дарове (лаврак, бакала, морски език, скариди, лангустини и омар), спигола (лаврак), бакала (треска), морски език.

Хубавата италианска класика говори от предястията: сирене „Томино” запечено със спек, артишок Ала Романа, сирене „Таледжо” с манатарки, пресен артишок с пармиджано.

Паста: предлага се прясна и суха паста и се предполага, че това ще е силното място на Ла Капанина. Рецептите звучат интересно: спагети ала вонголе, пакери с домати и капери, талиолини с краб, равиоли с робиола. За да сте истински клиент на ресторанта е добре да знаете, че можете да поискате да ви направят каквато искате паста по каквато рецепта ви хрумне. Естествено, поемате и съответния ценови риск. Истината е, че пастата не винаги е ал-денте и гореща, при пастите с морски дарове се спестява приготвянето на рибен бульон, а при пастите с доматен сос често изглежда сякаш съставките за него са сглобени минути преди да се поднесе ястието. Има и други моменти, в които пастата е прекрасна, но за цените, които Ла Капанина търси някак си не е отговорно клиентът да се чувства като на казино.

Continue reading →

Confetti / Конфети

Posted on by
3

“Конфети” определя себе си като gelateria, както може да се види и от самото му лого. Не го споменахме изрично в заглавието на материала, защото, освен, че на български „сладоледен салон” звучи леко овехтяло, Конфети е много повече от място за похапване на сладолед.

„Конфети” заема помещението на бившият ресторант на Съюза на българските журналисти на ул. Граф Игнатиев 4, както и обширната градина зад него, откъм ул. Христо Белчев, и за последните няколко години успя да заеме твърдо място в предпочитанията на няколко типа клиентела:

– на първо място ядящата сладолед – надяваме се скоро да има и друго такова в София, но засега това е мястото на истинския италиански сладолед в града. Прави се на място, предлага се в истинско разнообразие на вкусове (над 20 вида), с пресни съставки и плодове и изобщо е всичко, което един сладолед трябва да бъде. Ако има конкуренция в София, тя със сигурност е една обиколка зад него. Предлага се в три различни по големина порции и цените варират от 3.50 до около 6.00 лева.

– Клиентелата „Кафе и торта” – витрината с десертите предлага над десет различни предложения, които дали приготвени на място или някъде другаде, са пресни и могат да задоволят почти всяка представа за десерт, била тя тирамису, чийз кейк (вишневият е наистина добро попадение) и торти с различна степен на сладост и съдържание на плодове, шоколадени или сметанови кремове. Еспресото се доближава до италианското (поради неизвестни нам причини еспресото навсякъде извън Италия може само да наподоби, но никога и да се изравни с италианското. Дори и да се използва същата машина или сорт кафе, дори и персоналът да е обучаван от италианци … вечна италианска мистерия…), а капучиното е с пухкава и гъста пяна, която не пада след половин минута. Добрата новина за феновете на лимонадата е, че освен класическата, има и ягодова такава. Средно добрата е, че се предлага само в карафи от 1 литър, но през лятото изпиването й не би трябвало да е проблем.

Към тази клиентела може да бъде причислена и

– клиентелата „Да видя и да ме видят” – оставяме я без коментар, тъй като сме блог за храна, а не за мода или клюки, но отбелязваме силното й присъствие там.

– Бизнес-клиентелата – леката италианска кухня е подходяща за бърз работен обяд или вечеря, тъй като всеки може да припознае кулинарно себе си в някоя салата, паста или пица. Всеки ден има обедно меню, което e на скромни цени на фона за ценовата лудост в София.

Към тези основни групи клиенти гравитират още много други по-малки; заведението предлага закуска, пици, паста, сандвичи и някои малко по-засукани риби и меса. Всички ястия са приготвени от правилните, пресни продукти. Ако бързате, можете да вземете сандвич за навън от щанда с италиански специалитети, например с горгонзола, спек и сушен домат, с брезаола и рукола или с прошуто крудо и жълто сирене. Ако ви се пие вино, можете да закупите бутилка за вкъщи или да изпиете нещо на място. Винената листа е, логично, предимно с италиански предложения, но има и неща встрани от нея. Надценките са обичайните за града, т.е. не особено ниски, и няма да ни омръзне да повтаряме, че това трябва да се промени.

Персоналът обикновено е достатъчно бърз и адекватен за заето място като Конфети (през лятото е добре да направите резервация преди да се отправите натам), като има, разбира се, и моменти, когато трябва да изчакате малко повече, преди да ви забележат.

Дали замислено като такова или получило се в практиката, но „Конфети” е заведение, от каквото София имаше силна нужда – място, в което посядат хора от всяко поколение и без много-много суетни разменят по някоя сладка приказка.

„Конфети” е на ул. Граф Игнатиев 4.