Вкусотилницата

Под това име е познато на кулинарните смелчаци, или пък на непретенциозните ядачи, мястото за бързо хранене на ул. Шишман 4.

Многократно сме споделяли с вас убеждението си, че бързата и уличната храна са показателни за кулинарната култура на една нация и с този пост отдаваме дължимото на един ветеран.

Ние познаваме Вкусотилницата от поне шест-седем години, може да са повече, може да са по-малко и регулярно ядем там на обяд. Заведението е от типа „с табли“ и наготвени храни в тави зад витрина. Има каквото се очаква да има: супи, салати, основни и десерти. Общата ситуация също е каквато се предполага, че трябва да бъде. С влизането, сравнително бързо, дори и да има голяма опашка, се изправяте пред строга лелка, която ви приканя със заповеден тон да избирате, която обаче винаги ще ви обясни, ако от пръв поглед не разбирате какво точно има или няма в една манджа или ако искате нещо от тава зад гърба й. На касата ви снабдяват с табличка – мъничка, явно купувана при отварянето на заведението, и мръсна – това са неща, които могат и трябва да се променят. Ако таблата е прекалено малка за да събере две чинии, тя непрекъснато ще бъде поливана с храна и от един момент нататък пластмасата просто не може да се освободи от натрупваната с години мазнина. Лично ние сме в състояние да преглътнем този факт, защото веднага се сещаме от какви съдове се дава една от най-вкусната храна на света по улиците на Бангкок или Сеул и предпочитаме да се концентрираме върху качеството на храната, но вие имате право да се погнусите.

Супите са четири-пет на брой и тук трябва да споменем факта, че след като преди пет години до тях отвори фамозната „Супа Стар“ броят им се увеличи и изписването им и поставянето на витрината започна да се прави с особена грижовност. Ползите от конкуренцията. Що касае самите супи, то рецептите им са по-скоро класика (топчета, леща, боб, пилешка, спаначена, шкембе, телешко варено), но качеството им по нищо не отстъпва на съседите, които не е зле от време на време да се отбиват във Вкусотилницата за сверка. Няма сила, която да накара подобни места за бързо хранене да режат, а не да стържат краставиците за таратора и това си остава едно от най-неприятните неща за консумиране, така че тук вие решавате дали да се измъчвате.

Салати – класически рецепти – шопска, зелена, зеле и моркови и подобните им – качество – доста ниско, защото се използват най-евтините зеленчуци. Няма как да е иначе. Избираме винаги най-свежо изглеждащата, главно като гарнитура към ястието.

Ястия – винаги има меса на скара, както и риба, ястия с и без месо, а по време на пости – поне три-четири постни, което е умен жест към клиентелата. Ястията са основна категория и това, което според нас се получава най-добре във Вкусотилницата. Дали от пестене или не, но те не са мазни, което си е постижение за заведение от такъв тип, и са вкусни: кюфтета – пържени, по чирпански или по цариградски, шницели (не винаги от кайма), пилешки бутчета, гювечи, свинско с грах, със зеленчуци, сарми, мусака, винен кебап, наденици и още доста други. Вегетарианските звучат така: картофен огретен (на който могат да завидят някои ресторанти), картофи на фурна, спанак с ориз, качамак, постни сърми – зелеви, лозови – зеленчукови гювеч и мусака, чушки с ориз, с яйце и сирене или с доматен сос, картофени кюфтета и още много други.

Десерти – само ако имате нужда от бърза захар в кръвта или обичате това, което биха ви дали в турска или гръцка кръчма. Възсладки, тежки, с изобилие от растителни мазнини, спокойно можете да минете и без тях.

Бележка под линия: айранът се прави на място и има вкус на това, което баба ви навремето, макар и неправилно, наричаше „мътеница“ – гъст и с вкус на кисело мляко, а не на суроватка.

Във Вкусотилницата можете да се нахраните за по-малко от десет лева и въпреки, че логото им изглежда сякаш някой вади косъм от устата си, досега не сме намирали нищо подозрително в чинията си и не сме страдали от стомашни неразположения. Това прави Вкусотилницата повече от приемлив избор за бърз обяд. Обяд, лишен от всякакви снобски задръжки и заблуди, от какъвто всички имаме нужда от време на време.

Вкусотилницата е на ул. Шишман 4.

vkusotilnica

2 thoughts on “Вкусотилницата

  1. Не помня да съм обядвал там, но преди 5-6 години редовно минавах сутрин да си взимам от техните бухти.

  2. Хапвала съм там редовно преди години, но по-скоро заради липса на алтернативи в района. За мен най-дразнещо беше, че никога не знаех колко точно ще ми излезе сметката, тъй като цените се определяха на грамаж и не бяха ясно описани. Случвало ми се е двама човека да си поръчаме почти едно и също със съществена разлика в крайната цена. Не сте засегнали темата, предполагам, че се е променило към по-добро. Аз като цяло съм супер фен на блога ви и изпитвам истинско удоволствие от повечето ви ревюта и като съдържание, и като стил на писане. С това точно ревю обаче ме изненадахте.

Leave a reply to Kaloian Petrov Cancel reply