Nikolas 0/360º

На супер централната и едновременно с това супер закътана софийска улица Райко Даскалов, зад градинката „Такев“, преди доста години беше направен първият опит за заведение с индустриален дизайн и с азиатска кухня (странно защо с името Brasserie). И двете прекрасни, но явно изпреварили времето си и съответно – с кратък живот. Няколко заведения се наместваха на мястото през годините, докато през пролетта на 2016 на адреса не се появи Nikolas 0/360º.

Nikolas 0/360º носи името на създателя и главния готвач на ресторанта: Цветомир Николов. Да наречеш нещо на себе си иска кураж, самочувствие или его, а може би и комбинация от трите. Професионалната биография на Цветомир Николов звучи богато, макар и леко бегло. Това, което със сигурност може да се каже е, че той беше навсякъде из медиите през последните една-две години, т.е. за известността на личността и предстоящото ново място в града бяха положени достатъчно усилия.

По отношение на интериорния дизайн Nikolas 0/360º взима умното решение да смени изцяло стила, палитрата и настроението и в момента усещането е за светлина, въздух и лекота. Дърво, стъкло и пастелни тонове създават чувство за уют още с влизането, което е рядкост в София. Има отворена, но не и съвсем открита кухня, така че любопитните могат да гледат, а незаинтересованите да бъдат оставени на мира.

Менюто в Nikolas 0/360º показва авторски подход и претенция за по-висока кухня. То е кратко, да не кажем, че това е първото място в София, на което дори ни се струва прекалено кратко, но лошо и в това няма.

Салатите са четири, например „Салата от нахут, смилянски боб, чери домати, мента, чушка, свежо сирене и трохи с пушен пипер“ за 11.00 лева, „Салата от кореноплодни с френско козе сирене“ за 12.00 лева или „Чери домати, скариди, тиквички, микс от салати с манго сос“ за 14.00 лева.

Предястията са три или четири и звучат добре. Например: „Мус от краве и овче сирене с трюфел, върху прясно изпечен ливански хляб, гарниран с чери домати, маслини и пресни подправки“ за 10.90 лв. или „Тартар от бон филе Блек Ангъс, селъри, омлет със сладко чили и майонеза с мастило от сепиия“ за 14.90 лв. Проблемът е, че звучат по-добре, отколкото изглеждат или се вкусват. Конкретно, мусът от краве и овче сирене с трюфел и т.н., с грамаж от 140 грама, ни накара да се почувстваме не особено добре, защото прекалено малки топки мус бяха шприцовани върху арабски хляб, който изглеждаше и имаше вкус на такъв купен от Метро (идеята за авторското тук се губи). Разочарование беше и че хлябът не се прави на място, а се купува.

Има отделна секция за две ястия „Ориз и паста“, като например „Оризови нудли със  скариди/ телешко, зеленчуци, яйце и кокос“ за 22.00 лева. С откриването на фаст фууд ресторанти за рамен и японска кухня в София преосмислянето на ценовата политика в тази секция може би ще е уместно.

Основните ястия са шест или седем на брой, в които рибата е представена най-изобилно (лаврак, фагри, тон). Активно участва и говеждото (вездесъщият Блек Ангъс), свинско, патешко или заешко са представени с по едно ястие. Гарнитурите към ястията звучат къде интересно, къде сложно („Сотиран спанак, картофи конфи и печен сос със сини сливи“ или „Марокански кускус, оранжева леща, броколи, карфиол и лимонет) и обикновено са приготвени правилно и имат добър вкус. Цените на основните се движат между 15.00 и 31.00 лева.

Десертите са три на брой, например „Черен: сушени сини сливи в мус от черен шоколад с тъмен ром и кафява захар“ или „Сладък куб: от мус с бял шоколад поднесен със сладолед тъмен шоколад“. Вкусни.

Заиграването със сосовете, съчетаването на компонентите в рецептите за основните ястия и десертите са точките, по които, според нас, Nikolas 0/360º  може да има авторска заявка. Засега за нас това остава само заявка, защото реалното им изпълнение е много по-безхитростно и бедно на вкусове от начина, по който са написани нещата. Съвсем не казваме, че ястията не са вкусни – такива са, както и правилно приготвени, просто както се казва в един стар виц, накрая, при връчването на сметката, остава едно не съвсем добро чувство.

Виното е напитката в Nikolas 0/360º и това е съвсем в крак с идеята за авторско меню. Има немасови, интересни вина, които могат да се видят в два винени шкафа, напечатан винен лист няма. Така има шанс да попаднете на различни и нови вина, което е рядък у нас, но много препоръчителен подход за един добър ресторант. Цените са по-умерени от тези на храните, с което достигаме и до цените изобщо тук: определено високи. Вечеря за двама с две салати или предястия, две основни, два десерта и бутилка вино е невъзможна под 120 лева. Можете и да паднете под 100 лева, но ако не искате да се лишите от виното, има опасност да останете гладни. Ще трябва някак си да маневрирате между основно ястие за единия от вас и предястие за другия.

На този етап цените не са тема за  размисъл за Nikolas 0/360º, защото заведението е пълно и даже някои от масите се заемат по два пъти. Софиянци и чужденците в града, които представляват голяма част от клиентелата на мястото, са толкова отчаяни от стила „Рафи“ и „домашна кухня“, че нямат проблем да щурмуват всичко, което им звучи малко по-различно.

Nikolas 0/360º е на ул. Райко Даскалов 3 и тук.

nikolas

4 thoughts on “Nikolas 0/360º

  1. Посетиг го само веднъж и бе грандиозно разочарование. Опитахме предястие със скариди и основно с риба тон, но и двете бяха сякаш са излезли от менюто на китайски ресторант – нищо особено и прекалено незабележимо. Виното бе единственото хубаво нещо, освен десертите.

  2. Стария интериор на Brasserie беше в пъти по-добър. Новият прилича на интериор на хижа.
    Относно храната, на фона на всичко останало в София, не е лоша. Скъпо е, но предпочитам да има такива места, отколкото да ги няма.

    • Примиренческо :-). Така звучите и за хляба на “Хлебар’. Трябва да гледаме напред и нагоре.Така поне мислим ние.

      • Трябва, разбира се, но в последните 20 години се уморих от разочарования от нови ресторанти в София. Но затова пък се научих да готвя. Не ми харесва особено, но като няма къде да ям нещо, което ми се яде, нямам друг избор.

Leave a comment