Nikolas 0/360º

На централната и едновременно с това супер закътана софийска улица “Райко Даскалов”, зад градинката „Такев“, преди доста години беше направен първият опит за заведение с индустриален дизайн и с азиатска кухня (странно защо с името Brasserie). И двете прекрасни, но явно изпреварили времето си и съответно – с кратък живот. Няколко заведения се наместваха на мястото през годините, докато през пролетта на 2016 на адреса не се появи Nikolas 0/360º.

Nikolas 0/360º носи името на създателя и главния готвач на ресторанта: Цветомир Николов. Да наречеш нещо на себе си иска кураж, самочувствие или его, а може би и комбинация от трите. Професионалната биография на Цветомир Николов звучи богато, макар и леко бегло. Това, което със сигурност може да се каже е, че той е навсякъде из медиите през последните години, т.е. за известността на личността и мястото се полагат достатъчно усилия. На сайта на ресторанта има даже секция “Медийни връзки”, в която можете да се насладите на всички обществени появи на Цветомир Николов. Активността в социалните медии е сериозна (за което браво), както и работата с т.нар. инфлуенсъри (It’s a no from us).

По отношение на интериорния дизайн Nikolas 0/360º взима умното решение да смени изцяло стила, палитрата и настроението и в момента усещането е за светлина, въздух и лекота. Дърво, стъкло и пастелни тонове създават чувство за уют още с влизането, което е рядкост в София. Има отворена, но не и съвсем открита кухня, така че любопитните могат да гледат, а незаинтересованите да бъдат оставени на мира. Има и тераса в задния двор.

Менюто в Nikolas 0/360º показва авторски подход и претенция за по-висока кухня. То е кратко, да не кажем, че това е първото място в София, на което дори ни се струва прекалено кратко, но лошо и в това няма. През последните години ресторантът заявява за себе си, че “по неповторим” начин съчетава българска и балканска кухня, но изведнъж в менюто блясва японско Wagyu телешко, което след балканската зявка е малко: “Ъъъ, извинете?”. Но, както и да е, оптимистично се гмуркаме в менюто.

Салатите са три като например “Литъл джем салата, крутони, тиква, печена чушка, микс семена и дресинг с горчица”, “Салата от шарени чери домати с прясно краве сирене, магданозено песто с лешници и домашен айвар” и “Гурме микс (каквото и да означава това) от бобови, бейби спанак, маринован червен лук, малинов оцет и зряло овче сирене”.

Предястията са три или четири и звучат добре: “Бухти от скариди и тиквички поднесени с млечен сос с мента”, “Tартар от диви скариди с ябълка, крокмач и пушен зехтин с цитруси”, “Телешки тартар с каперси, маринован червен лук, магданоз, горчица и квасен хляб”, “Селекция български сирена поднесени с ферментирал мед с трюфел (18м. зряло краве сирене, 8м. зряло краве сирене, прясно краве сирене)”, “Дъска колбаси от град Елена”.

Тук имаме какво да кажем за крокмача и то е, че освен ако шеф Цветомир не си го прави собственоръчно, в България има истински крокмач през кратко време от годината и на едно или две места в страната. Останалото е заблуда.

Основните започват гордо с въпросното Уагиу – цитат от менюто “най-вкусното говеждо” и продължават със силен акцент на месото: мляно месо, свинско, патешко магре, телешки стек. Има една риба, едно вегетарианско, което е ризото (поне не са зеленчуци на скара). Вегетарианците да хапват салати.

Очаквахме малко повече. В балканската кухня има изобилие от вегетариански ястия, а рекламираната на сайта като доставчик за морска храна Гърция предлага много повече неща от една масова риба.

Десертите – може би най-доброто в Nikolas. Има и за любителите на шоколада и за нелюбителите му. Има и на плодова, и на млечна база.

Заиграването със сосовете, съчетаването на компонентите в рецептите за основните ястия и десертите са точките, по които, според нас, Nikolas 0/360º  може да има авторска заявка. Засега повече заявка, отколкото реално изпълнение. Ястията имат по-безхитростни вкусове от начина, по който са написани. Не казваме, че не са вкусни – такива са, както и правилно приготвени, просто, както се казва в един стар виц, накрая, при връчването на сметката, остава едно не съвсем добро чувство. Да, в Николас е скъпо – 50+ евро на човек само за храна.

В събота има тематичен брънч – испански, френски, мексикански, гръцки, street food и т.н. Отново скъп, но поне ястията са замислени и приготвени с повече желание и вдъхновение. Има и обяд, в който има какво да намерите – и като цена, и като предложения.

При цялата социална и медийна активност, Nikolas няма обявени цени никъде – нито на сайта, нито в социалните си медии. Ако не са отговорните фотографи на менюта в Гугъл, няма да знаете какъв бюджет да отделите за посещение там и най-вече – дали искате да го отделите. Ресторантът е избиран два пъти – през 2017 и 2022 – за “Ресторант на годината” в конкурса на списание “Бакхус” и именно поради това чувстваме, че би трябвало да има малко повече отговорност към клиента.

Nikolas 0/360º е на ул. Райко Даскалов 3 и тук.

nikolas

Hamachi / Хамачи

Хамачи дефинира себе си като японски рибен ресторант и вече над 5 години води своето съществувание на тиха уличка в квартал Лозенец. Около ресторанта не се шуми много, кухнята му не попада в полезрението на кулинарни експерти и конкурси, местоположението му не е централно и въпреки всичко това Хамачи работи успешно от достатъчно време и не може да се оплаче от липса на клиентела. Посещаваме го редовно, като на моменти, признаваме, излиза от ума ни като опция за вечеря, само защото е малко по-встрани от рутинните ни маршрути. Грешка отвсякъде.

Ресторантът е собственост на Renee Gourmet Group, които държат известни, някои от които доста противоречиви, заведения в София: Ла Ботега, Ла Пикола Каза, Медитеранео, Чинечита. Хамачи се отличава със собствен почерк в тази група и в него цари вътрешен мир и ред, който липсва на другите заведения.

Като пространство Хамачи обединява три малки, добре използвани, помещения – салон, зимна градина и лятна тераса и интериорът дава необходимия уют на клиента, без да е прекалено скъп, японски или иновативен. За нас най-приятното място е зимната градина.

Кухнята се доближава до добрата съвременна японска кухня, предлагана в Европа, т.е. такава, на която японците по всяка вероятност ще се смеят, но която ни е вкусна на нас, европейците. Има суши, разбира се, което ви се представя в отделно меню: традиционните нигири, сашими, хосомаки, футомаки, темаки и урамаки, в които, ако се заровите, ще откриете приятни комбинации като пушена скумрия, краставица и гъби „Шийтаке” или риба тон, прясна чушка и манго. Има и сетове. Цените са по-високи от други суши места, а сушито не е толкова добре приготвено, колкото в Мияби например, така че спокойно можете да се насочите към основното меню.

Основното меню е богато – включва супи, салати, предястия, темпура, рибни и месни основни ястия. В него обичащите японска кухня ще открият както добре познатите мисо и даши супи, едамаме, гьоза, окономиаки (традиционната японска палачинка, съдържаща различни съставки, тук с яйце, зеле, моркови, водорасли и сушена риба тон), зеленчуци и морски дарове в темпура и удон нудли, така и интересни предложения като:

Continue reading