На централната и едновременно с това супер закътана софийска улица “Райко Даскалов”, зад градинката „Такев“, преди доста години беше направен първият опит за заведение с индустриален дизайн и с азиатска кухня (странно защо с името Brasserie). И двете прекрасни, но явно изпреварили времето си и съответно – с кратък живот. Няколко заведения се наместваха на мястото през годините, докато през пролетта на 2016 на адреса не се появи Nikolas 0/360º.
Nikolas 0/360º носи името на създателя и главния готвач на ресторанта: Цветомир Николов. Да наречеш нещо на себе си иска кураж, самочувствие или его, а може би и комбинация от трите. Професионалната биография на Цветомир Николов звучи богато, макар и леко бегло. Това, което със сигурност може да се каже е, че той е навсякъде из медиите през последните години, т.е. за известността на личността и мястото се полагат достатъчно усилия. На сайта на ресторанта има даже секция “Медийни връзки”, в която можете да се насладите на всички обществени появи на Цветомир Николов. Активността в социалните медии е сериозна (за което браво), както и работата с т.нар. инфлуенсъри (It’s a no from us).
По отношение на интериорния дизайн Nikolas 0/360º взима умното решение да смени изцяло стила, палитрата и настроението и в момента усещането е за светлина, въздух и лекота. Дърво, стъкло и пастелни тонове създават чувство за уют още с влизането, което е рядкост в София. Има отворена, но не и съвсем открита кухня, така че любопитните могат да гледат, а незаинтересованите да бъдат оставени на мира. Има и тераса в задния двор.
Менюто в Nikolas 0/360º показва авторски подход и претенция за по-висока кухня. То е кратко, да не кажем, че това е първото място в София, на което дори ни се струва прекалено кратко, но лошо и в това няма. През последните години ресторантът заявява за себе си, че “по неповторим” начин съчетава българска и балканска кухня, но изведнъж в менюто блясва японско Wagyu телешко, което след балканската зявка е малко: “Ъъъ, извинете?”. Но, както и да е, оптимистично се гмуркаме в менюто.
Салатите са три като например “Литъл джем салата, крутони, тиква, печена чушка, микс семена и дресинг с горчица”, “Салата от шарени чери домати с прясно краве сирене, магданозено песто с лешници и домашен айвар” и “Гурме микс (каквото и да означава това) от бобови, бейби спанак, маринован червен лук, малинов оцет и зряло овче сирене”.
Предястията са три или четири и звучат добре: “Бухти от скариди и тиквички поднесени с млечен сос с мента”, “Tартар от диви скариди с ябълка, крокмач и пушен зехтин с цитруси”, “Телешки тартар с каперси, маринован червен лук, магданоз, горчица и квасен хляб”, “Селекция български сирена поднесени с ферментирал мед с трюфел (18м. зряло краве сирене, 8м. зряло краве сирене, прясно краве сирене)”, “Дъска колбаси от град Елена”.
Тук имаме какво да кажем за крокмача и то е, че освен ако шеф Цветомир не си го прави собственоръчно, в България има истински крокмач през кратко време от годината и на едно или две места в страната. Останалото е заблуда.
Основните започват гордо с въпросното Уагиу – цитат от менюто “най-вкусното говеждо” и продължават със силен акцент на месото: мляно месо, свинско, патешко магре, телешки стек. Има една риба, едно вегетарианско, което е ризото (поне не са зеленчуци на скара). Вегетарианците да хапват салати.
Очаквахме малко повече. В балканската кухня има изобилие от вегетариански ястия, а рекламираната на сайта като доставчик за морска храна Гърция предлага много повече неща от една масова риба.
Десертите – може би най-доброто в Nikolas. Има и за любителите на шоколада и за нелюбителите му. Има и на плодова, и на млечна база.
Заиграването със сосовете, съчетаването на компонентите в рецептите за основните ястия и десертите са точките, по които, според нас, Nikolas 0/360º може да има авторска заявка. Засега повече заявка, отколкото реално изпълнение. Ястията имат по-безхитростни вкусове от начина, по който са написани. Не казваме, че не са вкусни – такива са, както и правилно приготвени, просто, както се казва в един стар виц, накрая, при връчването на сметката, остава едно не съвсем добро чувство. Да, в Николас е скъпо – 50+ евро на човек само за храна.
В събота има тематичен брънч – испански, френски, мексикански, гръцки, street food и т.н. Отново скъп, но поне ястията са замислени и приготвени с повече желание и вдъхновение. Има и обяд, в който има какво да намерите – и като цена, и като предложения.
При цялата социална и медийна активност, Nikolas няма обявени цени никъде – нито на сайта, нито в социалните си медии. Ако не са отговорните фотографи на менюта в Гугъл, няма да знаете какъв бюджет да отделите за посещение там и най-вече – дали искате да го отделите. Ресторантът е избиран два пъти – през 2017 и 2022 – за “Ресторант на годината” в конкурса на списание “Бакхус” и именно поради това чувстваме, че би трябвало да има малко повече отговорност към клиента.
Nikolas 0/360º е на ул. Райко Даскалов 3 и тук.

Посетиг го само веднъж и бе грандиозно разочарование. Опитахме предястие със скариди и основно с риба тон, но и двете бяха сякаш са излезли от менюто на китайски ресторант – нищо особено и прекалено незабележимо. Виното бе единственото хубаво нещо, освен десертите.
Стария интериор на Brasserie беше в пъти по-добър. Новият прилича на интериор на хижа.
Относно храната, на фона на всичко останало в София, не е лоша. Скъпо е, но предпочитам да има такива места, отколкото да ги няма.
Примиренческо :-). Така звучите и за хляба на “Хлебар’. Трябва да гледаме напред и нагоре.Така поне мислим ние.
Трябва, разбира се, но в последните 20 години се уморих от разочарования от нови ресторанти в София. Но затова пък се научих да готвя. Не ми харесва особено, но като няма къде да ям нещо, което ми се яде, нямам друг избор.