Ресторант „Космос“ съществува от март 2016 година на софийската улица Лавеле, една от най-закътаните и кратки улици в града.

Космос се намира в бившата сграда на Винимпекс (някогашното соцдружество за износ на вино) и по-точно там, където винаги е имало ресторант – сумрачен, мухлясал и миришещ на разлято върху килими евтино вино в миналото; блеснал като космическа станция в настоящето.

Космос е третото дете на любителите на соц-а – собствениците на Ракия Ракета Бар, бар Спутник и Фабрика Дъга. Тук изхвърлянето е подобно на „Камбаните“ (по-младите и незапознатите да потърсят в интернет информация за езтотерично-комунистическия монумент): инвестирани са средства като за проекта на живота. Помещението е ремонтирано до неузнаваемост и цялото пространство, което се криеше във „винарната на Винимпекс“, изведнъж става видно. Вместо мрак, сега има въздух и светлина. Дизайнът е сериозно постижение и като концепция, и като изпълнение. Голямо браво за напредъка на архитектите от студио Funkt, които правят заведенията на същите собственици от самото начало. Приятно е да седнеш на такова място в нашия, уви, леко провинциален в дизайнерско отношение, град.

Космос има ресторантска и барова част и веднага казваме, че барът е особено приятната му част – уютна и с добри коктейли. Не само, типично по американски, можете да изчакате масата ви да бъде приготвена, но и можете да прекарате приятна вечер само на бара. В Космос идвате все пак за ресторантското преживяване, така че продължаваме.

Кухнята е отново в стила на соц-а, но менюто трябва да интерпретира българската кухня по „космически начин“, както казват самите собственици. Амбициозна задача, като се има предвид стиловата постност на т.нар. българска кухня. За тази цел те стартираха с главен готвач с подобна на тяхната амбиция – Георги Бойковски, чиито ястия звучаха така:

– Пащърнак, юзу, прах от лешници, кръмбъл от черен кимион, тапиока с кокос, черен сусам, чипс от пащърнак, въздух от моркови (тук се иска малко повече лексикална грижа, защото на български въздух от нещо означава… нищо);

За щастие Георги Бойковски вече не е в Космос и нещата са по-скоро в посоката на мътеницата, крокмача, овчето кисело мляко, пуканата чушка, Балканската пъстърва и агнешкото по Гергьовски, разбира се, “повдигнати” с тогараши, върбинка, ванилово масло и подобни, в космоса сме, все пак. Има и дегустационно меню в 5 степени, което е в месен (133 лева) и във вегетариански вариант (122 лева). Придружено или не от напитки (pairing). Дегустационните менюта са добър избор за чужденци, които да се запознаят с вариант на българската кухня.

Има обедно меню, в което ястията звучат по-малко напрягащо като например кюфтета от риба тон с картофена салата, сос Тартар и къри майонеза, задушено заешко с гъби и картофено пюре или пък пилешки бутчета с картофи. Вкусни са обедните на Космос.

От отварянето до днес в Космос се промениха много неща, за щастие към по-добро:

– видът на ястията и вкусовата комбинация на съставките в тях. Отпаднаха протяжно изписаните наименования на ястия, клиентът чете, разбира и решава какво да поръча. Явно сегашният шеф-готвач – Владислав Пенов – държи стегнато командата си от 50+ човечета в кухнята. Вкусът се прецизира, изчисти, цветовете на поднесеното в чинията – също.

– хлябът – ресторантът си назначи собствен хлебар (дама), който прави истински и много вкусен хляб. Пипа ръка, която умее.

Освен добри коктейли, Космос има и добра винена листа – разнообразна и немасова. Цени на вината – някои ок, други неразбираемо високи. Логиката в ценообразуването на виното в ресторантите в България отдавна е космическа обаче.

Цените са високи, за това не трябва да има съмнение, като тези на месата са озадачаващи – еленски бут със зелени салати е 22 лева, а телешката пържола – 77. Е, и рибата за 44 лева не отстъпва, както и всяко едно от основните – такова под 28 лева няма, по-скоро всички са над 35.00. Можете сами да сметнете, че една вечеря за двама, нормални двама човека, които не хвърлят фирмени пари, за да водят чужденци на ресторант, няма как да паднете под 250 лева. Освен ако не сте на качамак и вода, което също носи своето символично значение.

Обслужването: добро за българските стандарти. Персоналът знае какво прави, ако не знае, се извинява и коригира, действа бързо и адекватно. Веднъж един младеж си помисли, че това, че сме се разговорили за нещо е повод да мине на “ти”, но бързо го сразихме с поглед.

Един ресторант е съвкупно преживяване от многобройни фактори: кухня – продукти, качество, концепция, напитки, дизайн, отношение и едно друго нещо, често наричано “Х фактор” – тази миниатюрна част, която покорява сърцето ви и ви кара да се връщате на дадено място. Дали нашия Х-фактор го намираме в Космос, не можем да кажем, но със сигурност можем да кажем, че това е едно от най-добрите места в София, което носи собствен дух и идентичност. Ако гидът “Мишлен” се престраши да прати инспекторите си в София, или по-скоро ако се намерят български инвеститори, които да покрият пътуването им, то Космосът има истински шанс за звезда. Европа е пълна с леко мърляви, леко небрежни и не особено вкусни Мишленски звезди, които са значително под нивото на Космос и се радваме, че някой в България ни кара да вдигнем поглед.