Tag Archives: coctails

Рене и Джун Йошида: храната като съдържание, ресторантът като епизод

Posted on by
5

В Table Mood обикновено пишем за ресторанти. За места, които имат адрес, кухня, меню и история. За заведения, които успяват или се провалят, но оставят следа в градската гастрономия. Затова е напълно логично някой да попита защо пишем за Рене и Джун Йошида? В крайна сметка те нямат ресторант в момента. През последните години около имената им се появиха и изчезнаха различни проекти – The Happy Pig, Pop-Up Chicken, десетки pop-up събития, FunKooks и сега поредната нова концепция. Ресторантите идват и си отиват, имената се сменят, партньорите също.

Единственото постоянно нещо остава самият бранд „Джун и Рене“ и затова също толкова валиден е и въпросът: защо досега не сме писали за Рене и Джун Йошида? Добре е, може би, да обясним на Gen-Z кои бяха (са?) героите на Gen-X и милениълите в София.

Джун Йошида е сред малкото разпознаваеми лица на софийската кулинарна сцена, които могат да се похвалят с класическо кулинарно образование и реален професионален опит извън България. Завършил курсове в школата „Le Cordon Bleu“ в САЩ през 2004 г. и работил там при шеф Норман ван Ейкън (който, за справка, е истински кулинарен революционер, благодарение на когото днес се храним с толкова много етно-елементи в храната си), с годините той успя да изгради открояващ се профил, не на последно място заради отчасти японските си корени. Въпросът е какъв профил: на готвач или на медийна личност?

След работа в различни кухни на вече затворили заведения, през 2013 Йошида, в партньорство с известно име от барманската сцена в България, отваря The Happy Pig – ресторант, който успя да улови духа на градската публика в София през 2010-те години.

Концепцията съчетаваше авторска, но непретенциозна кухня, коктейлна култура и усещане за достъпност, което липсваше на много от по-амбициозните ресторантьорски проекти по онова време. В началото всичко тръгна добре, но в последствие качеството на храната, обслужването и изобщо преживяването се влоши. Наблюденията върху работата на Йошида през годините показват, че това често се случва – летящ старт и отегчение след около 2 години. Успехът на заведението беше по-скоро социален и културен феномен, отколкото значимо кулинарно явление. Но най-важното: The Happy Pig създаде общност от заклети последователи за Йошида, които вярват, че той не може да сбърка.

По време на Ковид-пандемията възникна FunKooks, движен от Джун и съпругата му Рене. С него фокусът на проекта „Йошида“ се измести, но звучи логично, ако си припомним тези времена. FunKooks започна като платформа за рецепти и видеа с техники и постепенно се превърна в медийно присъствие, в което личностите на двамата започват да доминират над самата храна. Успехът на формата е безспорен – аудиторията получава усещане за близост, непринуденост и достъпност. Кулинарното съдържание обаче сякаш е подчинено на нуждата от постоянно присъствие в социалните мрежи.

2022 година – следващият проект на Йошида, отново с партньори, беше по-гъвкавият и нискорисков формат „Pop-Up Chicken“  в стила на американските вериги за пържено пиле (но малко по-така, имаме и самардала). На пръв поглед странно решение да се отвори fast food, взето или в резултат на адаптацията към нелеката ресторантьорска среда у нас в СледКовидно време или като отказ от дългосрочен ангажимент и дисциплина, които са нужни за изграждането на устойчив ресторант. Феновете последваха Йошида и тук, и обявиха пилето за най-доброто в София, но лошо няма, това може да се окаже най-честният му проект, изграден изцяло около един продукт и неговите вариации. Не дълголетен обаче, само две години по-късно вече е затворил.

Следва прехвърлянето към може би най-печелившите формати за Джун и Рене: Pop-up събитията. Висока видимост, нисък оперативен риск, постоянен медиен шум, какво повече да иска човек? Влизаш в кухнята на друг ресторант и ползваш оборудването му, за да поздравиш от балкона почитателите с мимолетен, но ярък блясък.

През 2026, отново с партньори, им предстои откриването на следващия проект – Пилето: pileto.fried.chicken.shop (или както се изписва точно). Посетете го след като го открият и докато го има (без всякаква ирония).

В заключение можем да кажем, че около името името на Йошида остава усещането за непрекъснато начало и рядко – за завършена и устойчива ресторантьорска история.

Като тандем Джун и Рене са показателен пример за трансформацията на съвременната гастрономия в медийно съдържание. Техният успех е неоспорим и произтича повече от способността им да изграждат аудитория и разпознаваем бранд, отколкото реални кулинарни успехи. Храната е комуникационен продукт, а те са едни от най-успешните й популяризатори.

Пилето ще бъде на ул. Искър 11.

Космос / Cosmos

Posted on by
3

Ресторант „Космос“ съществува от март 2016 година на софийската улица Лавеле, една от най-закътаните и кратки улици в града.

Космос се намира в бившата сграда на Винимпекс (някогашното соцдружество за износ на вино) и по-точно там, където винаги е имало ресторант – сумрачен, мухлясал и миришещ на разлято върху килими евтино вино в миналото; блеснал като космическа станция в настоящето.

Космос е третото дете на любителите на соц-а – собствениците на Ракия Ракета Бар, бар Спутник и Фабрика Дъга. Тук изхвърлянето е подобно на „Камбаните“ (по-младите и незапознатите да потърсят в интернет информация за езтотерично-комунистическия монумент): инвестирани са средства като за проекта на живота. Помещението е ремонтирано до неузнаваемост и цялото пространство, което се криеше във „винарната на Винимпекс“, изведнъж става видно. Вместо мрак, сега има въздух и светлина. Дизайнът е сериозно постижение и като концепция, и като изпълнение. Голямо браво за напредъка на архитектите от студио Funkt, които правят заведенията на същите собственици от самото начало. Приятно е да седнеш на такова място в нашия, уви, леко провинциален в дизайнерско отношение, град.

Космос има ресторантска и барова част и веднага казваме, че барът е особено приятната му част – уютна и с добри коктейли. Не само, типично по американски, можете да изчакате масата ви да бъде приготвена, но и можете да прекарате приятна вечер само на бара. В Космос идвате все пак за ресторантското преживяване, така че продължаваме.

Кухнята е отново в стила на соц-а, но менюто трябва да интерпретира българската кухня по „космически начин“, както казват самите собственици. Амбициозна задача, като се има предвид стиловата постност на т.нар. българска кухня. За тази цел те стартираха с главен готвач с подобна на тяхната амбиция – Георги Бойковски, чиито ястия звучаха така:

– Пащърнак, юзу, прах от лешници, кръмбъл от черен кимион, тапиока с кокос, черен сусам, чипс от пащърнак, въздух от моркови (тук се иска малко повече лексикална грижа, защото на български въздух от нещо означава… нищо);

За щастие Георги Бойковски вече не е в Космос и нещата са по-скоро в посоката на мътеницата, крокмача, овчето кисело мляко, пуканата чушка, Балканската пъстърва и агнешкото по Гергьовски, разбира се, “повдигнати” с тогараши, върбинка, ванилово масло и подобни, в космоса сме, все пак. Има и дегустационно меню в 5 степени, което е в месен (133 лева) и във вегетариански вариант (122 лева). Придружено или не от напитки (pairing). Дегустационните менюта са добър избор за чужденци, които да се запознаят с вариант на българската кухня.

Continue reading →

Sputnik / Спутник

Posted on by
1

Бар Спутник отвори врати през лятото на 2015 година и, простете за клишето, със сериозна скорост се изстреля в баровия космос на София. В постната ресторантска и барова сцена на София не се иска много, за да се случи това, но все пак респект за скоростта, с която Спутник се превърна в мястото, на което да бъдем само за месец-два.

Спутник е баровото разклонение на залепения до него Ракета Ракия Бар, намиращ в парка „Заимов“. Концепцията за соц-а е продължена и в него, което може да изправя косите на някои от нас, но е проблем за все по-малко хора в града, а и в Спутник тя не е толкова видна на пръв поглед, колкото в Ракета Ракия Бар. Така е поради дизайна на мястото, за който ако трябва да се намери една дума, тя би била „впечатляващ“. Той отново е на архитектурно студио Funkt и поради масовото им присъствие в интериорите на заведения в София, заинтересованите даже могат да проследят етапите на професионалното им израстване. В Спутник работата им е на високо ниво, свършена с професионализъм (просто казано не само с можене, но и с искане) и атмосферата е непринудена, седемдесетарска, берлинска, микс между соц и упадъчност.

Коктейлите са това, с което Спутник иска да впечатли и тук соц-а удря силно с няколко категории: „Соц класики“, „Кореком“ и „Политбюро Ракия“. Коктейлите са предимно авторски. Ето как звучат някои от тях:

– „Облак“: Абсолют, лавандула, мента, вермут, захарен памук с абсент – 7,50 лв.

– „Зелениче“: Бифийтър, зелена чушка и магданоз, зелен шартрьоз, лимон, захарен сироп – 7,30 лв.

– „Ракия Сауър“: гроздова ракия, лимон, захарен сироп, амаро, грейпфрут – 6,90 лв.

– „Снежанка“: Абсолют Еликс, фино шери, лимон, сироп от бъз, битер ревен – 13,90 (!) лв.

Предлагат се и класиките като Негрони, Маргарита, Мохито, Май-Тай и подобни, но наш съвет е да се придържате към авторските им коктейли. Страстта, която се хвърля в приготвянето им явно липсва при класиките – отдавна не ни се беше случвало да пием по-слабо изпълнени и разводнени Маргарита и Блъди Мери. Коктейлите са скъпи, но такива са цените на повечето места в града, които предлагат авторски коктейли, т.е. излишно финансово разочарование няма.

Continue reading →