Ресторант „Unica“ започна съществуването си като скъпа пицария с луксозен дизайн на централна улица.

Към 2026 нарича себе си „италиански ресторант“, все така е с луксозен дизайн, но вече брандиран/издържан/покровителстван от Мастъркард и с невероятна заявка за занаятчийска кухня и авторска кулинарна акробатика.

Unica се намира на булевард „Цар Освободител“ 8А, може би най-централната софийска улица, носила както името „Княжеска“, така и „Руски“. Надали има по-скъп адрес за заведение в столицата и още с отварянето си през 2022, заведението се заяви, че не е за туристи, нищо, че предлага пица, а за по-специалните клиенти. Какво означава това, решаваме да разберем и през 2026 година, след като досегашните ни няколко посещения ни оставяха не особено очаровани.

Дизайн – както при всяко заведение от космическата група (Космос, Ракета Ракия, Фабрика Дъга, Спутник) и тук дизайнът е на ниво и показва мислена от правилните хора концепция и качествено изпълнение. Формите са меки, цветовете – пастелни и земни, има много цветя (истински) и дърво. Сериозна инвестиция.

Най-важното, храната: има обедно, основно и дегустационно меню. Пица вече няма.

Обедното е фиксирано за всеки ден от седмицата и примерно за един вторник звучи така:

– Паниран патладжан с краве сирене, чери домати и маринована печена капия, 6.59 €/12,89 лв.

– Чаудър със свинско, 3.99 € / 7.80 лв.

– Ризото с грах и калмари, 7.49 € / 14.65 лв.

– Боб на фурна със свински гърди, 7.99 € / 15.62 лв.

– Филе от лаврак с моркови и броколи в маслен сос с мисо и лешници, 8.99 € / 17.58 лв.

Менюто за всеки ден звучи добре и разнообразно, ястията са приготвени вкусно, цените даже са нормални в контекста на ценовата лудост, която е обзела София в началото на „евро-приключението“. Може и да се окаже, че Unica е особено доброто място за обяд в центъра на София. Ние, във всеки случай, препоръчваме.

Основното меню е там, където става ясно кой какво иска и какво може. То е стегнато, с оптимален на брой предложения от салати, студени и топли предястия, паста и ризото, и основни. Има си и вездесъщите плата със сирена и колбаси и десерти.

Салатите и студените предястия звучат така:

– Карпачо от печени чушки с овче сирене и маслини „Таджаска“, 10.90 € / 21.32 лв.

– Тартар от зряло говеждо месо Black Angus с майонеза от аншоа, 17.97 € / 35.15 лв.

– Цвекло, овче сирене и портокал, 11.51 € / 22.51 лв.

Топлите предястия така:

– Меландзане ала Пармиджана, 13.53 € / 26.46 лв.

– Телешко сърце, фризе с лимон, аншоа и хрян, 15.55 € / 30.41лв.

– Качамак с домашна наденица, 14.44 € / 28.24 лв.

Пастата и ризотото даже скачат на позиции като:

– Фузили с крем от картоф и аншоа, 13.93 € / 27.24 лв.

– Тортели с телешки език в масло, целина и тъмно консуме (запазен правопис от менюто 😊), олио от пеперончино, 14.94 € / 29.22 лв.

– Ризото с печена чушка, пекорино и патешка пастърма, 14.54 € / 28.43 лв.

… освен че си има и класиките като Aglio e Olio, Pasta al pomodoro e basilico и ризото с шафран и манатарки.

Основните са ужасно скъпи и освен едно веганско предложение и нещо, наречено „Морски улов със скариди и целина“ за 25.95 € / 50.75 лв. (защо е необходимо да имаш рибно с морско??), са изцяло ориентирани към месото и то в любимата посока на готвачите с претенция у нас, която казва „аз съм българче и силна майка мене е родила, back to the шкембето и ушите“ – тази на ребрата, джоланите, патиците и разбира се, говеждото, което струва един бъбрек, но трябва да го има за хората с пари и без вкус. Тук то е бонфиле, на скромната цена 61.91 € /121.07 лв. Може би, защото е с манатарки и български овчи кашкавал, който ще се погрижи за другия ви бъбрек.

Тук искаме да отбележим, че цената на говеждо бонфиле в ресторанта в Лондон (в Ковънт Гардън) на иконичните „Smith & Wollensky“, които са синоним за непреклонно качество в категорията „Steak houses“, е 49,50 или 79,00 евро.

Дегустационното меню е подбор от няколко ястия от съществуващото меню, за 66 евро, и ако сте ок с посочените храни, идеята да го поръчате може и да не е толкова лоша.

Поръчахме на няколко пъти през цялото меню и в зависимост от деня, в който се озовете там, можете да хапнете задоволително или не толкова, но „уау“ моменти няма. Има много вкусни попадения сред предястията, пастата и десертите, а веганското предложение е прекрасно и едно от малкото в града, което уважава, а не се подиграва на този тип хранене. При основните обаче има дисбаланс между претенция и изпълнение. Много често храната идваше студена, което е смъртен грях за основно ястие или паста, още повече, когато изискваш такива пари за нея. Тогава, колкото и часове да си прекарал да печеш и дърпаш месото, с което да напълниш ръчно правените си тортели, остава лошото чувство, както се казва в един виц, и за всеки уважаващ себе си клиент ти си човекът дал студена храна. Патицата беше абсурдно жилава. Карпачото от печени чушки изглеждаше доста тъжно и недомислено.

Напитки – достатъчно широк спектър от необходимото и очакваното. Отново без „уау“ моменти.

Обслужването беше повече от прилично за българските стандарти – дистанцирано, без да е обидно и даже добре информирано за това какво има в ястията и как се приготвят, бързо и ефективно.

Цени – прекалено високи.

Към 2026 година претенцията за висок скок на Unica се изразява и в организиране на вечери с гост-готвачи с подкрепата на Мастъркард, видна даже и в логото на ресторанта. Тези вечери рязко намаляват нивото на тестостерон, което иначе владее българските професионални кухни, защото един път месечно, като част от инициативата Girls4Chefs, гостуват жени шеф-готвачи, които показват по-чувствената и някак си по-премислена страна на храната.

Добър повод да посетите Unica. Както и за обяд.

Unica се намира на бул. „Цар Освободител“ 8А и тук.