Хамачи дефинира себе си като японски рибен ресторант и вече над 5 години води своето съществувание на тиха уличка в квартал Лозенец. Около ресторанта не се шуми много, кухнята му не попада в полезрението на кулинарни експерти и конкурси, местоположението му не е централно и въпреки всичко това Хамачи работи успешно от достатъчно време и не може да се оплаче от липса на клиентела. Посещаваме го редовно, като на моменти, признаваме, излиза от ума ни като опция за вечеря, само защото е малко по-встрани от рутинните ни маршрути. Грешка отвсякъде.

Ресторантът е собственост на Renee Gourmet Group, които държат известни, някои от които доста противоречиви, заведения в София: Ла Ботега, Ла Пикола Каза, Медитеранео, Чинечита. Хамачи се отличава със собствен почерк в тази група и в него цари вътрешен мир и ред, който липсва на другите заведения.

Като пространство Хамачи обединява три малки, добре използвани, помещения – салон, зимна градина и лятна тераса и интериорът дава необходимия уют на клиента, без да е прекалено скъп, японски или иновативен. За нас най-приятното място е зимната градина.

Кухнята се доближава до добрата съвременна японска кухня, предлагана в Европа, т.е. такава, на която японците по всяка вероятност ще се смеят, но която ни е вкусна на нас, европейците. Има суши, разбира се, което ви се представя в отделно меню: традиционните нигири, сашими, хосомаки, футомаки, темаки и урамаки, в които, ако се заровите, ще откриете приятни комбинации като пушена скумрия, краставица и гъби „Шийтаке” или риба тон, прясна чушка и манго. Има и сетове. Цените са по-високи от други суши места, а сушито не е толкова добре приготвено, колкото в Мияби например, така че спокойно можете да се насочите към основното меню.

Основното меню е богато – включва супи, салати, предястия, темпура, рибни и месни основни ястия. В него обичащите японска кухня ще открият както добре познатите мисо и даши супи, едамаме, гьоза, окономиаки (традиционната японска палачинка, съдържаща различни съставки, тук с яйце, зеле, моркови, водорасли и сушена риба тон), зеленчуци и морски дарове в темпура и удон нудли, така и интересни предложения като:

– Темпура щипки от раци

– Рапани с японско къри на бавен огън

– Шишчетата якитори – в рибен или пилешки вариант – мариновани с мирин, соев сос, сос Тонкацу и сусамово олио

– Калмар, пълнен с морски дарове и мисо сос

– Осака Краб Кейк – кюфтенца с месо от краб

– Миди Сен Жак в якитори сос

– Крака от кралски снежен рак с шафран и три соса

– Скъпото и ценено по света говеждо Wagyu (означаващо в превод „японска крава”), което се предлага като стек на плоча с печурки и гъби шийтаке, пюре от целина, сладък картоф и тофу (69 лв. за 450 гр., което може би оставя вратичка да платите и повече?) или под формата на Шабу Шабу – тънко нарязано телешко, което варите на масата във вряща вода или бульон Даши, поднесено с тофу и зеленчуци и различни сосове. Порцията за един е от 350 грама на цена от 49 лв.

При десертите има домашно приготвен сладолед със зелен чай и мента, със сусам или със сини сливи, който без да е кой знае каква кулинарна еквилибристика е детайл, който прави добро впечатление. Доста по-интересна е темпурата от ябълки със сладолед от сини сливи. За наситилите се на японски вкусове има чийзкейк и торта от шоколадови трюфели.

Рядко има ястие, което няма да е вкусно или чието приготвяне ще ви разочарова. Нещата са вкусни, пресни и готвени с подход към детайла и досега, през всичките достатъчно на брой години, в които посещаваме мястото, не сме имали повод за недоволство. Цените не са ниски, вечеря за двама със салата или предястие, основно, десерт и бутилка вино е около 120 лева и то в случай, че пропуснете сушито или скъпото Wagyu-говеждо, но посещението си заслужава.

Питието в Хамачи спокойно би могъл да е чаят. Това е едно от малкото места, които предлагат японска чаена церемония, водена от сертифициран преподавател, за която трябва, по всяка вероятност, да направите предварително запитване. Ако чаят не е вашата напитка, второто по важност питие за мястото, съдейки по обема на листата, е виното. В нея има известно противоречие: от една страна, в нея има главно евтини и непретенциозни вина, от друга – на клиента изрично се съобщава, че чашите са на особено реномираната марка „Ридел”. Надценките са умерени, което може да се каже за много малко места в София.

Персоналът е бърз, учтив и адекватен, като има лица, които са тук от отварянето на ресторанта, това говори много и за двете страни. Има моменти, в които много ни веселят и това отново са коментарите им по вината, но очевидно са преминали винено обучение и искат да го покажат, така че ние не смятаме да им разваляме удоволствието.

Хамачи е на ул. Орфей 3 в Лозенец и тук.