Sage Bistro

Ако трябва да споменем някое място, което накара софиянци да излязат от града, за да хапнат добре или да хапнат добре, прибирайки се към града, това непременно трябва да е Sage.

Един от природните разкоши, с които е заобиколена София са планините, в които можеш да се озовеш след не повече от 20 до 40 минути път с кола и селцата в тях. Sage е разположено в Бистрица и има безспорната даденост да изтегля маси от града: близост до София, осезаемо по-чист въздух и вакуум, в който, преобладаващо, вресливото мнение на столичанин да изчезне поне за няколко часа.

Собствениците на Sage Bistro имат дългогодишен опит в бранша и много добре знаят какво правят в кухнята и пред нея. Отварят бистрото през 2009 година и за всички тези години изградиха репутацията на мястото не чрез ефектни „концепции“, а чрез постоянство и ясно разбиране за собствената си идентичност. Те са рядък пример от реалността в България за постоянно качество на работата и стабилно представяне в кухнята и салона, което ги направи любимци на публиката. Разбирай, резервациите са задължителни.

Атмосфера

Първото впечатление е за премереност – няма демонстративен лукс или пък следване на  краткотрайни дизайнерски тенденции. Дърво, естествени материи и внимателно подбрана светлина създават спокойна среда. Големи прозорци и тераса през лятото.

Кухня

Менюто е достатъчно разнообразно, без да бъде претрупано. Харесва ни, че липсват излишни декоративни елементи и сложни комбинации, които отвличат вниманието от продукта.

От години хит тук е телешкото карпачо. Нарязано достатъчно тънко, за да остане фина текстура, но не и толкова, че да загуби характера на месото. Баланс между пармезан, рукола, зехтин и лимон. А може и да е със синьо сирене и орехи – абсолютна умами-комбинация.

Друг традиционно силен избор е тартарът от сьомга, който е пример за чуден баланс между свежи и плътни вкусове. Салатите и останалите предястия са разнообразни, така че можете да си спретнете едно хранене само от тях.

Една от причините Sage Bistro да има толкова лоялна публика са домашно приготвените пасти. В България вече се внасят висококачествени марки суха паста, но атракцията, която предизвиква „домашното“ при пастите остава все така висока сред българските клиенти.

Талиателите с манатарки са пример за тази премереност в рецептите и изпълнението при Sage, за които споменахме. Al-dente паста, сос, който е достатъчно плътен, за да я обгърне, без да натежава, умерено използван трюфел.

Альо олио пеперончино с говеждо месо е нещо, което задължително трябва да се опита, ако е в менюто. Рядка за България рецепта, в която сочното месо и пикантността създават комплексни вкусове.

Continue reading

Жадната ламя

„Жадната ламя“ е софийска кръчма с над двайсетгодишна история.

Както показват над 2000-те отзива за нея в Гугъл, това е място, което почти всеки софиянец е посетил и за което, дали го харесваме или не, трябва да кажем едно: респект за дългите години работа и ежедневна борба.

Ламята е на леко скришна, но централна улица – „13-ти март“ – и се помещава в къща като от приказка на братя Грим. Респект и за който е решил да я реставрира и запази, а не да превърне атрактивния парцел в кооперация. Неоспорим плюс е градината: малко са в София местата с уютни, приятни и прохладни градини с много зеленина. Подозираме, че именно заради градината мнозина от нас прощават прегрешенията на Ламята, които е неизбежно да се направят, когато работиш от толкова много време. Точно в градината, преди повече от две десетилетия, за първи път видяхме босилек в саксия, който се ползваше за салата.

Хубавото на Ламята е, че тя много добре е дефинирала какво е и не се опитва да се прави на това, което не е. Това е кръчма. Кръчма, в която човек да се нахрани и много-много да не му мисли. Да не мисли какво да си поръча извън менюто или какъв проблем да направи. Ясно е, че първото няма да стане, а за второто на никой не му пука.

Не само менюто, очевидният признак, но дори и масите, приборите, чиниите и чашите предупреждават с висок, ясен глас, че тук киноа няма. Има много пържено и много чесън. Има даже и сланина.

Има достатъчно на вид и брой салати, като преклонението към чесъна е изнесено в отделна секция: домати с чесън, чушки с чесън, патладжани с чесън.

Има два вида картофи, телешки език, дробчета, боб с наденица, запечени сирена, няколко вида гъби, абсурдно звучащи вегетариански творения като броколи и карфиол със сирена или гъби със сирена на фурна, и по-малко абсурдни като спанак с яйце и сирене на фурна.

При основните месото от всякакъв произход и във всички варианти е цар: като кюфте, кебапче, ребра, шишчета, пържоли, наденици и стекове на скара. Като виенски шницел, рибица с бренди, пиле рокфор, медальон с гъби или пепър стек на тиган.

Има и риба – или на скара, или под формата на фиш & чипс.

Десертите са толкова трогателно старомодни – крем карамел, сладък салам, крем маскарпоне и шоколадов мус – че на човек му иде да ги поръча всичките.

Тук се пие бира и ракия. Виното е изветряло или полуразвалено и в него се слага лед. Но, както вече написахме – без лиготии.

Най-хубавото на Ламята е и най-важното: тук е наистина вкусно (в 90% от случаите, което е по-често, отколкото ни е било вкусно във Fake French), честно и на нормални цени. Салатите са между 4 и 9 евро, предястията – между 7 и 15, основните – между 9 и 29 евро. Спокойно можете да се нахраните със салата, голямо предястие или основно и напитка за до 20 евро. Което в София след приемането на еврото (мой малък Париж) е постижение.

Жаднята Ламя се намира на ул. „13-ти март“ 2 и в гугъл мапс. Социални мрежи няма.

Бистро Залива

Не си спомняме какво имаше в този закътан вътрешен двор на Графа, но в момента там е едно от малкото на брой софийски кулинарни убежища, където се готви вкусно и се яде от много хора – постоянно, отдадено и весело.

В София вече са рядкост кръчмите, в които можеш да отидеш да се видиш с приятели, мислейки повече какво ще си кажете, отколкото чие готваческо/шефско его гладите в момента. Бистро Залива е едно такова място – винаги има какво да си поръчате, има какво да пиете, приятно е, не е шумно, няма мутри (и хипстъри няма като се замислим) – няма какво да дразни сетивата.

Дълги години се смяташе, че кръчметата с вкусна и разнообразна храна – и риба, и пиле, и месо, и салати, и вегетариански, че и постни – са недобро наследство от годините на организираното хранене по време на комунизма и неговия флагман „Балкантурист“. Ще ви разочароваме, такава кулинарна традиция – да има къде да хапнеш в квартала, без да слагаш вечерно облекло – има от векове в Париж и Виена, в Испания, в Чехия и изобщо почти навсякъде в Европа. Реално, това е едно от малкото неща, за които Балкантурист се погрижи по правилния начин – да обучи професионални готвачи, които знаят да готвят и месо, и риба, и птица, и зеленчук. Знаят и да работят и затова обикновено няма да ги видите – защото в кухнята работата не свършва и там се виси непрекъснато, на крак, а не само в дните, в които сме се наспали с работно време след като сме се наспали.

В Залива битката започва още на обяд. Логично, при тези предложения и цени. Ето едно примерно обедно меню, като не пропускаме напитките, защото кой не иска да започне обяда с аперол шприц.

Напитки:

Аперол шприц – 9.90 лв.

Домашна лимонада (бъз, малина, смокиня, цвят от роза) – 4.50 лв.

Супи: Шкембе чорба – 6.40 лв.; Топла пача – 6.60 лв.

Основни ястия с месо: Винен кебап със свинско месо, поднесен с бял ориз – 9.20 лв.

Пилешка пържола от бут на скара, поднесена с пържени картофи и гъбен сос – 9.40 лв.

Пържени кюфтета от мляно свинско месо, поднесени с пържени картофи и айвар – 9.60 лв.

Основно ястие без месо: Паниран кашкавал, поднесен с домати и краставици – 8.90 лв.

Десерти: Шоколадово суфле, поднесено с ванилов сладолед – 8.40 лв.

След като премине обяда има момент на затишие, в който кухнята се приготвя за вечерната атака. А там фронтът е достатъчно широк:

Continue reading