В Table Mood обикновено пишем за ресторанти. За места, които имат адрес, кухня, меню и история. За заведения, които успяват или се провалят, но оставят следа в градската гастрономия. Затова е напълно логично някой да попита защо пишем за Рене и Джун Йошида? В крайна сметка те нямат ресторант в момента. През последните години около имената им се появиха и изчезнаха различни проекти – The Happy Pig, Pop-Up Chicken, десетки pop-up събития, FunKooks и сега поредната нова концепция. Ресторантите идват и си отиват, имената се сменят, партньорите също.
Единственото постоянно нещо остава самият бранд „Джун и Рене“ и затова също толкова валиден е и въпросът: защо досега не сме писали за Рене и Джун Йошида? Добре е, може би, да обясним на Gen-Z кои бяха (са?) героите на Gen-X и милениълите в София.
Джун Йошида е сред малкото разпознаваеми лица на софийската кулинарна сцена, които могат да се похвалят с класическо кулинарно образование и реален професионален опит извън България. Завършил курсове в школата „Le Cordon Bleu“ в САЩ през 2004 г. и работил там при шеф Норман ван Ейкън (който, за справка, е истински кулинарен революционер, благодарение на когото днес се храним с толкова много етно-елементи в храната си), с годините той успя да изгради открояващ се профил, не на последно място заради отчасти японските си корени. Въпросът е какъв профил: на готвач или на медийна личност?
След работа в различни кухни на вече затворили заведения, през 2013 Йошида, в партньорство с известно име от барманската сцена в България, отваря The Happy Pig – ресторант, който успя да улови духа на градската публика в София през 2010-те години.
Концепцията съчетаваше авторска, но непретенциозна кухня, коктейлна култура и усещане за достъпност, което липсваше на много от по-амбициозните ресторантьорски проекти по онова време. В началото всичко тръгна добре, но в последствие качеството на храната, обслужването и изобщо преживяването се влоши. Наблюденията върху работата на Йошида през годините показват, че това често се случва – летящ старт и отегчение след около 2 години. Успехът на заведението беше по-скоро социален и културен феномен, отколкото значимо кулинарно явление. Но най-важното: The Happy Pig създаде общност от заклети последователи за Йошида, които вярват, че той не може да сбърка.
По време на Ковид-пандемията възникна FunKooks, движен от Джун и съпругата му Рене. С него фокусът на проекта „Йошида“ се измести, но звучи логично, ако си припомним тези времена. FunKooks започна като платформа за рецепти и видеа с техники и постепенно се превърна в медийно присъствие, в което личностите на двамата започват да доминират над самата храна. Успехът на формата е безспорен – аудиторията получава усещане за близост, непринуденост и достъпност. Кулинарното съдържание обаче сякаш е подчинено на нуждата от постоянно присъствие в социалните мрежи.
2022 година – следващият проект на Йошида, отново с партньори, беше по-гъвкавият и нискорисков формат „Pop-Up Chicken“ в стила на американските вериги за пържено пиле (но малко по-така, имаме и самардала). На пръв поглед странно решение да се отвори fast food, взето или в резултат на адаптацията към нелеката ресторантьорска среда у нас в СледКовидно време или като отказ от дългосрочен ангажимент и дисциплина, които са нужни за изграждането на устойчив ресторант. Феновете последваха Йошида и тук, и обявиха пилето за най-доброто в София, но лошо няма, това може да се окаже най-честният му проект, изграден изцяло около един продукт и неговите вариации. Не дълголетен обаче, само две години по-късно вече е затворил.
Следва прехвърлянето към може би най-печелившите формати за Джун и Рене: Pop-up събитията. Висока видимост, нисък оперативен риск, постоянен медиен шум, какво повече да иска човек? Влизаш в кухнята на друг ресторант и ползваш оборудването му, за да поздравиш от балкона почитателите с мимолетен, но ярък блясък.
През 2026, отново с партньори, им предстои откриването на следващия проект – Пилето: pileto.fried.chicken.shop (или както се изписва точно). Посетете го след като го открият и докато го има (без всякаква ирония).
В заключение можем да кажем, че около името името на Йошида остава усещането за непрекъснато начало и рядко – за завършена и устойчива ресторантьорска история.
Като тандем Джун и Рене са показателен пример за трансформацията на съвременната гастрономия в медийно съдържание. Техният успех е неоспорим и произтича повече от способността им да изграждат аудитория и разпознаваем бранд, отколкото реални кулинарни успехи. Храната е комуникационен продукт, а те са едни от най-успешните й популяризатори.
Пилето ще бъде на ул. Искър 11.
TABLE MOOD 
Благодаря за интереса към нашия “бранд”. Ние нито го наричаме, нито го мислим като такъв.
Може би не е лошо малко по-уважително да се описват участващите.
не е Джун Йошида и Рене, а Рене и Джун Йошида. Също така, не съм съпругата му, а съм някой, който готви и прави менюта. Вие си изберете как се нарича такъв човек, аз нямам претенции.
Това, че имаме медийно присъствие, не значи, че храната ни е на второ място. Не знам също какво означава за вас реални кулинарни успехи. За нас всяко готвене, когато е добро, е такова. Независимо в коя кухня и колко дълго, в която и да е кухня.
Ще се радваме някой ден да разберем кой ги списва тези неща скришно от вкъщи с мимолетен, но ярък блясък.
Обещаваме да не се цупим. Чакаме ви на по пиле и да напишете след 6 месеца как е било, ако не затворим до това време, разбира се.
Поздрави и благодарим за вниманието!
Извиняваме се за неточността и неуважителността, поправяме веднага!
Аз не съм от черквата Йошида, но докато първото писание относно Прасето съдържаше някои адекватни критики, то настоящото е освен тенденциозно и съвсем видимо целенасочено жлъчно. Тук парадоксалното е че точно това го прави доста безцелно за типа съдържание на този блог.
Как и кога точно бяхте настъпени от Йошидите? Моля споделете,
явно години вече не може да ви мине. Доста абсурдно е точно вие да критикувате нечие медийно присъствие, тъй като видимо освен,
че и вие имате желание за такова сте и дълбоко влюбени в изключителните си познания и категоричните си оценки. Но тъй като сте съвсем определено гениални творци (с всичката възможна ирония) с пост-модернистичен уклон, няма изненада, приемам го за нарочна себерефлективност.
Та след толкова много написано от вас, къде добре, къде адекватно, къде просто претенциозно е видимо, че се отдалечавате от началната си цел и главоломно се насочвате към безцелно жлъчни постове преди самото заведение да е отворено, което добавя допълнително объркване за целите на този пост.
Ще се радвам да имате смелостта да кажете на вашите читатели, кои са хората, които седят зад този блог. Силно се съмнявам, че ще имате смелостта за това, но пък съм сигурен, че ще посочите друга дълбоко креативна причина за анонимността ви.
Радваме се, че сте отдавнашен читател (след като даже си спомняте материала за Прасето). Нямаме никакво настъпване от “Йошидите”, както ги наричате вие, затова пък имахме няколко запитвания защо не пишем за тях и като прегледахме фактите… това се получи. Очакваме София да ни линчува. С основание, както се оказва.
Благодаря за отговора, радвам се че има чувство за хумор в него.
Bon Appétit!