Hamachi / Хамачи

Хамачи дефинира себе си като японски рибен ресторант и вече над 5 години води своето съществувание на тиха уличка в квартал Лозенец. Около ресторанта не се шуми много, кухнята му не попада в полезрението на кулинарни експерти и конкурси, местоположението му не е централно и въпреки всичко това Хамачи работи успешно от достатъчно време и не може да се оплаче от липса на клиентела. Посещаваме го редовно, като на моменти, признаваме, излиза от ума ни като опция за вечеря, само защото е малко по-встрани от рутинните ни маршрути. Грешка отвсякъде.

Ресторантът е собственост на Renee Gourmet Group, които държат известни, някои от които доста противоречиви, заведения в София: Ла Ботега, Ла Пикола Каза, Медитеранео, Чинечита. Хамачи се отличава със собствен почерк в тази група и в него цари вътрешен мир и ред, който липсва на другите заведения.

Като пространство Хамачи обединява три малки, добре използвани, помещения – салон, зимна градина и лятна тераса и интериорът дава необходимия уют на клиента, без да е прекалено скъп, японски или иновативен. За нас най-приятното място е зимната градина.

Кухнята се доближава до добрата съвременна японска кухня, предлагана в Европа, т.е. такава, на която японците по всяка вероятност ще се смеят, но която ни е вкусна на нас, европейците. Има суши, разбира се, което ви се представя в отделно меню: традиционните нигири, сашими, хосомаки, футомаки, темаки и урамаки, в които, ако се заровите, ще откриете приятни комбинации като пушена скумрия, краставица и гъби „Шийтаке” или риба тон, прясна чушка и манго. Има и сетове. Цените са по-високи от други суши места, а сушито не е толкова добре приготвено, колкото в Мияби например, така че спокойно можете да се насочите към основното меню.

Основното меню е богато – включва супи, салати, предястия, темпура, рибни и месни основни ястия. В него обичащите японска кухня ще открият както добре познатите мисо и даши супи, едамаме, гьоза, окономиаки (традиционната японска палачинка, съдържаща различни съставки, тук с яйце, зеле, моркови, водорасли и сушена риба тон), зеленчуци и морски дарове в темпура и удон нудли, така и интересни предложения като:

Continue reading

Wok to walk

Появата на нова и непозната концепция за бързо хранене в България винаги е била интересно и любопитно зрелище през годините. Екзотичните някога гофрети и хот-дози (хмм…), последвани от вече забравените, сигурни сме, израелски питки. Ливан и Сирия победиха в кулинарната битка с Израел, придобивайки авторско право над фалафела, който автоматично бе принизен до заместител на месото във все още интересните и обещаващи бизнес и хапване до зори Мимас. Верни на родината, предприемчиви българи – патриоти поеха щафетата и защитиха българските евреи – създаден бе сандвича на тостер. Обилно полят с три лъжици полу-течна, полу-солидна субстанция, наречена салата.  МакДоналдс и Кей Еф Си бяха по-скоро упадъчни и безинтересни, а Събуей – направо смешни.

През 2013 битката за надмощие при бързото хранене ще се води между три кулинарни школи. Първата е на супите – започва да изстива и все по-често да ухае на чесън и оцет. Плътно преследвана от тази на “чиабата”-та (която е горе-долу като Ланчия-та, за която се разбра, че е Ланча, когато Зуп-а стана Севън- ъп или -ап, решете сами, ама никой не ги щеше като се разбраха истинските имена на нещата) – недопечени и жилави хлебчета, натъпкани с евтини колбаси и сирена, в които като компенсация има едно листенце айсберг. Третата изгряваща и силно противоречивата звезда на фаст-фууд естрадата, обект на внимание от наша страна, е азиатската кухня.

Представяме “Wok to Walk” и нашите впечатления от многобройните ни посещения там:

На първо място е важно да се знае, че Уок то Уолк е холандска франчайз верига. Дизайнът е минималистичен, ефектен и в тон с корпоративната идентичност на бранда – много оранжево навсякъде. Основните елементи и материали са добре аранжирани и правят добро и силно първо впечатление.  Функционалността на дизайна обаче е тотално сбъркана според нас. Докато някои от посетителите чакат своите поръчки окупирали витрината с основните продукти от офертата на Уок то Уолк, други, по-неуверени в избора си, се мъчат да пробият барикадата и да огледат изложената суровина. Колко по-лесно би било ако персоналът на заведението, който така или иначе вика всеки поименно, да започне да кани клиентите си да се настанят, докато чакат.

Силно привличащите черти на азиатската кухня са много, принципно плюсовете за концепцията на Уок-а като че ли са:

– винаги гореща, прясно приготвена храна;

– задоволително като избор на ингрeдиенти и възможности за комбинации меню;

– времето за приготвянето на ястията, предвид спецификата на кухнята, принципно е сведено до минимум.

Има и моменти обаче, например по обяд, когато може да ви се „изчака чакалото”, така че бъдете готови и за тях.

Continue reading