Алтруист е на ул. Екзарх Йосиф 49 в центъра на София. Със същия успех би могло да бъде на подобна улица в Париж или Брюксел. За малко да кажем и Виена, но е прекалено светло и приятно за виенско кафене.

Алтруист има щастието да се намира в имот от началото на миналия век, когато под кооперациите е имало дюкяни и който не е преграден на две етажчета от лакоми собственици, т.е. имате около 4-метрови тавани. Има атрактивна фасада със също така атрактивно лого. Стените са бели, осветителните тела – в стил “Сецесион”. Има непретенциозни, но уютни маси и столове, два високи бара и кът с мека мебел, както и светла и голяма витрина за сладки и солени неща. По стените има постери или картини от изложби, като това, което видите там се продава. Слуша се ненатрапчив и нетежащ на съвестта джаз. Отзад има приятна градина.

Някой е мислил цялата концепция – от логото през дизайна и музиката до асортимента – за което ние поднасяме поздравления. Изпълнена е с редки за нашите ширини деликатност и чувство за стил. Обикновено, когато се пръкне нещо толкова добро, то се навира в очите и ушите на клиента и той бива каран да се чувства длъжен да благодари, че е седнал в заведението.

Кафе – каквото си поискате. Работят с Bug Coffee – пекарна за  specialty coffee, с която работят повечето хипстърски места в града и чийто подбор на кафе е ок, без да е нещо особено за маниаците, но за нивото на софийските кафенета е направо рекорд във високия скок. В Алтруист даже филтър могат да ви пуснат, освен хилядите варианти с мляко от крава и не, имат си и колдбрю, и Далгона. Водата е филтрирана и идва в стъклени бутилки, а не в ужасни пластмаси – както казват самите собственици, те се  грижат да намаляват пластмасата и да рециклират тази, без която не може да се мине. Има чайове, топли и студени, лимонади. Има всичко, което трябва да има в едно кафене.

Храната е сериозен плюс тук, но за разлика от възхитата, с която се предлагат сладките неща, които са от работилницата на собствениците, ние смятаме, че Алтруист бележи повече точки със солените си неща: баници, няколко вида солени курабии, прекрасни кифлички с кашкавал. Има кроасани със солени пълнежи – сирена, меса, зеленчуци – като особено добра идея е изпеченият под формата на сфера/кълбо кроасан. Има и сандвичи с подобни пълнежи. Доста добро място за закуска. Сладките неща – кексове, торти, курабии, сладки и т.н. – са леко старомодни и доста тежки. У нас като че ли все още за да се докаже, че се ползва масло, то трябва да накъртва във вкуса, но българинът си обича баклава, т.е. сладко и масленко, и витрината редовно се изпразва.

Цените са абсолютно приемливи и това е едно от малкото места, на които нямаш чувството, че искаш да си вземеш парите обратно. Именно поради това, там често ще видите млади и не толкова млади човечета от различни нации зад лаптопите си (и е весело да наблюдаваш как италианците си поръчват баница, отхапват от нея, поглеждат с искрено неразбиране и отиват да си вземат корасан) – през седмицата това си е сериозно пространство за co-working. През уикенда – не, защото собствениците не дават да се бачка тогава. Все пак са собственици, трябва да тропнат с крак в един момент, а и оборотът от лап-топите не е кой знае колко висок, съотнесен към времето, за което се заемат масите.

Алтруист има и събития от различно естество, продава се различен merchandising (мърч на български), списания, книги и винаги страхотна коледна елха. София има нужда от повече такива места.