KANAAL спокойно може да бъде именуван храм на белгийската бирена култура в София. Намира се в ъгловата къща на Евлоги Георгиев и Мадрид, или „на канала”, както биха казали повечето софиянци, и предлага питейно образование за желаещите по отношение на белгийското национално богатство – бирата.

Ако не бъркаме, Канаал отвори врати през 2012, като поне година преди това къщата се ремонтираше. Ако не знаете точно къде отивате, може и да не уцелите от първия път елегантната входна врата, загубена между крещящите витрини на съседите, но вече вътре, е добре да се огледате преди да поръчате. Ако очаквате тъмно дърво, приглушена светлина, рустикален „бирен” дизайн, мирис на разплискана бира и хора с шкембета, това просто не е вашето място. В Канаал има много бетон, светло дърво, правоъгълни форми, достатъчно, без да бъде силна, светлина, бляскава диско топка (!) и посетители на възраст 25-45 с доста прилично тегло (бихме могли да кажем даже, че в Канаал си дават среща красивите и умните юпита на града). Зимната градина е остъклена и покрита с доста интересна конструкция, седи се на ниски и високи мебели, има и малка отворена градина с трева, върху която може да се поляга през  лятото.

Накратко: дизайнът е водещ елемент в Канаал.

Още няколко думи встрани, преди да преминем към същината – в Канаал гостуват различни диджеи, организират се изложби, базари, дори семинари, прожектират се филми, за в бъдеще се планира откриването на хостел.

Същината – Канаал е супернишово заведение, в което се предлага предимно белгийска бира. Има разбира се, алкохолни напитки и вино, но те са за фон. Много от бирите можете да намерите само тук – редки, интересни представители на едно от монашеските изкуства с хилядолетна история – това на бирата. Масовият вкус ще е леко напрегнат тук, защото в Канаал няма сладникава, лигава алтернатива на водата, а сериозни вкусове с удрящи в петите алкохолни градуси. Ерго, заведението определено не е за всекиго. Имена като Chimay, Westmalle, Vedett, La Trappe и Duvel след две посещения там ще ви се струват недостатъчно интересни и ще започнете да питате за нещо от рода на черешовата Kriek, Zinnebir, Hercule Stout, Trappistes Rochefort (апропо, траписти: поразговорете се с хората зад бара що е то трапистко пиво), Papegaei, Troubadour Magma, Delirium tremens и т.н. Алкохолните проценти на бирите започват от 5 и достигат до 11, така че пиенето на повече от две бири може да се окаже действие с по-странно последствие от изпиването на три малки скоча или 2/3 бутилка вино. Алкохолните проценти са и това, което ни кара да си пожелаваме в Канаал да има храна един ден – нищо сложно, но трябва да има нещо друго, което да подплати бирата освен маслини, солети и ядки.

В Канаал не се пуши, което за някои може да не се връзва много с имиджа на бар, но добрата му посетеност показва, че всичко е въпрос на нагласа.

Лично за нас, Канаал е ценна придобивка за града и бихме се радвали ако все повече хора мислят по същия начин.

Канаал е на бул. Мадрид 2 и тук.