Tag Archives: десерти

Cakey Bakey

Posted on by
5

Cakey Bakey отвори първата си сладкарница в края на 2012 година в старата градска част на София, в реставрирана къща от началото на миналия век. Седем години по-късно сладкарниците са общо три на брой, разпръснати на ключови места в града: на ул. Искър 36, на ул. Шипка 5 и на бул. Христо Смирненски 1.

Cakey Bakey е семеен проект за сладкарница и пекарна, който, за познаващите града, се движи между концепциите на „Хлебар“ и на „100 грама сладки“.

(За по-малко познаващите го: концепцията на първите бихме могли да определим като хипстърия от централната градска част с необосновано високи цени, а на вторите – като неизменно и повсеместно присъстващ, и доста успешен, бизнес модел.)

Асортиментът на Cakey Bakey се приготвя в собствена работилница и се разделя на следните групи:

– торти, пайове, тарти, кексове, козунаци, мъфини, дребни сладки и курабии;

– кишове, баници, скоунове, кифли и солени курабии;

– квасен хляб – домашен (от пшенично, ръжено и брашно от спелта), ръжен, от лимец, от елда и нахут, със семена и типов (от типово брашно, ръжено брашно, брашно от лимец);

– малки сандвичи за поръчка от сайта им и по-големи, които се сервират на място в заведенията им.

Това, което ни харесва в концепцията е, че липсват тавите с изделия от бутер тесто и високите две педи торти тип „Сладкарница Неделя” със съпровождащата ги миризма на химия. Съставките на всяко изделие са изписани подробно. Не се използват замразени продукти, готови смеси, заготовки, оцветители, овкусители. Когато идват онези моменти от годината, в асортимента се включват предложения за постещи. Безглутеновите варианти на рецепти, които преди години ни се струваха проява на излишна разглезеност, твърдо са навлезли в ежедневието на магазини и ресторанти и Cakey Bakey ги предлага от самото си откриване. Вкусовете в рецептите на сладкарницата са с добре премерено ниво на сладост, киселинност, хрупкавост и мекота. Използват се масло, мляко, яйца и сезонни плодове. Баниците им са с достатъчно, и истинско, сирене и вкусни.

Кафето е добро, има домашна лимонада, био студени чайове, био боза, био айран, няколко вина, бири и обичайно заподозрените безалкохолни напитки.

Харесва ни, че дизайнът е изчистен и уютен, а точно това се иска от една сладкарница – да ти е сладко да седнеш там. Cakey Bakey може и да не е ултрамодерно, но пък е истинско и непресторено място и публиката, която привлича няма да навлезе в личното ти пространство с широките си рамене или с брадата си. Освежаващо е да има места с умерени претенции в града.

Това, което ни се иска да се променя поне малко е сладкарският асортимент – той е неизменен от седем години насам, а това уморява. На моменти при хлябовете има някакъв проблем, дължащ се дали на брашно, дали на пропуск в технологията – мухлясват прекалено бързо и миризмата им е на недобре ферментирал продукт.

Освен на гореспоменатите адреси, Cakey Bakey е и в интернет.

Pavillion 37

Posted on by
1

UPDATE

Към края на 2025 година Павилион 37 е в ръцете на нови собственици, които са подчинили концепцията изцяло на обслужването на тази демографска прослойка, която живее или идва около/на ул. Оборище и която може да бъде наречена само по един начин: мутри. На масите има звънци, с които мутро-жените викат сервитьорите. Надали може да се намери по-откровен и целенасочен начин за девалвиране на бранша.

Pavillion 37 е на софийската ул. Оборище – улицата, подслонявала някога цвета на нацията, а днес – престъпници от всякакъв род и вид, но все още олицетворяваща абсолютно централния център на столицата.

С появяването на Pavillion 37 през април 2011 кулинарният ландшафт на улицата промени oкраската си и доскоро вегетирали и дори заплашени от затваряне кулинарни рядкости като съседната сладкарница като че ли поизправиха рамене, поотупаха се и се впуснаха отново в боя.

Какво толкова направи Pavillion 37? Ремонтира местното свърталище на хлебарки, известно в продължение на дълги години като „китайския на Оборище” до неузнаваемост и го закопча отвсякъде с метални обшивки и нитове по подобие на Айфеловата кула. Сложи италиански камък на пода и илюстрациите на Ясен Гюзелев от „Алиса в страната на чудесата” по стените (които понякога може да ви се стори, че надничат малко призрачно в чинията ви), изнесе маси на тротоара. Започна да пече закуски и хляб, които да продава на целия квартал. Напомни, че виното е основния придружител на храната и че няма нищо по-прекрасно от чаша вино в края на работния ден.

Малко по-конкретно: храната в Pavillion 37 е замислена да затваря кръга между домашна кухня, бистро и деликатесен магазин. Павилионът стартира рано сутрин, в 8.00 ч., със закуски – баници, мекици, пържени филии, бухти.

Следват обедните предложения, в които има салата, супа, две-три предястия, четири-пет основни и два десерта – повече от щедър обяд. Добре е, че винаги има едно или две вегетариански ястия между основните, защото месото не винаги е предпочитан избор за обяд. Рецептите са в стила на добрата бистро-кухня: булгур с маслини и стафиди, шпикован свински врат с печени картофи, дип с пушена скумрия, каперси и кростини, пилешко бутче със зеленчуци, батат и естрагон и т.н. Обядът е добре посетен, тъй като това е все пак абсолютният център на града и хора винаги има.

За пропусналите обяда има основно меню с достатъчно салати, хумуси, брускети и други леки ястия, докато към 19.00 не се появят вечерните предложения за деня. Те звучат малко по-сериозно от обедните, които все пак трябва да бъдат приготвяни бързо и просто, и покриват повечето групи продукти: риба или морски дарове, меса, вегетариански ястия.

През целия ден можете да закупите хляб за вкъщи, който се пече на място.

Готвачите на Pavillion 37 се сменят толкова често, колкото на повечето софийски заведения и това си личи по качеството на приготвяне на храната. Тук то се движи по тесен ръб и може би си мислите, че това е недопустимо за заведение, в което една вечеря за двама с бутилка вино лесно скача над 100 лева. За годините на съществуването му обаче стана ясно, че нищо не може да бие местоположението: дали храната понякога е откровено слаба, а сервитьорите – абсолютно неадекватни, няма значение – нито потокът от хора спира, нито цените падат. На улица Оборище на ресторантьорите са позволени неща, които на друга улица надали биха били възможни.

В защита на Pavillion 37 трябва да кажем, че желанието го има – този, който изготвя менюто със сигурност има вдъхновение, въображение и желание, остава и изпълнението да го догони. Концепцията за отворено през целия ден място, през което можете да минете за хляб, закуска, чаша вино или вечеря е прекрасна – тук също остава изпълнението да догони замисъла. Трябва една идея повече ангажираност. Например, ако предлагаш испанската закуска с тост, хамон и домати, то испанската кулинария, а отскоро и Юнеско (което е обявило тази закуска за световно културно наследство) казва, че хлябът е обикновено бял, препечен, доматите са настъргани, може да има, може да няма маслини и задължително се сервира зехтин към закуската. Не може да даваш доматите нарязани на кубчета – не само е кулинарно светотатство, а и повече работа.

Виното е едно от добрите неща в Pavillion 37, които пресоналът просто няма как да провали. Листата е интересна и с немасови вина, цените са дотолкова прилични, че винаги можете да намерите вино, което да не хвърли месечния ви бюджет в смут.

Другото добро нещо в/на Pavillion 37 е, че той е в противовес на хипстърията, която е заела околността (отсрещният ХлеБар, близката Фабрика Дъга и съвсем наскоро отворилата и също така намираща се отсреща Старата госпожа) и приютява хората, които не искат да пият крафт-бира или айрян и не искат да ядат мекици, пържени филии и бургери през 24 часа от денонощието.

Pavillion 37 се намира на ул. Оборище 37 и тук.

Фабрика Дъга

Posted on by
Reply

Фабрика Дъга е бабата на хипстърската концепция за кафе и храна в София. С две локации в града, тя неуморно привлича хора с лонгбордове, бради, татуировки и подозрителна кулинарна култура и задоволява техните потребности от кафе и мекици.

„Мекичките“, както ги нарича самата Фабрика Дъга, са избрани за мото на двете заведения и каквото и да се предлага в менюто или да има на публикуваната в социалните медии снимка, думата „мекички“ не липсва.

Първата Фабрика Дъга се намира в старата централна част на София, на една от улиците, обект на сериозна джентрификация напоследък – Веслец. Доскоро по нея минаваха само живеещите там (рано сутрин и късно вечер), малкото на брой работещи наоколо и наливащите вода от чешмата пред Банята. С откриването на няколко заведения, както и пространство за споделени работни места, районът, за щастие, се оживи.

Фабрика Дъга на Веслец е място за кафе, сладкиши, сандвич, салата или закуска (степенувани в низходящ ред по повода за посещение). Кафето е повод за посещение: еспресо, филтър, включително по-бавният метод „Хемекс“ и студена филтрация, всички видове кафета с мляко.  Приготвени с качествени продукти и по правилния начин. Има и кафе от сорта „Гейша“ за ценители, маниаци или сноби (по избор) за 7,00 лв., останалите цени на кафето са абсолютно приемливи, не повече от 4-5 лева за „по-така“ вариантите. В това отношение Фабриката може да бъде обявена за един от броящите се на пръсти кафе-оазиси в София.

Сладкишите – тарталети, торти, профитероли, пайове, кремове и други – са с вкус на домашен сладкиш, който, ако не кулинарно откровение, поне не е химия. Почти равен придружител на кафето. Цени: 8.00 – 9.00 лв.

Започнали с мекиците и пържените филии, Фабриките плавно преминаха в територията на авокадо тостовете, яйцата по панагюрски, кус-куса, сандвичите с всички видове меса, на всевъзможните салати – с нудли, със сьомга, с киноа, че даже и на по някое основно ястие – там, където е логично да се намират всъщност. Изборът на свястно обедно меню в района около Веслец си остава хилав и като че ли всичко, което ви хрумне да готвите и продавате, ще се купи. Цените са като за хипстъри: салати за 12 – 15 лева в пластмасова кутийка, сандвичи – 12.00 – 14.00 лв., и най-сладкото отмъщение – бърканите яйца и омлета за 11.00 лева (но… как беше приказката за баницата?)

Има обедни и вечерни предложения, които звучат като стек с чимичури сос, пълнен батат с черен боб и сладка царевица, кус-кус със заатар и т.н.

Има задължителните за всички хипстъри напитки – Фритц Кола, Клуб Мате, (био!) айрян, Комбуча, Фрудада. Има бира, крафт, разбира се, има и вино, включително и винената Фрудада – малиново вино. Който пие малиново вино, по всяка вероятност заслужава и пълнен батат с боб и царевица.

Фабрика Дъга 2 – тук, на ул. Шейново 136, се развихря цялата мощ на атаката към хипстърите и те много се радват на мястото, винаги е пълно. То пък и мястото е чудесно, на ъгъл, срещу Телевизията, близко до Оборище и Докторската – все ловни полета на придошлите в София.

Тук е мястото да споменем интериора на двете места – за кой ли път интериор от студио Функт със светло дърво, черна дъска и т.н. Във Фабрика 1 е „упражнението“ – зле свалена мазилка от тухлените стени, зле поставени видими кабели и т.н., във Фабрика 2 – е „завършването“ с премислен и цялостно изпълнен проект, отварящи се към улицата дограми и светла и приканваща витрина на заведението.

Като вече неизменна част от софийския кулинарен пейзаж, за Фабрика Дъга могат да се правят заключения: тя е шарено, весело, уютно и tres-дизайнерско място, на което май наистина си заслужава само да пиете кафе и да хапнете по някоя паста. Менюто им е замислено по начин, по който не е изпълнено: мекиците и пържените филии продължават да са прекалено мазни, продуктите за сандвичите не са кой знае колко качествени и се режат неприятно дебело, подредбата в чинията е хаотична в най-добрия случай, а често – неугледна. Оставяме с впечатлението, че неможенето ни се предлага като небрежнячество, а това пък си е неуважително към клиента.

Фабрика Дъга обогатява града ни на ул. Веслец 10 и на ул. Шейново 136, на ъгъла със Сан Стефано и разбира се във Фейсбук и Инстаграм.

Chez FeFe

Posted on by
Reply

Chez FeFe е специализиран магазин, или бутик, както го нарича създателката му, за френски макарони. Отвори врати в края на 2015-та година и поради липсата на друг такъв веднага привлече вниманието ни. „Друг такъв“ не в смисъл, че единствено в Chez FeFe можете да намерите френски макарони в София, а в смисъл, че в София няма друго място посветено изцяло на тях.

Френският макарон е древен, и всъщност, италиански десерт, който през XVI век достига до Франция чрез Катерина  Медичи, съпруга на Анри II. За произхода на името му има различни теории: някои казват, че то идва от италианската дума за меренг (комбинацията от бит белтък, захар и киселинен елемент) – macarone, maccarone или maccherone. Други теории казват, че френската дума „macaron” има същия произход като думата “macaroni” – и двете означаващи фино тесто. Какъвто и да е произходът на думата, важно е да не бъркаме френския Macaron с американския Macaroon (който е сладка от кокосови стърготини, кондензирано мляко и яйца, чието дъно често е потопено в шоколад).

В началото проста бисквита от смлени бадеми, яйчени белтъци и захар, макаронът еволюира до днешните две слепени бисквитки, или черупки, овкусени по различен начин и слепени с шоколадов ганаш. Идеята хрумва на Пиер Дефонтан в парижката сладкарница Ladurée, придобила междувременно статут на забележителност за френската столица. Безспорно стандартът за френски макарони е вкусът на тези в Ladurée (подобно на австрийската торта „Захер“, сервирана в едноименния хотел във Виена) и с ясното съзнание, че в нечии очи богохулстваме, ще напишем, че си имаме достоен партньор на Ladurée в София и това е именно Chez FeFe. Собственичката на бутика преминава през френската школа и това е видно в професионалния подход при приготвянето на макароните, но за наше щастие не се ограничава в стандартните им вкусове, които така често се срещат в Париж и които доста бързо могат да омръзнат, честно казано.

Опитвали сме достатъчно на брой слаботелесни опити за макарони в софийските ресторанти. Всъщност, не слаботелесни, защото обикновено идват във вида на мощна, полепваща по зъбите бадемова сладка. Опитвали сме и тези на веригата „100 грама сладки“, които нашепват „Химия, химия“ с всяка хапка. На мнение сме, че на този етап конкуренция за макароните на Chez FeFe в София няма. Те са така добре премерено сладки, хрупкави и фини, колкото тези на Ladurée. Вкусовите им комбинации са по-разнообразни и даже по-интересни от френските. Правят се ръчно, а използваните съставки, описани на сайта на бутика са: натрошени бадеми за черупките, натурална ванилия на шушулки от о-в Мадагаскар, маракуя от Тайланд, шам-фъстък от Иран, портокалов цвят от Италия, карамел, приготвен в нашата кухня, белгийски шоколад, масло от българска маслодайна роза, плодове според сезона. Не се използват оцветители, овкусители и консерванти.

Ето някои от макароните на Fefe:

– Marie – прясна малина, лимон;

– Justine – нежен йогурт, банан;

– Amélie – натурална мадагаскарска ванилия с бял шоколад;

– François – фин млечен шоколад с лешници;

– Jérôme –  черен шоколад със сушени сливи, канела, портокалови корички;

– Rosette – розов цвят , йогурт, сушени малини;

– Holly – джинджифил с канела;

– Chérie – черна боровинка, йогурт и бял шоколад;

– Violette – виолетка с бял шоколад;

– Raffaello – кокос, бял ром, ананас и бял шоколад;

– Carmen – черен шоколад с чили;

– Chloé – ърл грей, бял шоколад, лешник;

– Phellipe – ирански шам-фъстък и белгийски бял шоколад;

– Fefe – пресен босилек и лайм;

Има и други, сезонни или просто експериментални макарони, като сладоледените, макарон-мартеница или този със сьомга.

Цени: Кутия от 8 макарона струва 13.50 лв. (цена за 1 макарон: 1,69 лв.), има и по-скъпи кутии, в зависимост от вида макарони или дизайн на опаковката.

Апропо, дизайн: бутикът, сайтът и текстовете в блога му, опаковките, всички тези елементи от концепцията Chez FeFe показват цялостен, мислен, интелигентен и съвременен подход.

Chez FeFe е на ул. Солунска 12, The Mall на бул. Цариградско шосе, ниво 2 и тук.

Nikolas 0/360º

Posted on by
4

На супер централната и едновременно с това супер закътана софийска улица Райко Даскалов, зад градинката „Такев“, преди доста години беше направен първият опит за заведение с индустриален дизайн и с азиатска кухня (странно защо с името Brasserie). И двете прекрасни, но явно изпреварили времето си и съответно – с кратък живот. Няколко заведения се наместваха на мястото през годините, докато през пролетта на 2016 на адреса не се появи Nikolas 0/360º.

Nikolas 0/360º носи името на създателя и главния готвач на ресторанта: Цветомир Николов. Да наречеш нещо на себе си иска кураж, самочувствие или его, а може би и комбинация от трите. Професионалната биография на Цветомир Николов звучи богато, макар и леко бегло. Това, което със сигурност може да се каже е, че той беше навсякъде из медиите през последните една-две години, т.е. за известността на личността и предстоящото ново място в града бяха положени достатъчно усилия.

По отношение на интериорния дизайн Nikolas 0/360º взима умното решение да смени изцяло стила, палитрата и настроението и в момента усещането е за светлина, въздух и лекота. Дърво, стъкло и пастелни тонове създават чувство за уют още с влизането, което е рядкост в София. Има отворена, но не и съвсем открита кухня, така че любопитните могат да гледат, а незаинтересованите да бъдат оставени на мира.

Менюто в Nikolas 0/360º показва авторски подход и претенция за по-висока кухня. То е кратко, да не кажем, че това е първото място в София, на което дори ни се струва прекалено кратко, но лошо и в това няма.

Салатите са четири, например „Салата от нахут, смилянски боб, чери домати, мента, чушка, свежо сирене и трохи с пушен пипер“ за 11.00 лева, „Салата от кореноплодни с френско козе сирене“ за 12.00 лева или „Чери домати, скариди, тиквички, микс от салати с манго сос“ за 14.00 лева.

Предястията са три или четири и звучат добре. Например: „Мус от краве и овче сирене с трюфел, върху прясно изпечен ливански хляб, гарниран с чери домати, маслини и пресни подправки“ за 10.90 лв. или „Тартар от бон филе Блек Ангъс, селъри, омлет със сладко чили и майонеза с мастило от сепиия“ за 14.90 лв. Проблемът е, че звучат по-добре, отколкото изглеждат или се вкусват. Конкретно, мусът от краве и овче сирене с трюфел и т.н., с грамаж от 140 грама, ни накара да се почувстваме не особено добре, защото прекалено малки топки мус бяха шприцовани върху арабски хляб, който изглеждаше и имаше вкус на такъв купен от Метро (идеята за авторското тук се губи). Разочарование беше и че хлябът не се прави на място, а се купува.

Има отделна секция за две ястия „Ориз и паста“, като например „Оризови нудли със  скариди/ телешко, зеленчуци, яйце и кокос“ за 22.00 лева. С откриването на фаст фууд ресторанти за рамен и японска кухня в София преосмислянето на ценовата политика в тази секция може би ще е уместно.

Continue reading →

Orsetti Pasticceria / Орсети Пастичерия

Posted on by
5

Италианската Pasticceria (пастичерия), подобно на френското Patisserie (патисери) е известен в Европа и все още нов за България формат, който предлага както сладкарски, така и пекарски продукти. С прости думи в една пастичерия можете да хапнете както сладко, така и солено, италианско джелато (да не се бърка със сладолед), салата, сандвич, фокача или пица и можете да изпиете както сутрешното си кафе, така и следобедния аперитив. И точно това е Орсети Пастичерия.

Orsetti пък означава мечета на италиански.

Орсети зае едно от помещенията на бул. Дондуков, в близост до Операта, които някак си не можеха да намерят точното си приложение и с това определено разнообрази района. Зад проекта стоят семейство българи – Георги и Десислава Бебечеви – които след дълъг престой в Италия решават да се завърнат обратно и да пренесат философията на пастичерията и у нас. Защото една пастичерия не е просто сладкарница, тя е мултифункционално място, в което можете да се отбиете през всяка част на деня:

– Закуска – италианците не са силно закусваща нация и тук баници няма. Има кроасани, наричани в Италия cornetti, капучино, кафе и фреш. Кроасаните са вкусни и пухкави, лишени от химията, която иначе струи от продаваните в София, а кафето е като в Италия – други думи не са необходими.

– Около обяд излизат сандвичите, които са с правена на място чабата и различни италиански колбаси и сирена. Ако обичате сандвичи и чабата, това е вашето място. Според нас тук са може би най-добрите сандвичи с чабата към момента в града. Има и пици-фокачи – с гъби и прошуто и вегетарианска. Остава да видим дали Орсети ще пусне сандвичите малко по-рано от обяд, за да обхване и публиката, която няма нищо против нещо по-обемно за закуска около 10.30 ч.

– Следобедното аперитиво – може би най-истинското парченце Италия в София! – чаша от избраното от вас пенливо, тихо вино, Аперол Шприц или друг коктейл се придружава от малки хапки. Чудна идея. Принципно листата с напитките предлага предостатъчен брой алкохолни и безалкохолни коктейли, италиански вина и спиртни напитки.

Все пак сладкишите са основният акцент в Орсети и тук те са наистина добри и много италиански. Логично, след като майстор сладкарят се казва Матия Гуарани. Скромен човек, на фона на шумните и арогантни италианци, които се вихрят по другите „италиански” заведения в София. Вярно е, че Италия не е Франция в сладкарството, но витрините в Орсети трудно ще ви оставят равнодушни. Няколко хапки са достатъчни, за да се усети, че се влагат само качествени продукти – за любителите на емпиричните сравнения – сладкарница „Пчела” е на три минути път. В две големи витрини са разположени главните видове сладкиши – малки еклери, пасти, тарталети и петифури с всевъзможни комбинации на продукти, пълнежи и глазури и няколко вида маслени бисквити. Има и торти, разбира се, но те са продукт  замислен по-скоро да се приготвя и продава по поръчка. Освен факта, че не усещаме облагането на небцето си с хидрогенирани мазнини, така познато от „сладкарниците” в София, сладостта във всички продукти е умерена, което за нас е сериозно предимство. Тук е и единственото тирамису в София, което ясно показва, че при този сладкиш нещата се въртят много повече около крема и какаото, отколкото около пренапояването на бишкотите с каквото сме имали под ръка.

От скоро Орсети предлага и няколко вкуса истинско италианско джелато, което затваря идеалния кръг на пастичерията.

Дизайнът е посланник на цялостната концепция на Орсети Пастичерия: изчистен, елегантен, ненатрапчив, но премислен. Малко са подобни „изживяни” места в София.

Орсети Пастичерия е на бул. Дондуков 19 и тук.

orsetti

Confetti / Конфети

Posted on by
3

“Конфети” определя себе си като gelateria, както може да се види и от самото му лого. Не го споменахме изрично в заглавието на материала, защото, освен, че на български „сладоледен салон” звучи леко овехтяло, Конфети е много повече от място за похапване на сладолед.

„Конфети” заема помещението на бившият ресторант на Съюза на българските журналисти на ул. Граф Игнатиев 4, както и обширната градина зад него, откъм ул. Христо Белчев, и за последните няколко години успя да заеме твърдо място в предпочитанията на няколко типа клиентела:

– на първо място ядящата сладолед – надяваме се скоро да има и друго такова в София, но засега това е мястото на истинския италиански сладолед в града. Прави се на място, предлага се в истинско разнообразие на вкусове (над 20 вида), с пресни съставки и плодове и изобщо е всичко, което един сладолед трябва да бъде. Ако има конкуренция в София, тя със сигурност е една обиколка зад него. Предлага се в три различни по големина порции и цените варират от 3.50 до около 6.00 лева.

– Клиентелата „Кафе и торта” – витрината с десертите предлага над десет различни предложения, които дали приготвени на място или някъде другаде, са пресни и могат да задоволят почти всяка представа за десерт, била тя тирамису, чийз кейк (вишневият е наистина добро попадение) и торти с различна степен на сладост и съдържание на плодове, шоколадени или сметанови кремове. Еспресото се доближава до италианското (поради неизвестни нам причини еспресото навсякъде извън Италия може само да наподоби, но никога и да се изравни с италианското. Дори и да се използва същата машина или сорт кафе, дори и персоналът да е обучаван от италианци … вечна италианска мистерия…), а капучиното е с пухкава и гъста пяна, която не пада след половин минута. Добрата новина за феновете на лимонадата е, че освен класическата, има и ягодова такава. Средно добрата е, че се предлага само в карафи от 1 литър, но през лятото изпиването й не би трябвало да е проблем.

Към тази клиентела може да бъде причислена и

– клиентелата „Да видя и да ме видят” – оставяме я без коментар, тъй като сме блог за храна, а не за мода или клюки, но отбелязваме силното й присъствие там.

– Бизнес-клиентелата – леката италианска кухня е подходяща за бърз работен обяд или вечеря, тъй като всеки може да припознае кулинарно себе си в някоя салата, паста или пица. Всеки ден има обедно меню, което e на скромни цени на фона за ценовата лудост в София.

Към тези основни групи клиенти гравитират още много други по-малки; заведението предлага закуска, пици, паста, сандвичи и някои малко по-засукани риби и меса. Всички ястия са приготвени от правилните, пресни продукти. Ако бързате, можете да вземете сандвич за навън от щанда с италиански специалитети, например с горгонзола, спек и сушен домат, с брезаола и рукола или с прошуто крудо и жълто сирене. Ако ви се пие вино, можете да закупите бутилка за вкъщи или да изпиете нещо на място. Винената листа е, логично, предимно с италиански предложения, но има и неща встрани от нея. Надценките са обичайните за града, т.е. не особено ниски, и няма да ни омръзне да повтаряме, че това трябва да се промени.

Персоналът обикновено е достатъчно бърз и адекватен за заето място като Конфети (през лятото е добре да направите резервация преди да се отправите натам), като има, разбира се, и моменти, когато трябва да изчакате малко повече, преди да ви забележат.

Дали замислено като такова или получило се в практиката, но „Конфети” е заведение, от каквото София имаше силна нужда – място, в което посядат хора от всяко поколение и без много-много суетни разменят по някоя сладка приказка.

„Конфети” е на ул. Граф Игнатиев 4.