Tag Archives: кюфтета

Bufet/Бюфеть

Posted on by
1

Бюфетъ наследи чаровно хаотичния италианец Винченцо на софийската улица Екзарх Йосиф, в непосредствена близост до пожарната. Тази част на София отдавна плаче за прилични заведения, в които да се хапне без много суетни за обяд или вечеря, и май се сдоби с едно такова.

За тези, които си спомнят гръцките колони, които Винченцо беше наследил от още по-предишни наематели, но нямаше пари да превърне в италиански, ще кажем, че мястото е достойно за снимка в рубриката „Преди/След” – толкова е променено, светнало и сменило одеждите си. За тези, които не са имали честта с трагикомичния образ на В. ще кажем, че Бюфетъ е симпатично място, направено уютно с малко пари и достатъчно въображение.

Интериорен дизайн: освен висящото над бара колело и колекцията от стари бебешки обувки, които са собствен и оригинален акцент, стилът е яростно засилване на стила на „Пасторант”, където лейката не служи за поливане на цветя, приборите се вадят от поцинковани кофички, менюто е написано на ученическа тетрадка, а сметката се дава в бележник. Вярно е, че това е схватлив начин за набавяне на посуда, но малко започваме да се задъхваме от точно тази умилителна оригиналност на миниатюрния детайл.

Храната е точно обратното на дизайна: откровено, „up in your face”, нездравословна и такава, по която всъщност си пада мнозинството от клиентите: вурстчета, крилца, шкембе, джолани, дробове и дробчета, воденици, сърца и ушички. Салатите са много и разнообразни: бобена, с леща, с булгур, с калмари, с риба тон, оризова, шопска, с пържен кашкавал и др. Очевиден гвоздей, с който явно собствениците се гордеят, защото има неизменно присъствие в менюто от отварянето на заведението е зелената салата с кисело мляко и солети.

Има и сирена, гъби, картофи, калмари, скариди, зелен боб в много проявления, кашкавал пане, карфиол, броколи. Много свинско, телешко и пилешко във всякакви форми на приготвяне. Има даже и две свенливи риби.

Място като Бюфеть не може без шкембе чорба и очевидно тук тя е добра, тъй като събра фенове през годините. Другата храна, която почти се изравнява по фенска маса с шкембето са пържените кюфтета, сервирани с картофи на фурна и лютеница.

Десертите са лотария.

Бюфеть предлага и обедно меню, за което се тълпят работещите наоколо.

Напитките в Бюфеть задоволяват основните предпочитания: ракии, бири, спиртни напитки, вина. Последните са прилични, разбирай вкусни и непретенциозни, и на доста прилични цени.

Най-важното, което може да се каже за храната в Бюфеть е, че за стила му там се готви прилично на справедливи цени, което започва да става все по-голяма рядкост в София и което го направи любима квартална кръчма на много хора. Не трябва да се забравя, че тази част на София (между Дондуков и Сливница) е пълна с хостели, AirBnB-та и съответно с чужденци, които се радват на вкусна и толкова евтина храна и които намират леката мърлявост на мястото за екзотично-романтична. Именно това е проблемът за нас в Бюфеть: който реши да яде там, трябва да е готов да си затвори очите пред известна липса на хигиена както в кухнята, така и в салона. В картофите може да се промъкне някоя обелка, каймата за кюфтета да има странен цвят, а обслужването е най-малкото странно.

Бюфетъ е на ул. Екзарх Йосиф 44. Може да се каже, че е и във Фейсбук, но постовете там се случват един-два пъти годишно, така че по-добре ги следете тук.

Mister Uli / Мистър Ули

Posted on by
3

Мистър Ули води своето тихо и несмущавано от прекалено любопитни непознати съществувание в блок срещу Математическата гимназия на ул. Искър 54Б. Ако пропуснете табелата, която дава знак, че в задната част на схлупения блок има ресторант и се опитате да намерите информация за мястото в интернет ще попаднете само на страница във Фейсбук, която не е собственост на ресторанта и на отбелязване в Гугъл. Именно на едно от двете места прочетохме и най-доброто описание на Мистър Ули досега: „Долно, но вкусно!“.

Първите стъпки в ресторанта могат да бъдат съпроводени с лек шок за тези от вас, които не тачат чак толкова Матушка Русия – с влизането се озовавате пред стена, от която строго, но справедливо ви гледат Путин и Медведев, стюардеси от календар на Аерофлот, икони и буркани с разни неща. От масите към вас поглед могат да отправят Кеворк Кеворкян, лелки на преклонна възраст с вкаменени прически, към които се обръщат с „Госпожа директор“ или „Госпожа съдия“ и други подобни образи.

Ако това не ви откаже, продължете – към външната тераса отзад, ако е лято или към някоя сервитьорка, ако е зима. Може би ще си струва да останете.

Според нас собственикът на ресторанта е бивш сервитьор в някой ключов комунистически ресторант, който и до днес е запазил сервилната си походка и стойка, но няма да знаем как, защото всеки въпрос в Мистър Ули се посреща с враждебно недоверие. Сервитьорките са леко мърляви и сравнително адекватни, като винаги има по някоя, прекалила с бирата и друга, която е почти любезна и всички клиенти искат тя да ги обслужва.

Масите са лепкави, ако са отвън или с не особено чисти покривки, ако са вътре, лепкаво е и всичко по тях. Дават ви меню, състоящо се от няколко отделни листа, написани на ръка: “Днес”, “Салати”, “Още нещо”, “От морето”, „Десерти“, може да има и друг. Това е и първият момент, в който започвате да се успокоявате, че сте останали.

В „Днес“ може да има всичко: от патешко магре и заешко задушено през пържени тиквички, пържени чушки с доматен сос и миш-маш до крем супа с черни трюфели, фоа гра с черни трюфели и пълнена плескавица. Тук е и скарата, която обхваща всичко, което познавате от българската и сръбската, както и ястията от свинско, телешко, патешко, агнешко. Тук са и дреболиите, приготвени по разнообразни начини.

В „Салати“ освен обичайните заподозрени като шопска, овчарска, зелена и зеле и моркови, има и айвар, люта брънза, печен патладжан с домати и сирене, мандраджийски чушки, тарама и т.н.

В “Още нещо” се падат неща от руската или френска кухня като пелмени или бъркани яйца с трюфели, а „От морето“ идват както ципура, лаврак и пъстърва, така и по-интересните гаврос, фагри, синегрида,чат-пат някой морски дявол. През лятото има и миди – черни и бели. Именно белите миди във вино бяха това, което окончателно потвърди мнението ни, че в Мистър Ули се готви с любов към храната и с любопитство към кухнята на други народи, което е в крещящо противоречие с реликвите от стената, но въпреки това е факт.

Другото противоречие е огромното меню, което е едновременно атрактивно и най-вече прясно. Защото, за разлика от „Качамак“, чието огромно меню е просто едно не добре премислено струпване на ястия, някои от които залежават, в Мистър Ули не сме попадали на нещо, което да не е вкусно или прясно.

Както може да се предположи, водката е питието на часа в Мистър Ули. При подбора й се забелязва взискателност, подобна на тази при храната. Бирата и виното са за цвят, последното – в повечето случаи прокиснато.

Цените са такива, каквито трябва да бъдат – честни спрямо обстановката, вложения продукт и клиента. Двама човека могат да ядат и пият доволно за 58-60 лв.

Дали е дупка или страхотно място е спор, който даже няма нужда да бъде разрешаван, но със сигурност може да се каже, че в Мистър Ули се готви вкусно и с отношение към храната, което, за съжаление, вече е рядкост в София.

И въпреки това, именно цените могат да бъдат натежаващият аргумент да се върнете отново, тъй като в отношението към клиента понякога има сериозни минуси, като например моментът, в който печеният на място хляб свършва и ви се казва, че хляб няма и да си поръчате картофи, при условие, че наблизо има поне две пекарни, от които може да се купи хляб. Незаинтересоваността от доброто на клиента и дори желанието за унижаването му са неподходящи за 21 век и за по-нежни души, но Мистър Ули няма нужда да ви ухажва, той има своята клиентела и не се стреми да я увеличава.

Мистър Ули е на ул. Искър 54 Б, тел. за резервации: 02 983 34 22.

Kandahar / Кандахар

Posted on by
Reply

“Кандахар” напълно достойно защитава най-хубавото от думата “кръчма”. Не бяхме я посещавали близо две години, и наскоро случайно попаднахме отново. Оказва се, че много хора си мислят, че това е индийски ресторант. Нищо подобно, тъкмо обратното. (Кандахар е стара марка за ски автомати, оттам идва името).

Кръчмата отваря през миналия век. Буквално – в средата на 90-те. Помещението е малко и в началото мястото прилича повече на частен ресторант за собственика, в който достъп имат само приятелите му. По този начин за първи път попаднахме и ние в тези далечни години – като приятели на приятели на “Гого”. Всъщност и до сега повечето неща се въртят точно около “Гого”: човек с вкус и без компромис по отношение на качеството на храната. При това е така толкова години. Другото достойнство на неговата кухня е непокътнатия стандарт – лютеницата е такава, каквато е била и преди две и преди пет години (по рецепта на българска еврейка от Тел Авив). Каймата за скарата – също. Освен това сме сигурни и че и утре, и след една година, пак ще са същите. А това е нещо почти непосилно за останалите ресторанти.

Винаги има няколко супи и поне пет основни в обедното меню. В случая се падна дроб по селски. Трудно може да си представите по-вкусна яхния. В салатите си няма да намерите безвкусен домат, а печената чушка най-вероятно ще е печена същия ден. През последните години беше даден шанс и на Италия под формата на буквалната Италианска салата: маруля, рукола, айсберг, моркови, чери домати, „Рукола” и „Капрезе”, но иначе се намирате на територията на киселото зеле, розовия домат и тарама хайвера. Предястията са главно различни видове запечени сирена и дреболийки. Класиката в Кандахар е скарата, и особено порцията 10 сръбски кебапченца, поднесена с червен лук. Бонус е, че самата тя е на двора и лично може да видите каква е избраната ви порция месо и как се пече. Немалко почитатели имат и агнешките чревца. Десертите са от рода на крем карамел, крем брюле, палачинка и печена тиква. Хубавото тук винаги е била изчистената концепция – вкусно място за скара, за месо и класическа балканска кухня и това, че никой никога не се е опитвал да ви се продаде като италиански или френски ресторант. Напитките са приличният сбор, който се очаква да намерите в кръчма и надали някой ще остане жаден.

Цените не са това, което бяха преди години, логично, но в Кандахар все още можете да се нахраните предостатъчно за около 50-60 лева за двама.

Колкото до обслужването: ако успеете да се сприятелите с човека, който се грижи за вас, бъдете сигурни, че имате верен приятел и вие – не просто някой, който слага чинии пред вас.

Посещението в Кандахар е част от социалната рутина за много софиянци, за пристигналите отскоро в града препоръчваме мястото като едно от малкото вкусни в София. Въпросният приятелски кръг, и в известен сисъл “клубна” атмосфера, си важат и до днес. Затова тук резервацията е задължителна. Дразнещото на Кандахар, и нещо, което няма как да бъде избегнато, е рискът да стоите в едно помещение и да се храните заедно с някои крайно неприятни хора, в най-честия случай – политици, но е логично да се предположи, че точно този тип храна ще апелира най-успешно към кулинарната култура на последните и за това Кандахар няма вина.

Ресторант „Кандахар” е на бул. Евлоги Георгиев 4, тел.: 02 865 25 35.

SkaraBar/СкараБар

Posted on by
8

Любимата на милиони хора по света кухня – на скара – през последните шест години е умело превъплътена като цялостна и завършена концепция за хранене в заведенията “СкараБар”. За незапознатите е редно да отбележим, че идеолог на проекта за Скара-та е Станислав Раковски, вероятно известен на някои с неговия вече несъществуващ (по наше мнение легендарен) ресторант “Отвъд Алеята зад Шкафа”.

За разлика от предишния му опит, сегашните заведения, първото от които в сградата на театър “Сфумато”, а второто – на ул. „Бенковски”, демонстрират изцяло нова и различна посока в развитието на храненето в България. Дизайнът е изчистен, леко индустриален, светъл и непретенциозен, не липсват оригинални решения и хрумвания, не липсва и корпоративна идентичност.

В края на 2014 беше открит и трети Скарабар – на ул. Николай Ракитин, в сградата на Бизнес Център Полиграфия (от своя страна част от помпозния Полиграфически комбинат на Цариградско шосе). Може би най-голям като вътрешна площ от трите заведения, абсолютно изчистен като дизайн (със снимки на панелки) и с тераса, която е спокойна, закътана и сенчеста.

Попитайте един средностатистически българин какво бързо, лесно и вкусно обича да яде и отговорът няма да закъснее: “Нещо на скара”. През годините на прехода в политически, социален и кулинарен аспект, с навлизането на съвременни технологии в месопреработването, както и с промяната в консуматорското поведение на българина, представата за скара в главите на редовия консуматор е била и продължава да бъде силно деформирана, до степен до която истинския вкус за месо е загубен.

Сериозен старт в биографията на Скара-та беше заявката за приготвената на място кайма само от месо, подготвено от Ивайло Пенев от “Тандем”- Попово, че вината селектира Яна Петкова, че наденичките са на Андрю Соурей, а бакалията се взима от еди-кой си търговец (всичко това изброено в менюто). Далеч от всякакво лошо чувство, се питаме: “Длъжни ли сме да знаем кои са изброените хора?”. Не ни разбирайте погрешно, няма нищо лошо в това да заявиш произхода на стоките, които влагаш или че някой подбира специално вината за едно заведение. Напротив, на много места по света това е препоръчителният минимум и затова ни е трудно да определим дали тези факти повече ни натъжават, отколкото да ни радват.

Continue reading →

Rakia Bar Raketa / Ракия Бар Ракета

Posted on by
2

Ракия Бар Ракета съществува от края на 2012 година и е поредното заведение, което допринася за облагородяването на парка „Заимов” в София. Фактът, че съществува само от около четири месеца не благоприятства особено формирането на обективно мнение, но заведение, чиято страница във Фейсбук има над 2000 харесвания, безспорно привлича внимание.

Ракия Бар Ракета прилича много на +Това  – не само поради факта, че интериорът и на двете места е дело на архитектите от Funkt, а и поради това, че и двете заведения много ясно дефинират своите целеви групи. При Ракия това са градските типове от възрастова група 30-45, с доходи над средните за страната, сериозни претенции за арт, дизайн и обща култура, но не толкова за кулинария, за които фактът, че има фотографска изложба или базар на детски книжки е по-важен от това, че рибата може и да не е съвсем прясна. Организирането на съпровождащи събития и споменаването на заведението главно в списания за обзавеждане и дизайн отклонява вниманието от факта, че в кухненската концепция на бара към момента цари известен … хаос.

Защо мислим така?

Ракия Бар Ракета определя себе си като закачливо намигване към соцкултурата (ако нещо в социализма изобщо може да бъде наречено закачливо) и предлага кулинарни класики от тези времена като шопска, гръцка и бобена салата, чушка бюрек, кашкавал пане, котлети по московски, свинска пържола с гъби, бьоф строганов, пъстърва на скара и др. Не липсват, разбира се, и кюфтета и кебапчета на скара с гарнитура – странно защо две, а не три в порция, придружени от а) небланширани, вкусни пържени картофи, б) за съжаление доста химически натоварена лютеница и в) салата от зеле и моркови, която често е рязана в началото на деня и съответно е леко завехнала. Освен това, което очакваме да намерим в менюто, се натъкваме и на терин от пилешки дроб (сервиран топъл, което сериозно ни озадачи, защото така цялата мазнина на терина плува в дебел слой на повърхността), миди саганаки, салата с портокал, сьомга и прошуто, телешко с манатарки и други подобни средиземноморски и френски идеи, които леко ни объркаха. Може би е така и с готвача, защото от поръчани десет ястия пет бяха приготвени добре и вкусни, а пет – точно обратното.

В Ракета има и някои откровено странни трактовки на известни рецепти, като например тази на сос „Тартар” – само от майонеза (за съжаление, отново доста химизирана) и белтък от твърдо сварено яйце.

Continue reading →