Tag Archives: скара

Bufet/Бюфеть

Posted on by
1

Бюфетъ наследи чаровно хаотичния италианец Винченцо на софийската улица Екзарх Йосиф, в непосредствена близост до пожарната. Тази част на София отдавна плаче за прилични заведения, в които да се хапне без много суетни за обяд или вечеря, и май се сдоби с едно такова.

За тези, които си спомнят гръцките колони, които Винченцо беше наследил от още по-предишни наематели, но нямаше пари да превърне в италиански, ще кажем, че мястото е достойно за снимка в рубриката „Преди/След” – толкова е променено, светнало и сменило одеждите си. За тези, които не са имали честта с трагикомичния образ на В. ще кажем, че Бюфетъ е симпатично място, направено уютно с малко пари и достатъчно въображение.

Интериорен дизайн: освен висящото над бара колело и колекцията от стари бебешки обувки, които са собствен и оригинален акцент, стилът е яростно засилване на стила на „Пасторант”, където лейката не служи за поливане на цветя, приборите се вадят от поцинковани кофички, менюто е написано на ученическа тетрадка, а сметката се дава в бележник. Вярно е, че това е схватлив начин за набавяне на посуда, но малко започваме да се задъхваме от точно тази умилителна оригиналност на миниатюрния детайл.

Храната е точно обратното на дизайна: откровено, „up in your face”, нездравословна и такава, по която всъщност си пада мнозинството от клиентите: вурстчета, крилца, шкембе, джолани, дробове и дробчета, воденици, сърца и ушички. Салатите са много и разнообразни: бобена, с леща, с булгур, с калмари, с риба тон, оризова, шопска, с пържен кашкавал и др. Очевиден гвоздей, с който явно собствениците се гордеят, защото има неизменно присъствие в менюто от отварянето на заведението е зелената салата с кисело мляко и солети.

Има и сирена, гъби, картофи, калмари, скариди, зелен боб в много проявления, кашкавал пане, карфиол, броколи. Много свинско, телешко и пилешко във всякакви форми на приготвяне. Има даже и две свенливи риби.

Място като Бюфеть не може без шкембе чорба и очевидно тук тя е добра, тъй като събра фенове през годините. Другата храна, която почти се изравнява по фенска маса с шкембето са пържените кюфтета, сервирани с картофи на фурна и лютеница.

Десертите са лотария.

Бюфеть предлага и обедно меню, за което се тълпят работещите наоколо.

Напитките в Бюфеть задоволяват основните предпочитания: ракии, бири, спиртни напитки, вина. Последните са прилични, разбирай вкусни и непретенциозни, и на доста прилични цени.

Най-важното, което може да се каже за храната в Бюфеть е, че за стила му там се готви прилично на справедливи цени, което започва да става все по-голяма рядкост в София и което го направи любима квартална кръчма на много хора. Не трябва да се забравя, че тази част на София (между Дондуков и Сливница) е пълна с хостели, AirBnB-та и съответно с чужденци, които се радват на вкусна и толкова евтина храна и които намират леката мърлявост на мястото за екзотично-романтична. Именно това е проблемът за нас в Бюфеть: който реши да яде там, трябва да е готов да си затвори очите пред известна липса на хигиена както в кухнята, така и в салона. В картофите може да се промъкне някоя обелка, каймата за кюфтета да има странен цвят, а обслужването е най-малкото странно.

Бюфетъ е на ул. Екзарх Йосиф 44. Може да се каже, че е и във Фейсбук, но постовете там се случват един-два пъти годишно, така че по-добре ги следете тук.

Mister Uli / Мистър Ули

Posted on by
3

Мистър Ули води своето тихо и несмущавано от прекалено любопитни непознати съществувание в блок срещу Математическата гимназия на ул. Искър 54Б. Ако пропуснете табелата, която дава знак, че в задната част на схлупения блок има ресторант и се опитате да намерите информация за мястото в интернет ще попаднете само на страница във Фейсбук, която не е собственост на ресторанта и на отбелязване в Гугъл. Именно на едно от двете места прочетохме и най-доброто описание на Мистър Ули досега: „Долно, но вкусно!“.

Първите стъпки в ресторанта могат да бъдат съпроводени с лек шок за тези от вас, които не тачат чак толкова Матушка Русия – с влизането се озовавате пред стена, от която строго, но справедливо ви гледат Путин и Медведев, стюардеси от календар на Аерофлот, икони и буркани с разни неща. От масите към вас поглед могат да отправят Кеворк Кеворкян, лелки на преклонна възраст с вкаменени прически, към които се обръщат с „Госпожа директор“ или „Госпожа съдия“ и други подобни образи.

Ако това не ви откаже, продължете – към външната тераса отзад, ако е лято или към някоя сервитьорка, ако е зима. Може би ще си струва да останете.

Според нас собственикът на ресторанта е бивш сервитьор в някой ключов комунистически ресторант, който и до днес е запазил сервилната си походка и стойка, но няма да знаем как, защото всеки въпрос в Мистър Ули се посреща с враждебно недоверие. Сервитьорките са леко мърляви и сравнително адекватни, като винаги има по някоя, прекалила с бирата и друга, която е почти любезна и всички клиенти искат тя да ги обслужва.

Масите са лепкави, ако са отвън или с не особено чисти покривки, ако са вътре, лепкаво е и всичко по тях. Дават ви меню, състоящо се от няколко отделни листа, написани на ръка: “Днес”, “Салати”, “Още нещо”, “От морето”, „Десерти“, може да има и друг. Това е и първият момент, в който започвате да се успокоявате, че сте останали.

В „Днес“ може да има всичко: от патешко магре и заешко задушено през пържени тиквички, пържени чушки с доматен сос и миш-маш до крем супа с черни трюфели, фоа гра с черни трюфели и пълнена плескавица. Тук е и скарата, която обхваща всичко, което познавате от българската и сръбската, както и ястията от свинско, телешко, патешко, агнешко. Тук са и дреболиите, приготвени по разнообразни начини.

В „Салати“ освен обичайните заподозрени като шопска, овчарска, зелена и зеле и моркови, има и айвар, люта брънза, печен патладжан с домати и сирене, мандраджийски чушки, тарама и т.н.

В “Още нещо” се падат неща от руската или френска кухня като пелмени или бъркани яйца с трюфели, а „От морето“ идват както ципура, лаврак и пъстърва, така и по-интересните гаврос, фагри, синегрида,чат-пат някой морски дявол. През лятото има и миди – черни и бели. Именно белите миди във вино бяха това, което окончателно потвърди мнението ни, че в Мистър Ули се готви с любов към храната и с любопитство към кухнята на други народи, което е в крещящо противоречие с реликвите от стената, но въпреки това е факт.

Другото противоречие е огромното меню, което е едновременно атрактивно и най-вече прясно. Защото, за разлика от „Качамак“, чието огромно меню е просто едно не добре премислено струпване на ястия, някои от които залежават, в Мистър Ули не сме попадали на нещо, което да не е вкусно или прясно.

Както може да се предположи, водката е питието на часа в Мистър Ули. При подбора й се забелязва взискателност, подобна на тази при храната. Бирата и виното са за цвят, последното – в повечето случаи прокиснато.

Цените са такива, каквито трябва да бъдат – честни спрямо обстановката, вложения продукт и клиента. Двама човека могат да ядат и пият доволно за 58-60 лв.

Дали е дупка или страхотно място е спор, който даже няма нужда да бъде разрешаван, но със сигурност може да се каже, че в Мистър Ули се готви вкусно и с отношение към храната, което, за съжаление, вече е рядкост в София.

И въпреки това, именно цените могат да бъдат натежаващият аргумент да се върнете отново, тъй като в отношението към клиента понякога има сериозни минуси, като например моментът, в който печеният на място хляб свършва и ви се казва, че хляб няма и да си поръчате картофи, при условие, че наблизо има поне две пекарни, от които може да се купи хляб. Незаинтересоваността от доброто на клиента и дори желанието за унижаването му са неподходящи за 21 век и за по-нежни души, но Мистър Ули няма нужда да ви ухажва, той има своята клиентела и не се стреми да я увеличава.

Мистър Ули е на ул. Искър 54 Б, тел. за резервации: 02 983 34 22.

Kandahar / Кандахар

Posted on by
Reply

“Кандахар” напълно достойно защитава най-хубавото от думата “кръчма”. Не бяхме я посещавали близо две години, и наскоро случайно попаднахме отново. Оказва се, че много хора си мислят, че това е индийски ресторант. Нищо подобно, тъкмо обратното. (Кандахар е стара марка за ски автомати, оттам идва името).

Кръчмата отваря през миналия век. Буквално – в средата на 90-те. Помещението е малко и в началото мястото прилича повече на частен ресторант за собственика, в който достъп имат само приятелите му. По този начин за първи път попаднахме и ние в тези далечни години – като приятели на приятели на “Гого”. Всъщност и до сега повечето неща се въртят точно около “Гого”: човек с вкус и без компромис по отношение на качеството на храната. При това е така толкова години. Другото достойнство на неговата кухня е непокътнатия стандарт – лютеницата е такава, каквато е била и преди две и преди пет години (по рецепта на българска еврейка от Тел Авив). Каймата за скарата – също. Освен това сме сигурни и че и утре, и след една година, пак ще са същите. А това е нещо почти непосилно за останалите ресторанти.

Винаги има няколко супи и поне пет основни в обедното меню. В случая се падна дроб по селски. Трудно може да си представите по-вкусна яхния. В салатите си няма да намерите безвкусен домат, а печената чушка най-вероятно ще е печена същия ден. През последните години беше даден шанс и на Италия под формата на буквалната Италианска салата: маруля, рукола, айсберг, моркови, чери домати, „Рукола” и „Капрезе”, но иначе се намирате на територията на киселото зеле, розовия домат и тарама хайвера. Предястията са главно различни видове запечени сирена и дреболийки. Класиката в Кандахар е скарата, и особено порцията 10 сръбски кебапченца, поднесена с червен лук. Бонус е, че самата тя е на двора и лично може да видите каква е избраната ви порция месо и как се пече. Немалко почитатели имат и агнешките чревца. Десертите са от рода на крем карамел, крем брюле, палачинка и печена тиква. Хубавото тук винаги е била изчистената концепция – вкусно място за скара, за месо и класическа балканска кухня и това, че никой никога не се е опитвал да ви се продаде като италиански или френски ресторант. Напитките са приличният сбор, който се очаква да намерите в кръчма и надали някой ще остане жаден.

Цените не са това, което бяха преди години, логично, но в Кандахар все още можете да се нахраните предостатъчно за около 50-60 лева за двама.

Колкото до обслужването: ако успеете да се сприятелите с човека, който се грижи за вас, бъдете сигурни, че имате верен приятел и вие – не просто някой, който слага чинии пред вас.

Посещението в Кандахар е част от социалната рутина за много софиянци, за пристигналите отскоро в града препоръчваме мястото като едно от малкото вкусни в София. Въпросният приятелски кръг, и в известен сисъл “клубна” атмосфера, си важат и до днес. Затова тук резервацията е задължителна. Дразнещото на Кандахар, и нещо, което няма как да бъде избегнато, е рискът да стоите в едно помещение и да се храните заедно с някои крайно неприятни хора, в най-честия случай – политици, но е логично да се предположи, че точно този тип храна ще апелира най-успешно към кулинарната култура на последните и за това Кандахар няма вина.

Ресторант „Кандахар” е на бул. Евлоги Георгиев 4, тел.: 02 865 25 35.

SkaraBar/СкараБар

Posted on by
8

Любимата на милиони хора по света кухня – на скара – през последните шест години е умело превъплътена като цялостна и завършена концепция за хранене в заведенията “СкараБар”. За незапознатите е редно да отбележим, че идеолог на проекта за Скара-та е Станислав Раковски, вероятно известен на някои с неговия вече несъществуващ (по наше мнение легендарен) ресторант “Отвъд Алеята зад Шкафа”.

За разлика от предишния му опит, сегашните заведения, първото от които в сградата на театър “Сфумато”, а второто – на ул. „Бенковски”, демонстрират изцяло нова и различна посока в развитието на храненето в България. Дизайнът е изчистен, леко индустриален, светъл и непретенциозен, не липсват оригинални решения и хрумвания, не липсва и корпоративна идентичност.

В края на 2014 беше открит и трети Скарабар – на ул. Николай Ракитин, в сградата на Бизнес Център Полиграфия (от своя страна част от помпозния Полиграфически комбинат на Цариградско шосе). Може би най-голям като вътрешна площ от трите заведения, абсолютно изчистен като дизайн (със снимки на панелки) и с тераса, която е спокойна, закътана и сенчеста.

Попитайте един средностатистически българин какво бързо, лесно и вкусно обича да яде и отговорът няма да закъснее: “Нещо на скара”. През годините на прехода в политически, социален и кулинарен аспект, с навлизането на съвременни технологии в месопреработването, както и с промяната в консуматорското поведение на българина, представата за скара в главите на редовия консуматор е била и продължава да бъде силно деформирана, до степен до която истинския вкус за месо е загубен.

Сериозен старт в биографията на Скара-та беше заявката за приготвената на място кайма само от месо, подготвено от Ивайло Пенев от “Тандем”- Попово, че вината селектира Яна Петкова, че наденичките са на Андрю Соурей, а бакалията се взима от еди-кой си търговец (всичко това изброено в менюто). Далеч от всякакво лошо чувство, се питаме: “Длъжни ли сме да знаем кои са изброените хора?”. Не ни разбирайте погрешно, няма нищо лошо в това да заявиш произхода на стоките, които влагаш или че някой подбира специално вината за едно заведение. Напротив, на много места по света това е препоръчителният минимум и затова ни е трудно да определим дали тези факти повече ни натъжават, отколкото да ни радват.

Continue reading →