Tag Archives: ул. Оборище

Atelier Food & Wine

Posted on by
4

Atelier Food & Wine е част от кръга заведения, появили се през последните десетина години в района Оборище – Шипка – парка Заимов, които допринасят за това централната част на града да заеме полагащото й се кулинарно място в ежедневието на софиянци.

Дълги години магазин – за спортни стоки, ако не бъркаме, след това, и за кратко, магазин за хранителни стоки и вино, през 2013 ресторант с името „Atelier Food & Wine” отвори врати на ул. Проф. Асен Златаров 16.  Собственици, или управители, но във всеки случай лица на Atelier пред обществеността, са хората от вече несъществуващата “Вила Арте” в с. Лозенец, т.е. певицата Белослава и нейния съпруг. Концепцията е тази на бистрото, т.е. не особено сложна кухня, вино, топъл, уютен дизайн, изобщо място, през което да се отбивате често.

Ако минете покрай Atelier, ще поискате да влезете вътре – просторни светли прозорци, бяло-черни плочки на пода, въздушни и топли дървени конструкции, много снимки, много книги, кани, вази, свещници или както би казал народът: много нещо.

Както е заложено в концепцията, кухнята на Atelier се движи в границите на бистрото и предлага цялата гама: салати, предястия, сирена & колбаси, основни, десерти, както и обедно меню. За разлика от другите заведения с подобна концепция в района – Pavillion 37 и 33 Gastronauts, рецептите предават гледната точка на български готвач за френското бистро, но, за съжаление, отпреди двайсет и повече години. Кулинарията е бързо променящ се калейдоскоп от вкусове, тенденции и често – техники. Не е необходимо всички да сме почитатели на молекулярната кухня, но или бягаш напред, или се обръщаш назад, но към дълбоките си корени, а не оставаш вкопан в най-скучната, без идеи, въображение, но комфортна за готвачите зона. Точно там се намира Atelier с рецепти като салата от рукола, моцарела и чери домати, пилешки хапки панирани в сусам, свинска пържола с грах и плато с колбаси, в което има подозрителни от здравословна гледна точка месни продукти. В тази зона ресторантите смятат, че могат да дадат мини-принцеса, наричайки я „Брускета-принцеса“, в тази зона ресторантите смятат, че патешкото магре с кестени е кулинарното им попадение за сезона.

Всичко това би могло да бъде простено, ако храната беше приготвена с познание, грижа и душа: свинската пържола с грах е ултимативната comfort food за българите, а добре приготвеният картофен огретен може да постави картофа в качествено нова светлина. За съжаление, това не е случаят тук и след над десет години работа, за Atelier може с увереност да се каже, че подобно на Pavillion 37, но в много по-голяма степен, мястото експлоатира силата на местоположението си и често предлага на клиентите си озадачаващо изпълнение на кухня и персонал: неовкусени салати, сурови меса (които не са говеждо), безразборно нахвърляни в чинията ингредиенти, бавна и некоординирана работа на кухнята (едновременно издаване на предястия и основни ястия), арогантен персонал.

Continue reading →

Pavillion 37

Posted on by
1

UPDATE

Към края на 2025 година Павилион 37 е в ръцете на нови собственици, които са подчинили концепцията изцяло на обслужването на тази демографска прослойка, която живее или идва около/на ул. Оборище и която може да бъде наречена само по един начин: мутри. На масите има звънци, с които мутро-жените викат сервитьорите. Надали може да се намери по-откровен и целенасочен начин за девалвиране на бранша.

Pavillion 37 е на софийската ул. Оборище – улицата, подслонявала някога цвета на нацията, а днес – престъпници от всякакъв род и вид, но все още олицетворяваща абсолютно централния център на столицата.

С появяването на Pavillion 37 през април 2011 кулинарният ландшафт на улицата промени oкраската си и доскоро вегетирали и дори заплашени от затваряне кулинарни рядкости като съседната сладкарница като че ли поизправиха рамене, поотупаха се и се впуснаха отново в боя.

Какво толкова направи Pavillion 37? Ремонтира местното свърталище на хлебарки, известно в продължение на дълги години като „китайския на Оборище” до неузнаваемост и го закопча отвсякъде с метални обшивки и нитове по подобие на Айфеловата кула. Сложи италиански камък на пода и илюстрациите на Ясен Гюзелев от „Алиса в страната на чудесата” по стените (които понякога може да ви се стори, че надничат малко призрачно в чинията ви), изнесе маси на тротоара. Започна да пече закуски и хляб, които да продава на целия квартал. Напомни, че виното е основния придружител на храната и че няма нищо по-прекрасно от чаша вино в края на работния ден.

Малко по-конкретно: храната в Pavillion 37 е замислена да затваря кръга между домашна кухня, бистро и деликатесен магазин. Павилионът стартира рано сутрин, в 8.00 ч., със закуски – баници, мекици, пържени филии, бухти.

Следват обедните предложения, в които има салата, супа, две-три предястия, четири-пет основни и два десерта – повече от щедър обяд. Добре е, че винаги има едно или две вегетариански ястия между основните, защото месото не винаги е предпочитан избор за обяд. Рецептите са в стила на добрата бистро-кухня: булгур с маслини и стафиди, шпикован свински врат с печени картофи, дип с пушена скумрия, каперси и кростини, пилешко бутче със зеленчуци, батат и естрагон и т.н. Обядът е добре посетен, тъй като това е все пак абсолютният център на града и хора винаги има.

За пропусналите обяда има основно меню с достатъчно салати, хумуси, брускети и други леки ястия, докато към 19.00 не се появят вечерните предложения за деня. Те звучат малко по-сериозно от обедните, които все пак трябва да бъдат приготвяни бързо и просто, и покриват повечето групи продукти: риба или морски дарове, меса, вегетариански ястия.

През целия ден можете да закупите хляб за вкъщи, който се пече на място.

Готвачите на Pavillion 37 се сменят толкова често, колкото на повечето софийски заведения и това си личи по качеството на приготвяне на храната. Тук то се движи по тесен ръб и може би си мислите, че това е недопустимо за заведение, в което една вечеря за двама с бутилка вино лесно скача над 100 лева. За годините на съществуването му обаче стана ясно, че нищо не може да бие местоположението: дали храната понякога е откровено слаба, а сервитьорите – абсолютно неадекватни, няма значение – нито потокът от хора спира, нито цените падат. На улица Оборище на ресторантьорите са позволени неща, които на друга улица надали биха били възможни.

В защита на Pavillion 37 трябва да кажем, че желанието го има – този, който изготвя менюто със сигурност има вдъхновение, въображение и желание, остава и изпълнението да го догони. Концепцията за отворено през целия ден място, през което можете да минете за хляб, закуска, чаша вино или вечеря е прекрасна – тук също остава изпълнението да догони замисъла. Трябва една идея повече ангажираност. Например, ако предлагаш испанската закуска с тост, хамон и домати, то испанската кулинария, а отскоро и Юнеско (което е обявило тази закуска за световно културно наследство) казва, че хлябът е обикновено бял, препечен, доматите са настъргани, може да има, може да няма маслини и задължително се сервира зехтин към закуската. Не може да даваш доматите нарязани на кубчета – не само е кулинарно светотатство, а и повече работа.

Виното е едно от добрите неща в Pavillion 37, които пресоналът просто няма как да провали. Листата е интересна и с немасови вина, цените са дотолкова прилични, че винаги можете да намерите вино, което да не хвърли месечния ви бюджет в смут.

Другото добро нещо в/на Pavillion 37 е, че той е в противовес на хипстърията, която е заела околността (отсрещният ХлеБар, близката Фабрика Дъга и съвсем наскоро отворилата и също така намираща се отсреща Старата госпожа) и приютява хората, които не искат да пият крафт-бира или айрян и не искат да ядат мекици, пържени филии и бургери през 24 часа от денонощието.

Pavillion 37 се намира на ул. Оборище 37 и тук.

Forno Cipollini / Форно Чиполини

Posted on by
5

Форно Чиполини е италиански ресторант на ул. Оборище 36 А, чието име би могло да се преведе на български приблизително като „Фурна Чиполини”. Думата forno е указание за това, че в ресторанта се акцентира върху пица на пещ. За собственици на мястото се спрягат тези на „Таван” и „Мезе” плюс партньори, но които и да са, те умно слагат на преден план фигурата на италианеца Анджело Чиполини – главен готвач на мястото.

Синьоре Чиполини е тосканец, който не винаги изглежда много щастлив от факта, че е в България и почти никога не поздравява гостите си, въпреки, че той е първото лице, което те виждат. Оставяйки това настрана, трябва да му признаем, че се справя добре с главната си задача – да готви. Форно Чиполини е едно от малкото наистина автентични италиански места в София, на които се яде вкусно като в Италия.

Менюто е структурирано просто и ясно, продуктите идват от Тоскана.

Салати – никога не са били силната страна на италианската кухня, но пък са любими на българските клиенти, така че няма как да липсват в менюто. Тук изненади няма – с рукола, чери домати и пармезан (която наистина вече става скучна), вариация на шопската, капрезе, зелена с тон и салата „TAVAN” с печено козе сирене, айсберг, краставици, микс от салати, чери домати, смокини и орехи (какво правят доматите и краставиците тук, не става ясно). Цени – високи – от 8 до 13.00 лева, количество – преголямо, така че ако наистина ви е интересна италианската кухня и не сте особено гладни, спокойно можете да пропуснете.

Антипасто Тоскано – за един или двама. Обикновено подобни ястия са повод за премятане на клиента, но тук не е така – ароматно и добре отлежало прошуто, оригинални тоскански салами със семена от анасон, истинска Копа Пиачентина (осолено и сушено месо от свински врат), мортадела на кубчета. Сервира се с фокача. Цената за един е 9.90 лв. и е абсолютно приемлива за количеството, което получавате.

Пастата е всякаква – пресни талиятели, равиоли, талиолини и ньоки и сухи пене и спагети. Вкусна, ал-денте, с класически сосове и на приемливи цени – малко са местата в София, които се справят с не толкова тежката на пръв поглед, но искаща усет задача да приготвят вкусна паста. Препоръчваме. Има и ризото – с манатарки и с шафран и скариди, цени 14 и 15 лева. Можете да опитате лазаня като дневно ястие.

Continue reading →

The Architects / Клубът на архитектите

Posted on by
Reply

Къщата на Съюза на Архитектите в София е подслонявала много на брой и различни по вид кръчми или както ще ви кажат възрастните софиянци – там винаги е имало кръчма.

Централното местоположение на къщата – на ул. Кракра – близостта до Докторската градинка, Чешкия клуб и Университета, накратко до малкото софийски сгради и улици с бохемски дух, я правят желана цел за много ресторантьори. Много и опитаха късмета си, но успешните концепции бяха малко, да не кажем, че липсваха.

От края на 2007 година насам Архитектите, както са известни в града, е в най-успешният си вид досега, както интериорно, така и по отношение на ресторантска концепция. Интериорът е съобразен с най-голямото богатство на мястото – терасата и вътрешната градина. Първата е остъклена, светла и просторна, а сред зеленината на втората са разпръснати маси, седейки на които напълно забравяте за градския ритъм на живот. Липсата на зелени градини по софийските заведения е сериозна, така че дори Архитектите да не се стараят кой знае колко в кухнята, запълването им ще е гарантирано през летните месеци.

В кулинарно отношение Архитектите като че ли е намерил най-добре функциониращата концепция – тази на лежерния градски ресторант, в който можете да се отбиете за бързо обедно хапване, за по-продължително вечерно разпиване или да заведете семейството на неделен обяд. Стилът на кухнята е този на многозначителната „класическа интернационална кухня”; менюто е изградено по схемата – салати, предястия, основни, десерти.

Истината е, че след известно лутане, Архитектите намери себе си като обем и стил на менюто и се етаблира като едно от особено вкусните места, на което софиянци се срещат с удоволствие.

Салатите са около шест на брой и покриват основните посоки в зеленчуците, както и сезонността, клонейки я към доматите и чушките, я към морковите, тиквичките или туршията. Големи са, вкусни са, засищат.

Предястията са по-интересната, но и безспорно по-скъпата секция и тук са рибните неща: тарама, сельодка, грав лакс, скариди, октоподи. Тук са и дробовете и сърцата. Спаначените кюфтенца са винаги добри, както и пържените тиквички.

При основните ястия полъхва лек балкантуристки ветрец, но от този приятният. В София са толкова малко кръчмите, в които веднага знаеш за какво си дошъл – за за джолана, за свинските карета в лимонов сос, за двата вида шницел, за рамстек с лук, за телешки пепър стек, за агнешко, свинско печено, риба или кюфтета на скара. Гарнитурите са ориз, пържени картофи, пюре, броколи или спанак.

Винаги има обедно, както и Никулденско, Великденско, Коледно или постно меню. Особено при обедното ястията свършват доста бързо, така че редовните клиенти се обаждат да си запазят храна.

Десертите – това си го знаем, няма вкусни или разнообразни, или ефектни десерти в българските ресторанти и тук нямаме изненада: чийзкейк, крем брюле, шоколадов мус.

Бар – налице са всички спиртни напитки, които може да ви хрумне да поръчате и нещо отгоре – смислена, разнообразна и разумно ценообразувана винена листа, което е рядкост в София и за която изказваме поздравления.

Цените: на фона на истерията в София през последните една-две години Архитектите запазват самообладание и се държат много прилично. Двама човека хапват салата или предястие, основно и си делят бутилка вино за около 130-150 лв.

Обслужване – в голяма част от случаите бързо, ефективно и дружелюбно. Професионално.

Когато и да отидете – Архитектите са пълни. Което означава, че формулата му работи добре и успява да бъде един успешен – градски и семеен – ресторант.

Клубът на Архитектите е на ул. Кракра 11.