СОЛ

Бар „СОЛ“ е мечтата на всички тези градски герои, за които цел в живота е да правят каквото си искат. Да работят както и когато си искат, без да се съобразяват с правила, норми и клиентела, нещо като антифа в ресторантския бранш.

СОЛ е на улица Врабча 26 и работи от сряда до събота от 17.00 до 23.45, но кухнята е от 18.30 до 22.00. Не и през лятото, тогава се ходи на море.

Готвят се по 4 неща на ден, които звучат така:

Патешки сърца, качамак

Говежди тартар

Паламуд с картофена салата

Патладжан разядка

Пържено пиле сандвич

Свински уши, кимчи

Мляно патешко месо

Телешка саздърма

Пържен сом и т.н., и т.н.

Лош късмет е, ако попаднете на деня с телешки дроб, свински ушички и сардини с туршия, но се предполага, че всички, които ходят в Сол знаят къде отиват.

Концепцията на СОЛ е тази на ексклузивност и в никакъв случай на инклузивност, ако можем да си позволим да измислим думата на български. Обслужват се само тези вкусови и стилистични посоки, които отговарят на разбиранията на собствениците – главно месо, много дреболии, много пържени неща, предимно люто, слаб избор при напитките (само бири).

Ние нямаме проблем с тази концепция, все пак е концепция, имаме проблем с обективните пречки за добро прекарване: в 90% процента от случаите 2 от тези 4 ястия са свършили преди 21.00 часа, мястото е неудобно (претъпкано, по начин който казва – всеки да сяда, където намери, we f.cking don’t care) и неуютно (бар столове в стил механа от краен квартал), няма никаква вентилация (затова пък често има кимчи), посуда като от столова и най-вече отношението на един от собствениците, който и готви, което повече от често е грубо и  неучтиво, граничещо с невъзпитано.

Имаме проблем и с това, че кулинарни конкурси валидират СОЛ като заслужаващо награда място. Убедени сме, че София заслужава хора и места, които обичат клиентите си и са чисти, доброжелателни и най-вече работливи.

Кратко ревю, безспорно. Като менюто на СОЛ.

СОЛ е на ул. Врабча 26 и тук.

KANAAL

KANAAL спокойно може да бъде именуван храм на белгийската бирена култура в София. Намира се в ъгловата къща на Евлоги Георгиев и Мадрид, или „на канала”, както биха казали повечето софиянци, и предлага питейно образование за желаещите по отношение на белгийското национално богатство – бирата.

Ако не бъркаме, Канаал отвори врати през 2012, като поне година преди това къщата се ремонтираше. Ако не знаете точно къде отивате, може и да не уцелите от първия път елегантната входна врата, загубена между крещящите витрини на съседите, но вече вътре, е добре да се огледате преди да поръчате. Ако очаквате тъмно дърво, приглушена светлина, рустикален „бирен” дизайн, мирис на разплискана бира и хора с шкембета, това просто не е вашето място. В Канаал има много бетон, светло дърво, правоъгълни форми, достатъчно, без да бъде силна, светлина, бляскава диско топка (!) и посетители на възраст 25-45 с доста прилично тегло (бихме могли да кажем даже, че в Канаал си дават среща красивите и умните юпита на града). Зимната градина е остъклена и покрита с доста интересна конструкция, седи се на ниски и високи мебели, има и малка отворена градина с трева, върху която може да се поляга през  лятото.

Накратко: дизайнът е водещ елемент в Канаал.

Още няколко думи встрани, преди да преминем към същината – в Канаал гостуват различни диджеи, организират се изложби, базари, дори семинари, прожектират се филми, за в бъдеще се планира откриването на хостел.

Същината – Канаал е супернишово заведение, в което се предлага предимно белгийска бира. Има разбира се, алкохолни напитки и вино, но те са за фон. Много от бирите можете да намерите само тук – редки, интересни представители на едно от монашеските изкуства с хилядолетна история – това на бирата. Масовият вкус ще е леко напрегнат тук, защото в Канаал няма сладникава, лигава алтернатива на водата, а сериозни вкусове с удрящи в петите алкохолни градуси. Ерго, заведението определено не е за всекиго. Имена като Chimay, Westmalle, Vedett, La Trappe и Duvel след две посещения там ще ви се струват недостатъчно интересни и ще започнете да питате за нещо от рода на черешовата Kriek, Zinnebir, Hercule Stout, Trappistes Rochefort (апропо, траписти: поразговорете се с хората зад бара що е то трапистко пиво), Papegaei, Troubadour Magma, Delirium tremens и т.н. Алкохолните проценти на бирите започват от 5 и достигат до 11, така че пиенето на повече от две бири може да се окаже действие с по-странно последствие от изпиването на три малки скоча или 2/3 бутилка вино. Алкохолните проценти са и това, което ни кара да си пожелаваме в Канаал да има храна един ден – нищо сложно, но трябва да има нещо друго, което да подплати бирата освен маслини, солети и ядки.

В Канаал не се пуши, което за някои може да не се връзва много с имиджа на бар, но добрата му посетеност показва, че всичко е въпрос на нагласа.

Лично за нас, Канаал е ценна придобивка за града и бихме се радвали ако все повече хора мислят по същия начин.

Канаал е на бул. Мадрид 2 и тук.