Tag Archives: bistro

Made In Home

Posted on by
8

Made In Home оформя единия край на събуждащата се в ресторантско отношение софийска улица Ангел Кънчев. Спомените ни за съществуването на ресторанта се простират около четири години назад във времето, когато той отмени леко мърлявия и непретенциозен „Пуфи“ и се вписа в околността сякаш винаги е бил там.

Фейсбук е основният канал за комуникация на ресторанта, където той има впечатляващ брой последователи – над 11 500. Името би трябвало да ви подготви за това какво да очаквате вътре, но за да няма изненадани, нека кажем за дизайна, че е … домашен. Вратите стават маси, вестниците отиват за облепяне на тавана, дървото преобладава, мебелите са различни като стил, има дантели, буркани, подправки. Ако това е нечия къща, тя е доста разхвърляна и психеделична, но такива са вижданията за стил и дизайн на собствениците (а и трудно може да се възпре собственик на ресторант, който иска да се изживява като дизайнер).

Многократно сме посещавали Made In Home преди да напишем това ревю. Първото ни посещение преди години беше доминирано от табелата „Запазваме си правото да не обслужваме клиенти по наша преценка.” и то така, че почти ни се отяде. Очевидно е, че всеки ресторант има това право, да го натриваш в носа на клиентите си е абсолютно ненужно и ни остави най-малкото озадачени. Явно сме от малкото такива, защото Made In Home е изключително добре посетен.

Въпреки, че в никакъв случай не е вегетарианско място, вегано-вегетарианската страна в менюто е силна от самото му откриване и наред с обичайните хумус, гуакамоле, разядки и многобройни салати, е видна и в обедното меню под формата на ястия от рода на фритата със сладък картоф, зелен фасул и тиква или например къри с бамя и гъби върху басмати ориз. Обедното меню принципно играе ролята и на дневно, тъй като включва по няколко ястия от вид. Едно примерно:

Картофена крем супа с мащерка – Чеснова супа с хариса – Корейска супа със свинско – Марокански кус кус – Йерусалимско печено пиле със земна ябълка – Задушено свинско с пащърнак и сайдер – Близкоизточни кюфтета от праз с млечен сос – Манастирска пъстърва на грил със зеленчуци на грил.

Made In Home усилено готви всичко и няма кухня, в която да не иска да се пробва: и рамен, и домашно прошуто, и претцели, и терин от патешки дроб, и телешки опашки, и гъмбо (характерната за Южна Луизиана яхния с концентриран бульон, морски дарове, бамя и какво ли още не). Звучи като мястото да има любопитен и начетен готвач и/или собственик и понякога резултатът е наистина интересен и вкусен. Също толкова често обаче просто някой мята някакви съставки в някакви съдове за някакви хора и ако се получи, получи, ако ли не, винаги могат да ви откажат да ви обслужат, нали така. Made In Home е обратен пример за това защо хората в кулинарията искат да се специализират в даден стил или насока – ако не посветиш достатъчно време на изучаването на детайлите, няма как да станеш добър.

Без да е прекалено скъпо, Made In Home в никакъв случай не е евтино място: ризотото е около 14 лева, бърканите яйца достигат до 12 лв., десертите са 7 лв. Както подобава на хипстърско място, тук се пие домашна лимонада или бира, селекцията с вината е разочароваща.

Made In Home е едно от успешните места в София с постоянна и вярна клиентела. За да се запази това и за в бъдеще, според нас, е важно да се осигури задължителен минимум от:

– храна – да се готви добре паста и ризото всъщност е трудна задача и това например са често проблемните храни в Made In Home. Както споменахме по-горе, понякога храните са недоготвени и недоовкусени. На залежал или некачествен продукт досега не сме попадали, така че явно доброто желание е налице, остава изпълнението да го догони;

– обслужване – пишем това бидейки абсолютно наясно с проблематиката и липсата на какъвто и да е квалифициран персонал у нас – все пак ако персоналът не е професионално подготвен, то нека поне да е по-приятелски настроен;

– атмосфера и общо впечатление – Made In Home е малко като парижките бистра – препълнени с маси и столове над границата на уюта. Всеки иска да прави бизнес, разбира се, и затова остава на нас да преценим дали искаме да ни отказват маса за двама, когато искаме да ги посетим в техния натоварен час.

MadeInHome2

Вкусотилницата

Posted on by
2

Под това име е познато на кулинарните смелчаци, или пък на непретенциозните ядачи, мястото за бързо хранене на ул. Шишман 4.

Многократно сме споделяли с вас убеждението си, че бързата и уличната храна са показателни за кулинарната култура на една нация и с този пост отдаваме дължимото на един ветеран.

Ние познаваме Вкусотилницата от поне шест-седем години, може да са повече, може да са по-малко и регулярно ядем там на обяд. Заведението е от типа „с табли“ и наготвени храни в тави зад витрина. Има каквото се очаква да има: супи, салати, основни и десерти. Общата ситуация също е каквато се предполага, че трябва да бъде. С влизането, сравнително бързо, дори и да има голяма опашка, се изправяте пред строга лелка, която ви приканя със заповеден тон да избирате, която обаче винаги ще ви обясни, ако от пръв поглед не разбирате какво точно има или няма в една манджа или ако искате нещо от тава зад гърба й. На касата ви снабдяват с табличка – мъничка, явно купувана при отварянето на заведението, и мръсна – това са неща, които могат и трябва да се променят. Ако таблата е прекалено малка за да събере две чинии, тя непрекъснато ще бъде поливана с храна и от един момент нататък пластмасата просто не може да се освободи от натрупваната с години мазнина. Лично ние сме в състояние да преглътнем този факт, защото веднага се сещаме от какви съдове се дава една от най-вкусната храна на света по улиците на Бангкок или Сеул и предпочитаме да се концентрираме върху качеството на храната, но вие имате право да се погнусите.

Супите са четири-пет на брой и тук трябва да споменем факта, че след като преди пет години до тях отвори фамозната „Супа Стар“ броят им се увеличи и изписването им и поставянето на витрината започна да се прави с особена грижовност. Ползите от конкуренцията. Що касае самите супи, то рецептите им са по-скоро класика (топчета, леща, боб, пилешка, спаначена, шкембе, телешко варено), но качеството им по нищо не отстъпва на съседите, които не е зле от време на време да се отбиват във Вкусотилницата за сверка. Няма сила, която да накара подобни места за бързо хранене да режат, а не да стържат краставиците за таратора и това си остава едно от най-неприятните неща за консумиране, така че тук вие решавате дали да се измъчвате.

Салати – класически рецепти – шопска, зелена, зеле и моркови и подобните им – качество – доста ниско, защото се използват най-евтините зеленчуци. Няма как да е иначе. Избираме винаги най-свежо изглеждащата, главно като гарнитура към ястието.

Continue reading →

Bistrot L’Etranger / Бистро Л’Етранже

Posted on by
1

Бистро Л’Етранже е единственият френски ресторант, който вече над десет години се задържа в не особено леките кулинарни условия на София. Основан е през 2001 година от французина Оливие Рош и българската му съпруга Митана, а буквалният превод на името му на български би бил нещо от рода на „Бистро Чужденец”.

Макар и да нарича себе си бистро, Л’Етранже си е отвсякъде ресторант – като качество и цена на храната, като посуда, като обслужване, може би само интериорът му е по-скоро като на бистро. Мотото на ресторанта е „French food – French mood”, като втората част от него може да прозвучи многозначително за някого, имайки предвид понякога не толкова сърдечния натюрел на французите. Още нещо със сигурност би могло да се отнесе към собствениците на мястото – цитатът на Шарл дьо Гол: „Когато искам да разбера какво мисли Франция, питам самия себе си.” Може би именно убедеността в това, което правят е една от причините Л’Етранже да успее да просъществува толкова години.

Защо е толкова учудващо, че мястото все още съществува?

1. Местонахождението – първият акт на смелост от страна на собствениците. Малко българи биха се престрашили да отворят ресторант на ул. Цар Симеон 78 – не особено приятна част от центъра на София (станала още по-малко приятна в контекста на последните месеци), в която можете да бъдете срещнати от забулени в черни качулки младежи, които ви искат паспортите, както ни се случи на нас.

2. Френската кухня – незнайно защо, вместо да бъде благодарен на французите за кулинарните открития с основополагащо значение, българинът се дърпа на кухнята алафранга и предпочита прости вкусове и мляно месо във всичките му разновидности.

Continue reading →

Confetti / Конфети

Posted on by
3

“Конфети” определя себе си като gelateria, както може да се види и от самото му лого. Не го споменахме изрично в заглавието на материала, защото, освен, че на български „сладоледен салон” звучи леко овехтяло, Конфети е много повече от място за похапване на сладолед.

„Конфети” заема помещението на бившият ресторант на Съюза на българските журналисти на ул. Граф Игнатиев 4, както и обширната градина зад него, откъм ул. Христо Белчев, и за последните няколко години успя да заеме твърдо място в предпочитанията на няколко типа клиентела:

– на първо място ядящата сладолед – надяваме се скоро да има и друго такова в София, но засега това е мястото на истинския италиански сладолед в града. Прави се на място, предлага се в истинско разнообразие на вкусове (над 20 вида), с пресни съставки и плодове и изобщо е всичко, което един сладолед трябва да бъде. Ако има конкуренция в София, тя със сигурност е една обиколка зад него. Предлага се в три различни по големина порции и цените варират от 3.50 до около 6.00 лева.

– Клиентелата „Кафе и торта” – витрината с десертите предлага над десет различни предложения, които дали приготвени на място или някъде другаде, са пресни и могат да задоволят почти всяка представа за десерт, била тя тирамису, чийз кейк (вишневият е наистина добро попадение) и торти с различна степен на сладост и съдържание на плодове, шоколадени или сметанови кремове. Еспресото се доближава до италианското (поради неизвестни нам причини еспресото навсякъде извън Италия може само да наподоби, но никога и да се изравни с италианското. Дори и да се използва същата машина или сорт кафе, дори и персоналът да е обучаван от италианци … вечна италианска мистерия…), а капучиното е с пухкава и гъста пяна, която не пада след половин минута. Добрата новина за феновете на лимонадата е, че освен класическата, има и ягодова такава. Средно добрата е, че се предлага само в карафи от 1 литър, но през лятото изпиването й не би трябвало да е проблем.

Към тази клиентела може да бъде причислена и

– клиентелата „Да видя и да ме видят” – оставяме я без коментар, тъй като сме блог за храна, а не за мода или клюки, но отбелязваме силното й присъствие там.

– Бизнес-клиентелата – леката италианска кухня е подходяща за бърз работен обяд или вечеря, тъй като всеки може да припознае кулинарно себе си в някоя салата, паста или пица. Всеки ден има обедно меню, което e на скромни цени на фона за ценовата лудост в София.

Към тези основни групи клиенти гравитират още много други по-малки; заведението предлага закуска, пици, паста, сандвичи и някои малко по-засукани риби и меса. Всички ястия са приготвени от правилните, пресни продукти. Ако бързате, можете да вземете сандвич за навън от щанда с италиански специалитети, например с горгонзола, спек и сушен домат, с брезаола и рукола или с прошуто крудо и жълто сирене. Ако ви се пие вино, можете да закупите бутилка за вкъщи или да изпиете нещо на място. Винената листа е, логично, предимно с италиански предложения, но има и неща встрани от нея. Надценките са обичайните за града, т.е. не особено ниски, и няма да ни омръзне да повтаряме, че това трябва да се промени.

Персоналът обикновено е достатъчно бърз и адекватен за заето място като Конфети (през лятото е добре да направите резервация преди да се отправите натам), като има, разбира се, и моменти, когато трябва да изчакате малко повече, преди да ви забележат.

Дали замислено като такова или получило се в практиката, но „Конфети” е заведение, от каквото София имаше силна нужда – място, в което посядат хора от всяко поколение и без много-много суетни разменят по някоя сладка приказка.

„Конфети” е на ул. Граф Игнатиев 4.