Tag Archives: French cuisine

Fake French

Posted on by
2

Fake French се намира на мястото на бившето Bistrello – на софийската централна улица „Княз Борис“I, на номер 66, близо до пресечката с „Неофит Рилски“ и до църквата „Свети Георги“.

Колебанията на Bistrello дали да бъде ресторант или бистро приключиха със затварянето му и с отварянето на място от нов вид и с ново име, което няма съмнения, че е бистро, което се прави на ресторант. Отново водеща, даже по-водеща отпреди, фигура е Владимир Тодоров, възпитаник на кулинарната академия „HRC“ и междувременно лице на няколко бизнеса в София.

Името е шумно – Fake French – и към 2025 година това е може би единственият ресторант в София, за който е необходима резервация поне две седмици предварително, който работи само вечер и който има seating часове – от 19.00 до 21.00 и от 21.00 до 23.00 часа. Фейк Френч има огромна маса последователи в социалните мрежи и активно присъствие в тях. Няма уебсайт и ако някой иска да види менюто, да си запази маса или да разчита на Гугъл мапс.

Струва ни се удачен подход да разделим впечатленията ни за това място на кое е French и кое е Fake.

FAKE:

– това, че ястията са написани на френски език, не означава, че са френски. Beignets au persil (магданозени кюфтета), Salade de tomates du gardin (салата с градински домат), Sallade Allard (зелена салата от маруля) са само някои от многото примери в менюто, които карат изкушеният кулинарно посетител да се чувства сякаш си поръчва „Grilled old man from Bansko“.

– идеята че нагъчканите маси са френска работа. Може би, но в туристическите кафенета на Париж. Масите са изключително близко една до друга и представляват сериозен дискомфорт за клиентите. Създава се впечатлението за печалбарство, а не за френска работа.

– персоналът – в началото, веднага след отварянето на Фейк Френч, можеше да се каже, че персоналът е бърз и ефективен, дистанциран, но учтив. Успехът на мястото затвърди обаче някаква тяхна идея, че е обосновано да бъдат груби и винаги прави. Сериозен минус на мястото.

– идеята някои ястия да се „приготвят“ на масата пред клиента – масите са миниатюрни, купите – огромни и ако си поръчате например салата „Цезар“ (докато я имаше в менюто, беше една от най-добрите в града), сте обречени да гледате сътрапезниците си над огромна порцеланова планина, а чашата ви за вино да няма къде да отиде.

– виното – редовно се случва да няма поне 2 до 3 позиции от менюто и ако сте малко по-любопитни, голяма част от времето ви от т.нар. seating може да мине в питане „има ли, няма ли“. Not French at all.

FRENCH

Continue reading →

Bistrot L’Etranger / Бистро Л’Етранже

Posted on by
1

Бистро Л’Етранже е единственият френски ресторант, който вече над десет години се задържа в не особено леките кулинарни условия на София. Основан е през 2001 година от французина Оливие Рош и българската му съпруга Митана, а буквалният превод на името му на български би бил нещо от рода на „Бистро Чужденец”.

Макар и да нарича себе си бистро, Л’Етранже си е отвсякъде ресторант – като качество и цена на храната, като посуда, като обслужване, може би само интериорът му е по-скоро като на бистро. Мотото на ресторанта е „French food – French mood”, като втората част от него може да прозвучи многозначително за някого, имайки предвид понякога не толкова сърдечния натюрел на французите. Още нещо със сигурност би могло да се отнесе към собствениците на мястото – цитатът на Шарл дьо Гол: „Когато искам да разбера какво мисли Франция, питам самия себе си.” Може би именно убедеността в това, което правят е една от причините Л’Етранже да успее да просъществува толкова години.

Защо е толкова учудващо, че мястото все още съществува?

1. Местонахождението – първият акт на смелост от страна на собствениците. Малко българи биха се престрашили да отворят ресторант на ул. Цар Симеон 78 – не особено приятна част от центъра на София (станала още по-малко приятна в контекста на последните месеци), в която можете да бъдете срещнати от забулени в черни качулки младежи, които ви искат паспортите, както ни се случи на нас.

2. Френската кухня – незнайно защо, вместо да бъде благодарен на французите за кулинарните открития с основополагащо значение, българинът се дърпа на кухнята алафранга и предпочита прости вкусове и мляно месо във всичките му разновидности.

Continue reading →

Checkpoint Charly

Posted on by
2

Checkpoint Charly е разположен в самия център на София, на улица Иван Вазов в непосредствена близост до Раковски. Oще по-конкретно – в сградата на Военно издателство, на мястото на малка кръчмица, позната на шепа пенсионирани военни – „Вкусна среща”. Определя себе си като джаз-ресторант и е в близост до почти всички софийски театри. Всичко това би могло да наведе някого на мисълта, че Чекпойнт Чарли е претенциозен ресторант за хора с пари. И определени политически убеждения, бихме допълнили – много е СДС положението там, каквото и да означава вече това. Преди много години там се отбиваха американските посланици и биваха водени гости като Умберто Еко и Лешек Балцерович.

Може би не е зле по-младата публика да се информира какво точно е, или беше, Checkpoint Charlie. Това със сигурност ще й помогне да разбере идеята на ресторанта: разделянето на меню и дизайн на източна и западна част, подложките за храна по масите под формата на вестници от комунизма, емблематичните за няколко поколения снимки и други. Още от отварянето си, което по наши спомени беше преди повече от петнайсет години, Чекпойнт Чарли деликатно съобщава на тези, които искат да ги чуят политическите пристрастия на собствениците си, които можем да наречем не особено ласкави по отношение на режима на управление в държавата за периода 1945-1989. Ако оставим настрана политиката и се концентрираме върху храната, трябва да признаем, че Чекпойнт Чарли вече е нещо като институция, съумявайки все пак да се запази като уютно и вкусно място.

Менюто е богато, предлага неща за всеки вкус и си остана непроменено за всичките тези години на съществуването на ресторанта. Няма и нужда според нас. В крак с концепцията на мястото, менюто е конструирано от две колони – с източни и западни манджи.

По този начин при салатите можете да избирате от една страна между шопска, катък, кьопоолу, лютика с кълцани чушки, домати, сирене и яйце и още няколко типични балкански предложения и от друга – между микс от зелени салати с авокадо, круша, печени орехи и балсамов дресинг, спаначена с ябълки и пармезан, маринована сьомга в цитруси и зехтин върху зелени салати с авокадо и други подобни по-екзотични съчетания на зеленчуци. Шопската като нищо може да е една от най-скъпите в града – 16.00 лв. Като цяло салатите са вкусни и някои от тях могат да спестят поръчването на предястие.

От своя страна това правят и предястията – могат да заместят основните, ако не ви се поръчва основно. Няма да ви излезе по-евтино – за гъши дроб със сини сливи върху канапенце например, ще трябва да извадите 50.00 лева. И словом: петдесет лева. Иначе изборът пак е между:

Continue reading →