Tag Archives: sandwich

Altruist Urban Cafe

Posted on by
Reply

Алтруист е на ул. Екзарх Йосиф 49 в центъра на София. Със същия успех би могло да бъде на подобна улица в Париж или Брюксел. За малко да кажем и Виена, но е прекалено светло и приятно за виенско кафене.

Алтруист има щастието да се намира в имот от началото на миналия век, когато под кооперациите е имало дюкяни и който не е преграден на две етажчета от лакоми собственици, т.е. имате около 4-метрови тавани. Има атрактивна фасада със също така атрактивно лого. Стените са бели, осветителните тела – в стил “Сецесион”. Има непретенциозни, но уютни маси и столове, два високи бара и кът с мека мебел, както и светла и голяма витрина за сладки и солени неща. По стените има постери или картини от изложби, като това, което видите там се продава. Слуша се ненатрапчив и нетежащ на съвестта джаз. Отзад има приятна градина.

Някой е мислил цялата концепция – от логото през дизайна и музиката до асортимента – за което ние поднасяме поздравления. Изпълнена е с редки за нашите ширини деликатност и чувство за стил. Обикновено, когато се пръкне нещо толкова добро, то се навира в очите и ушите на клиента и той бива каран да се чувства длъжен да благодари, че е седнал в заведението.

Кафе – каквото си поискате. Работят с Bug Coffee – пекарна за  specialty coffee, с която работят повечето хипстърски места в града и чийто подбор на кафе е ок, без да е нещо особено за маниаците, но за нивото на софийските кафенета е направо рекорд във високия скок. В Алтруист даже филтър могат да ви пуснат, освен хилядите варианти с мляко от крава и не, имат си и колдбрю, и Далгона. Водата е филтрирана и идва в стъклени бутилки, а не в ужасни пластмаси – както казват самите собственици, те се  грижат да намаляват пластмасата и да рециклират тази, без която не може да се мине. Има чайове, топли и студени, лимонади. Има всичко, което трябва да има в едно кафене.

Храната е сериозен плюс тук, но за разлика от възхитата, с която се предлагат сладките неща, които са от работилницата на собствениците, ние смятаме, че Алтруист бележи повече точки със солените си неща: баници, няколко вида солени курабии, прекрасни кифлички с кашкавал. Има кроасани със солени пълнежи – сирена, меса, зеленчуци – като особено добра идея е изпеченият под формата на сфера/кълбо кроасан. Има и сандвичи с подобни пълнежи. Доста добро място за закуска. Сладките неща – кексове, торти, курабии, сладки и т.н. – са леко старомодни и доста тежки. У нас като че ли все още за да се докаже, че се ползва масло, то трябва да накъртва във вкуса, но българинът си обича баклава, т.е. сладко и масленко, и витрината редовно се изпразва.

Цените са абсолютно приемливи и това е едно от малкото места, на които нямаш чувството, че искаш да си вземеш парите обратно. Именно поради това, там често ще видите млади и не толкова млади човечета от различни нации зад лаптопите си (и е весело да наблюдаваш как италианците си поръчват баница, отхапват от нея, поглеждат с искрено неразбиране и отиват да си вземат корасан) – през седмицата това си е сериозно пространство за co-working. През уикенда – не, защото собствениците не дават да се бачка тогава. Все пак са собственици, трябва да тропнат с крак в един момент, а и оборотът от лап-топите не е кой знае колко висок, съотнесен към времето, за което се заемат масите.

Алтруист има и събития от различно естество, продава се различен merchandising (мърч на български), списания, книги и винаги страхотна коледна елха. София има нужда от повече такива места.

Октопод по софийски или джентрификация в пълен ход

Posted on by
1

Не може да не сте чували за джентрификация или gentrification на английски. Идва от gentry – дума, с която исторически са обозначавани хора с по-висок социален статус. В актуалния си контекст думата се популяризира за първи път от британската социоложка Рут Глас през 1964 година, в смисъла на нахлуването на буржоазната средна класа в работническите квартали на Лондон.

Общо взето, макар и противоречива тема в урбанизацията и градоустройството, джентрификацията е неизбежна и няма да остане квартал в София (освен малцинствените може би, но никой не знае какво ще му хрумне на тукашния хипстър), който да не се промени от притока на по-заможни хора и бизнеси. И наемите ще се качат, и хлябът няма вече да е левче, и нищо вече няма да е същото. Ние сме стари, вече и буквално, софиянци, които живеят в един такъв квартал от повече от 20 години и много се забавляваме на това как провинциални хипстъри се дивят на статуята на титана на ул. Будапеща. Лошо няма, доживяхме някой да се снима и на нашите улици.

Както може би разбрахте става дума за част от центъра на София – тази „под Дондуков“, известна на някои като „старата еврейска махала“ или това кокетно каре заключено между булевардите „Васил Левски“, „Сливница“, „Дондуков“ и „Мария Луиза“ (може и до Женския пазар да стигне в нечии представи). Частта, в която допреди 15 години освен пациентите на психодиспансера и обитателите на комуналните квартири, нямаше кой знае какво друго да видим или, да си дойдем на думата, да хапнем. Братя Хлебари, за които сме писали, и за които ще актуализираме поста си, бяха едни от първите хипстъри, които отвориха бизнеса си тук, но се уплашиха и избягаха към затворен комплекс в част на Софийското поле, където преди десетки години децата, обвързани с червени връзки, ги водеха да бият камбани и която вече си е част от София. Хардкор „БюфетЪ“ бяха другите и те ще стоят на бойното поле, докато слънцето изгрява.

И още едно отклонение, с ваше позволение; да си изясним тази работа с хипстърите, за да не стане като онази с джендърите. В началото, около 1940 година, тази дума обозначава джаз музиканти и фенове, които са били много „hep” или в крак с нещата. През 60-те на 20 век нещата преминават към модата, а през 90-те твърдо описват една определена градска субкултура, състояща се от млади и образовани бохеми, населяващи джентрифицирани квартали и противопоставящи се на статуквото в музика, култура и изобщо мироглед. В началото на 21 век обаче хипстърите са много повече хора, които толкова много се стараят да се отличава и вярват, че са различни, че накрая стават еднакви. „Алтернативният“ им вкус вече е масов и малко започва да намирисва на леко отегчителна снобария.

Завиваме към карето около пожарната на София, където хранителни и други пипала е пуснал хипстърският октопод, пред който с лицето си застава известен софийски рекламист. Дали и с парите си, не знаем, а и все пак лицето е това, което се вижда, така че не виждаме смисъл да дълбаем. На този етап октоподът сякаш иска да изгони всички други от квартала, но все още не му се дават. Ето и главните действащи лица към 2023 година, тъй като всеки втори месец изскача нова придобивка в групата на различните:

1. &хляб – старата баничарница до Пожарната се предаде (никога няма да забравим баничките им със синьо сирене) и на нейно място дойде „енд хляб“. Още името показва, че мястото не е тук, за да обслужи вас, а вие – него. В неделя и понеделник не работи, нито преди 09.00. Хлябът е с квас, не може да бъде друг  – два-три вида. Има и Pain de mie (Пан де Ми) – френският бял и леко по-влажен вариант на хляба за сандвичи, обикновено продаван нарязан във Франция и с една идея по-сладък. При хлябовете трябва да кажем, че &хляб до известна степен замести Братя Хлебари и тъй като публиката за квасен хляб в София, къде волно, къде без много да иска, се увеличи, тя има откъде да се снабди с такъв хляб в квартала. Вкусът е интензивен и премерено кисел, т.е. поносим и за по-умерените фенове на кваса, консистенцията – средно жилава. Често хлябовете са с прекалено големи шупли и твърда, понякога изгоряла кора. Някои хипстъри обръщат града, за да намерят точно такива хлябове, но пекарите във Франция, Германия и Австрия са леко озадачени. Хлябът им общо взето е една такава сетивна златна среда, към която нямаш забележки.

Има и кроасани, които са наистина добри – въздушни и хрупкави и с различни вкусове. Има и кубчета-кроасани с крем вътре. Препоръчваме.

Това, върху което мястото се кълне са неговите canelé или канлета – френския печен сладкиш, във формата на цилиндър или готварска шапка, с много яйчен жълтък, ароматизиран с ром и ванилия, който има хрупкава, карамелизирана кора и нежна сърцевина. Идва от Бордо във Франция, където има много остатъци от жълтъци, поради факта, че винената индустрия, която е огромна там, използва нечовешко количество белтъци за избистряне на вината си. Вкусни са канлетата на &хляб. Ако имат проблем, то той е в печащия ги. Или това са различни хора, или е един, но често в различно настроение, защото се случва понякога да са изгорели, а средата им – сурова.

Имат и много добри сандвичи, някои от продуктите за които взимат остреща, което ни води до следващата станция, а именно:

2. Сезон – плод и зеленчук.

Корекомът (направи справка в нета, ако не знаеш какво е това), както му казват съседите, е магазин за плодове и зеленчуци от регенеративна градина, отново с участието на собственика на всичко изброено дотук, от малки ферми и за бакалски стоки от занаятчийски марки – сол, сирена, оцет, рибни, брашно, леща, боб и т.н. Внасят си лимони, авокадо и зехтин от остров Крит и второто е може би най-доброто в София, третият – по-скоро приличен. Рибните консерви са чудни, както и оцетите им. Някои неща са прекрасно вкусни и чисти, като домати, чушки, картофи и гъби например, други са също с добър вкус, но смятаме, че да искаш да предложиш глава карфиол на българин за цената от 17 лева е като да си просиш боя и просто чакаш да видиш на кого ще му стиска.

Има и вина, но нищо прозаично, а само т. нар. натурални или оранжеви вина за хипстъри с мустаци, или женски еквивалент – плетена шапка, карирана риза, татуси, бели чорапи и много винтидж и втора ръка. Подобно на IPA бирите, това са напитки, които поставят под съмнение всички разбирания на т. нар. нормален потребител за вкусно и приятно и той с радост ги оставя на борещите се срещу статуквото.

Ние пазаруваме от Сезон. Предимно неща, за които не трябва да се оставя половин месечна заплата и ни е доста вкусно.

Continue reading →

Cakey Bakey

Posted on by
5

Cakey Bakey отвори първата си сладкарница в края на 2012 година в старата градска част на София, в реставрирана къща от началото на миналия век. Седем години по-късно сладкарниците са общо три на брой, разпръснати на ключови места в града: на ул. Искър 36, на ул. Шипка 5 и на бул. Христо Смирненски 1.

Cakey Bakey е семеен проект за сладкарница и пекарна, който, за познаващите града, се движи между концепциите на „Хлебар“ и на „100 грама сладки“.

(За по-малко познаващите го: концепцията на първите бихме могли да определим като хипстърия от централната градска част с необосновано високи цени, а на вторите – като неизменно и повсеместно присъстващ, и доста успешен, бизнес модел.)

Асортиментът на Cakey Bakey се приготвя в собствена работилница и се разделя на следните групи:

– торти, пайове, тарти, кексове, козунаци, мъфини, дребни сладки и курабии;

– кишове, баници, скоунове, кифли и солени курабии;

– квасен хляб – домашен (от пшенично, ръжено и брашно от спелта), ръжен, от лимец, от елда и нахут, със семена и типов (от типово брашно, ръжено брашно, брашно от лимец);

– малки сандвичи за поръчка от сайта им и по-големи, които се сервират на място в заведенията им.

Това, което ни харесва в концепцията е, че липсват тавите с изделия от бутер тесто и високите две педи торти тип „Сладкарница Неделя” със съпровождащата ги миризма на химия. Съставките на всяко изделие са изписани подробно. Не се използват замразени продукти, готови смеси, заготовки, оцветители, овкусители. Когато идват онези моменти от годината, в асортимента се включват предложения за постещи. Безглутеновите варианти на рецепти, които преди години ни се струваха проява на излишна разглезеност, твърдо са навлезли в ежедневието на магазини и ресторанти и Cakey Bakey ги предлага от самото си откриване. Вкусовете в рецептите на сладкарницата са с добре премерено ниво на сладост, киселинност, хрупкавост и мекота. Използват се масло, мляко, яйца и сезонни плодове. Баниците им са с достатъчно, и истинско, сирене и вкусни.

Кафето е добро, има домашна лимонада, био студени чайове, био боза, био айран, няколко вина, бири и обичайно заподозрените безалкохолни напитки.

Харесва ни, че дизайнът е изчистен и уютен, а точно това се иска от една сладкарница – да ти е сладко да седнеш там. Cakey Bakey може и да не е ултрамодерно, но пък е истинско и непресторено място и публиката, която привлича няма да навлезе в личното ти пространство с широките си рамене или с брадата си. Освежаващо е да има места с умерени претенции в града.

Това, което ни се иска да се променя поне малко е сладкарският асортимент – той е неизменен от седем години насам, а това уморява. На моменти при хлябовете има някакъв проблем, дължащ се дали на брашно, дали на пропуск в технологията – мухлясват прекалено бързо и миризмата им е на недобре ферментирал продукт.

Освен на гореспоменатите адреси, Cakey Bakey е и в интернет.

Pavillion 37

Posted on by
1

UPDATE

Към края на 2025 година Павилион 37 е в ръцете на нови собственици, които са подчинили концепцията изцяло на обслужването на тази демографска прослойка, която живее или идва около/на ул. Оборище и която може да бъде наречена само по един начин: мутри. На масите има звънци, с които мутро-жените викат сервитьорите. Надали може да се намери по-откровен и целенасочен начин за девалвиране на бранша.

Pavillion 37 е на софийската ул. Оборище – улицата, подслонявала някога цвета на нацията, а днес – престъпници от всякакъв род и вид, но все още олицетворяваща абсолютно централния център на столицата.

С появяването на Pavillion 37 през април 2011 кулинарният ландшафт на улицата промени oкраската си и доскоро вегетирали и дори заплашени от затваряне кулинарни рядкости като съседната сладкарница като че ли поизправиха рамене, поотупаха се и се впуснаха отново в боя.

Какво толкова направи Pavillion 37? Ремонтира местното свърталище на хлебарки, известно в продължение на дълги години като „китайския на Оборище” до неузнаваемост и го закопча отвсякъде с метални обшивки и нитове по подобие на Айфеловата кула. Сложи италиански камък на пода и илюстрациите на Ясен Гюзелев от „Алиса в страната на чудесата” по стените (които понякога може да ви се стори, че надничат малко призрачно в чинията ви), изнесе маси на тротоара. Започна да пече закуски и хляб, които да продава на целия квартал. Напомни, че виното е основния придружител на храната и че няма нищо по-прекрасно от чаша вино в края на работния ден.

Малко по-конкретно: храната в Pavillion 37 е замислена да затваря кръга между домашна кухня, бистро и деликатесен магазин. Павилионът стартира рано сутрин, в 8.00 ч., със закуски – баници, мекици, пържени филии, бухти.

Следват обедните предложения, в които има салата, супа, две-три предястия, четири-пет основни и два десерта – повече от щедър обяд. Добре е, че винаги има едно или две вегетариански ястия между основните, защото месото не винаги е предпочитан избор за обяд. Рецептите са в стила на добрата бистро-кухня: булгур с маслини и стафиди, шпикован свински врат с печени картофи, дип с пушена скумрия, каперси и кростини, пилешко бутче със зеленчуци, батат и естрагон и т.н. Обядът е добре посетен, тъй като това е все пак абсолютният център на града и хора винаги има.

За пропусналите обяда има основно меню с достатъчно салати, хумуси, брускети и други леки ястия, докато към 19.00 не се появят вечерните предложения за деня. Те звучат малко по-сериозно от обедните, които все пак трябва да бъдат приготвяни бързо и просто, и покриват повечето групи продукти: риба или морски дарове, меса, вегетариански ястия.

През целия ден можете да закупите хляб за вкъщи, който се пече на място.

Готвачите на Pavillion 37 се сменят толкова често, колкото на повечето софийски заведения и това си личи по качеството на приготвяне на храната. Тук то се движи по тесен ръб и може би си мислите, че това е недопустимо за заведение, в което една вечеря за двама с бутилка вино лесно скача над 100 лева. За годините на съществуването му обаче стана ясно, че нищо не може да бие местоположението: дали храната понякога е откровено слаба, а сервитьорите – абсолютно неадекватни, няма значение – нито потокът от хора спира, нито цените падат. На улица Оборище на ресторантьорите са позволени неща, които на друга улица надали биха били възможни.

В защита на Pavillion 37 трябва да кажем, че желанието го има – този, който изготвя менюто със сигурност има вдъхновение, въображение и желание, остава и изпълнението да го догони. Концепцията за отворено през целия ден място, през което можете да минете за хляб, закуска, чаша вино или вечеря е прекрасна – тук също остава изпълнението да догони замисъла. Трябва една идея повече ангажираност. Например, ако предлагаш испанската закуска с тост, хамон и домати, то испанската кулинария, а отскоро и Юнеско (което е обявило тази закуска за световно културно наследство) казва, че хлябът е обикновено бял, препечен, доматите са настъргани, може да има, може да няма маслини и задължително се сервира зехтин към закуската. Не може да даваш доматите нарязани на кубчета – не само е кулинарно светотатство, а и повече работа.

Виното е едно от добрите неща в Pavillion 37, които пресоналът просто няма как да провали. Листата е интересна и с немасови вина, цените са дотолкова прилични, че винаги можете да намерите вино, което да не хвърли месечния ви бюджет в смут.

Другото добро нещо в/на Pavillion 37 е, че той е в противовес на хипстърията, която е заела околността (отсрещният ХлеБар, близката Фабрика Дъга и съвсем наскоро отворилата и също така намираща се отсреща Старата госпожа) и приютява хората, които не искат да пият крафт-бира или айрян и не искат да ядат мекици, пържени филии и бургери през 24 часа от денонощието.

Pavillion 37 се намира на ул. Оборище 37 и тук.

Фабрика Дъга

Posted on by
Reply

Фабрика Дъга е бабата на хипстърската концепция за кафе и храна в София. С две локации в града, тя неуморно привлича хора с лонгбордове, бради, татуировки и подозрителна кулинарна култура и задоволява техните потребности от кафе и мекици.

„Мекичките“, както ги нарича самата Фабрика Дъга, са избрани за мото на двете заведения и каквото и да се предлага в менюто или да има на публикуваната в социалните медии снимка, думата „мекички“ не липсва.

Първата Фабрика Дъга се намира в старата централна част на София, на една от улиците, обект на сериозна джентрификация напоследък – Веслец. Доскоро по нея минаваха само живеещите там (рано сутрин и късно вечер), малкото на брой работещи наоколо и наливащите вода от чешмата пред Банята. С откриването на няколко заведения, както и пространство за споделени работни места, районът, за щастие, се оживи.

Фабрика Дъга на Веслец е място за кафе, сладкиши, сандвич, салата или закуска (степенувани в низходящ ред по повода за посещение). Кафето е повод за посещение: еспресо, филтър, включително по-бавният метод „Хемекс“ и студена филтрация, всички видове кафета с мляко.  Приготвени с качествени продукти и по правилния начин. Има и кафе от сорта „Гейша“ за ценители, маниаци или сноби (по избор) за 7,00 лв., останалите цени на кафето са абсолютно приемливи, не повече от 4-5 лева за „по-така“ вариантите. В това отношение Фабриката може да бъде обявена за един от броящите се на пръсти кафе-оазиси в София.

Сладкишите – тарталети, торти, профитероли, пайове, кремове и други – са с вкус на домашен сладкиш, който, ако не кулинарно откровение, поне не е химия. Почти равен придружител на кафето. Цени: 8.00 – 9.00 лв.

Започнали с мекиците и пържените филии, Фабриките плавно преминаха в територията на авокадо тостовете, яйцата по панагюрски, кус-куса, сандвичите с всички видове меса, на всевъзможните салати – с нудли, със сьомга, с киноа, че даже и на по някое основно ястие – там, където е логично да се намират всъщност. Изборът на свястно обедно меню в района около Веслец си остава хилав и като че ли всичко, което ви хрумне да готвите и продавате, ще се купи. Цените са като за хипстъри: салати за 12 – 15 лева в пластмасова кутийка, сандвичи – 12.00 – 14.00 лв., и най-сладкото отмъщение – бърканите яйца и омлета за 11.00 лева (но… как беше приказката за баницата?)

Има обедни и вечерни предложения, които звучат като стек с чимичури сос, пълнен батат с черен боб и сладка царевица, кус-кус със заатар и т.н.

Има задължителните за всички хипстъри напитки – Фритц Кола, Клуб Мате, (био!) айрян, Комбуча, Фрудада. Има бира, крафт, разбира се, има и вино, включително и винената Фрудада – малиново вино. Който пие малиново вино, по всяка вероятност заслужава и пълнен батат с боб и царевица.

Фабрика Дъга 2 – тук, на ул. Шейново 136, се развихря цялата мощ на атаката към хипстърите и те много се радват на мястото, винаги е пълно. То пък и мястото е чудесно, на ъгъл, срещу Телевизията, близко до Оборище и Докторската – все ловни полета на придошлите в София.

Тук е мястото да споменем интериора на двете места – за кой ли път интериор от студио Функт със светло дърво, черна дъска и т.н. Във Фабрика 1 е „упражнението“ – зле свалена мазилка от тухлените стени, зле поставени видими кабели и т.н., във Фабрика 2 – е „завършването“ с премислен и цялостно изпълнен проект, отварящи се към улицата дограми и светла и приканваща витрина на заведението.

Като вече неизменна част от софийския кулинарен пейзаж, за Фабрика Дъга могат да се правят заключения: тя е шарено, весело, уютно и tres-дизайнерско място, на което май наистина си заслужава само да пиете кафе и да хапнете по някоя паста. Менюто им е замислено по начин, по който не е изпълнено: мекиците и пържените филии продължават да са прекалено мазни, продуктите за сандвичите не са кой знае колко качествени и се режат неприятно дебело, подредбата в чинията е хаотична в най-добрия случай, а често – неугледна. Оставяме с впечатлението, че неможенето ни се предлага като небрежнячество, а това пък си е неуважително към клиента.

Фабрика Дъга обогатява града ни на ул. Веслец 10 и на ул. Шейново 136, на ъгъла със Сан Стефано и разбира се във Фейсбук и Инстаграм.

HleBar / ХлеБар

Posted on by
3

Надали хипстърска София си спомня времето на бистро „Комерсиал“, което просъществува около пет години на ул. Шишман и прокара пътя на добрата бистро-концепция в София. Със сигурност обаче същата тази София е запозната с втория, доста по-успешен, проект на същите собственици: концепцията „ХлеБар“ с двете й, към края на 2016-та, локации: на ул. Шишман 27 и ул. Оборище 16.

ХлеБар, както показва името и което добре описва концепцията на мястото, не е средностатистическаta БГ-фурна. Това е хлебен бар, в който освен хляб, можете да си купите сандвичи, разядки, банички, гризини, конфитюри и още доста други интересни продукти.

Главен герой, разбира се, е хлябът – само с квас. Има бял, от лимец, от спелта, пълнозърнест със семена, бял с маслини, бял със сушени домати. В пекарството има толкова мнения за хлябовете с квас, колкото и пекари – колко да е кисел квасът, колко да са големи шуплите. Този на Хлебар е средно кисел (за разлика от този на Слънце и Луна например, който е силно кисел) и с доста големи шупли. На нас нивото на киселинност ни е ок, големината на шуплите може и да е малко по-умерена, но според нас техните са едни от най-добрите хлябове в София. Цената е 3.00 – 3.50 лв. за около 300 грама. Висока цена, но добрият хляб все още е лукс в София.

Сандвичи – би било глупаво да не ги предлагаш ако правиш хляб, а собствениците на мястото са доказали, че съвсем не са такива. Обикновено са три: например с крем сирене, сьомга и копър; с крем сирене, сушен домат и печена люта чушка (или пресен домат и чушка, ако е лято) и един затворен с хамон, сирене по избор и горчица. Вкусни и предостатъчни като количество. Цени: 5.00 лв. Има и нещо, което на нас ни хареса особено много: чиния с разядка – арменска с патладжан или хумус и хляб, полят със зехтин – общо цената е към 4.00 лева и за нея преяждането е гарантирано.

Баници – окрилени от успеха на баницата със зехтин, яйца и сирене, ХлеБар-ите увеличиха сериозно асортимента им и вече има дори такива с картофи и манатарки и с агнешка кайма. Идеята за баничка под левче отмира с цените на баниците на ХлеБар (цени между 2.90 и 3.50 лв.), но истината е, че пазарът е този, който дава право на съществуване на даден продукт и баниците на ХлеБар не само имат такова право, но и право на размножаване. Клиентелата, която ги купува се състои от градски типове, заети с кариера, но и с произход на храната и чужденци, които за 1.50 евро няма да получат повече от билет за метро в Европа. Има достатъчно от тях в София.

Има и малко меню – две супи, салати, месно и безмесно ястие.

Хлебар продава и конфитюри (на цена 6 лева за 150 гр. или 10 лева за 250 гр.), лютеница (на цена 10 лева за 250 грама) и десерти – пайове, кексове, браунита – по домашному вкусни и на цени около 2.50 лв. парчето. Тук неизбежно, и някак си буквално, се сещаме за приказката за баницата и лудия.

За пиене: пълен хипстърски вихър – био сиропи, био бози, био айряни, крафт бири, био вина.

Трябва да се признае, че за четирите години работа ХлеБар подобриха работата си, поправиха някои от грешките си и затвърдиха концепцията си. Отворилото през 2016 място на ул. Оборище ги показва пораснали и с размах.

Хлебар е на ул. Оборище 16, на ул. Шишман 27 и във Фейсбук.

%d1%85%d0%bb%d0%b5%d0%b1%d0%b0%d1%80

Supa Star / Супа Стар

Posted on by
2

С отварянето на втората Supa Star правим това, което отдавна трябваше да стане: споделяме нашите впечатления за първия, вече раздвоил се, супен бар в София.

Културата на супените барове и кухни е неотделна част на градския живот в Германия, Великобритания или Щатите, но също така и в Северна Африка. А и защо не, супата е една от малкото храни, които могат да бъдат едновременно лесни за приготвяне и консумиране, чисти от химия, засищащи и даващи енергия.

Преди около пет години и в София се откри подобна съвременна концепция за супен бар: Supa Star. Един от първите интериорни проекти, с които funkt architects ни станаха известни, и в който изобилието от небайцвано дърво все още имаше някакъв чар, Супа Стар е симпатично, уютно и приветливо място и най-вече – премислена концепция, което си е феноменална рядкост по нашите земи. От дизайн, през име и лого до асортимент, проектът е осъществен по пазарно адекватен начин и е само логично да е успешен.

Супа Стар е пълна почти през целия ден и освен супи предлага сандвичи, салати и десерти. В голяма стъклена витрина са разположени 6 казана за супа с дневните предложения (в Супа Стар на Шишман), а до тях – останалите храни и напитки: айрян, сиропи и други безалкохолни, бира. Най-важното, супите, са точно това, което трябва да бъдат: разнообразни, с добри продукти използвани в достатъчно количество, т.е. без пестене, вкусни, в достатъчно количество и на прилична цена (2.80 – 3.50 лв.). Какво повече да иска човек?

В началото на деня, и на казана, са топли, после захладняват, но топлата храна и българите и без това е невъзможна връзка, така че надали имат кой знае какви оплаквания по въпроса. Ето малка част от супите, които можете да опитате в Супа Стар:

– Мароканска с нахут, мексиканска с бекон, турска леща, моркови с кориандър, минестроне, рибена, карфиол със синьо сирене, батат и джинжифил, боб с пушени гърди, пушена сьомга, тиквена с топено сирене или по азиатски, гулаш, различни видове пилешка, полска супа, авголемоно, от студените – вишисоаз, гаспачо, студена доматена, таратор. Към супите можете да добавите сирене, крутони или други, пасващи към рецептата, добавки. Всяка супа можете да вземете и за вкъщи.

Естествено, има и шкембе чорба, но като че ли при нея проличава концепцията на Супа Стар, която обслужва забързаните, винаги на диета и по всяка вероятност вегетариански маси от близките офиси, прес-групи и магазини – това е единствената супа, която някак си не е това, което трябва да бъде. Не, че не е вкусна, просто нека приемем, че Супа Стар няма да участва в спора за това къде е най-доброто шкембе в София. Това не ни се струва и страшно, тъй като всичките им останали супи са на ниво.

Сандвичите са от тези с месо, зеленчуци или риба между две големи филии хляб – хлябът е вкусен и съставките са прилични, без да са откровение, но проблемът е, че на втората хапка влагата от зеленчуците прониква до ръкава ви и конструкцията в ръката се разпада. Цените им са по-високи отколкото заслужават (около и над 3 лв.), както и тези на десертите, така че спокойно могат да бъдат пропуснати. Апропо, хляб: този, който се предлага към супите не е ок – химизирани, малки павенца от брашно.

С качеството на продукта и разнообразието от рецепти Супа Стар е повече от приятна придобивка за града ни и тъй като, в един или друг момент от деня си, всеки има нужда от супа, ние получаваме необходимото там.

Супа Стар е на ул. Цар Иван Шишман 8, на бул. Дондуков 17 и във Фейсбук.

supastar-041

Orsetti Pasticceria / Орсети Пастичерия

Posted on by
5

Италианската Pasticceria (пастичерия), подобно на френското Patisserie (патисери) е известен в Европа и все още нов за България формат, който предлага както сладкарски, така и пекарски продукти. С прости думи в една пастичерия можете да хапнете както сладко, така и солено, италианско джелато (да не се бърка със сладолед), салата, сандвич, фокача или пица и можете да изпиете както сутрешното си кафе, така и следобедния аперитив. И точно това е Орсети Пастичерия.

Orsetti пък означава мечета на италиански.

Орсети зае едно от помещенията на бул. Дондуков, в близост до Операта, които някак си не можеха да намерят точното си приложение и с това определено разнообрази района. Зад проекта стоят семейство българи – Георги и Десислава Бебечеви – които след дълъг престой в Италия решават да се завърнат обратно и да пренесат философията на пастичерията и у нас. Защото една пастичерия не е просто сладкарница, тя е мултифункционално място, в което можете да се отбиете през всяка част на деня:

– Закуска – италианците не са силно закусваща нация и тук баници няма. Има кроасани, наричани в Италия cornetti, капучино, кафе и фреш. Кроасаните са вкусни и пухкави, лишени от химията, която иначе струи от продаваните в София, а кафето е като в Италия – други думи не са необходими.

– Около обяд излизат сандвичите, които са с правена на място чабата и различни италиански колбаси и сирена. Ако обичате сандвичи и чабата, това е вашето място. Според нас тук са може би най-добрите сандвичи с чабата към момента в града. Има и пици-фокачи – с гъби и прошуто и вегетарианска. Остава да видим дали Орсети ще пусне сандвичите малко по-рано от обяд, за да обхване и публиката, която няма нищо против нещо по-обемно за закуска около 10.30 ч.

– Следобедното аперитиво – може би най-истинското парченце Италия в София! – чаша от избраното от вас пенливо, тихо вино, Аперол Шприц или друг коктейл се придружава от малки хапки. Чудна идея. Принципно листата с напитките предлага предостатъчен брой алкохолни и безалкохолни коктейли, италиански вина и спиртни напитки.

Все пак сладкишите са основният акцент в Орсети и тук те са наистина добри и много италиански. Логично, след като майстор сладкарят се казва Матия Гуарани. Скромен човек, на фона на шумните и арогантни италианци, които се вихрят по другите „италиански” заведения в София. Вярно е, че Италия не е Франция в сладкарството, но витрините в Орсети трудно ще ви оставят равнодушни. Няколко хапки са достатъчни, за да се усети, че се влагат само качествени продукти – за любителите на емпиричните сравнения – сладкарница „Пчела” е на три минути път. В две големи витрини са разположени главните видове сладкиши – малки еклери, пасти, тарталети и петифури с всевъзможни комбинации на продукти, пълнежи и глазури и няколко вида маслени бисквити. Има и торти, разбира се, но те са продукт  замислен по-скоро да се приготвя и продава по поръчка. Освен факта, че не усещаме облагането на небцето си с хидрогенирани мазнини, така познато от „сладкарниците” в София, сладостта във всички продукти е умерена, което за нас е сериозно предимство. Тук е и единственото тирамису в София, което ясно показва, че при този сладкиш нещата се въртят много повече около крема и какаото, отколкото около пренапояването на бишкотите с каквото сме имали под ръка.

От скоро Орсети предлага и няколко вкуса истинско италианско джелато, което затваря идеалния кръг на пастичерията.

Дизайнът е посланник на цялостната концепция на Орсети Пастичерия: изчистен, елегантен, ненатрапчив, но премислен. Малко са подобни „изживяни” места в София.

Орсети Пастичерия е на бул. Дондуков 19 и тук.

orsetti

Confetti / Конфети

Posted on by
3

“Конфети” определя себе си като gelateria, както може да се види и от самото му лого. Не го споменахме изрично в заглавието на материала, защото, освен, че на български „сладоледен салон” звучи леко овехтяло, Конфети е много повече от място за похапване на сладолед.

„Конфети” заема помещението на бившият ресторант на Съюза на българските журналисти на ул. Граф Игнатиев 4, както и обширната градина зад него, откъм ул. Христо Белчев, и за последните няколко години успя да заеме твърдо място в предпочитанията на няколко типа клиентела:

– на първо място ядящата сладолед – надяваме се скоро да има и друго такова в София, но засега това е мястото на истинския италиански сладолед в града. Прави се на място, предлага се в истинско разнообразие на вкусове (над 20 вида), с пресни съставки и плодове и изобщо е всичко, което един сладолед трябва да бъде. Ако има конкуренция в София, тя със сигурност е една обиколка зад него. Предлага се в три различни по големина порции и цените варират от 3.50 до около 6.00 лева.

– Клиентелата „Кафе и торта” – витрината с десертите предлага над десет различни предложения, които дали приготвени на място или някъде другаде, са пресни и могат да задоволят почти всяка представа за десерт, била тя тирамису, чийз кейк (вишневият е наистина добро попадение) и торти с различна степен на сладост и съдържание на плодове, шоколадени или сметанови кремове. Еспресото се доближава до италианското (поради неизвестни нам причини еспресото навсякъде извън Италия може само да наподоби, но никога и да се изравни с италианското. Дори и да се използва същата машина или сорт кафе, дори и персоналът да е обучаван от италианци … вечна италианска мистерия…), а капучиното е с пухкава и гъста пяна, която не пада след половин минута. Добрата новина за феновете на лимонадата е, че освен класическата, има и ягодова такава. Средно добрата е, че се предлага само в карафи от 1 литър, но през лятото изпиването й не би трябвало да е проблем.

Към тази клиентела може да бъде причислена и

– клиентелата „Да видя и да ме видят” – оставяме я без коментар, тъй като сме блог за храна, а не за мода или клюки, но отбелязваме силното й присъствие там.

– Бизнес-клиентелата – леката италианска кухня е подходяща за бърз работен обяд или вечеря, тъй като всеки може да припознае кулинарно себе си в някоя салата, паста или пица. Всеки ден има обедно меню, което e на скромни цени на фона за ценовата лудост в София.

Към тези основни групи клиенти гравитират още много други по-малки; заведението предлага закуска, пици, паста, сандвичи и някои малко по-засукани риби и меса. Всички ястия са приготвени от правилните, пресни продукти. Ако бързате, можете да вземете сандвич за навън от щанда с италиански специалитети, например с горгонзола, спек и сушен домат, с брезаола и рукола или с прошуто крудо и жълто сирене. Ако ви се пие вино, можете да закупите бутилка за вкъщи или да изпиете нещо на място. Винената листа е, логично, предимно с италиански предложения, но има и неща встрани от нея. Надценките са обичайните за града, т.е. не особено ниски, и няма да ни омръзне да повтаряме, че това трябва да се промени.

Персоналът обикновено е достатъчно бърз и адекватен за заето място като Конфети (през лятото е добре да направите резервация преди да се отправите натам), като има, разбира се, и моменти, когато трябва да изчакате малко повече, преди да ви забележат.

Дали замислено като такова или получило се в практиката, но „Конфети” е заведение, от каквото София имаше силна нужда – място, в което посядат хора от всяко поколение и без много-много суетни разменят по някоя сладка приказка.

„Конфети” е на ул. Граф Игнатиев 4.