Tag Archives: вино

Osteria Tartufo

Posted on by
Reply

Остерия Тартуфо е символ за италианския ресторант така, както го разбира България – като луксозна пицария.

Тартуфо се намира в стара софийска къща на ул. Христо Белчев, в която се помещаваха толкова много ресторанти, поне два от които италиански, че публиката вече даже и не се пита какво има там. Атмосферата вътре е уютна по този рустикален начин, по който българинът си представя, че изглежда италианския ресторант и ако не сте идвали тук, това може да ви заблуди, че мястото е непретенциозно и евтино. Има и зимна градина, в която да се пафка на воля, но има и една от най-хубавите софийски градини, така че ако Тартуфо бележи точки в няколко отношения, първото е градината.

Менюто е доста голямо, но изненади в него хем няма, хем нещо може да ви се стори изненада, а пък после да разберете, че не е. Салати, антипасти, ризото, паста, пица, основни и телешко и свинско от витрина за зреене на месото. Тартуфо иска да знаете, че се старае: в менюто ви уведомява, че за ризотото използва само най-качествения ориз „Карнароли“, че тестото им за пицата зрее минимум 48 часа, че всяка паста може да се замени с безглутенова, което намираме за най-малкото приятен жест.

Салатите са предимно италиански: панцанела, капрезе, много вариации на бурата (интересна е пълнената с трюфел бурата), горгондзола с круши, много приятна българска салата с рагу от печена чушка и патладжан (лютеница?), артишок с печена чушка, маслини, чери домати и сирене, което по меню трябваше да е прясно, но не беше.

Ако не ви се яде тесто и питате за обедно, ще ви насочат към това, което Тартуфо са нарекли брънч или към яйцата:

– три вида Бенедикт – с прошуто, с панчета, с мортадела с трюфел и с маринована сьомга и аспержи

– бъркани яйца – с трюфел, със салсиче или под формата на фритата със сирене и зелен лук.

– има и панини с различни пълнежи – с мортадела, моцарела фиор ди лате и трюфел майонеза, с патладжан, трюфел и прошуто кото, и капрезе с домати моцарела

– има и аранчини – сицилианските кълбета от въглехидратен екстаз от сварен ориз, в случая с пълнеж от скаморца, панирани и изпържени, върху доматен сос и поръсени с пармезан.

При ризото и паста има доста да мислите, ако  не знаете какво ви се яде: с месо, без месо, с морски дарове, с трюфели, с манатари. При пиците положението е подобно: от класиката Маргарита (на доста прилична цена тук), през варианти със сирена, с пикантни или не толкова салами, спек, прошуто и прошуто кото.

При основните има по едно от вид, като даже имат и Турнедо Росини – говеждото бон филе с гъши дроб. Пиле, лаврак, сьомга, поркета, капоната (леко унилото утешение за вегетарианците). В графа „Dry Age“ има говеждо бон филе и два-три вида стекове, както свински котлет и врат от малко по-така порода. Доста приятни гарнитури – аспержи, печени зеленчуци, печен картоф или микс от салати. Има и барбекю, което е изнесено в отделно дневно меню.

Панакота, тирамису, сицилиански каноли – предвидимата скука е леко освежена (панакотата е с виолетки).

Цени – в никакъв случай ниски. Салати – от 15 до 28.00 лв., ризото от 17 до 28, паста от 15 до 26, пица – тук даже имаме ок цени – от 13.00 до 20.00 лева, основни от 16 до 60 лв. (за желаещите да получат холестеролен шок от комбинацията между говеждо и гъши дроб и очевидно не страдащи от морални скрупули относно добиването на въпросния дроб).

Тартуфо има голяма и някак си странна винена листа с над 20 вида просеко и български и италиански вина. Има какво да се избере и то на съвсем прилични цени: на 36 до 49 лева вече имаме добро вино на масата. Не особено приятното е, че на чаша е нещо без име (бяло/розе/червено), но пък качеството му беше приемливо. Има и Бира Морети, разбира се и каквото още се сетите, че ви се пие.

Като цяло обслужването беше ок – ненатрапчиво и ефективно, нищо че на готвача в отворената кухня му личеше колко не иска да е тук в този момент.

Остерия Тартуфо е толкова недразнещо и средностатистически невълнуващо място, че направо да ти се прииска да отидеш там. Менюто е замислено с повече амбиция, отколкото показва приготвянето на храната, но реално, ако не си просто в заядливо настроение, няма за какво да се хванеш. Аранчините бяха перфектно сготвени (и оризът, и панировката) и толкова без душа, че започваш да се чудиш дали не ги взимат замразени отнякъде. От друга страна, печената на място и овкусена чушка за салатата с артишок е прекрасна. Ризото с аспержи, романеско и тиквички искреше с ярко зеления цвят на правилно приготвения зеленчук, а пицата е вкусна, без да вълнува кой знае колко. Пастата също може да се появи в леко безвкусен вид, въпреки апетитно описание на продуктите в нея. Карпачото може да е все още замразено, идвайки на масата, яйцата Бенедикт и месата са приготвени добре.

Общо взето, клиентът е изложен на милостта на готвача – типична за България ситуация, която говори за не особено висок професионализъм. Може би затова болшинството клиенти в Тартуфо е на пица, защото смята, че там може да се объркат най-малко неща.

Истината е, че порциите са големи и менюто е изпъстрено с луксозно звучащи италиански продукти като моцарела фиор ди лате, мортадела с трюфел, панчета, поркета, салсиче, горгондзола, прошуто Сан Даниеле и т.н., така че Тартуфо винаги ще има своята клиентела и по всяка вероятност ще бъде част от ресторантьорската сцена в София още дълго време.

Остерия Тартуфо е на ул. Христо Белчев 32, в Инстаграм и Фейсбук.

Октопод по софийски или джентрификация в пълен ход

Posted on by
1

Не може да не сте чували за джентрификация или gentrification на английски. Идва от gentry – дума, с която исторически са обозначавани хора с по-висок социален статус. В актуалния си контекст думата се популяризира за първи път от британската социоложка Рут Глас през 1964 година, в смисъла на нахлуването на буржоазната средна класа в работническите квартали на Лондон.

Общо взето, макар и противоречива тема в урбанизацията и градоустройството, джентрификацията е неизбежна и няма да остане квартал в София (освен малцинствените може би, но никой не знае какво ще му хрумне на тукашния хипстър), който да не се промени от притока на по-заможни хора и бизнеси. И наемите ще се качат, и хлябът няма вече да е левче, и нищо вече няма да е същото. Ние сме стари, вече и буквално, софиянци, които живеят в един такъв квартал от повече от 20 години и много се забавляваме на това как провинциални хипстъри се дивят на статуята на титана на ул. Будапеща. Лошо няма, доживяхме някой да се снима и на нашите улици.

Както може би разбрахте става дума за част от центъра на София – тази „под Дондуков“, известна на някои като „старата еврейска махала“ или това кокетно каре заключено между булевардите „Васил Левски“, „Сливница“, „Дондуков“ и „Мария Луиза“ (може и до Женския пазар да стигне в нечии представи). Частта, в която допреди 15 години освен пациентите на психодиспансера и обитателите на комуналните квартири, нямаше кой знае какво друго да видим или, да си дойдем на думата, да хапнем. Братя Хлебари, за които сме писали, и за които ще актуализираме поста си, бяха едни от първите хипстъри, които отвориха бизнеса си тук, но се уплашиха и избягаха към затворен комплекс в част на Софийското поле, където преди десетки години децата, обвързани с червени връзки, ги водеха да бият камбани и която вече си е част от София. Хардкор „БюфетЪ“ бяха другите и те ще стоят на бойното поле, докато слънцето изгрява.

И още едно отклонение, с ваше позволение; да си изясним тази работа с хипстърите, за да не стане като онази с джендърите. В началото, около 1940 година, тази дума обозначава джаз музиканти и фенове, които са били много „hep” или в крак с нещата. През 60-те на 20 век нещата преминават към модата, а през 90-те твърдо описват една определена градска субкултура, състояща се от млади и образовани бохеми, населяващи джентрифицирани квартали и противопоставящи се на статуквото в музика, култура и изобщо мироглед. В началото на 21 век обаче хипстърите са много повече хора, които толкова много се стараят да се отличава и вярват, че са различни, че накрая стават еднакви. „Алтернативният“ им вкус вече е масов и малко започва да намирисва на леко отегчителна снобария.

Завиваме към карето около пожарната на София, където хранителни и други пипала е пуснал хипстърският октопод, пред който с лицето си застава известен софийски рекламист. Дали и с парите си, не знаем, а и все пак лицето е това, което се вижда, така че не виждаме смисъл да дълбаем. На този етап октоподът сякаш иска да изгони всички други от квартала, но все още не му се дават. Ето и главните действащи лица към 2023 година, тъй като всеки втори месец изскача нова придобивка в групата на различните:

1. &хляб – старата баничарница до Пожарната се предаде (никога няма да забравим баничките им със синьо сирене) и на нейно място дойде „енд хляб“. Още името показва, че мястото не е тук, за да обслужи вас, а вие – него. В неделя и понеделник не работи, нито преди 09.00. Хлябът е с квас, не може да бъде друг  – два-три вида. Има и Pain de mie (Пан де Ми) – френският бял и леко по-влажен вариант на хляба за сандвичи, обикновено продаван нарязан във Франция и с една идея по-сладък. При хлябовете трябва да кажем, че &хляб до известна степен замести Братя Хлебари и тъй като публиката за квасен хляб в София, къде волно, къде без много да иска, се увеличи, тя има откъде да се снабди с такъв хляб в квартала. Вкусът е интензивен и премерено кисел, т.е. поносим и за по-умерените фенове на кваса, консистенцията – средно жилава. Често хлябовете са с прекалено големи шупли и твърда, понякога изгоряла кора. Някои хипстъри обръщат града, за да намерят точно такива хлябове, но пекарите във Франция, Германия и Австрия са леко озадачени. Хлябът им общо взето е една такава сетивна златна среда, към която нямаш забележки.

Има и кроасани, които са наистина добри – въздушни и хрупкави и с различни вкусове. Има и кубчета-кроасани с крем вътре. Препоръчваме.

Това, върху което мястото се кълне са неговите canelé или канлета – френския печен сладкиш, във формата на цилиндър или готварска шапка, с много яйчен жълтък, ароматизиран с ром и ванилия, който има хрупкава, карамелизирана кора и нежна сърцевина. Идва от Бордо във Франция, където има много остатъци от жълтъци, поради факта, че винената индустрия, която е огромна там, използва нечовешко количество белтъци за избистряне на вината си. Вкусни са канлетата на &хляб. Ако имат проблем, то той е в печащия ги. Или това са различни хора, или е един, но често в различно настроение, защото се случва понякога да са изгорели, а средата им – сурова.

Имат и много добри сандвичи, някои от продуктите за които взимат остреща, което ни води до следващата станция, а именно:

2. Сезон – плод и зеленчук.

Корекомът (направи справка в нета, ако не знаеш какво е това), както му казват съседите, е магазин за плодове и зеленчуци от регенеративна градина, отново с участието на собственика на всичко изброено дотук, от малки ферми и за бакалски стоки от занаятчийски марки – сол, сирена, оцет, рибни, брашно, леща, боб и т.н. Внасят си лимони, авокадо и зехтин от остров Крит и второто е може би най-доброто в София, третият – по-скоро приличен. Рибните консерви са чудни, както и оцетите им. Някои неща са прекрасно вкусни и чисти, като домати, чушки, картофи и гъби например, други са също с добър вкус, но смятаме, че да искаш да предложиш глава карфиол на българин за цената от 17 лева е като да си просиш боя и просто чакаш да видиш на кого ще му стиска.

Има и вина, но нищо прозаично, а само т. нар. натурални или оранжеви вина за хипстъри с мустаци, или женски еквивалент – плетена шапка, карирана риза, татуси, бели чорапи и много винтидж и втора ръка. Подобно на IPA бирите, това са напитки, които поставят под съмнение всички разбирания на т. нар. нормален потребител за вкусно и приятно и той с радост ги оставя на борещите се срещу статуквото.

Ние пазаруваме от Сезон. Предимно неща, за които не трябва да се оставя половин месечна заплата и ни е доста вкусно.

Continue reading →

Atelier Food & Wine

Posted on by
4

Atelier Food & Wine е част от кръга заведения, появили се през последните десетина години в района Оборище – Шипка – парка Заимов, които допринасят за това централната част на града да заеме полагащото й се кулинарно място в ежедневието на софиянци.

Дълги години магазин – за спортни стоки, ако не бъркаме, след това, и за кратко, магазин за хранителни стоки и вино, през 2013 ресторант с името „Atelier Food & Wine” отвори врати на ул. Проф. Асен Златаров 16.  Собственици, или управители, но във всеки случай лица на Atelier пред обществеността, са хората от вече несъществуващата “Вила Арте” в с. Лозенец, т.е. певицата Белослава и нейния съпруг. Концепцията е тази на бистрото, т.е. не особено сложна кухня, вино, топъл, уютен дизайн, изобщо място, през което да се отбивате често.

Ако минете покрай Atelier, ще поискате да влезете вътре – просторни светли прозорци, бяло-черни плочки на пода, въздушни и топли дървени конструкции, много снимки, много книги, кани, вази, свещници или както би казал народът: много нещо.

Както е заложено в концепцията, кухнята на Atelier се движи в границите на бистрото и предлага цялата гама: салати, предястия, сирена & колбаси, основни, десерти, както и обедно меню. За разлика от другите заведения с подобна концепция в района – Pavillion 37 и 33 Gastronauts, рецептите предават гледната точка на български готвач за френското бистро, но, за съжаление, отпреди двайсет и повече години. Кулинарията е бързо променящ се калейдоскоп от вкусове, тенденции и често – техники. Не е необходимо всички да сме почитатели на молекулярната кухня, но или бягаш напред, или се обръщаш назад, но към дълбоките си корени, а не оставаш вкопан в най-скучната, без идеи, въображение, но комфортна за готвачите зона. Точно там се намира Atelier с рецепти като салата от рукола, моцарела и чери домати, пилешки хапки панирани в сусам, свинска пържола с грах и плато с колбаси, в което има подозрителни от здравословна гледна точка месни продукти. В тази зона ресторантите смятат, че могат да дадат мини-принцеса, наричайки я „Брускета-принцеса“, в тази зона ресторантите смятат, че патешкото магре с кестени е кулинарното им попадение за сезона.

Всичко това би могло да бъде простено, ако храната беше приготвена с познание, грижа и душа: свинската пържола с грах е ултимативната comfort food за българите, а добре приготвеният картофен огретен може да постави картофа в качествено нова светлина. За съжаление, това не е случаят тук и след над десет години работа, за Atelier може с увереност да се каже, че подобно на Pavillion 37, но в много по-голяма степен, мястото експлоатира силата на местоположението си и често предлага на клиентите си озадачаващо изпълнение на кухня и персонал: неовкусени салати, сурови меса (които не са говеждо), безразборно нахвърляни в чинията ингредиенти, бавна и некоординирана работа на кухнята (едновременно издаване на предястия и основни ястия), арогантен персонал.

Continue reading →

Pavillion 37

Posted on by
1

UPDATE

Към края на 2025 година Павилион 37 е в ръцете на нови собственици, които са подчинили концепцията изцяло на обслужването на тази демографска прослойка, която живее или идва около/на ул. Оборище и която може да бъде наречена само по един начин: мутри. На масите има звънци, с които мутро-жените викат сервитьорите. Надали може да се намери по-откровен и целенасочен начин за девалвиране на бранша.

Pavillion 37 е на софийската ул. Оборище – улицата, подслонявала някога цвета на нацията, а днес – престъпници от всякакъв род и вид, но все още олицетворяваща абсолютно централния център на столицата.

С появяването на Pavillion 37 през април 2011 кулинарният ландшафт на улицата промени oкраската си и доскоро вегетирали и дори заплашени от затваряне кулинарни рядкости като съседната сладкарница като че ли поизправиха рамене, поотупаха се и се впуснаха отново в боя.

Какво толкова направи Pavillion 37? Ремонтира местното свърталище на хлебарки, известно в продължение на дълги години като „китайския на Оборище” до неузнаваемост и го закопча отвсякъде с метални обшивки и нитове по подобие на Айфеловата кула. Сложи италиански камък на пода и илюстрациите на Ясен Гюзелев от „Алиса в страната на чудесата” по стените (които понякога може да ви се стори, че надничат малко призрачно в чинията ви), изнесе маси на тротоара. Започна да пече закуски и хляб, които да продава на целия квартал. Напомни, че виното е основния придружител на храната и че няма нищо по-прекрасно от чаша вино в края на работния ден.

Малко по-конкретно: храната в Pavillion 37 е замислена да затваря кръга между домашна кухня, бистро и деликатесен магазин. Павилионът стартира рано сутрин, в 8.00 ч., със закуски – баници, мекици, пържени филии, бухти.

Следват обедните предложения, в които има салата, супа, две-три предястия, четири-пет основни и два десерта – повече от щедър обяд. Добре е, че винаги има едно или две вегетариански ястия между основните, защото месото не винаги е предпочитан избор за обяд. Рецептите са в стила на добрата бистро-кухня: булгур с маслини и стафиди, шпикован свински врат с печени картофи, дип с пушена скумрия, каперси и кростини, пилешко бутче със зеленчуци, батат и естрагон и т.н. Обядът е добре посетен, тъй като това е все пак абсолютният център на града и хора винаги има.

За пропусналите обяда има основно меню с достатъчно салати, хумуси, брускети и други леки ястия, докато към 19.00 не се появят вечерните предложения за деня. Те звучат малко по-сериозно от обедните, които все пак трябва да бъдат приготвяни бързо и просто, и покриват повечето групи продукти: риба или морски дарове, меса, вегетариански ястия.

През целия ден можете да закупите хляб за вкъщи, който се пече на място.

Готвачите на Pavillion 37 се сменят толкова често, колкото на повечето софийски заведения и това си личи по качеството на приготвяне на храната. Тук то се движи по тесен ръб и може би си мислите, че това е недопустимо за заведение, в което една вечеря за двама с бутилка вино лесно скача над 100 лева. За годините на съществуването му обаче стана ясно, че нищо не може да бие местоположението: дали храната понякога е откровено слаба, а сервитьорите – абсолютно неадекватни, няма значение – нито потокът от хора спира, нито цените падат. На улица Оборище на ресторантьорите са позволени неща, които на друга улица надали биха били възможни.

В защита на Pavillion 37 трябва да кажем, че желанието го има – този, който изготвя менюто със сигурност има вдъхновение, въображение и желание, остава и изпълнението да го догони. Концепцията за отворено през целия ден място, през което можете да минете за хляб, закуска, чаша вино или вечеря е прекрасна – тук също остава изпълнението да догони замисъла. Трябва една идея повече ангажираност. Например, ако предлагаш испанската закуска с тост, хамон и домати, то испанската кулинария, а отскоро и Юнеско (което е обявило тази закуска за световно културно наследство) казва, че хлябът е обикновено бял, препечен, доматите са настъргани, може да има, може да няма маслини и задължително се сервира зехтин към закуската. Не може да даваш доматите нарязани на кубчета – не само е кулинарно светотатство, а и повече работа.

Виното е едно от добрите неща в Pavillion 37, които пресоналът просто няма как да провали. Листата е интересна и с немасови вина, цените са дотолкова прилични, че винаги можете да намерите вино, което да не хвърли месечния ви бюджет в смут.

Другото добро нещо в/на Pavillion 37 е, че той е в противовес на хипстърията, която е заела околността (отсрещният ХлеБар, близката Фабрика Дъга и съвсем наскоро отворилата и също така намираща се отсреща Старата госпожа) и приютява хората, които не искат да пият крафт-бира или айрян и не искат да ядат мекици, пържени филии и бургери през 24 часа от денонощието.

Pavillion 37 се намира на ул. Оборище 37 и тук.

Nikolas 0/360º

Posted on by
4

На супер централната и едновременно с това супер закътана софийска улица Райко Даскалов, зад градинката „Такев“, преди доста години беше направен първият опит за заведение с индустриален дизайн и с азиатска кухня (странно защо с името Brasserie). И двете прекрасни, но явно изпреварили времето си и съответно – с кратък живот. Няколко заведения се наместваха на мястото през годините, докато през пролетта на 2016 на адреса не се появи Nikolas 0/360º.

Nikolas 0/360º носи името на създателя и главния готвач на ресторанта: Цветомир Николов. Да наречеш нещо на себе си иска кураж, самочувствие или его, а може би и комбинация от трите. Професионалната биография на Цветомир Николов звучи богато, макар и леко бегло. Това, което със сигурност може да се каже е, че той беше навсякъде из медиите през последните една-две години, т.е. за известността на личността и предстоящото ново място в града бяха положени достатъчно усилия.

По отношение на интериорния дизайн Nikolas 0/360º взима умното решение да смени изцяло стила, палитрата и настроението и в момента усещането е за светлина, въздух и лекота. Дърво, стъкло и пастелни тонове създават чувство за уют още с влизането, което е рядкост в София. Има отворена, но не и съвсем открита кухня, така че любопитните могат да гледат, а незаинтересованите да бъдат оставени на мира.

Менюто в Nikolas 0/360º показва авторски подход и претенция за по-висока кухня. То е кратко, да не кажем, че това е първото място в София, на което дори ни се струва прекалено кратко, но лошо и в това няма.

Салатите са четири, например „Салата от нахут, смилянски боб, чери домати, мента, чушка, свежо сирене и трохи с пушен пипер“ за 11.00 лева, „Салата от кореноплодни с френско козе сирене“ за 12.00 лева или „Чери домати, скариди, тиквички, микс от салати с манго сос“ за 14.00 лева.

Предястията са три или четири и звучат добре. Например: „Мус от краве и овче сирене с трюфел, върху прясно изпечен ливански хляб, гарниран с чери домати, маслини и пресни подправки“ за 10.90 лв. или „Тартар от бон филе Блек Ангъс, селъри, омлет със сладко чили и майонеза с мастило от сепиия“ за 14.90 лв. Проблемът е, че звучат по-добре, отколкото изглеждат или се вкусват. Конкретно, мусът от краве и овче сирене с трюфел и т.н., с грамаж от 140 грама, ни накара да се почувстваме не особено добре, защото прекалено малки топки мус бяха шприцовани върху арабски хляб, който изглеждаше и имаше вкус на такъв купен от Метро (идеята за авторското тук се губи). Разочарование беше и че хлябът не се прави на място, а се купува.

Има отделна секция за две ястия „Ориз и паста“, като например „Оризови нудли със  скариди/ телешко, зеленчуци, яйце и кокос“ за 22.00 лева. С откриването на фаст фууд ресторанти за рамен и японска кухня в София преосмислянето на ценовата политика в тази секция може би ще е уместно.

Continue reading →

La Capannina

Posted on by
3

Ако в София има ресторант с над петнайсетгодишна история и едновременно с това познат на забележително малък кръг от хора, това със сигурност е „Ла Капанина”.

Разположен на възможно най-централно място в града, на пл. „Народно събрание” 9, „Ла Капанина” е един от проектите на италианецът Джорджо Мартини и българката Жана Банкова. Други техни проекти са много добрата италианска бакалия – I Sensi – на съседната улица “Аксаков”, както и марката за дрехи Mason’s. Тандемът е показал завидна увереност в идеите и вижданията си през годините, както и в ценовата си политика.

Витрината на ресторанта сигнализира, че това е място за определена клиентела и съвсем не приканва масовата публика да се отбие на паста или кафе със сладкиш. Сигналът достига до целевата група и в резултат на това в „Ла Капанина” си дават среща политици, средни и големи „бизнесменски” фигури, техните съпруги и напоследък – богати чужденци, озовали се в София. 

Интериорът на ресторанта е този на класическия италиански ресторант, който се ремонтира веднъж на двайсет години, но не за да се промени, а за да се освежи. Налице е достатъчен, но не прекален уют; качествени и удобни, но не дизайнерски мебели; колосани покривки, скъпи и качествени посуда, прибори и чаши.

И храната е тази на класическия италиански ресторант, която обаче и на двайсет години няма да се ремонтира: капрезета и други не особено вдъхновяващи салати, рибена и някоя друга различна супа, различни видове паста, лазаня, телешко, свинско, риба, морски дарове (скариди, калмари, миди Сен Жак). 

Основните ястия са засмислени като класика, която някои биха нарекли класика, а други – скука. Ние тук нямаме драма, защото вкусът понякога иска успокоение, само вълнения не са полезни за здравето. Можете да опитате петле на фурна, патешко филе с балсамико и дюли, бистека фиорентина (месото се внася от Италия и Ла Капанина е мястото, ако искате да опитате истински флорентински стек в София ), Каталана – плато с пресни зеленчуци и риби и морски дарове (лаврак, бакала, морски език, скариди, лангустини и омар), спигола (лаврак), бакала (треска), морски език.

Хубавата италианска класика говори от предястията: сирене „Томино” запечено със спек, артишок Ала Романа, сирене „Таледжо” с манатарки, пресен артишок с пармиджано.

Паста: предлага се прясна и суха паста и се предполага, че това ще е силното място на Ла Капанина. Рецептите звучат интересно: спагети ала вонголе, пакери с домати и капери, талиолини с краб, равиоли с робиола. За да сте истински клиент на ресторанта е добре да знаете, че можете да поискате да ви направят каквато искате паста по каквато рецепта ви хрумне. Естествено, поемате и съответния ценови риск. Истината е, че пастата не винаги е ал-денте и гореща, при пастите с морски дарове се спестява приготвянето на рибен бульон, а при пастите с доматен сос често изглежда сякаш съставките за него са сглобени минути преди да се поднесе ястието. Има и други моменти, в които пастата е прекрасна, но за цените, които Ла Капанина търси някак си не е отговорно клиентът да се чувства като на казино.

Continue reading →

Checkpoint Charly

Posted on by
2

Checkpoint Charly е разположен в самия център на София, на улица Иван Вазов в непосредствена близост до Раковски. Oще по-конкретно – в сградата на Военно издателство, на мястото на малка кръчмица, позната на шепа пенсионирани военни – „Вкусна среща”. Определя себе си като джаз-ресторант и е в близост до почти всички софийски театри. Всичко това би могло да наведе някого на мисълта, че Чекпойнт Чарли е претенциозен ресторант за хора с пари. И определени политически убеждения, бихме допълнили – много е СДС положението там, каквото и да означава вече това. Преди много години там се отбиваха американските посланици и биваха водени гости като Умберто Еко и Лешек Балцерович.

Може би не е зле по-младата публика да се информира какво точно е, или беше, Checkpoint Charlie. Това със сигурност ще й помогне да разбере идеята на ресторанта: разделянето на меню и дизайн на източна и западна част, подложките за храна по масите под формата на вестници от комунизма, емблематичните за няколко поколения снимки и други. Още от отварянето си, което по наши спомени беше преди повече от петнайсет години, Чекпойнт Чарли деликатно съобщава на тези, които искат да ги чуят политическите пристрастия на собствениците си, които можем да наречем не особено ласкави по отношение на режима на управление в държавата за периода 1945-1989. Ако оставим настрана политиката и се концентрираме върху храната, трябва да признаем, че Чекпойнт Чарли вече е нещо като институция, съумявайки все пак да се запази като уютно и вкусно място.

Менюто е богато, предлага неща за всеки вкус и си остана непроменено за всичките тези години на съществуването на ресторанта. Няма и нужда според нас. В крак с концепцията на мястото, менюто е конструирано от две колони – с източни и западни манджи.

По този начин при салатите можете да избирате от една страна между шопска, катък, кьопоолу, лютика с кълцани чушки, домати, сирене и яйце и още няколко типични балкански предложения и от друга – между микс от зелени салати с авокадо, круша, печени орехи и балсамов дресинг, спаначена с ябълки и пармезан, маринована сьомга в цитруси и зехтин върху зелени салати с авокадо и други подобни по-екзотични съчетания на зеленчуци. Шопската като нищо може да е една от най-скъпите в града – 16.00 лв. Като цяло салатите са вкусни и някои от тях могат да спестят поръчването на предястие.

От своя страна това правят и предястията – могат да заместят основните, ако не ви се поръчва основно. Няма да ви излезе по-евтино – за гъши дроб със сини сливи върху канапенце например, ще трябва да извадите 50.00 лева. И словом: петдесет лева. Иначе изборът пак е между:

Continue reading →

Confetti / Конфети

Posted on by
3

“Конфети” определя себе си като gelateria, както може да се види и от самото му лого. Не го споменахме изрично в заглавието на материала, защото, освен, че на български „сладоледен салон” звучи леко овехтяло, Конфети е много повече от място за похапване на сладолед.

„Конфети” заема помещението на бившият ресторант на Съюза на българските журналисти на ул. Граф Игнатиев 4, както и обширната градина зад него, откъм ул. Христо Белчев, и за последните няколко години успя да заеме твърдо място в предпочитанията на няколко типа клиентела:

– на първо място ядящата сладолед – надяваме се скоро да има и друго такова в София, но засега това е мястото на истинския италиански сладолед в града. Прави се на място, предлага се в истинско разнообразие на вкусове (над 20 вида), с пресни съставки и плодове и изобщо е всичко, което един сладолед трябва да бъде. Ако има конкуренция в София, тя със сигурност е една обиколка зад него. Предлага се в три различни по големина порции и цените варират от 3.50 до около 6.00 лева.

– Клиентелата „Кафе и торта” – витрината с десертите предлага над десет различни предложения, които дали приготвени на място или някъде другаде, са пресни и могат да задоволят почти всяка представа за десерт, била тя тирамису, чийз кейк (вишневият е наистина добро попадение) и торти с различна степен на сладост и съдържание на плодове, шоколадени или сметанови кремове. Еспресото се доближава до италианското (поради неизвестни нам причини еспресото навсякъде извън Италия може само да наподоби, но никога и да се изравни с италианското. Дори и да се използва същата машина или сорт кафе, дори и персоналът да е обучаван от италианци … вечна италианска мистерия…), а капучиното е с пухкава и гъста пяна, която не пада след половин минута. Добрата новина за феновете на лимонадата е, че освен класическата, има и ягодова такава. Средно добрата е, че се предлага само в карафи от 1 литър, но през лятото изпиването й не би трябвало да е проблем.

Към тази клиентела може да бъде причислена и

– клиентелата „Да видя и да ме видят” – оставяме я без коментар, тъй като сме блог за храна, а не за мода или клюки, но отбелязваме силното й присъствие там.

– Бизнес-клиентелата – леката италианска кухня е подходяща за бърз работен обяд или вечеря, тъй като всеки може да припознае кулинарно себе си в някоя салата, паста или пица. Всеки ден има обедно меню, което e на скромни цени на фона за ценовата лудост в София.

Към тези основни групи клиенти гравитират още много други по-малки; заведението предлага закуска, пици, паста, сандвичи и някои малко по-засукани риби и меса. Всички ястия са приготвени от правилните, пресни продукти. Ако бързате, можете да вземете сандвич за навън от щанда с италиански специалитети, например с горгонзола, спек и сушен домат, с брезаола и рукола или с прошуто крудо и жълто сирене. Ако ви се пие вино, можете да закупите бутилка за вкъщи или да изпиете нещо на място. Винената листа е, логично, предимно с италиански предложения, но има и неща встрани от нея. Надценките са обичайните за града, т.е. не особено ниски, и няма да ни омръзне да повтаряме, че това трябва да се промени.

Персоналът обикновено е достатъчно бърз и адекватен за заето място като Конфети (през лятото е добре да направите резервация преди да се отправите натам), като има, разбира се, и моменти, когато трябва да изчакате малко повече, преди да ви забележат.

Дали замислено като такова или получило се в практиката, но „Конфети” е заведение, от каквото София имаше силна нужда – място, в което посядат хора от всяко поколение и без много-много суетни разменят по някоя сладка приказка.

„Конфети” е на ул. Граф Игнатиев 4.