Tag Archives: обедно меню

Made In Home

Posted on by
8

Made In Home оформя единия край на събуждащата се в ресторантско отношение софийска улица Ангел Кънчев. Спомените ни за съществуването на ресторанта се простират около четири години назад във времето, когато той отмени леко мърлявия и непретенциозен „Пуфи“ и се вписа в околността сякаш винаги е бил там.

Фейсбук е основният канал за комуникация на ресторанта, където той има впечатляващ брой последователи – над 11 500. Името би трябвало да ви подготви за това какво да очаквате вътре, но за да няма изненадани, нека кажем за дизайна, че е … домашен. Вратите стават маси, вестниците отиват за облепяне на тавана, дървото преобладава, мебелите са различни като стил, има дантели, буркани, подправки. Ако това е нечия къща, тя е доста разхвърляна и психеделична, но такива са вижданията за стил и дизайн на собствениците (а и трудно може да се възпре собственик на ресторант, който иска да се изживява като дизайнер).

Многократно сме посещавали Made In Home преди да напишем това ревю. Първото ни посещение преди години беше доминирано от табелата „Запазваме си правото да не обслужваме клиенти по наша преценка.” и то така, че почти ни се отяде. Очевидно е, че всеки ресторант има това право, да го натриваш в носа на клиентите си е абсолютно ненужно и ни остави най-малкото озадачени. Явно сме от малкото такива, защото Made In Home е изключително добре посетен.

Въпреки, че в никакъв случай не е вегетарианско място, вегано-вегетарианската страна в менюто е силна от самото му откриване и наред с обичайните хумус, гуакамоле, разядки и многобройни салати, е видна и в обедното меню под формата на ястия от рода на фритата със сладък картоф, зелен фасул и тиква или например къри с бамя и гъби върху басмати ориз. Обедното меню принципно играе ролята и на дневно, тъй като включва по няколко ястия от вид. Едно примерно:

Картофена крем супа с мащерка – Чеснова супа с хариса – Корейска супа със свинско – Марокански кус кус – Йерусалимско печено пиле със земна ябълка – Задушено свинско с пащърнак и сайдер – Близкоизточни кюфтета от праз с млечен сос – Манастирска пъстърва на грил със зеленчуци на грил.

Made In Home усилено готви всичко и няма кухня, в която да не иска да се пробва: и рамен, и домашно прошуто, и претцели, и терин от патешки дроб, и телешки опашки, и гъмбо (характерната за Южна Луизиана яхния с концентриран бульон, морски дарове, бамя и какво ли още не). Звучи като мястото да има любопитен и начетен готвач и/или собственик и понякога резултатът е наистина интересен и вкусен. Също толкова често обаче просто някой мята някакви съставки в някакви съдове за някакви хора и ако се получи, получи, ако ли не, винаги могат да ви откажат да ви обслужат, нали така. Made In Home е обратен пример за това защо хората в кулинарията искат да се специализират в даден стил или насока – ако не посветиш достатъчно време на изучаването на детайлите, няма как да станеш добър.

Без да е прекалено скъпо, Made In Home в никакъв случай не е евтино място: ризотото е около 14 лева, бърканите яйца достигат до 12 лв., десертите са 7 лв. Както подобава на хипстърско място, тук се пие домашна лимонада или бира, селекцията с вината е разочароваща.

Made In Home е едно от успешните места в София с постоянна и вярна клиентела. За да се запази това и за в бъдеще, според нас, е важно да се осигури задължителен минимум от:

– храна – да се готви добре паста и ризото всъщност е трудна задача и това например са често проблемните храни в Made In Home. Както споменахме по-горе, понякога храните са недоготвени и недоовкусени. На залежал или некачествен продукт досега не сме попадали, така че явно доброто желание е налице, остава изпълнението да го догони;

– обслужване – пишем това бидейки абсолютно наясно с проблематиката и липсата на какъвто и да е квалифициран персонал у нас – все пак ако персоналът не е професионално подготвен, то нека поне да е по-приятелски настроен;

– атмосфера и общо впечатление – Made In Home е малко като парижките бистра – препълнени с маси и столове над границата на уюта. Всеки иска да прави бизнес, разбира се, и затова остава на нас да преценим дали искаме да ни отказват маса за двама, когато искаме да ги посетим в техния натоварен час.

MadeInHome2

Вкусотилницата

Posted on by
2

Под това име е познато на кулинарните смелчаци, или пък на непретенциозните ядачи, мястото за бързо хранене на ул. Шишман 4.

Многократно сме споделяли с вас убеждението си, че бързата и уличната храна са показателни за кулинарната култура на една нация и с този пост отдаваме дължимото на един ветеран.

Ние познаваме Вкусотилницата от поне шест-седем години, може да са повече, може да са по-малко и регулярно ядем там на обяд. Заведението е от типа „с табли“ и наготвени храни в тави зад витрина. Има каквото се очаква да има: супи, салати, основни и десерти. Общата ситуация също е каквато се предполага, че трябва да бъде. С влизането, сравнително бързо, дори и да има голяма опашка, се изправяте пред строга лелка, която ви приканя със заповеден тон да избирате, която обаче винаги ще ви обясни, ако от пръв поглед не разбирате какво точно има или няма в една манджа или ако искате нещо от тава зад гърба й. На касата ви снабдяват с табличка – мъничка, явно купувана при отварянето на заведението, и мръсна – това са неща, които могат и трябва да се променят. Ако таблата е прекалено малка за да събере две чинии, тя непрекъснато ще бъде поливана с храна и от един момент нататък пластмасата просто не може да се освободи от натрупваната с години мазнина. Лично ние сме в състояние да преглътнем този факт, защото веднага се сещаме от какви съдове се дава една от най-вкусната храна на света по улиците на Бангкок или Сеул и предпочитаме да се концентрираме върху качеството на храната, но вие имате право да се погнусите.

Супите са четири-пет на брой и тук трябва да споменем факта, че след като преди пет години до тях отвори фамозната „Супа Стар“ броят им се увеличи и изписването им и поставянето на витрината започна да се прави с особена грижовност. Ползите от конкуренцията. Що касае самите супи, то рецептите им са по-скоро класика (топчета, леща, боб, пилешка, спаначена, шкембе, телешко варено), но качеството им по нищо не отстъпва на съседите, които не е зле от време на време да се отбиват във Вкусотилницата за сверка. Няма сила, която да накара подобни места за бързо хранене да режат, а не да стържат краставиците за таратора и това си остава едно от най-неприятните неща за консумиране, така че тук вие решавате дали да се измъчвате.

Салати – класически рецепти – шопска, зелена, зеле и моркови и подобните им – качество – доста ниско, защото се използват най-евтините зеленчуци. Няма как да е иначе. Избираме винаги най-свежо изглеждащата, главно като гарнитура към ястието.

Continue reading →

Kandahar / Кандахар

Posted on by
Reply

“Кандахар” напълно достойно защитава най-хубавото от думата “кръчма”. Не бяхме я посещавали близо две години, и наскоро случайно попаднахме отново. Оказва се, че много хора си мислят, че това е индийски ресторант. Нищо подобно, тъкмо обратното. (Кандахар е стара марка за ски автомати, оттам идва името).

Кръчмата отваря през миналия век. Буквално – в средата на 90-те. Помещението е малко и в началото мястото прилича повече на частен ресторант за собственика, в който достъп имат само приятелите му. По този начин за първи път попаднахме и ние в тези далечни години – като приятели на приятели на “Гого”. Всъщност и до сега повечето неща се въртят точно около “Гого”: човек с вкус и без компромис по отношение на качеството на храната. При това е така толкова години. Другото достойнство на неговата кухня е непокътнатия стандарт – лютеницата е такава, каквато е била и преди две и преди пет години (по рецепта на българска еврейка от Тел Авив). Каймата за скарата – също. Освен това сме сигурни и че и утре, и след една година, пак ще са същите. А това е нещо почти непосилно за останалите ресторанти.

Винаги има няколко супи и поне пет основни в обедното меню. В случая се падна дроб по селски. Трудно може да си представите по-вкусна яхния. В салатите си няма да намерите безвкусен домат, а печената чушка най-вероятно ще е печена същия ден. През последните години беше даден шанс и на Италия под формата на буквалната Италианска салата: маруля, рукола, айсберг, моркови, чери домати, „Рукола” и „Капрезе”, но иначе се намирате на територията на киселото зеле, розовия домат и тарама хайвера. Предястията са главно различни видове запечени сирена и дреболийки. Класиката в Кандахар е скарата, и особено порцията 10 сръбски кебапченца, поднесена с червен лук. Бонус е, че самата тя е на двора и лично може да видите каква е избраната ви порция месо и как се пече. Немалко почитатели имат и агнешките чревца. Десертите са от рода на крем карамел, крем брюле, палачинка и печена тиква. Хубавото тук винаги е била изчистената концепция – вкусно място за скара, за месо и класическа балканска кухня и това, че никой никога не се е опитвал да ви се продаде като италиански или френски ресторант. Напитките са приличният сбор, който се очаква да намерите в кръчма и надали някой ще остане жаден.

Цените не са това, което бяха преди години, логично, но в Кандахар все още можете да се нахраните предостатъчно за около 50-60 лева за двама.

Колкото до обслужването: ако успеете да се сприятелите с човека, който се грижи за вас, бъдете сигурни, че имате верен приятел и вие – не просто някой, който слага чинии пред вас.

Посещението в Кандахар е част от социалната рутина за много софиянци, за пристигналите отскоро в града препоръчваме мястото като едно от малкото вкусни в София. Въпросният приятелски кръг, и в известен сисъл “клубна” атмосфера, си важат и до днес. Затова тук резервацията е задължителна. Дразнещото на Кандахар, и нещо, което няма как да бъде избегнато, е рискът да стоите в едно помещение и да се храните заедно с някои крайно неприятни хора, в най-честия случай – политици, но е логично да се предположи, че точно този тип храна ще апелира най-успешно към кулинарната култура на последните и за това Кандахар няма вина.

Ресторант „Кандахар” е на бул. Евлоги Георгиев 4, тел.: 02 865 25 35.

Checkpoint Charly

Posted on by
2

Checkpoint Charly е разположен в самия център на София, на улица Иван Вазов в непосредствена близост до Раковски. Oще по-конкретно – в сградата на Военно издателство, на мястото на малка кръчмица, позната на шепа пенсионирани военни – „Вкусна среща”. Определя себе си като джаз-ресторант и е в близост до почти всички софийски театри. Всичко това би могло да наведе някого на мисълта, че Чекпойнт Чарли е претенциозен ресторант за хора с пари. И определени политически убеждения, бихме допълнили – много е СДС положението там, каквото и да означава вече това. Преди много години там се отбиваха американските посланици и биваха водени гости като Умберто Еко и Лешек Балцерович.

Може би не е зле по-младата публика да се информира какво точно е, или беше, Checkpoint Charlie. Това със сигурност ще й помогне да разбере идеята на ресторанта: разделянето на меню и дизайн на източна и западна част, подложките за храна по масите под формата на вестници от комунизма, емблематичните за няколко поколения снимки и други. Още от отварянето си, което по наши спомени беше преди повече от петнайсет години, Чекпойнт Чарли деликатно съобщава на тези, които искат да ги чуят политическите пристрастия на собствениците си, които можем да наречем не особено ласкави по отношение на режима на управление в държавата за периода 1945-1989. Ако оставим настрана политиката и се концентрираме върху храната, трябва да признаем, че Чекпойнт Чарли вече е нещо като институция, съумявайки все пак да се запази като уютно и вкусно място.

Менюто е богато, предлага неща за всеки вкус и си остана непроменено за всичките тези години на съществуването на ресторанта. Няма и нужда според нас. В крак с концепцията на мястото, менюто е конструирано от две колони – с източни и западни манджи.

По този начин при салатите можете да избирате от една страна между шопска, катък, кьопоолу, лютика с кълцани чушки, домати, сирене и яйце и още няколко типични балкански предложения и от друга – между микс от зелени салати с авокадо, круша, печени орехи и балсамов дресинг, спаначена с ябълки и пармезан, маринована сьомга в цитруси и зехтин върху зелени салати с авокадо и други подобни по-екзотични съчетания на зеленчуци. Шопската като нищо може да е една от най-скъпите в града – 16.00 лв. Като цяло салатите са вкусни и някои от тях могат да спестят поръчването на предястие.

От своя страна това правят и предястията – могат да заместят основните, ако не ви се поръчва основно. Няма да ви излезе по-евтино – за гъши дроб със сини сливи върху канапенце например, ще трябва да извадите 50.00 лева. И словом: петдесет лева. Иначе изборът пак е между:

Continue reading →

The Architects / Клубът на архитектите

Posted on by
Reply

Къщата на Съюза на Архитектите в София е подслонявала много на брой и различни по вид кръчми или както ще ви кажат възрастните софиянци – там винаги е имало кръчма.

Централното местоположение на къщата – на ул. Кракра – близостта до Докторската градинка, Чешкия клуб и Университета, накратко до малкото софийски сгради и улици с бохемски дух, я правят желана цел за много ресторантьори. Много и опитаха късмета си, но успешните концепции бяха малко, да не кажем, че липсваха.

От края на 2007 година насам Архитектите, както са известни в града, е в най-успешният си вид досега, както интериорно, така и по отношение на ресторантска концепция. Интериорът е съобразен с най-голямото богатство на мястото – терасата и вътрешната градина. Първата е остъклена, светла и просторна, а сред зеленината на втората са разпръснати маси, седейки на които напълно забравяте за градския ритъм на живот. Липсата на зелени градини по софийските заведения е сериозна, така че дори Архитектите да не се стараят кой знае колко в кухнята, запълването им ще е гарантирано през летните месеци.

В кулинарно отношение Архитектите като че ли е намерил най-добре функциониращата концепция – тази на лежерния градски ресторант, в който можете да се отбиете за бързо обедно хапване, за по-продължително вечерно разпиване или да заведете семейството на неделен обяд. Стилът на кухнята е този на многозначителната „класическа интернационална кухня”; менюто е изградено по схемата – салати, предястия, основни, десерти.

Истината е, че след известно лутане, Архитектите намери себе си като обем и стил на менюто и се етаблира като едно от особено вкусните места, на което софиянци се срещат с удоволствие.

Салатите са около шест на брой и покриват основните посоки в зеленчуците, както и сезонността, клонейки я към доматите и чушките, я към морковите, тиквичките или туршията. Големи са, вкусни са, засищат.

Предястията са по-интересната, но и безспорно по-скъпата секция и тук са рибните неща: тарама, сельодка, грав лакс, скариди, октоподи. Тук са и дробовете и сърцата. Спаначените кюфтенца са винаги добри, както и пържените тиквички.

При основните ястия полъхва лек балкантуристки ветрец, но от този приятният. В София са толкова малко кръчмите, в които веднага знаеш за какво си дошъл – за за джолана, за свинските карета в лимонов сос, за двата вида шницел, за рамстек с лук, за телешки пепър стек, за агнешко, свинско печено, риба или кюфтета на скара. Гарнитурите са ориз, пържени картофи, пюре, броколи или спанак.

Винаги има обедно, както и Никулденско, Великденско, Коледно или постно меню. Особено при обедното ястията свършват доста бързо, така че редовните клиенти се обаждат да си запазят храна.

Десертите – това си го знаем, няма вкусни или разнообразни, или ефектни десерти в българските ресторанти и тук нямаме изненада: чийзкейк, крем брюле, шоколадов мус.

Бар – налице са всички спиртни напитки, които може да ви хрумне да поръчате и нещо отгоре – смислена, разнообразна и разумно ценообразувана винена листа, което е рядкост в София и за която изказваме поздравления.

Цените: на фона на истерията в София през последните една-две години Архитектите запазват самообладание и се държат много прилично. Двама човека хапват салата или предястие, основно и си делят бутилка вино за около 130-150 лв.

Обслужване – в голяма част от случаите бързо, ефективно и дружелюбно. Професионално.

Когато и да отидете – Архитектите са пълни. Което означава, че формулата му работи добре и успява да бъде един успешен – градски и семеен – ресторант.

Клубът на Архитектите е на ул. Кракра 11.