Къщата на Съюза на Архитектите в София е подслонявала много на брой и различни по вид кръчми или както ще ви кажат възрастните софиянци – там винаги е имало кръчма.

Централното местоположение на къщата – на ул. Кракра – близостта до Докторската градинка, Чешкия клуб и Университета, накратко до малкото софийски сгради и улици с бохемски дух, я правят желана цел за много ресторантьори. Много и опитаха късмета си, но успешните концепции бяха малко, да не кажем, че липсваха.

От края на 2007 година насам Архитектите, както са известни в града, е в най-успешният си вид досега, както интериорно, така и по отношение на ресторантска концепция. Интериорът е съобразен с най-голямото богатство на мястото – терасата и вътрешната градина. Първата е остъклена, светла и просторна, а сред зеленината на втората са разпръснати маси, седейки на които напълно забравяте за градския ритъм на живот. Липсата на зелени градини по софийските заведения е сериозна, така че дори Архитектите да не се стараят кой знае колко в кухнята, запълването им ще е гарантирано през летните месеци.

В кулинарно отношение Архитектите като че ли е намерил най-добре функциониращата концепция – тази на лежерния градски ресторант, в който можете да се отбиете за бързо обедно хапване, за по-продължително вечерно разпиване или да заведете семейството на неделен обяд. Стилът на кухнята е този на многозначителната „класическа интернационална кухня”; менюто е изградено по схемата – салати, предястия, основни, десерти.

Истината е, че след известно лутане, Архитектите намери себе си като обем и стил на менюто и се етаблира като едно от особено вкусните места, на което софиянци се срещат с удоволствие.

Салатите са около шест на брой и покриват основните посоки в зеленчуците, както и сезонността, клонейки я към доматите и чушките, я към морковите, тиквичките или туршията. Големи са, вкусни са, засищат.

Предястията са по-интересната, но и безспорно по-скъпата секция и тук са рибните неща: тарама, сельодка, грав лакс, скариди, октоподи. Тук са и дробовете и сърцата. Спаначените кюфтенца са винаги добри, както и пържените тиквички.

При основните ястия полъхва лек балкантуристки ветрец, но от този приятният. В София са толкова малко кръчмите, в които веднага знаеш за какво си дошъл – за за джолана, за свинските карета в лимонов сос, за двата вида шницел, за рамстек с лук, за телешки пепър стек, за агнешко, свинско печено, риба или кюфтета на скара. Гарнитурите са ориз, пържени картофи, пюре, броколи или спанак.

Винаги има обедно, както и Никулденско, Великденско, Коледно или постно меню. Особено при обедното ястията свършват доста бързо, така че редовните клиенти се обаждат да си запазят храна.

Десертите – това си го знаем, няма вкусни или разнообразни, или ефектни десерти в българските ресторанти и тук нямаме изненада: чийзкейк, крем брюле, шоколадов мус.

Бар – налице са всички спиртни напитки, които може да ви хрумне да поръчате и нещо отгоре – смислена, разнообразна и разумно ценообразувана винена листа, което е рядкост в София и за която изказваме поздравления.

Цените: на фона на истерията в София през последните една-две години Архитектите запазват самообладание и се държат много прилично. Двама човека хапват салата или предястие, основно и си делят бутилка вино за около 130-150 лв.

Обслужване – в голяма част от случаите бързо, ефективно и дружелюбно. Професионално.

Когато и да отидете – Архитектите са пълни. Което означава, че формулата му работи добре и успява да бъде един успешен – градски и семеен – ресторант.

Клубът на Архитектите е на ул. Кракра 11.