Tag Archives: Italian cuisine

Osteria Tartufo

Posted on by
Reply

Остерия Тартуфо е символ за италианския ресторант така, както го разбира България – като луксозна пицария.

Тартуфо се намира в стара софийска къща на ул. Христо Белчев, в която се помещаваха толкова много ресторанти, поне два от които италиански, че публиката вече даже и не се пита какво има там. Атмосферата вътре е уютна по този рустикален начин, по който българинът си представя, че изглежда италианския ресторант и ако не сте идвали тук, това може да ви заблуди, че мястото е непретенциозно и евтино. Има и зимна градина, в която да се пафка на воля, но има и една от най-хубавите софийски градини, така че ако Тартуфо бележи точки в няколко отношения, първото е градината.

Менюто е доста голямо, но изненади в него хем няма, хем нещо може да ви се стори изненада, а пък после да разберете, че не е. Салати, антипасти, ризото, паста, пица, основни и телешко и свинско от витрина за зреене на месото. Тартуфо иска да знаете, че се старае: в менюто ви уведомява, че за ризотото използва само най-качествения ориз „Карнароли“, че тестото им за пицата зрее минимум 48 часа, че всяка паста може да се замени с безглутенова, което намираме за най-малкото приятен жест.

Салатите са предимно италиански: панцанела, капрезе, много вариации на бурата (интересна е пълнената с трюфел бурата), горгондзола с круши, много приятна българска салата с рагу от печена чушка и патладжан (лютеница?), артишок с печена чушка, маслини, чери домати и сирене, което по меню трябваше да е прясно, но не беше.

Ако не ви се яде тесто и питате за обедно, ще ви насочат към това, което Тартуфо са нарекли брънч или към яйцата:

– три вида Бенедикт – с прошуто, с панчета, с мортадела с трюфел и с маринована сьомга и аспержи

– бъркани яйца – с трюфел, със салсиче или под формата на фритата със сирене и зелен лук.

– има и панини с различни пълнежи – с мортадела, моцарела фиор ди лате и трюфел майонеза, с патладжан, трюфел и прошуто кото, и капрезе с домати моцарела

– има и аранчини – сицилианските кълбета от въглехидратен екстаз от сварен ориз, в случая с пълнеж от скаморца, панирани и изпържени, върху доматен сос и поръсени с пармезан.

При ризото и паста има доста да мислите, ако  не знаете какво ви се яде: с месо, без месо, с морски дарове, с трюфели, с манатари. При пиците положението е подобно: от класиката Маргарита (на доста прилична цена тук), през варианти със сирена, с пикантни или не толкова салами, спек, прошуто и прошуто кото.

При основните има по едно от вид, като даже имат и Турнедо Росини – говеждото бон филе с гъши дроб. Пиле, лаврак, сьомга, поркета, капоната (леко унилото утешение за вегетарианците). В графа „Dry Age“ има говеждо бон филе и два-три вида стекове, както свински котлет и врат от малко по-така порода. Доста приятни гарнитури – аспержи, печени зеленчуци, печен картоф или микс от салати. Има и барбекю, което е изнесено в отделно дневно меню.

Панакота, тирамису, сицилиански каноли – предвидимата скука е леко освежена (панакотата е с виолетки).

Цени – в никакъв случай ниски. Салати – от 15 до 28.00 лв., ризото от 17 до 28, паста от 15 до 26, пица – тук даже имаме ок цени – от 13.00 до 20.00 лева, основни от 16 до 60 лв. (за желаещите да получат холестеролен шок от комбинацията между говеждо и гъши дроб и очевидно не страдащи от морални скрупули относно добиването на въпросния дроб).

Тартуфо има голяма и някак си странна винена листа с над 20 вида просеко и български и италиански вина. Има какво да се избере и то на съвсем прилични цени: на 36 до 49 лева вече имаме добро вино на масата. Не особено приятното е, че на чаша е нещо без име (бяло/розе/червено), но пък качеството му беше приемливо. Има и Бира Морети, разбира се и каквото още се сетите, че ви се пие.

Като цяло обслужването беше ок – ненатрапчиво и ефективно, нищо че на готвача в отворената кухня му личеше колко не иска да е тук в този момент.

Остерия Тартуфо е толкова недразнещо и средностатистически невълнуващо място, че направо да ти се прииска да отидеш там. Менюто е замислено с повече амбиция, отколкото показва приготвянето на храната, но реално, ако не си просто в заядливо настроение, няма за какво да се хванеш. Аранчините бяха перфектно сготвени (и оризът, и панировката) и толкова без душа, че започваш да се чудиш дали не ги взимат замразени отнякъде. От друга страна, печената на място и овкусена чушка за салатата с артишок е прекрасна. Ризото с аспержи, романеско и тиквички искреше с ярко зеления цвят на правилно приготвения зеленчук, а пицата е вкусна, без да вълнува кой знае колко. Пастата също може да се появи в леко безвкусен вид, въпреки апетитно описание на продуктите в нея. Карпачото може да е все още замразено, идвайки на масата, яйцата Бенедикт и месата са приготвени добре.

Общо взето, клиентът е изложен на милостта на готвача – типична за България ситуация, която говори за не особено висок професионализъм. Може би затова болшинството клиенти в Тартуфо е на пица, защото смята, че там може да се объркат най-малко неща.

Истината е, че порциите са големи и менюто е изпъстрено с луксозно звучащи италиански продукти като моцарела фиор ди лате, мортадела с трюфел, панчета, поркета, салсиче, горгондзола, прошуто Сан Даниеле и т.н., така че Тартуфо винаги ще има своята клиентела и по всяка вероятност ще бъде част от ресторантьорската сцена в София още дълго време.

Остерия Тартуфо е на ул. Христо Белчев 32, в Инстаграм и Фейсбук.

Cinecitta Osteria Italiana

Posted on by
1

Cinecitta Osteria Italiana е прекрасен пример за това как някой може да работи добре, качествено и успешно, без да е необходимо да, любим израз, опищява орталъка с това каква е житейската му философия.

Философията на Чинечита е професионализъм, ясна представа за това какво и как иска да постигне бизнесът, както и че иска да получи съответното възнаграждение за това. Таргетирането на публиката на ресторанта е толкова добро, че на моменти можете да се запитате дали той все още съществува, тъй като рядко ще прочетете за него или ще видите някаква реклама.

А Чинечита не само съществува, но и, скрита на ул. Кумата в Бояна, гледа отвисоко на мнозинството софийски ресторанти. Името на ресторанта е филмовата препратка между най-известното римско студио за филми – Cinecitta – и близостта на ресторанта до нашето, софийско – Ню Бояна Филм Студиос.

Чинечита е много класически италиански ресторант – с бели покривки и платнени салфетки – и е важно да се знае, че не е замислен да бъде за всеки, а за богатите и редовните клиенти, от които заведението има достатъчно, така че дали вие, като нови клиенти, ще го харесате няма значение за собственика на този етап. Padrone di casa е италианец, който в по-голямата част от времето смята, че е заточен в Източните земи на Римската империя, наказан да цивилизова варварите и често се държи по съответния начин. Чужденците са посрещани тук много по-топло, отколкото местното население, но и това си има своето обяснение, особено ако си се фокусирал върху тези клиенти от местното население с определени физиономии, коли, маниери и възпитание.

Когато всичко е наред с Доменико Фабиано, и с подредбата на планетите, си личи, че се пипа с професионална ръка: продукти, техники, рецепти, ястия, посуда, винена листа  – всичко е на ниво. Обслужването – също.

Менюто е изградено по класическата италианска схема, смесена с тази част от българската, без която не може – салатите. Освен тях имаме супи, антипасти, прими (тук търсите пастата), ризото, рибни, месни, вегетариански и вегански ястия и десерти. Селекция от премиум говеждо месо е изнесена отделно, защото това си остава най-добрият начин да поискаш много пари за храна сред определени клиенти. Има и пица и даже това не са най-скъпите пици в София.

Ястията звучат така: супа с телешки опашки, веган стек от батат, лингуине със заешки кюфтета, салата с опашки от раци, аранчина с конфитирани охлюви, ризото с трюфел, лаврак по Месински, руло от заешко месо с патешки дроб, Фаво ди миеле. Безспорно апетитно.

Continue reading →

Pastorant/Пасторант

Posted on by
Reply

Пасторант се намира на централната софийска уличка Цар Асен и както става ясно от името му, е ресторант посветен на пастата. В продължение на вече над петнайсет години Пасторант е неотделима и успешна част от софийската ресторантска сцена, през по-голямата част от които той доказваше, че е възможно е да си ресторант за паста, да не предлагаш прясна паста, да си скъп и пак да си успешен.

Но София се промени, италианците са едни от малкото чужденци, които не напуснаха града ни и към 2023-та има повече от достатъчно по-евтини или по-скъпи от Пасторант места, но най-вече такива които предлагат прясна паста, много добра пица и донякъде удачни месни интерпретации на италианска кухня. В крак с реалността и в съответствие с промени настъпили в мениджмънта на мястото, Пасторант тотално смени менюто си и по-точно намали ястията, увеличи цените и започна да предлага прясна паста.

Пастата на Пасторант никога не е разочаровала – винаги винаги al-dente, винаги гореща, винаги вкусна. В момента това са главно спагети – с тиква, с чоризо, с пюре от син домат и най-успокояващо простите “Aglio, Olio e Peperoncino” и едни папарделе с чери-домати. За прясната паста питате каква е точно за деня. Усеща се някакъв паста-катарзис в новото меню на Пасторант и липсата на уж простите рецепти с доматени сосове, болонезе и с манатарки всъщност прави впечатление. Мляното месо е основата на италианската кухня и е неразумно да лишаваш клиентите си само защото можеш, но пък Пасторант са показали, че това винаги е било главното им съображение – така искат, могат да си го позволят, действат.

Има и едно ризото с горски гъби (на цена от само 20.00 лева).

Салатите продъжават в новия дух на Пасторант, който явно се колебае дали не иска да стане вегетариански ресторант: с боб-гигант, с пресен спанак, с радикико и т.н. Все пак една салата с телешко е за отсрамване пред клиентелата. Салатите са три-четири на брой и вкусни. Това което също са, са невъобразимо скъпи – по 16 и 17 лева. Сериозното вглеждане в продукти и евентуални техники, различни от варене и нарязване, не разкри реална причина за подобни цени, освен гореспоменатите – така искат и могат да си го позволят.

При основните ястия избирате между свински котлет (23 лв.) и патешко магре (27 лв.), при предястията има и карпачо – отказващата да умре, абсурдно приготвяна у нас, но пък скъпа (19.00 лева) „италианска класика“.

Десертите в София са куца работа и не се уважават от рестораньорите и тук Пасторант е в общия хор: има десерт на деня и от него феновете на сладкарското изкуство може и да умрат от скука, но за тези с нужда от захар в организма си са ОК.

Виното никога не е било евтино в Пасторант, няма повод да става такова с промяната на амплоа-то. Преди поне винената листа беше интересна и показваше подход, сега положението е доста по-различно.

Цената на вечеря за двама не пада под 120 лева, каквото и да правите и каквото и да правят хората от Пасторант няма как да обяснят за какво точно ви искат тези пари: за продуктите ли, за рецептите ли, за отношението ли (хладно и дистанцирано в най-добрия случай, надменно – в по-честия), за интериора ли (тип „елате ни на гости в нашата уютна къща” с десетки кани, лейки, буркани, бутилки, книги, кутии „със съкровища“ и всякакви нужни и ненужни дребнотийки)?

Пасторант е пълен както винаги – все пак София приветства достатъчно прииждащи от други градове, за които думата „Mafaldine” звучи магически. Ние сме леко стреснати от промяната в отношението на мястото към своите клиенти и забелязахме съответна промяна и в публиката, което е логично, все пак идва момент, в който синдромът „бий ме, обичам те“ бива излекуван и здравият разум взима връх.

Пасторант е на ул. Цар Асен 16 и тук.

Da Massimo

Posted on by
4

Da Massimo е малък семеен италиански ресторант, намиращ се в близост до Арена Армеец. Решението да развиеш бизнеса си на територията на автомивка е най-малкото смело, но засега то е и успешно, защото клиенти в ресторанта не липсват и резервациите са задължителни.

След като сте открили ресторанта и сте научили нещо ново за София, като например че съществува булевард с име „Асен Йорданов“, попадате в нещо средно между барака и магазин, което по всяка вероятност е изпълнявало функцията на последния към автомивката, до която е залепен в момента ресторантът. Направено е максимално възможното, за да се придаде уют на мястото и въпреки някои обективни пречки, като плочките на пода, чувството, което се създава у клиента е, че влиза в италианския ресторант на ъгъла: дизайн няма, има маси, столове, покривки и разни предмети по разни рафтове, но всичко това е в реда на нещата, уютно е и това очакваме. В Da Massimo има и витрина с вино, и витрина с риби.

Da Massimo предлага домашна тосканска и умбрийска кухня и в менюто могат да бъдат намерени всички основни групи ястия, които очакваме от един италиански ресторант: антипасти, паста, риби и морски дарове, ризото, месо и десерти. Набляга се сериозно на фактите, че се работи само с най-добрите продукти, които се внасят директно от Италия и че всичко се приготвя с грижа и старание от мама Карла и екипа й.

Първият факт ни кара да се сещаме за вица с казаните в ада, които се охранявали от дяволи-пазачи, за да не избяга някой, само българският нямал пазач: подобно е положението е и с италианците в чужбина. Те обикновено не уважават това, което вършат или произвеждат други италианци в същата страна, а през цялото време натъртват, че те и само те имат/предлагат/внасят най-доброто. Логично, защото след това ще ви потърсят съответната цена за тази ексклузивност.

Вторият факт – за кулинарното превъзходство на мама Карла – ни кара да се чувстваме като в детската градина, където ни се внушава да стоим тихи и мирни, защото ей сега ще ни се открият тайните на света. Не е съвсем така: нито българите са тези кулинарни диваци, които бяха преди 20 години, или поне диваците не са болшинство, нито мама Карла готви на ниво по-високо от рутинирана домашна кухня.

След многобройни посещения в Da Massimo, можем да заявим, че какво ще получите в чинията си се подчинява на много важна подробност и тя е настроението и желанието/способността за работа на екипа. Дали доматеният сос за пастата ще бъде сготвен според правилата или ще е смес от кисели домати и суров лук, дали манатарките ще бъдат задушени правилно или върху брускетата ви ще тече вода от тях, дали ще имате достатъчния брой скъпи морски дарове в пастата или в платото или не и т.н., и т.н. – всичко това може да бъде различно от чиния до чиния.

Но поред:

– Антипасти: брускети и плата с меса и сирена. Повечето са 5.50 за три филийки хляб – с пастет, с манатарки и с чери домати, но има и такива с трюфели и яйца с трюфели за 16.50 лв. за 2 бр. Тук всеки решава дали да поръча или не, но ние намираме брускетата с манатарки, чесън и магданоз (когато – виж по-горе) за чудесна като вкус.

Continue reading →

La Pastaria / Ла Пастариа

Posted on by
Reply

La Pastaria, подобно на „Щастливеца“, е ресторантски проект започнал извън София и в последствие пренесен тук. Първата La Pastaria, която посетихме е във Варна. Над десет години по-късно заведенията са 4, две от които в София.

За щастие, La Pastaria няма нищо общо с „Щастливеца“ и може да бъде учебник за много ресторантьори в България за устойчив бизнес и корпоративна идентичност. Всеки детайл от последната –   дизайн, меню, уеб сайт, детски кът, карти за отстъпка, продукти за вкъщи, доставки по домовете – е добре обмислен и цели да създаде у клиента чувството за постоянно качество и нещо познато и уютно, независимо от локацията си (стратегия, чието начало е поставено преди много години в САЩ и чийто успех е безспорно доказан).

Дизайн: в La Pastaria той е целулоидно американски и без арт-претенции, но много точно изпълнява целта си – да излъчва неоспорим уют, което е водещото за един ресторант с ясно съзнание за нишата, в която се позиционира. Във всичките заведения се спазва обща линия, разбира се, с напасване към конкретното помещение и местоположението му.

Кухня: La Pastaria, както показва името е, предлага италианска кухня. От една страна менюто казва, че ресторантът е за всички, които просто искат да хапнат вкусно, без излишни сложнотии, от друга се акцентира върху продукта и до всяко ястие в менюто е отбелязано дали е вегетарианско, без глутен или с био продукт. От две-три години насам La Pastaria залагат усилено на качествения, местен и вносен, продукт, като пишат произхода му в менюто: Кохо сьомга от с. Долни Окол, дивеч от Габровския балкан, телешки котлет от чифлик „Ливади“, телешко фермерско месо от Италия и т.н.

La Pastaria предлага салати, предястия, паста, пица, ризото, сирена и колбаси, основни ястия и десерти.

Някои от салатите звучат интересно, като например гриловани аспержи с трюфелов зехтин и артишок с печени гъби и зелена салата, други са традиционни като домати с печен пипер и фермерско овче сирене или „Цезар“. Големи като порции (200-300 гр), вкусни и абсолютно приемливи като цени (от 7 до 15 лева). Огромните порции на салатите са нещо, което отдавна си мечтаем да се смали в българските ресторанти, защото така се убива апетитът за къде по-интересните предястия и основни ястия, но точно в La Pastaria това няма как да стане, а по всяка вероятност никой и не го иска.

Предястията са внушителни като количество и са вкусни: телешки дроб по венециански, хрупкави тичвички с лимонено айоли, домашен пастет от гъши дроб и т.н. Както на много други места, те могат да спестят поръчването на основно ястие, което е добре за бюджета – най-скъпото е 15 лева.

Пастата и пицата в La Pastaria са точно това, което трябва да бъдат – класиката, която не напряга. Пастата може да е суха или домашна в позната до болка рецепта като болонезе или карбонара или в по-авантюристична като равиоли с тиква или папарделе „Чингиале“ – с рагу от глиган и манатарки. Идва ал-денте и гореща, не е мазна, сосът е толкова колкото трябва да бъде – нито повече, нито по-малко. Можете да поискате пастата ви да е от пълнозърнесто или безглутеново брашно: неочакван в ресторантска верига и затова още по-високо ценен жест. Съотношението цена-качество е едно от най-добрите в София – най-скъпата паста е 15 лева. Една идея повече леки рецепти за паста (зеленчукови, доматени) си желаем, защото в момента изборът се върти в кръг от доста тежки манатарково-месни рецепти.

Continue reading →

Orsetti Pasticceria / Орсети Пастичерия

Posted on by
5

Италианската Pasticceria (пастичерия), подобно на френското Patisserie (патисери) е известен в Европа и все още нов за България формат, който предлага както сладкарски, така и пекарски продукти. С прости думи в една пастичерия можете да хапнете както сладко, така и солено, италианско джелато (да не се бърка със сладолед), салата, сандвич, фокача или пица и можете да изпиете както сутрешното си кафе, така и следобедния аперитив. И точно това е Орсети Пастичерия.

Orsetti пък означава мечета на италиански.

Орсети зае едно от помещенията на бул. Дондуков, в близост до Операта, които някак си не можеха да намерят точното си приложение и с това определено разнообрази района. Зад проекта стоят семейство българи – Георги и Десислава Бебечеви – които след дълъг престой в Италия решават да се завърнат обратно и да пренесат философията на пастичерията и у нас. Защото една пастичерия не е просто сладкарница, тя е мултифункционално място, в което можете да се отбиете през всяка част на деня:

– Закуска – италианците не са силно закусваща нация и тук баници няма. Има кроасани, наричани в Италия cornetti, капучино, кафе и фреш. Кроасаните са вкусни и пухкави, лишени от химията, която иначе струи от продаваните в София, а кафето е като в Италия – други думи не са необходими.

– Около обяд излизат сандвичите, които са с правена на място чабата и различни италиански колбаси и сирена. Ако обичате сандвичи и чабата, това е вашето място. Според нас тук са може би най-добрите сандвичи с чабата към момента в града. Има и пици-фокачи – с гъби и прошуто и вегетарианска. Остава да видим дали Орсети ще пусне сандвичите малко по-рано от обяд, за да обхване и публиката, която няма нищо против нещо по-обемно за закуска около 10.30 ч.

– Следобедното аперитиво – може би най-истинското парченце Италия в София! – чаша от избраното от вас пенливо, тихо вино, Аперол Шприц или друг коктейл се придружава от малки хапки. Чудна идея. Принципно листата с напитките предлага предостатъчен брой алкохолни и безалкохолни коктейли, италиански вина и спиртни напитки.

Все пак сладкишите са основният акцент в Орсети и тук те са наистина добри и много италиански. Логично, след като майстор сладкарят се казва Матия Гуарани. Скромен човек, на фона на шумните и арогантни италианци, които се вихрят по другите „италиански” заведения в София. Вярно е, че Италия не е Франция в сладкарството, но витрините в Орсети трудно ще ви оставят равнодушни. Няколко хапки са достатъчни, за да се усети, че се влагат само качествени продукти – за любителите на емпиричните сравнения – сладкарница „Пчела” е на три минути път. В две големи витрини са разположени главните видове сладкиши – малки еклери, пасти, тарталети и петифури с всевъзможни комбинации на продукти, пълнежи и глазури и няколко вида маслени бисквити. Има и торти, разбира се, но те са продукт  замислен по-скоро да се приготвя и продава по поръчка. Освен факта, че не усещаме облагането на небцето си с хидрогенирани мазнини, така познато от „сладкарниците” в София, сладостта във всички продукти е умерена, което за нас е сериозно предимство. Тук е и единственото тирамису в София, което ясно показва, че при този сладкиш нещата се въртят много повече около крема и какаото, отколкото около пренапояването на бишкотите с каквото сме имали под ръка.

От скоро Орсети предлага и няколко вкуса истинско италианско джелато, което затваря идеалния кръг на пастичерията.

Дизайнът е посланник на цялостната концепция на Орсети Пастичерия: изчистен, елегантен, ненатрапчив, но премислен. Малко са подобни „изживяни” места в София.

Орсети Пастичерия е на бул. Дондуков 19 и тук.

orsetti

Forno Cipollini / Форно Чиполини

Posted on by
5

Форно Чиполини е италиански ресторант на ул. Оборище 36 А, чието име би могло да се преведе на български приблизително като „Фурна Чиполини”. Думата forno е указание за това, че в ресторанта се акцентира върху пица на пещ. За собственици на мястото се спрягат тези на „Таван” и „Мезе” плюс партньори, но които и да са, те умно слагат на преден план фигурата на италианеца Анджело Чиполини – главен готвач на мястото.

Синьоре Чиполини е тосканец, който не винаги изглежда много щастлив от факта, че е в България и почти никога не поздравява гостите си, въпреки, че той е първото лице, което те виждат. Оставяйки това настрана, трябва да му признаем, че се справя добре с главната си задача – да готви. Форно Чиполини е едно от малкото наистина автентични италиански места в София, на които се яде вкусно като в Италия.

Менюто е структурирано просто и ясно, продуктите идват от Тоскана.

Салати – никога не са били силната страна на италианската кухня, но пък са любими на българските клиенти, така че няма как да липсват в менюто. Тук изненади няма – с рукола, чери домати и пармезан (която наистина вече става скучна), вариация на шопската, капрезе, зелена с тон и салата „TAVAN” с печено козе сирене, айсберг, краставици, микс от салати, чери домати, смокини и орехи (какво правят доматите и краставиците тук, не става ясно). Цени – високи – от 8 до 13.00 лева, количество – преголямо, така че ако наистина ви е интересна италианската кухня и не сте особено гладни, спокойно можете да пропуснете.

Антипасто Тоскано – за един или двама. Обикновено подобни ястия са повод за премятане на клиента, но тук не е така – ароматно и добре отлежало прошуто, оригинални тоскански салами със семена от анасон, истинска Копа Пиачентина (осолено и сушено месо от свински врат), мортадела на кубчета. Сервира се с фокача. Цената за един е 9.90 лв. и е абсолютно приемлива за количеството, което получавате.

Пастата е всякаква – пресни талиятели, равиоли, талиолини и ньоки и сухи пене и спагети. Вкусна, ал-денте, с класически сосове и на приемливи цени – малко са местата в София, които се справят с не толкова тежката на пръв поглед, но искаща усет задача да приготвят вкусна паста. Препоръчваме. Има и ризото – с манатарки и с шафран и скариди, цени 14 и 15 лева. Можете да опитате лазаня като дневно ястие.

Continue reading →

La Capannina

Posted on by
3

Ако в София има ресторант с над петнайсетгодишна история и едновременно с това познат на забележително малък кръг от хора, това със сигурност е „Ла Капанина”.

Разположен на възможно най-централно място в града, на пл. „Народно събрание” 9, „Ла Капанина” е един от проектите на италианецът Джорджо Мартини и българката Жана Банкова. Други техни проекти са много добрата италианска бакалия – I Sensi – на съседната улица “Аксаков”, както и марката за дрехи Mason’s. Тандемът е показал завидна увереност в идеите и вижданията си през годините, както и в ценовата си политика.

Витрината на ресторанта сигнализира, че това е място за определена клиентела и съвсем не приканва масовата публика да се отбие на паста или кафе със сладкиш. Сигналът достига до целевата група и в резултат на това в „Ла Капанина” си дават среща политици, средни и големи „бизнесменски” фигури, техните съпруги и напоследък – богати чужденци, озовали се в София. 

Интериорът на ресторанта е този на класическия италиански ресторант, който се ремонтира веднъж на двайсет години, но не за да се промени, а за да се освежи. Налице е достатъчен, но не прекален уют; качествени и удобни, но не дизайнерски мебели; колосани покривки, скъпи и качествени посуда, прибори и чаши.

И храната е тази на класическия италиански ресторант, която обаче и на двайсет години няма да се ремонтира: капрезета и други не особено вдъхновяващи салати, рибена и някоя друга различна супа, различни видове паста, лазаня, телешко, свинско, риба, морски дарове (скариди, калмари, миди Сен Жак). 

Основните ястия са засмислени като класика, която някои биха нарекли класика, а други – скука. Ние тук нямаме драма, защото вкусът понякога иска успокоение, само вълнения не са полезни за здравето. Можете да опитате петле на фурна, патешко филе с балсамико и дюли, бистека фиорентина (месото се внася от Италия и Ла Капанина е мястото, ако искате да опитате истински флорентински стек в София ), Каталана – плато с пресни зеленчуци и риби и морски дарове (лаврак, бакала, морски език, скариди, лангустини и омар), спигола (лаврак), бакала (треска), морски език.

Хубавата италианска класика говори от предястията: сирене „Томино” запечено със спек, артишок Ала Романа, сирене „Таледжо” с манатарки, пресен артишок с пармиджано.

Паста: предлага се прясна и суха паста и се предполага, че това ще е силното място на Ла Капанина. Рецептите звучат интересно: спагети ала вонголе, пакери с домати и капери, талиолини с краб, равиоли с робиола. За да сте истински клиент на ресторанта е добре да знаете, че можете да поискате да ви направят каквато искате паста по каквато рецепта ви хрумне. Естествено, поемате и съответния ценови риск. Истината е, че пастата не винаги е ал-денте и гореща, при пастите с морски дарове се спестява приготвянето на рибен бульон, а при пастите с доматен сос често изглежда сякаш съставките за него са сглобени минути преди да се поднесе ястието. Има и други моменти, в които пастата е прекрасна, но за цените, които Ла Капанина търси някак си не е отговорно клиентът да се чувства като на казино.

Continue reading →

Confetti / Конфети

Posted on by
3

“Конфети” определя себе си като gelateria, както може да се види и от самото му лого. Не го споменахме изрично в заглавието на материала, защото, освен, че на български „сладоледен салон” звучи леко овехтяло, Конфети е много повече от място за похапване на сладолед.

„Конфети” заема помещението на бившият ресторант на Съюза на българските журналисти на ул. Граф Игнатиев 4, както и обширната градина зад него, откъм ул. Христо Белчев, и за последните няколко години успя да заеме твърдо място в предпочитанията на няколко типа клиентела:

– на първо място ядящата сладолед – надяваме се скоро да има и друго такова в София, но засега това е мястото на истинския италиански сладолед в града. Прави се на място, предлага се в истинско разнообразие на вкусове (над 20 вида), с пресни съставки и плодове и изобщо е всичко, което един сладолед трябва да бъде. Ако има конкуренция в София, тя със сигурност е една обиколка зад него. Предлага се в три различни по големина порции и цените варират от 3.50 до около 6.00 лева.

– Клиентелата „Кафе и торта” – витрината с десертите предлага над десет различни предложения, които дали приготвени на място или някъде другаде, са пресни и могат да задоволят почти всяка представа за десерт, била тя тирамису, чийз кейк (вишневият е наистина добро попадение) и торти с различна степен на сладост и съдържание на плодове, шоколадени или сметанови кремове. Еспресото се доближава до италианското (поради неизвестни нам причини еспресото навсякъде извън Италия може само да наподоби, но никога и да се изравни с италианското. Дори и да се използва същата машина или сорт кафе, дори и персоналът да е обучаван от италианци … вечна италианска мистерия…), а капучиното е с пухкава и гъста пяна, която не пада след половин минута. Добрата новина за феновете на лимонадата е, че освен класическата, има и ягодова такава. Средно добрата е, че се предлага само в карафи от 1 литър, но през лятото изпиването й не би трябвало да е проблем.

Към тази клиентела може да бъде причислена и

– клиентелата „Да видя и да ме видят” – оставяме я без коментар, тъй като сме блог за храна, а не за мода или клюки, но отбелязваме силното й присъствие там.

– Бизнес-клиентелата – леката италианска кухня е подходяща за бърз работен обяд или вечеря, тъй като всеки може да припознае кулинарно себе си в някоя салата, паста или пица. Всеки ден има обедно меню, което e на скромни цени на фона за ценовата лудост в София.

Към тези основни групи клиенти гравитират още много други по-малки; заведението предлага закуска, пици, паста, сандвичи и някои малко по-засукани риби и меса. Всички ястия са приготвени от правилните, пресни продукти. Ако бързате, можете да вземете сандвич за навън от щанда с италиански специалитети, например с горгонзола, спек и сушен домат, с брезаола и рукола или с прошуто крудо и жълто сирене. Ако ви се пие вино, можете да закупите бутилка за вкъщи или да изпиете нещо на място. Винената листа е, логично, предимно с италиански предложения, но има и неща встрани от нея. Надценките са обичайните за града, т.е. не особено ниски, и няма да ни омръзне да повтаряме, че това трябва да се промени.

Персоналът обикновено е достатъчно бърз и адекватен за заето място като Конфети (през лятото е добре да направите резервация преди да се отправите натам), като има, разбира се, и моменти, когато трябва да изчакате малко повече, преди да ви забележат.

Дали замислено като такова или получило се в практиката, но „Конфети” е заведение, от каквото София имаше силна нужда – място, в което посядат хора от всяко поколение и без много-много суетни разменят по някоя сладка приказка.

„Конфети” е на ул. Граф Игнатиев 4.