La Capannina

Ако в София има ресторант с над петнайсетгодишна история и едновременно с това познат на забележително малък кръг от хора, това със сигурност е „Ла Капанина”.

Разположен на възможно най-централно място в града, на пл. „Народно събрание” 9, „Ла Капанина” е един от проектите на италианецът Джорджо Мартини и българката Жана Банкова. Други техни проекти са много добрата италианска бакалия – I Sensi – на съседната улица “Аксаков”, както и марката за дрехи Mason’s. Тандемът е показал завидна увереност в идеите и вижданията си през годините, както и в ценовата си политика.

Витрината на ресторанта сигнализира, че това е място за определена клиентела и съвсем не приканва масовата публика да се отбие на паста или кафе със сладкиш. Сигналът достига до целевата група и в резултат на това в „Ла Капанина” си дават среща политици, средни и големи „бизнесменски” фигури, техните съпруги и напоследък – богати чужденци, озовали се в София. 

Интериорът на ресторанта е този на класическия италиански ресторант, който се ремонтира веднъж на двайсет години, но не за да се промени, а за да се освежи. Налице е достатъчен, но не прекален уют; качествени и удобни, но не дизайнерски мебели; колосани покривки, скъпи и качествени посуда, прибори и чаши.

И храната е тази на класическия италиански ресторант, която обаче и на двайсет години няма да се ремонтира: капрезета и други не особено вдъхновяващи салати, рибена и някоя друга различна супа, различни видове паста, лазаня, телешко, свинско, риба, морски дарове (скариди, калмари, миди Сен Жак). 

Основните ястия са засмислени като класика, която някои биха нарекли класика, а други – скука. Ние тук нямаме драма, защото вкусът понякога иска успокоение, само вълнения не са полезни за здравето. Можете да опитате петле на фурна, патешко филе с балсамико и дюли, бистека фиорентина (месото се внася от Италия и Ла Капанина е мястото, ако искате да опитате истински флорентински стек в София ), Каталана – плато с пресни зеленчуци и риби и морски дарове (лаврак, бакала, морски език, скариди, лангустини и омар), спигола (лаврак), бакала (треска), морски език.

Хубавата италианска класика говори от предястията: сирене „Томино” запечено със спек, артишок Ала Романа, сирене „Таледжо” с манатарки, пресен артишок с пармиджано.

Паста: предлага се прясна и суха паста и се предполага, че това ще е силното място на Ла Капанина. Рецептите звучат интересно: спагети ала вонголе, пакери с домати и капери, талиолини с краб, равиоли с робиола. За да сте истински клиент на ресторанта е добре да знаете, че можете да поискате да ви направят каквато искате паста по каквато рецепта ви хрумне. Естествено, поемате и съответния ценови риск. Истината е, че пастата не винаги е ал-денте и гореща, при пастите с морски дарове се спестява приготвянето на рибен бульон, а при пастите с доматен сос често изглежда сякаш съставките за него са сглобени минути преди да се поднесе ястието. Има и други моменти, в които пастата е прекрасна, но за цените, които Ла Капанина търси някак си не е отговорно клиентът да се чувства като на казино.

Continue reading

Checkpoint Charly

Checkpoint Charly е разположен в самия център на София, на улица Иван Вазов в непосредствена близост до Раковски. Oще по-конкретно – в сградата на Военно издателство, на мястото на малка кръчмица, позната на шепа пенсионирани военни – „Вкусна среща”. Определя себе си като джаз-ресторант и е в близост до почти всички софийски театри. Всичко това би могло да наведе някого на мисълта, че Чекпойнт Чарли е претенциозен ресторант за хора с пари. И определени политически убеждения, бихме допълнили – много е СДС положението там, каквото и да означава вече това. Преди много години там се отбиваха американските посланици и биваха водени гости като Умберто Еко и Лешек Балцерович.

Може би не е зле по-младата публика да се информира какво точно е, или беше, Checkpoint Charlie. Това със сигурност ще й помогне да разбере идеята на ресторанта: разделянето на меню и дизайн на източна и западна част, подложките за храна по масите под формата на вестници от комунизма, емблематичните за няколко поколения снимки и други. Още от отварянето си, което по наши спомени беше преди повече от петнайсет години, Чекпойнт Чарли деликатно съобщава на тези, които искат да ги чуят политическите пристрастия на собствениците си, които можем да наречем не особено ласкави по отношение на режима на управление в държавата за периода 1945-1989. Ако оставим настрана политиката и се концентрираме върху храната, трябва да признаем, че Чекпойнт Чарли вече е нещо като институция, съумявайки все пак да се запази като уютно и вкусно място.

Менюто е богато, предлага неща за всеки вкус и си остана непроменено за всичките тези години на съществуването на ресторанта. Няма и нужда според нас. В крак с концепцията на мястото, менюто е конструирано от две колони – с източни и западни манджи.

По този начин при салатите можете да избирате от една страна между шопска, катък, кьопоолу, лютика с кълцани чушки, домати, сирене и яйце и още няколко типични балкански предложения и от друга – между микс от зелени салати с авокадо, круша, печени орехи и балсамов дресинг, спаначена с ябълки и пармезан, маринована сьомга в цитруси и зехтин върху зелени салати с авокадо и други подобни по-екзотични съчетания на зеленчуци. Шопската като нищо може да е една от най-скъпите в града – 16.00 лв. Като цяло салатите са вкусни и някои от тях могат да спестят поръчването на предястие.

От своя страна това правят и предястията – могат да заместят основните, ако не ви се поръчва основно. Няма да ви излезе по-евтино – за гъши дроб със сини сливи върху канапенце например, ще трябва да извадите 50.00 лева. И словом: петдесет лева. Иначе изборът пак е между:

Continue reading

Confetti / Конфети

“Конфети” определя себе си като gelateria, както може да се види и от самото му лого. Не го споменахме изрично в заглавието на материала, защото, освен, че на български „сладоледен салон” звучи леко овехтяло, Конфети е много повече от място за похапване на сладолед.

„Конфети” заема помещението на бившият ресторант на Съюза на българските журналисти на ул. Граф Игнатиев 4, както и обширната градина зад него, откъм ул. Христо Белчев, и за последните няколко години успя да заеме твърдо място в предпочитанията на няколко типа клиентела:

– на първо място ядящата сладолед – надяваме се скоро да има и друго такова в София, но засега това е мястото на истинския италиански сладолед в града. Прави се на място, предлага се в истинско разнообразие на вкусове (над 20 вида), с пресни съставки и плодове и изобщо е всичко, което един сладолед трябва да бъде. Ако има конкуренция в София, тя със сигурност е една обиколка зад него. Предлага се в три различни по големина порции и цените варират от 3.50 до около 6.00 лева.

– Клиентелата „Кафе и торта” – витрината с десертите предлага над десет различни предложения, които дали приготвени на място или някъде другаде, са пресни и могат да задоволят почти всяка представа за десерт, била тя тирамису, чийз кейк (вишневият е наистина добро попадение) и торти с различна степен на сладост и съдържание на плодове, шоколадени или сметанови кремове. Еспресото се доближава до италианското (поради неизвестни нам причини еспресото навсякъде извън Италия може само да наподоби, но никога и да се изравни с италианското. Дори и да се използва същата машина или сорт кафе, дори и персоналът да е обучаван от италианци … вечна италианска мистерия…), а капучиното е с пухкава и гъста пяна, която не пада след половин минута. Добрата новина за феновете на лимонадата е, че освен класическата, има и ягодова такава. Средно добрата е, че се предлага само в карафи от 1 литър, но през лятото изпиването й не би трябвало да е проблем.

Към тази клиентела може да бъде причислена и

– клиентелата „Да видя и да ме видят” – оставяме я без коментар, тъй като сме блог за храна, а не за мода или клюки, но отбелязваме силното й присъствие там.

– Бизнес-клиентелата – леката италианска кухня е подходяща за бърз работен обяд или вечеря, тъй като всеки може да припознае кулинарно себе си в някоя салата, паста или пица. Всеки ден има обедно меню, което e на скромни цени на фона за ценовата лудост в София.

Към тези основни групи клиенти гравитират още много други по-малки; заведението предлага закуска, пици, паста, сандвичи и някои малко по-засукани риби и меса. Всички ястия са приготвени от правилните, пресни продукти. Ако бързате, можете да вземете сандвич за навън от щанда с италиански специалитети, например с горгонзола, спек и сушен домат, с брезаола и рукола или с прошуто крудо и жълто сирене. Ако ви се пие вино, можете да закупите бутилка за вкъщи или да изпиете нещо на място. Винената листа е, логично, предимно с италиански предложения, но има и неща встрани от нея. Надценките са обичайните за града, т.е. не особено ниски, и няма да ни омръзне да повтаряме, че това трябва да се промени.

Персоналът обикновено е достатъчно бърз и адекватен за заето място като Конфети (през лятото е добре да направите резервация преди да се отправите натам), като има, разбира се, и моменти, когато трябва да изчакате малко повече, преди да ви забележат.

Дали замислено като такова или получило се в практиката, но „Конфети” е заведение, от каквото София имаше силна нужда – място, в което посядат хора от всяко поколение и без много-много суетни разменят по някоя сладка приказка.

„Конфети” е на ул. Граф Игнатиев 4.