SkaraBar/СкараБар

Любимата на милиони хора по света кухня – на скара – през последните шест години е умело превъплътена като цялостна и завършена концепция за хранене в заведенията “СкараБар”. За незапознатите е редно да отбележим, че идеолог на проекта за Скара-та е Станислав Раковски, вероятно известен на някои с неговия вече несъществуващ (по наше мнение легендарен) ресторант “Отвъд Алеята зад Шкафа”.

За разлика от предишния му опит, сегашните заведения, първото от които в сградата на театър “Сфумато”, а второто – на ул. „Бенковски”, демонстрират изцяло нова и различна посока в развитието на храненето в България. Дизайнът е изчистен, леко индустриален, светъл и непретенциозен, не липсват оригинални решения и хрумвания, не липсва и корпоративна идентичност.

В края на 2014 беше открит и трети Скарабар – на ул. Николай Ракитин, в сградата на Бизнес Център Полиграфия (от своя страна част от помпозния Полиграфически комбинат на Цариградско шосе). Може би най-голям като вътрешна площ от трите заведения, абсолютно изчистен като дизайн (със снимки на панелки) и с тераса, която е спокойна, закътана и сенчеста.

Попитайте един средностатистически българин какво бързо, лесно и вкусно обича да яде и отговорът няма да закъснее: “Нещо на скара”. През годините на прехода в политически, социален и кулинарен аспект, с навлизането на съвременни технологии в месопреработването, както и с промяната в консуматорското поведение на българина, представата за скара в главите на редовия консуматор е била и продължава да бъде силно деформирана, до степен до която истинския вкус за месо е загубен.

Сериозен старт в биографията на Скара-та беше заявката за приготвената на място кайма само от месо, подготвено от Ивайло Пенев от “Тандем”- Попово, че вината селектира Яна Петкова, че наденичките са на Андрю Соурей, а бакалията се взима от еди-кой си търговец (всичко това изброено в менюто). Далеч от всякакво лошо чувство, се питаме: “Длъжни ли сме да знаем кои са изброените хора?”. Не ни разбирайте погрешно, няма нищо лошо в това да заявиш произхода на стоките, които влагаш или че някой подбира специално вината за едно заведение. Напротив, на много места по света това е препоръчителният минимум и затова ни е трудно да определим дали тези факти повече ни натъжават, отколкото да ни радват.

Continue reading

La Capannina

Ако в София има ресторант с над петнайсетгодишна история и едновременно с това познат на забележително малък кръг от хора, това със сигурност е „Ла Капанина”.

Разположен на възможно най-централно място в града, на пл. „Народно събрание” 9, „Ла Капанина” е един от проектите на италианецът Джорджо Мартини и българката Жана Банкова. Други техни проекти са много добрата италианска бакалия – I Sensi – на съседната улица “Аксаков”, както и марката за дрехи Mason’s. Тандемът е показал завидна увереност в идеите и вижданията си през годините, както и в ценовата си политика.

Витрината на ресторанта сигнализира, че това е място за определена клиентела и съвсем не приканва масовата публика да се отбие на паста или кафе със сладкиш. Сигналът достига до целевата група и в резултат на това в „Ла Капанина” си дават среща политици, средни и големи „бизнесменски” фигури, техните съпруги и напоследък – богати чужденци, озовали се в София. 

Интериорът на ресторанта е този на класическия италиански ресторант, който се ремонтира веднъж на двайсет години, но не за да се промени, а за да се освежи. Налице е достатъчен, но не прекален уют; качествени и удобни, но не дизайнерски мебели; колосани покривки, скъпи и качествени посуда, прибори и чаши.

И храната е тази на класическия италиански ресторант, която обаче и на двайсет години няма да се ремонтира: капрезета и други не особено вдъхновяващи салати, рибена и някоя друга различна супа, различни видове паста, лазаня, телешко, свинско, риба, морски дарове (скариди, калмари, миди Сен Жак). 

Основните ястия са засмислени като класика, която някои биха нарекли класика, а други – скука. Ние тук нямаме драма, защото вкусът понякога иска успокоение, само вълнения не са полезни за здравето. Можете да опитате петле на фурна, патешко филе с балсамико и дюли, бистека фиорентина (месото се внася от Италия и Ла Капанина е мястото, ако искате да опитате истински флорентински стек в София ), Каталана – плато с пресни зеленчуци и риби и морски дарове (лаврак, бакала, морски език, скариди, лангустини и омар), спигола (лаврак), бакала (треска), морски език.

Хубавата италианска класика говори от предястията: сирене „Томино” запечено със спек, артишок Ала Романа, сирене „Таледжо” с манатарки, пресен артишок с пармиджано.

Паста: предлага се прясна и суха паста и се предполага, че това ще е силното място на Ла Капанина. Рецептите звучат интересно: спагети ала вонголе, пакери с домати и капери, талиолини с краб, равиоли с робиола. За да сте истински клиент на ресторанта е добре да знаете, че можете да поискате да ви направят каквато искате паста по каквато рецепта ви хрумне. Естествено, поемате и съответния ценови риск. Истината е, че пастата не винаги е ал-денте и гореща, при пастите с морски дарове се спестява приготвянето на рибен бульон, а при пастите с доматен сос често изглежда сякаш съставките за него са сглобени минути преди да се поднесе ястието. Има и други моменти, в които пастата е прекрасна, но за цените, които Ла Капанина търси някак си не е отговорно клиентът да се чувства като на казино.

Continue reading

Bistrot L’Etranger / Бистро Л’Етранже

Бистро Л’Етранже е единственият френски ресторант, който вече над десет години се задържа в не особено леките кулинарни условия на София. Основан е през 2001 година от французина Оливие Рош и българската му съпруга Митана, а буквалният превод на името му на български би бил нещо от рода на „Бистро Чужденец”.

Макар и да нарича себе си бистро, Л’Етранже си е отвсякъде ресторант – като качество и цена на храната, като посуда, като обслужване, може би само интериорът му е по-скоро като на бистро. Мотото на ресторанта е „French food – French mood”, като втората част от него може да прозвучи многозначително за някого, имайки предвид понякога не толкова сърдечния натюрел на французите. Още нещо със сигурност би могло да се отнесе към собствениците на мястото – цитатът на Шарл дьо Гол: „Когато искам да разбера какво мисли Франция, питам самия себе си.” Може би именно убедеността в това, което правят е една от причините Л’Етранже да успее да просъществува толкова години.

Защо е толкова учудващо, че мястото все още съществува?

1. Местонахождението – първият акт на смелост от страна на собствениците. Малко българи биха се престрашили да отворят ресторант на ул. Цар Симеон 78 – не особено приятна част от центъра на София (станала още по-малко приятна в контекста на последните месеци), в която можете да бъдете срещнати от забулени в черни качулки младежи, които ви искат паспортите, както ни се случи на нас.

2. Френската кухня – незнайно защо, вместо да бъде благодарен на французите за кулинарните открития с основополагащо значение, българинът се дърпа на кухнята алафранга и предпочита прости вкусове и мляно месо във всичките му разновидности.

Continue reading

Checkpoint Charly

Checkpoint Charly е разположен в самия център на София, на улица Иван Вазов в непосредствена близост до Раковски. Oще по-конкретно – в сградата на Военно издателство, на мястото на малка кръчмица, позната на шепа пенсионирани военни – „Вкусна среща”. Определя себе си като джаз-ресторант и е в близост до почти всички софийски театри. Всичко това би могло да наведе някого на мисълта, че Чекпойнт Чарли е претенциозен ресторант за хора с пари. И определени политически убеждения, бихме допълнили – много е СДС положението там, каквото и да означава вече това. Преди много години там се отбиваха американските посланици и биваха водени гости като Умберто Еко и Лешек Балцерович.

Може би не е зле по-младата публика да се информира какво точно е, или беше, Checkpoint Charlie. Това със сигурност ще й помогне да разбере идеята на ресторанта: разделянето на меню и дизайн на източна и западна част, подложките за храна по масите под формата на вестници от комунизма, емблематичните за няколко поколения снимки и други. Още от отварянето си, което по наши спомени беше преди повече от петнайсет години, Чекпойнт Чарли деликатно съобщава на тези, които искат да ги чуят политическите пристрастия на собствениците си, които можем да наречем не особено ласкави по отношение на режима на управление в държавата за периода 1945-1989. Ако оставим настрана политиката и се концентрираме върху храната, трябва да признаем, че Чекпойнт Чарли вече е нещо като институция, съумявайки все пак да се запази като уютно и вкусно място.

Менюто е богато, предлага неща за всеки вкус и си остана непроменено за всичките тези години на съществуването на ресторанта. Няма и нужда според нас. В крак с концепцията на мястото, менюто е конструирано от две колони – с източни и западни манджи.

По този начин при салатите можете да избирате от една страна между шопска, катък, кьопоолу, лютика с кълцани чушки, домати, сирене и яйце и още няколко типични балкански предложения и от друга – между микс от зелени салати с авокадо, круша, печени орехи и балсамов дресинг, спаначена с ябълки и пармезан, маринована сьомга в цитруси и зехтин върху зелени салати с авокадо и други подобни по-екзотични съчетания на зеленчуци. Шопската като нищо може да е една от най-скъпите в града – 16.00 лв. Като цяло салатите са вкусни и някои от тях могат да спестят поръчването на предястие.

От своя страна това правят и предястията – могат да заместят основните, ако не ви се поръчва основно. Няма да ви излезе по-евтино – за гъши дроб със сини сливи върху канапенце например, ще трябва да извадите 50.00 лева. И словом: петдесет лева. Иначе изборът пак е между:

Continue reading

The Architects / Клубът на архитектите

Къщата на Съюза на Архитектите в София е подслонявала много на брой и различни по вид кръчми или както ще ви кажат възрастните софиянци – там винаги е имало кръчма.

Централното местоположение на къщата – на ул. Кракра – близостта до Докторската градинка, Чешкия клуб и Университета, накратко до малкото софийски сгради и улици с бохемски дух, я правят желана цел за много ресторантьори. Много и опитаха късмета си, но успешните концепции бяха малко, да не кажем, че липсваха.

От края на 2007 година насам Архитектите, както са известни в града, е в най-успешният си вид досега, както интериорно, така и по отношение на ресторантска концепция. Интериорът е съобразен с най-голямото богатство на мястото – терасата и вътрешната градина. Първата е остъклена, светла и просторна, а сред зеленината на втората са разпръснати маси, седейки на които напълно забравяте за градския ритъм на живот. Липсата на зелени градини по софийските заведения е сериозна, така че дори Архитектите да не се стараят кой знае колко в кухнята, запълването им ще е гарантирано през летните месеци.

В кулинарно отношение Архитектите като че ли е намерил най-добре функциониращата концепция – тази на лежерния градски ресторант, в който можете да се отбиете за бързо обедно хапване, за по-продължително вечерно разпиване или да заведете семейството на неделен обяд. Стилът на кухнята е този на многозначителната „класическа интернационална кухня”; менюто е изградено по схемата – салати, предястия, основни, десерти.

Истината е, че след известно лутане, Архитектите намери себе си като обем и стил на менюто и се етаблира като едно от особено вкусните места, на което софиянци се срещат с удоволствие.

Салатите са около шест на брой и покриват основните посоки в зеленчуците, както и сезонността, клонейки я към доматите и чушките, я към морковите, тиквичките или туршията. Големи са, вкусни са, засищат.

Предястията са по-интересната, но и безспорно по-скъпата секция и тук са рибните неща: тарама, сельодка, грав лакс, скариди, октоподи. Тук са и дробовете и сърцата. Спаначените кюфтенца са винаги добри, както и пържените тиквички.

При основните ястия полъхва лек балкантуристки ветрец, но от този приятният. В София са толкова малко кръчмите, в които веднага знаеш за какво си дошъл – за за джолана, за свинските карета в лимонов сос, за двата вида шницел, за рамстек с лук, за телешки пепър стек, за агнешко, свинско печено, риба или кюфтета на скара. Гарнитурите са ориз, пържени картофи, пюре, броколи или спанак.

Винаги има обедно, както и Никулденско, Великденско, Коледно или постно меню. Особено при обедното ястията свършват доста бързо, така че редовните клиенти се обаждат да си запазят храна.

Десертите – това си го знаем, няма вкусни или разнообразни, или ефектни десерти в българските ресторанти и тук нямаме изненада: чийзкейк, крем брюле, шоколадов мус.

Бар – налице са всички спиртни напитки, които може да ви хрумне да поръчате и нещо отгоре – смислена, разнообразна и разумно ценообразувана винена листа, което е рядкост в София и за която изказваме поздравления.

Цените: на фона на истерията в София през последните една-две години Архитектите запазват самообладание и се държат много прилично. Двама човека хапват салата или предястие, основно и си делят бутилка вино за около 130-150 лв.

Обслужване – в голяма част от случаите бързо, ефективно и дружелюбно. Професионално.

Когато и да отидете – Архитектите са пълни. Което означава, че формулата му работи добре и успява да бъде един успешен – градски и семеен – ресторант.

Клубът на Архитектите е на ул. Кракра 11.

Confetti / Конфети

“Конфети” определя себе си като gelateria, както може да се види и от самото му лого. Не го споменахме изрично в заглавието на материала, защото, освен, че на български „сладоледен салон” звучи леко овехтяло, Конфети е много повече от място за похапване на сладолед.

„Конфети” заема помещението на бившият ресторант на Съюза на българските журналисти на ул. Граф Игнатиев 4, както и обширната градина зад него, откъм ул. Христо Белчев, и за последните няколко години успя да заеме твърдо място в предпочитанията на няколко типа клиентела:

– на първо място ядящата сладолед – надяваме се скоро да има и друго такова в София, но засега това е мястото на истинския италиански сладолед в града. Прави се на място, предлага се в истинско разнообразие на вкусове (над 20 вида), с пресни съставки и плодове и изобщо е всичко, което един сладолед трябва да бъде. Ако има конкуренция в София, тя със сигурност е една обиколка зад него. Предлага се в три различни по големина порции и цените варират от 3.50 до около 6.00 лева.

– Клиентелата „Кафе и торта” – витрината с десертите предлага над десет различни предложения, които дали приготвени на място или някъде другаде, са пресни и могат да задоволят почти всяка представа за десерт, била тя тирамису, чийз кейк (вишневият е наистина добро попадение) и торти с различна степен на сладост и съдържание на плодове, шоколадени или сметанови кремове. Еспресото се доближава до италианското (поради неизвестни нам причини еспресото навсякъде извън Италия може само да наподоби, но никога и да се изравни с италианското. Дори и да се използва същата машина или сорт кафе, дори и персоналът да е обучаван от италианци … вечна италианска мистерия…), а капучиното е с пухкава и гъста пяна, която не пада след половин минута. Добрата новина за феновете на лимонадата е, че освен класическата, има и ягодова такава. Средно добрата е, че се предлага само в карафи от 1 литър, но през лятото изпиването й не би трябвало да е проблем.

Към тази клиентела може да бъде причислена и

– клиентелата „Да видя и да ме видят” – оставяме я без коментар, тъй като сме блог за храна, а не за мода или клюки, но отбелязваме силното й присъствие там.

– Бизнес-клиентелата – леката италианска кухня е подходяща за бърз работен обяд или вечеря, тъй като всеки може да припознае кулинарно себе си в някоя салата, паста или пица. Всеки ден има обедно меню, което e на скромни цени на фона за ценовата лудост в София.

Към тези основни групи клиенти гравитират още много други по-малки; заведението предлага закуска, пици, паста, сандвичи и някои малко по-засукани риби и меса. Всички ястия са приготвени от правилните, пресни продукти. Ако бързате, можете да вземете сандвич за навън от щанда с италиански специалитети, например с горгонзола, спек и сушен домат, с брезаола и рукола или с прошуто крудо и жълто сирене. Ако ви се пие вино, можете да закупите бутилка за вкъщи или да изпиете нещо на място. Винената листа е, логично, предимно с италиански предложения, но има и неща встрани от нея. Надценките са обичайните за града, т.е. не особено ниски, и няма да ни омръзне да повтаряме, че това трябва да се промени.

Персоналът обикновено е достатъчно бърз и адекватен за заето място като Конфети (през лятото е добре да направите резервация преди да се отправите натам), като има, разбира се, и моменти, когато трябва да изчакате малко повече, преди да ви забележат.

Дали замислено като такова или получило се в практиката, но „Конфети” е заведение, от каквото София имаше силна нужда – място, в което посядат хора от всяко поколение и без много-много суетни разменят по някоя сладка приказка.

„Конфети” е на ул. Граф Игнатиев 4.

Rakia Bar Raketa / Ракия Бар Ракета

Ракия Бар Ракета съществува от края на 2012 година и е поредното заведение, което допринася за облагородяването на парка „Заимов” в София. Фактът, че съществува само от около четири месеца не благоприятства особено формирането на обективно мнение, но заведение, чиято страница във Фейсбук има над 2000 харесвания, безспорно привлича внимание.

Ракия Бар Ракета прилича много на +Това  – не само поради факта, че интериорът и на двете места е дело на архитектите от Funkt, а и поради това, че и двете заведения много ясно дефинират своите целеви групи. При Ракия това са градските типове от възрастова група 30-45, с доходи над средните за страната, сериозни претенции за арт, дизайн и обща култура, но не толкова за кулинария, за които фактът, че има фотографска изложба или базар на детски книжки е по-важен от това, че рибата може и да не е съвсем прясна. Организирането на съпровождащи събития и споменаването на заведението главно в списания за обзавеждане и дизайн отклонява вниманието от факта, че в кухненската концепция на бара към момента цари известен … хаос.

Защо мислим така?

Ракия Бар Ракета определя себе си като закачливо намигване към соцкултурата (ако нещо в социализма изобщо може да бъде наречено закачливо) и предлага кулинарни класики от тези времена като шопска, гръцка и бобена салата, чушка бюрек, кашкавал пане, котлети по московски, свинска пържола с гъби, бьоф строганов, пъстърва на скара и др. Не липсват, разбира се, и кюфтета и кебапчета на скара с гарнитура – странно защо две, а не три в порция, придружени от а) небланширани, вкусни пържени картофи, б) за съжаление доста химически натоварена лютеница и в) салата от зеле и моркови, която често е рязана в началото на деня и съответно е леко завехнала. Освен това, което очакваме да намерим в менюто, се натъкваме и на терин от пилешки дроб (сервиран топъл, което сериозно ни озадачи, защото така цялата мазнина на терина плува в дебел слой на повърхността), миди саганаки, салата с портокал, сьомга и прошуто, телешко с манатарки и други подобни средиземноморски и френски идеи, които леко ни объркаха. Може би е така и с готвача, защото от поръчани десет ястия пет бяха приготвени добре и вкусни, а пет – точно обратното.

В Ракета има и някои откровено странни трактовки на известни рецепти, като например тази на сос „Тартар” – само от майонеза (за съжаление, отново доста химизирана) и белтък от твърдо сварено яйце.

Continue reading

Wok to walk

Появата на нова и непозната концепция за бързо хранене в България винаги е била интересно и любопитно зрелище през годините. Екзотичните някога гофрети и хот-дози (хмм…), последвани от вече забравените, сигурни сме, израелски питки. Ливан и Сирия победиха в кулинарната битка с Израел, придобивайки авторско право над фалафела, който автоматично бе принизен до заместител на месото във все още интересните и обещаващи бизнес и хапване до зори Мимас. Верни на родината, предприемчиви българи – патриоти поеха щафетата и защитиха българските евреи – създаден бе сандвича на тостер. Обилно полят с три лъжици полу-течна, полу-солидна субстанция, наречена салата.  МакДоналдс и Кей Еф Си бяха по-скоро упадъчни и безинтересни, а Събуей – направо смешни.

През 2013 битката за надмощие при бързото хранене ще се води между три кулинарни школи. Първата е на супите – започва да изстива и все по-често да ухае на чесън и оцет. Плътно преследвана от тази на “чиабата”-та (която е горе-долу като Ланчия-та, за която се разбра, че е Ланча, когато Зуп-а стана Севън- ъп или -ап, решете сами, ама никой не ги щеше като се разбраха истинските имена на нещата) – недопечени и жилави хлебчета, натъпкани с евтини колбаси и сирена, в които като компенсация има едно листенце айсберг. Третата изгряваща и силно противоречивата звезда на фаст-фууд естрадата, обект на внимание от наша страна, е азиатската кухня.

Представяме “Wok to Walk” и нашите впечатления от многобройните ни посещения там:

На първо място е важно да се знае, че Уок то Уолк е холандска франчайз верига. Дизайнът е минималистичен, ефектен и в тон с корпоративната идентичност на бранда – много оранжево навсякъде. Основните елементи и материали са добре аранжирани и правят добро и силно първо впечатление.  Функционалността на дизайна обаче е тотално сбъркана според нас. Докато някои от посетителите чакат своите поръчки окупирали витрината с основните продукти от офертата на Уок то Уолк, други, по-неуверени в избора си, се мъчат да пробият барикадата и да огледат изложената суровина. Колко по-лесно би било ако персоналът на заведението, който така или иначе вика всеки поименно, да започне да кани клиентите си да се настанят, докато чакат.

Силно привличащите черти на азиатската кухня са много, принципно плюсовете за концепцията на Уок-а като че ли са:

– винаги гореща, прясно приготвена храна;

– задоволително като избор на ингрeдиенти и възможности за комбинации меню;

– времето за приготвянето на ястията, предвид спецификата на кухнята, принципно е сведено до минимум.

Има и моменти обаче, например по обяд, когато може да ви се „изчака чакалото”, така че бъдете готови и за тях.

Continue reading