Ако трябва да споменем някое място, което накара софиянци да излязат от града, за да хапнат добре или да хапнат добре, прибирайки се към града, това непременно трябва да е Sage.

Един от природните разкоши, с които е заобиколена София са планините, в които можеш да се озовеш след не повече от 20 до 40 минути път с кола и селцата в тях. Sage е разположено в Бистрица и има безспорната даденост да изтегля маси от града: близост до София, осезаемо по-чист въздух и вакуум, в който, преобладаващо, вресливото мнение на столичанин да изчезне поне за няколко часа.

Собствениците на Sage Bistro имат дългогодишен опит в бранша и много добре знаят какво правят в кухнята и пред нея. Отварят бистрото през 2009 година и за всички тези години изградиха репутацията на мястото не чрез ефектни „концепции“, а чрез постоянство и ясно разбиране за собствената си идентичност. Те са рядък пример в от реалността в България за постоянно качество на работата и стабилно представяне в кухнята и салона, което ги направи любимци на публиката. Разбирай, резервациите са задължителни.

Атмосфера

Първото впечатление е за премереност – няма демонстративен лукс или пък следване на  краткотрайни дизайнерски тенденции. Дърво, естествени материи и внимателно подбрана светлина създават спокойна среда. Големи прозорци и тераса през лятото.

Кухня

Менюто е достатъчно разнообразно, без да бъде претрупано. Харесва ни, че липсват излишни декоративни елементи и сложни комбинации, които отвличат вниманието от продукта.

От години хит тук е телешкото карпачо. Нарязано достатъчно тънко, за да остане фина текстура, но не и толкова, че да загуби характера на месото. Баланс между пармезан, рукола, зехтин и лимон. А може и да е със синьо сирене и орехи – абсолютна умами-комбинация.

Друг традиционно силен избор е тартарът от сьомга, който е пример за чуден баланс между свежи и плътни вкусове. Салатите и останалите предястия са разнообразни, така че можете да си спретнете едно хранене само от тях.

Една от причините Sage Bistro да има толкова лоялна публика са домашно приготвените пасти. В България вече се внасят висококачествени марки суха паста, но атракцията, която предизвиква „домашното“ при пастите остава все така висока сред българските клиенти.

Талиателите с манатарки са пример за тази премереност в рецептите и изпълнението при Sage, за които споменахме. Al-dente паста, сос, който е достатъчно плътен, за да я обгърне, без да натежава, умерено използван трюфел.

Альо олио пеперончино с говеждо месо е нещо, което задължително трябва да се опита, ако е в менюто. Рядка за България рецепта, в която сочното месо и пикантността създават комплексни вкусове.

Continue reading →