Author Archives: tablemood

Фабрика Дъга

Posted on by
Reply

Фабрика Дъга е бабата на хипстърската концепция за кафе и храна в София. С две локации в града, тя неуморно привлича хора с лонгбордове, бради, татуировки и подозрителна кулинарна култура и задоволява техните потребности от кафе и мекици.

„Мекичките“, както ги нарича самата Фабрика Дъга, са избрани за мото на двете заведения и каквото и да се предлага в менюто или да има на публикуваната в социалните медии снимка, думата „мекички“ не липсва.

Първата Фабрика Дъга се намира в старата централна част на София, на една от улиците, обект на сериозна джентрификация напоследък – Веслец. Доскоро по нея минаваха само живеещите там (рано сутрин и късно вечер), малкото на брой работещи наоколо и наливащите вода от чешмата пред Банята. С откриването на няколко заведения, както и пространство за споделени работни места, районът, за щастие, се оживи.

Фабрика Дъга на Веслец е място за кафе, сладкиши, сандвич, салата или закуска (степенувани в низходящ ред по повода за посещение). Кафето е повод за посещение: еспресо, филтър, включително по-бавният метод „Хемекс“ и студена филтрация, всички видове кафета с мляко.  Приготвени с качествени продукти и по правилния начин. Има и кафе от сорта „Гейша“ за ценители, маниаци или сноби (по избор) за 7,00 лв., останалите цени на кафето са абсолютно приемливи, не повече от 4-5 лева за „по-така“ вариантите. В това отношение Фабриката може да бъде обявена за един от броящите се на пръсти кафе-оазиси в София.

Сладкишите – тарталети, торти, профитероли, пайове, кремове и други – са с вкус на домашен сладкиш, който, ако не кулинарно откровение, поне не е химия. Почти равен придружител на кафето. Цени: 8.00 – 9.00 лв.

Започнали с мекиците и пържените филии, Фабриките плавно преминаха в територията на авокадо тостовете, яйцата по панагюрски, кус-куса, сандвичите с всички видове меса, на всевъзможните салати – с нудли, със сьомга, с киноа, че даже и на по някое основно ястие – там, където е логично да се намират всъщност. Изборът на свястно обедно меню в района около Веслец си остава хилав и като че ли всичко, което ви хрумне да готвите и продавате, ще се купи. Цените са като за хипстъри: салати за 12 – 15 лева в пластмасова кутийка, сандвичи – 12.00 – 14.00 лв., и най-сладкото отмъщение – бърканите яйца и омлета за 11.00 лева (но… как беше приказката за баницата?)

Има обедни и вечерни предложения, които звучат като стек с чимичури сос, пълнен батат с черен боб и сладка царевица, кус-кус със заатар и т.н.

Има задължителните за всички хипстъри напитки – Фритц Кола, Клуб Мате, (био!) айрян, Комбуча, Фрудада. Има бира, крафт, разбира се, има и вино, включително и винената Фрудада – малиново вино. Който пие малиново вино, по всяка вероятност заслужава и пълнен батат с боб и царевица.

Фабрика Дъга 2 – тук, на ул. Шейново 136, се развихря цялата мощ на атаката към хипстърите и те много се радват на мястото, винаги е пълно. То пък и мястото е чудесно, на ъгъл, срещу Телевизията, близко до Оборище и Докторската – все ловни полета на придошлите в София.

Тук е мястото да споменем интериора на двете места – за кой ли път интериор от студио Функт със светло дърво, черна дъска и т.н. Във Фабрика 1 е „упражнението“ – зле свалена мазилка от тухлените стени, зле поставени видими кабели и т.н., във Фабрика 2 – е „завършването“ с премислен и цялостно изпълнен проект, отварящи се към улицата дограми и светла и приканваща витрина на заведението.

Като вече неизменна част от софийския кулинарен пейзаж, за Фабрика Дъга могат да се правят заключения: тя е шарено, весело, уютно и tres-дизайнерско място, на което май наистина си заслужава само да пиете кафе и да хапнете по някоя паста. Менюто им е замислено по начин, по който не е изпълнено: мекиците и пържените филии продължават да са прекалено мазни, продуктите за сандвичите не са кой знае колко качествени и се режат неприятно дебело, подредбата в чинията е хаотична в най-добрия случай, а често – неугледна. Оставяме с впечатлението, че неможенето ни се предлага като небрежнячество, а това пък си е неуважително към клиента.

Фабрика Дъга обогатява града ни на ул. Веслец 10 и на ул. Шейново 136, на ъгъла със Сан Стефано и разбира се във Фейсбук и Инстаграм.

Chez FeFe

Posted on by
Reply

Chez FeFe е специализиран магазин, или бутик, както го нарича създателката му, за френски макарони. Отвори врати в края на 2015-та година и поради липсата на друг такъв веднага привлече вниманието ни. „Друг такъв“ не в смисъл, че единствено в Chez FeFe можете да намерите френски макарони в София, а в смисъл, че в София няма друго място посветено изцяло на тях.

Френският макарон е древен, и всъщност, италиански десерт, който през XVI век достига до Франция чрез Катерина  Медичи, съпруга на Анри II. За произхода на името му има различни теории: някои казват, че то идва от италианската дума за меренг (комбинацията от бит белтък, захар и киселинен елемент) – macarone, maccarone или maccherone. Други теории казват, че френската дума „macaron” има същия произход като думата “macaroni” – и двете означаващи фино тесто. Какъвто и да е произходът на думата, важно е да не бъркаме френския Macaron с американския Macaroon (който е сладка от кокосови стърготини, кондензирано мляко и яйца, чието дъно често е потопено в шоколад).

В началото проста бисквита от смлени бадеми, яйчени белтъци и захар, макаронът еволюира до днешните две слепени бисквитки, или черупки, овкусени по различен начин и слепени с шоколадов ганаш. Идеята хрумва на Пиер Дефонтан в парижката сладкарница Ladurée, придобила междувременно статут на забележителност за френската столица. Безспорно стандартът за френски макарони е вкусът на тези в Ladurée (подобно на австрийската торта „Захер“, сервирана в едноименния хотел във Виена) и с ясното съзнание, че в нечии очи богохулстваме, ще напишем, че си имаме достоен партньор на Ladurée в София и това е именно Chez FeFe. Собственичката на бутика преминава през френската школа и това е видно в професионалния подход при приготвянето на макароните, но за наше щастие не се ограничава в стандартните им вкусове, които така често се срещат в Париж и които доста бързо могат да омръзнат, честно казано.

Опитвали сме достатъчно на брой слаботелесни опити за макарони в софийските ресторанти. Всъщност, не слаботелесни, защото обикновено идват във вида на мощна, полепваща по зъбите бадемова сладка. Опитвали сме и тези на веригата „100 грама сладки“, които нашепват „Химия, химия“ с всяка хапка. На мнение сме, че на този етап конкуренция за макароните на Chez FeFe в София няма. Те са така добре премерено сладки, хрупкави и фини, колкото тези на Ladurée. Вкусовите им комбинации са по-разнообразни и даже по-интересни от френските. Правят се ръчно, а използваните съставки, описани на сайта на бутика са: натрошени бадеми за черупките, натурална ванилия на шушулки от о-в Мадагаскар, маракуя от Тайланд, шам-фъстък от Иран, портокалов цвят от Италия, карамел, приготвен в нашата кухня, белгийски шоколад, масло от българска маслодайна роза, плодове според сезона. Не се използват оцветители, овкусители и консерванти.

Ето някои от макароните на Fefe:

– Marie – прясна малина, лимон;

– Justine – нежен йогурт, банан;

– Amélie – натурална мадагаскарска ванилия с бял шоколад;

– François – фин млечен шоколад с лешници;

– Jérôme –  черен шоколад със сушени сливи, канела, портокалови корички;

– Rosette – розов цвят , йогурт, сушени малини;

– Holly – джинджифил с канела;

– Chérie – черна боровинка, йогурт и бял шоколад;

– Violette – виолетка с бял шоколад;

– Raffaello – кокос, бял ром, ананас и бял шоколад;

– Carmen – черен шоколад с чили;

– Chloé – ърл грей, бял шоколад, лешник;

– Phellipe – ирански шам-фъстък и белгийски бял шоколад;

– Fefe – пресен босилек и лайм;

Има и други, сезонни или просто експериментални макарони, като сладоледените, макарон-мартеница или този със сьомга.

Цени: Кутия от 8 макарона струва 13.50 лв. (цена за 1 макарон: 1,69 лв.), има и по-скъпи кутии, в зависимост от вида макарони или дизайн на опаковката.

Апропо, дизайн: бутикът, сайтът и текстовете в блога му, опаковките, всички тези елементи от концепцията Chez FeFe показват цялостен, мислен, интелигентен и съвременен подход.

Chez FeFe е на ул. Солунска 12, The Mall на бул. Цариградско шосе, ниво 2 и тук.

Nikolas 0/360º

Posted on by
4

На централната и едновременно с това супер закътана софийска улица “Райко Даскалов”, зад градинката „Такев“, преди доста години беше направен първият опит за заведение с индустриален дизайн и с азиатска кухня (странно защо с името Brasserie). И двете прекрасни, но явно изпреварили времето си и съответно – с кратък живот. Няколко заведения се наместваха на мястото през годините, докато през пролетта на 2016 на адреса не се появи Nikolas 0/360º.

Nikolas 0/360º носи името на създателя и главния готвач на ресторанта: Цветомир Николов. Да наречеш нещо на себе си иска кураж, самочувствие или его, а може би и комбинация от трите. Професионалната биография на Цветомир Николов звучи богато, макар и леко бегло. Това, което със сигурност може да се каже е, че той е навсякъде из медиите през последните години, т.е. за известността на личността и мястото се полагат достатъчно усилия. На сайта на ресторанта има даже секция “Медийни връзки”, в която можете да се насладите на всички обществени появи на Цветомир Николов. Активността в социалните медии е сериозна (за което браво), както и работата с т.нар. инфлуенсъри (It’s a no from us).

По отношение на интериорния дизайн Nikolas 0/360º взима умното решение да заложи на светлина, въздух и лекота. Дърво, стъкло и пастелни тонове създават чувство за уют още с влизането, което е рядкост в София. Има отворена, но не и съвсем открита кухня, така че любопитните могат да гледат, а незаинтересованите да бъдат оставени на мира. Има и тераса в задния двор.

Менюто в Nikolas 0/360º показва авторски подход и претенция за по-висока кухня. То е кратко, да не кажем, че това е първото място в София, на което дори ни се струва прекалено кратко, но лошо и в това няма. През последните години ресторантът заявява за себе си, че “по неповторим” начин съчетава българска и балканска кухня, но изведнъж в менюто блясва японско Wagyu телешко, което след балканската зявка е малко: “Ъъъ, извинете?”. Но, както и да е, оптимистично се гмуркаме в менюто.

Салатите са три като например “Литъл джем салата, крутони, тиква, печена чушка, микс семена и дресинг с горчица”, “Салата от шарени чери домати с прясно краве сирене, магданозено песто с лешници и домашен айвар” и “Гурме микс (каквото и да означава това) от бобови, бейби спанак, маринован червен лук, малинов оцет и зряло овче сирене”.

Предястията са три или четири и звучат добре: “Бухти от скариди и тиквички поднесени с млечен сос с мента”, “Tартар от диви скариди с ябълка, крокмач и пушен зехтин с цитруси”, “Телешки тартар с каперси, маринован червен лук, магданоз, горчица и квасен хляб”, “Селекция български сирена поднесени с ферментирал мед с трюфел (18м. зряло краве сирене, 8м. зряло краве сирене, прясно краве сирене)”, “Дъска колбаси от град Елена”.

Тук имаме какво да кажем за крокмача и то е, че освен ако шеф Цветомир не си го прави собственоръчно, в България има истински крокмач през кратко време от годината и на едно или две места в страната. Останалото е заблуда.

Основните започват гордо с въпросното Уагиу – цитат от менюто “най-вкусното говеждо” и продължават със силен акцент на месото: мляно месо, свинско, патешко магре, телешки стек. Има една риба, едно вегетарианско, което е ризото (поне не са зеленчуци на скара). Вегетарианците да хапват салати.

Очаквахме малко повече. В балканската кухня има изобилие от вегетариански ястия, а рекламираната на сайта като доставчик за морска храна Гърция предлага много повече неща от една масова риба.

Десертите – може би най-доброто в Nikolas. Има и за любителите на шоколада и за нелюбителите му. Има и на плодова, и на млечна база.

Заиграването със сосовете, съчетаването на компонентите в рецептите за основните ястия и десертите са точките, по които, според нас, Nikolas 0/360º  може да има авторска заявка. Засега повече заявка, отколкото реално изпълнение. Ястията имат по-безхитростни вкусове от начина, по който са написани. Не казваме, че не са вкусни – такива са, както и правилно приготвени, просто, както се казва в един стар виц, накрая, при връчването на сметката, остава едно не съвсем добро чувство. Да, в Николас е скъпо – 50+ евро на човек само за храна.

В събота има тематичен брънч – испански, френски, мексикански, гръцки, street food и т.н. Отново скъп, но поне ястията са замислени и приготвени с повече желание и вдъхновение. Има и обяд, в който има какво да намерите – и като цена, и като предложения.

При цялата социална и медийна активност, Nikolas няма обявени цени никъде – нито на сайта, нито в социалните си медии. Ако не са отговорните фотографи на менюта в Гугъл, няма да знаете какъв бюджет да отделите за посещение там и най-вече – дали искате да го отделите. Ресторантът е избиран два пъти – през 2017 и 2022 – за “Ресторант на годината” в конкурса на списание “Бакхус” и именно поради това чувстваме, че би трябвало да има малко повече отговорност към клиента.

Nikolas 0/360º е на ул. Райко Даскалов 3 и тук.

nikolas

HleBar / ХлеБар

Posted on by
3

Надали хипстърска София си спомня времето на бистро „Комерсиал“, което просъществува около пет години на ул. Шишман и прокара пътя на добрата бистро-концепция в София. Със сигурност обаче същата тази София е запозната с втория, доста по-успешен, проект на същите собственици: концепцията „ХлеБар“ с двете й, към края на 2016-та, локации: на ул. Шишман 27 и ул. Оборище 16.

ХлеБар, както показва името и което добре описва концепцията на мястото, не е средностатистическаta БГ-фурна. Това е хлебен бар, в който освен хляб, можете да си купите сандвичи, разядки, банички, гризини, конфитюри и още доста други интересни продукти.

Главен герой, разбира се, е хлябът – само с квас. Има бял, от лимец, от спелта, пълнозърнест със семена, бял с маслини, бял със сушени домати. В пекарството има толкова мнения за хлябовете с квас, колкото и пекари – колко да е кисел квасът, колко да са големи шуплите. Този на Хлебар е средно кисел (за разлика от този на Слънце и Луна например, който е силно кисел) и с доста големи шупли. На нас нивото на киселинност ни е ок, големината на шуплите може и да е малко по-умерена, но според нас техните са едни от най-добрите хлябове в София. Цената е 3.00 – 3.50 лв. за около 300 грама. Висока цена, но добрият хляб все още е лукс в София.

Сандвичи – би било глупаво да не ги предлагаш ако правиш хляб, а собствениците на мястото са доказали, че съвсем не са такива. Обикновено са три: например с крем сирене, сьомга и копър; с крем сирене, сушен домат и печена люта чушка (или пресен домат и чушка, ако е лято) и един затворен с хамон, сирене по избор и горчица. Вкусни и предостатъчни като количество. Цени: 5.00 лв. Има и нещо, което на нас ни хареса особено много: чиния с разядка – арменска с патладжан или хумус и хляб, полят със зехтин – общо цената е към 4.00 лева и за нея преяждането е гарантирано.

Баници – окрилени от успеха на баницата със зехтин, яйца и сирене, ХлеБар-ите увеличиха сериозно асортимента им и вече има дори такива с картофи и манатарки и с агнешка кайма. Идеята за баничка под левче отмира с цените на баниците на ХлеБар (цени между 2.90 и 3.50 лв.), но истината е, че пазарът е този, който дава право на съществуване на даден продукт и баниците на ХлеБар не само имат такова право, но и право на размножаване. Клиентелата, която ги купува се състои от градски типове, заети с кариера, но и с произход на храната и чужденци, които за 1.50 евро няма да получат повече от билет за метро в Европа. Има достатъчно от тях в София.

Има и малко меню – две супи, салати, месно и безмесно ястие.

Хлебар продава и конфитюри (на цена 6 лева за 150 гр. или 10 лева за 250 гр.), лютеница (на цена 10 лева за 250 грама) и десерти – пайове, кексове, браунита – по домашному вкусни и на цени около 2.50 лв. парчето. Тук неизбежно, и някак си буквално, се сещаме за приказката за баницата и лудия.

За пиене: пълен хипстърски вихър – био сиропи, био бози, био айряни, крафт бири, био вина.

Трябва да се признае, че за четирите години работа ХлеБар подобриха работата си, поправиха някои от грешките си и затвърдиха концепцията си. Отворилото през 2016 място на ул. Оборище ги показва пораснали и с размах.

Хлебар е на ул. Оборище 16, на ул. Шишман 27 и във Фейсбук.

%d1%85%d0%bb%d0%b5%d0%b1%d0%b0%d1%80

Sputnik / Спутник

Posted on by
1

Бар Спутник отвори врати през лятото на 2015 година и, простете за клишето, със сериозна скорост се изстреля в баровия космос на София. В постната ресторантска и барова сцена на София не се иска много, за да се случи това, но все пак респект за скоростта, с която Спутник се превърна в мястото, на което да бъдем само за месец-два.

Спутник е баровото разклонение на залепения до него Ракета Ракия Бар, намиращ в парка „Заимов“. Концепцията за соц-а е продължена и в него, което може да изправя косите на някои от нас, но е проблем за все по-малко хора в града, а и в Спутник тя не е толкова видна на пръв поглед, колкото в Ракета Ракия Бар. Така е поради дизайна на мястото, за който ако трябва да се намери една дума, тя би била „впечатляващ“. Той отново е на архитектурно студио Funkt и поради масовото им присъствие в интериорите на заведения в София, заинтересованите даже могат да проследят етапите на професионалното им израстване. В Спутник работата им е на високо ниво, свършена с професионализъм (просто казано не само с можене, но и с искане) и атмосферата е непринудена, седемдесетарска, берлинска, микс между соц и упадъчност.

Коктейлите са това, с което Спутник иска да впечатли и тук соц-а удря силно с няколко категории: „Соц класики“, „Кореком“ и „Политбюро Ракия“. Коктейлите са предимно авторски. Ето как звучат някои от тях:

– „Облак“: Абсолют, лавандула, мента, вермут, захарен памук с абсент – 7,50 лв.

– „Зелениче“: Бифийтър, зелена чушка и магданоз, зелен шартрьоз, лимон, захарен сироп – 7,30 лв.

– „Ракия Сауър“: гроздова ракия, лимон, захарен сироп, амаро, грейпфрут – 6,90 лв.

– „Снежанка“: Абсолют Еликс, фино шери, лимон, сироп от бъз, битер ревен – 13,90 (!) лв.

Предлагат се и класиките като Негрони, Маргарита, Мохито, Май-Тай и подобни, но наш съвет е да се придържате към авторските им коктейли. Страстта, която се хвърля в приготвянето им явно липсва при класиките – отдавна не ни се беше случвало да пием по-слабо изпълнени и разводнени Маргарита и Блъди Мери. Коктейлите са скъпи, но такива са цените на повечето места в града, които предлагат авторски коктейли, т.е. излишно финансово разочарование няма.

Continue reading →

Supa Star / Супа Стар

Posted on by
2

С отварянето на втората Supa Star правим това, което отдавна трябваше да стане: споделяме нашите впечатления за първия, вече раздвоил се, супен бар в София.

Културата на супените барове и кухни е неотделна част на градския живот в Германия, Великобритания или Щатите, но също така и в Северна Африка. А и защо не, супата е една от малкото храни, които могат да бъдат едновременно лесни за приготвяне и консумиране, чисти от химия, засищащи и даващи енергия.

Преди около пет години и в София се откри подобна съвременна концепция за супен бар: Supa Star. Един от първите интериорни проекти, с които funkt architects ни станаха известни, и в който изобилието от небайцвано дърво все още имаше някакъв чар, Супа Стар е симпатично, уютно и приветливо място и най-вече – премислена концепция, което си е феноменална рядкост по нашите земи. От дизайн, през име и лого до асортимент, проектът е осъществен по пазарно адекватен начин и е само логично да е успешен.

Супа Стар е пълна почти през целия ден и освен супи предлага сандвичи, салати и десерти. В голяма стъклена витрина са разположени 6 казана за супа с дневните предложения (в Супа Стар на Шишман), а до тях – останалите храни и напитки: айрян, сиропи и други безалкохолни, бира. Най-важното, супите, са точно това, което трябва да бъдат: разнообразни, с добри продукти използвани в достатъчно количество, т.е. без пестене, вкусни, в достатъчно количество и на прилична цена (2.80 – 3.50 лв.). Какво повече да иска човек?

В началото на деня, и на казана, са топли, после захладняват, но топлата храна и българите и без това е невъзможна връзка, така че надали имат кой знае какви оплаквания по въпроса. Ето малка част от супите, които можете да опитате в Супа Стар:

– Мароканска с нахут, мексиканска с бекон, турска леща, моркови с кориандър, минестроне, рибена, карфиол със синьо сирене, батат и джинжифил, боб с пушени гърди, пушена сьомга, тиквена с топено сирене или по азиатски, гулаш, различни видове пилешка, полска супа, авголемоно, от студените – вишисоаз, гаспачо, студена доматена, таратор. Към супите можете да добавите сирене, крутони или други, пасващи към рецептата, добавки. Всяка супа можете да вземете и за вкъщи.

Естествено, има и шкембе чорба, но като че ли при нея проличава концепцията на Супа Стар, която обслужва забързаните, винаги на диета и по всяка вероятност вегетариански маси от близките офиси, прес-групи и магазини – това е единствената супа, която някак си не е това, което трябва да бъде. Не, че не е вкусна, просто нека приемем, че Супа Стар няма да участва в спора за това къде е най-доброто шкембе в София. Това не ни се струва и страшно, тъй като всичките им останали супи са на ниво.

Сандвичите са от тези с месо, зеленчуци или риба между две големи филии хляб – хлябът е вкусен и съставките са прилични, без да са откровение, но проблемът е, че на втората хапка влагата от зеленчуците прониква до ръкава ви и конструкцията в ръката се разпада. Цените им са по-високи отколкото заслужават (около и над 3 лв.), както и тези на десертите, така че спокойно могат да бъдат пропуснати. Апропо, хляб: този, който се предлага към супите не е ок – химизирани, малки павенца от брашно.

С качеството на продукта и разнообразието от рецепти Супа Стар е повече от приятна придобивка за града ни и тъй като, в един или друг момент от деня си, всеки има нужда от супа, ние получаваме необходимото там.

Супа Стар е на ул. Цар Иван Шишман 8, на бул. Дондуков 17 и във Фейсбук.

supastar-041

Made In Home

Posted on by
8

Made In Home оформя единия край на събуждащата се в ресторантско отношение софийска улица Ангел Кънчев. Спомените ни за съществуването на ресторанта се простират около четири години назад във времето, когато той отмени леко мърлявия и непретенциозен „Пуфи“ и се вписа в околността сякаш винаги е бил там.

Фейсбук е основният канал за комуникация на ресторанта, където той има впечатляващ брой последователи – над 11 500. Името би трябвало да ви подготви за това какво да очаквате вътре, но за да няма изненадани, нека кажем за дизайна, че е … домашен. Вратите стават маси, вестниците отиват за облепяне на тавана, дървото преобладава, мебелите са различни като стил, има дантели, буркани, подправки. Ако това е нечия къща, тя е доста разхвърляна и психеделична, но такива са вижданията за стил и дизайн на собствениците (а и трудно може да се възпре собственик на ресторант, който иска да се изживява като дизайнер).

Многократно сме посещавали Made In Home преди да напишем това ревю. Първото ни посещение преди години беше доминирано от табелата „Запазваме си правото да не обслужваме клиенти по наша преценка.” и то така, че почти ни се отяде. Очевидно е, че всеки ресторант има това право, да го натриваш в носа на клиентите си е абсолютно ненужно и ни остави най-малкото озадачени. Явно сме от малкото такива, защото Made In Home е изключително добре посетен.

Въпреки, че в никакъв случай не е вегетарианско място, вегано-вегетарианската страна в менюто е силна от самото му откриване и наред с обичайните хумус, гуакамоле, разядки и многобройни салати, е видна и в обедното меню под формата на ястия от рода на фритата със сладък картоф, зелен фасул и тиква или например къри с бамя и гъби върху басмати ориз. Обедното меню принципно играе ролята и на дневно, тъй като включва по няколко ястия от вид. Едно примерно:

Картофена крем супа с мащерка – Чеснова супа с хариса – Корейска супа със свинско – Марокански кус кус – Йерусалимско печено пиле със земна ябълка – Задушено свинско с пащърнак и сайдер – Близкоизточни кюфтета от праз с млечен сос – Манастирска пъстърва на грил със зеленчуци на грил.

Made In Home усилено готви всичко и няма кухня, в която да не иска да се пробва: и рамен, и домашно прошуто, и претцели, и терин от патешки дроб, и телешки опашки, и гъмбо (характерната за Южна Луизиана яхния с концентриран бульон, морски дарове, бамя и какво ли още не). Звучи като мястото да има любопитен и начетен готвач и/или собственик и понякога резултатът е наистина интересен и вкусен. Също толкова често обаче просто някой мята някакви съставки в някакви съдове за някакви хора и ако се получи, получи, ако ли не, винаги могат да ви откажат да ви обслужат, нали така. Made In Home е обратен пример за това защо хората в кулинарията искат да се специализират в даден стил или насока – ако не посветиш достатъчно време на изучаването на детайлите, няма как да станеш добър.

Без да е прекалено скъпо, Made In Home в никакъв случай не е евтино място: ризотото е около 14 лева, бърканите яйца достигат до 12 лв., десертите са 7 лв. Както подобава на хипстърско място, тук се пие домашна лимонада или бира, селекцията с вината е разочароваща.

Made In Home е едно от успешните места в София с постоянна и вярна клиентела. За да се запази това и за в бъдеще, според нас, е важно да се осигури задължителен минимум от:

– храна – да се готви добре паста и ризото всъщност е трудна задача и това например са често проблемните храни в Made In Home. Както споменахме по-горе, понякога храните са недоготвени и недоовкусени. На залежал или некачествен продукт досега не сме попадали, така че явно доброто желание е налице, остава изпълнението да го догони;

– обслужване – пишем това бидейки абсолютно наясно с проблематиката и липсата на какъвто и да е квалифициран персонал у нас – все пак ако персоналът не е професионално подготвен, то нека поне да е по-приятелски настроен;

– атмосфера и общо впечатление – Made In Home е малко като парижките бистра – препълнени с маси и столове над границата на уюта. Всеки иска да прави бизнес, разбира се, и затова остава на нас да преценим дали искаме да ни отказват маса за двама, когато искаме да ги посетим в техния натоварен час.

MadeInHome2

Mister Uli / Мистър Ули

Posted on by
3

Мистър Ули води своето тихо и несмущавано от прекалено любопитни непознати съществувание в блок срещу Математическата гимназия на ул. Искър 54Б. Ако пропуснете табелата, която дава знак, че в задната част на схлупения блок има ресторант и се опитате да намерите информация за мястото в интернет ще попаднете само на страница във Фейсбук, която не е собственост на ресторанта и на отбелязване в Гугъл. Именно на едно от двете места прочетохме и най-доброто описание на Мистър Ули досега: „Долно, но вкусно!“.

Първите стъпки в ресторанта могат да бъдат съпроводени с лек шок за тези от вас, които не тачат чак толкова Матушка Русия – с влизането се озовавате пред стена, от която строго, но справедливо ви гледат Путин и Медведев, стюардеси от календар на Аерофлот, икони и буркани с разни неща. От масите към вас поглед могат да отправят Кеворк Кеворкян, лелки на преклонна възраст с вкаменени прически, към които се обръщат с „Госпожа директор“ или „Госпожа съдия“ и други подобни образи.

Ако това не ви откаже, продължете – към външната тераса отзад, ако е лято или към някоя сервитьорка, ако е зима. Може би ще си струва да останете.

Според нас собственикът на ресторанта е бивш сервитьор в някой ключов комунистически ресторант, който и до днес е запазил сервилната си походка и стойка, но няма да знаем как, защото всеки въпрос в Мистър Ули се посреща с враждебно недоверие. Сервитьорките са леко мърляви и сравнително адекватни, като винаги има по някоя, прекалила с бирата и друга, която е почти любезна и всички клиенти искат тя да ги обслужва.

Масите са лепкави, ако са отвън или с не особено чисти покривки, ако са вътре, лепкаво е и всичко по тях. Дават ви меню, състоящо се от няколко отделни листа, написани на ръка: “Днес”, “Салати”, “Още нещо”, “От морето”, „Десерти“, може да има и друг. Това е и първият момент, в който започвате да се успокоявате, че сте останали.

В „Днес“ може да има всичко: от патешко магре и заешко задушено през пържени тиквички, пържени чушки с доматен сос и миш-маш до крем супа с черни трюфели, фоа гра с черни трюфели и пълнена плескавица. Тук е и скарата, която обхваща всичко, което познавате от българската и сръбската, както и ястията от свинско, телешко, патешко, агнешко. Тук са и дреболиите, приготвени по разнообразни начини.

В „Салати“ освен обичайните заподозрени като шопска, овчарска, зелена и зеле и моркови, има и айвар, люта брънза, печен патладжан с домати и сирене, мандраджийски чушки, тарама и т.н.

В “Още нещо” се падат неща от руската или френска кухня като пелмени или бъркани яйца с трюфели, а „От морето“ идват както ципура, лаврак и пъстърва, така и по-интересните гаврос, фагри, синегрида,чат-пат някой морски дявол. През лятото има и миди – черни и бели. Именно белите миди във вино бяха това, което окончателно потвърди мнението ни, че в Мистър Ули се готви с любов към храната и с любопитство към кухнята на други народи, което е в крещящо противоречие с реликвите от стената, но въпреки това е факт.

Другото противоречие е огромното меню, което е едновременно атрактивно и най-вече прясно. Защото, за разлика от „Качамак“, чието огромно меню е просто едно не добре премислено струпване на ястия, някои от които залежават, в Мистър Ули не сме попадали на нещо, което да не е вкусно или прясно.

Както може да се предположи, водката е питието на часа в Мистър Ули. При подбора й се забелязва взискателност, подобна на тази при храната. Бирата и виното са за цвят, последното – в повечето случаи прокиснато.

Цените са такива, каквито трябва да бъдат – честни спрямо обстановката, вложения продукт и клиента. Двама човека могат да ядат и пият доволно за 58-60 лв.

Дали е дупка или страхотно място е спор, който даже няма нужда да бъде разрешаван, но със сигурност може да се каже, че в Мистър Ули се готви вкусно и с отношение към храната, което, за съжаление, вече е рядкост в София.

И въпреки това, именно цените могат да бъдат натежаващият аргумент да се върнете отново, тъй като в отношението към клиента понякога има сериозни минуси, като например моментът, в който печеният на място хляб свършва и ви се казва, че хляб няма и да си поръчате картофи, при условие, че наблизо има поне две пекарни, от които може да се купи хляб. Незаинтересоваността от доброто на клиента и дори желанието за унижаването му са неподходящи за 21 век и за по-нежни души, но Мистър Ули няма нужда да ви ухажва, той има своята клиентела и не се стреми да я увеличава.

Мистър Ули е на ул. Искър 54 Б, тел. за резервации: 02 983 34 22.

Вкусотилницата

Posted on by
2

Под това име е познато на кулинарните смелчаци, или пък на непретенциозните ядачи, мястото за бързо хранене на ул. Шишман 4.

Многократно сме споделяли с вас убеждението си, че бързата и уличната храна са показателни за кулинарната култура на една нация и с този пост отдаваме дължимото на един ветеран.

Ние познаваме Вкусотилницата от поне шест-седем години, може да са повече, може да са по-малко и регулярно ядем там на обяд. Заведението е от типа „с табли“ и наготвени храни в тави зад витрина. Има каквото се очаква да има: супи, салати, основни и десерти. Общата ситуация също е каквато се предполага, че трябва да бъде. С влизането, сравнително бързо, дори и да има голяма опашка, се изправяте пред строга лелка, която ви приканя със заповеден тон да избирате, която обаче винаги ще ви обясни, ако от пръв поглед не разбирате какво точно има или няма в една манджа или ако искате нещо от тава зад гърба й. На касата ви снабдяват с табличка – мъничка, явно купувана при отварянето на заведението, и мръсна – това са неща, които могат и трябва да се променят. Ако таблата е прекалено малка за да събере две чинии, тя непрекъснато ще бъде поливана с храна и от един момент нататък пластмасата просто не може да се освободи от натрупваната с години мазнина. Лично ние сме в състояние да преглътнем този факт, защото веднага се сещаме от какви съдове се дава една от най-вкусната храна на света по улиците на Бангкок или Сеул и предпочитаме да се концентрираме върху качеството на храната, но вие имате право да се погнусите.

Супите са четири-пет на брой и тук трябва да споменем факта, че след като преди пет години до тях отвори фамозната „Супа Стар“ броят им се увеличи и изписването им и поставянето на витрината започна да се прави с особена грижовност. Ползите от конкуренцията. Що касае самите супи, то рецептите им са по-скоро класика (топчета, леща, боб, пилешка, спаначена, шкембе, телешко варено), но качеството им по нищо не отстъпва на съседите, които не е зле от време на време да се отбиват във Вкусотилницата за сверка. Няма сила, която да накара подобни места за бързо хранене да режат, а не да стържат краставиците за таратора и това си остава едно от най-неприятните неща за консумиране, така че тук вие решавате дали да се измъчвате.

Салати – класически рецепти – шопска, зелена, зеле и моркови и подобните им – качество – доста ниско, защото се използват най-евтините зеленчуци. Няма как да е иначе. Избираме винаги най-свежо изглеждащата, главно като гарнитура към ястието.

Continue reading →